Лорън Донър
Фюри (18)

Глава 17

Ели наблюдаваше как Тайни, дребна брюнетка, търка пода в коридора, докато тя не й се усмихна. Ели трябваше да прикрие собствената си усмивка. Погледна към Брийз.

— Като я гледам как го прави, си мисля, че е много готино да миеш пода.

Брийз се засмя.

— Трябва да видиш радостта на някоя от тях, докато почиства тоалетната. Сякаш са луди. Аз мразя да ги чистя. Препаратите миришат лошо.

— Вие момичета, по принцип имате свръхчувствителни носове.

— Не се шегувам. Как е Фюри?

— Чудесно. Бесен е, че го държат упоен. Но се налага. Продължава с опитите си да се измъкне от леглото и все си иска дрехите. Трябваше да видиш горката медицинска сестра, която влезе веднъж. Представи си Фюри чисто гол и ръмжащ за дрехите си. Тя изпищя, щом го видя. Мисля, че спря да бяга, чак когато стигна на паркинга.

— Какво е накарало жената да крещи? — Брийз изглеждаше объркана.

Ели се засмя.

— Той е едър мъж, Брийз. Беше ядосан и всичката тази кръв бе съсредоточена в определени части на тялото му. Искам да кажа, на точно определени места. Сега си представи как някоя плаха жена влиза в една стая при едър, мускулест, гол мъж с голяма ерекция, който ръмжи.

Усмивка разцъфна на лицето на Брийз.

— Нашите мъже са доста впечатляващи в това отношение.

— Да, така е — съгласи се Ели със същата широка усмивка.

— И тя не се възбуди?

— Беше уплашена за живота си.

— Каква глупачка!

Ели се разсмя.

— Откъде си чула тази дума?

— Гледам много телевизия през последните дни. Каква глупачка. Идиотка. Безмозъчна проститутка.

Смеейки се още по-силно, Ели поклати глава.

— Трябва още да се потрудиш. Справяше се добре, докато не я нарече безмозъчна проститутка. Проститутката е жена, която спи с много мъже. Тази жена го видя гол и подскочи от ужас.

— Имам напредък — намигна й Брийз. — Ще гледам повече телевизия.

— О, боже. Имам един въпрос.

— Удряй. — Брийз се усмихна. — Това е жаргон. — Усмивката й помръкна. — В действителност не означава да ме удариш. Макар че не можеш да ми причиниш болка, но ако аз те ударя, ще те нараня.

— Разбрах. — Ели опита да прикрие своето веселие. — Сигурна съм, че ако го направиш, можеш да ме нараниш. Въпросът ми е, откъде идват вашите имена. Те са страхотни, но какво имате против обикновените като Мери или Тина?

— Много просто. Ние не сме обикновени хора. Някои от нас са наречени на това, което умеят да правят най-добре, а други — на любимите си неща. Трети пък, са си избрали имена, които смятат, че ги характеризират най-точно. Например, аз съм Брийз, защото се наслаждавах на полъха на вятъра върху лицето ми, когато разбрах що е свобода.

— А моето име ми го избраха — каза Халфпринт, приближи и седна на дивана до Ели. — Когато ме взеха в болницата, където лекуваха Новите видове, един от лекарите ме погледна и каза, че от всяка друга жена могат да направят две като мен. Докато се възстановявах, те започнаха да ме наричат Халфпринт и така си остана.

Ели се бореше със смеха, но успя само да се усмихне.

— Дотогава докторите, които ни лекуваха, бяха виждали само нас — експерименталните жени-прототипове. Халфпринт беше първата от нейния вид, приета за лечение — поясни Брийз.

— Тайни е по-дребна от мен, затова когато я доведоха, лекарите й дадоха това име — засия Халфпринт.

— Джъстис избра името си, защото искаше справедливост за нашия народ — информира Брийз Ели. — Той е от една лаборатория на север и пожела това да бъде фамилията му.

— Мисля, че повечето от вас нямат фамилни имена. — Ели погледна Брийз за отговор.

— Не. Нямаме. Но ще трябва да се заемем с това, в края на краищата. Когато се наложи, ще измислим нещо. Джъстис предложи да сподели фамилията си с всеки, който пожелае. Как ти звучи Брийз Норт?

— Струва ми се хубаво — призна Ели.

— И на мен ми харесва. Има смисъл, защото и аз съм от същата лаборатория за тестване като Джъстис.

— Не знаех.

— Да. Те ме използваха често в опитите за размножаване с Джъстис. Той е добър човек.

— Знам, че е добър — съгласи се Ели. Картината на Джъстис заедно с Брийз я шокира. Не беше в състояние да си представи тяхната интимност.

— Когато в лабораторията имаха мъже и жени от един и същи вид, те ги принуждаваха да бъдат заедно. Учените искаха да видят дали можем да създадем потомство. Мислеха, че ако жената не може да забременее от един мъж, би могла да бъде заплодена от друг, като ни разменят.

— Нас никога не ни дадоха на някой от нашите мъже — прошепна Халфпринт с мек, тъжен глас. — А ми се иска да бяха.

Брийз посегна към нея и я погали по ръката.

— Съжалявам. Те винаги бяха мили и нежни към нас. Споделяхме уважение и достойнство. Иска ми се да си имала тази възможност, но ако някой ден си готова, ще разбереш какво е.

Ели понечи да попита нещо, но премълча. Халфпринт погледна към нея.

— Аз съм една от късметлийките. Дадоха ме на по-възрастен мъж, който не ме споделяше с други. Тайни… — Халфпринт преглътна сълзите си. — Мъжът, на когото са я дали, се случил млад, силен и й причинявал много болка. Също така я предоставял на разположение на някои от приятелите си. Този, който ме имаше беше немощен, неговите удари не бяха много болезнени. Последните няколко години не бе в състояние да използва своята мъжественост. Не му ставаше от възрастта. Когато опитваше, се ядосваше и ме удряше, но не ме болеше много. Той крещеше, когато наближаваше края.

— Толкова съжалявам. — Ели устоя на порива си да прегърне тази жена, да й даде утеха. — Знаеш ли как са те открили?

— Проследили са финансовите документи — отговори Брийз. — Осъзнали, че на всеки, който е внесъл голяма сума пари по сметките на Мерикъл Индъстрис, в знак на благодарност, е била дадена жена-подарък. Така открили Халфпринт. По този начин са намерени и болшинството от останалите жени-подаръци.

— Беше ужасно — прошепна Халфпринт, сякаш се страхуваше някой да не подслушва. — Чух силен шум и мъже с пушки разбиха вратата. Мислех, че идват да ме убият. Тогава видях зад тях една жена, каза им да ни оставят двете насаме. Тя ми говори през цялото време, докато сваляше оковите и ме изведе от там, където ме държаха. Обеща да ме заведе някъде, където няма да ми причиняват повече болка.

— Тази жена от Новите видове ли беше? — любопитство изпълни Ели.

— Не — поклати глава Брийз. — Тя е човек. Забравих името й, но жената присъства на всички атаки, когато бъде издадена нова съдебна заповед. Тя е тази, която поема нашите жени, когато ги намерят, и ги препраща към нас за лечение и грижи.

— Името й е Джеси — усмихна се Халфпринт. — Тя е с огненочервена коса и наситено сини очи. Дребна е също като нас и има най-нежния глас.

— Ели? — Една от другите жени привлече вниманието й.

— Да? — Ели се изправи.

— Може би ще искаш да се прибереш вкъщи. Току-що се обадиха по телефона. Казаха, че Фюри е напуснал болницата. Запътил се е към дома ви.

— Но той трябваше да остане там и утре.

Брийз изсумтя зад нея.

— Нашите мъже невинаги правят това, което се очаква от тях.

— О, по дяволите — въздъхна Ели. — Ще се видим утре. Надявам се, да не нарани някого — промърмори тя под нос.

 

 

Ели буташе и дърпаше Фюри към леглото, въпреки нежеланието му да отиде там. Тя хвърли злобен поглед към Тайгър, офицер от НСО, който се усмихваше, силно развеселен от ситуацията. Скръстил ръце пред гърдите си, той отказваше да й помогне да вкара Фюри в леглото.

— Не искам да лягам. Това правя от седмица — изръмжа младият мъж.

Ели поклати глава.

— Ще почиваш или кълна се ще стрелям с електрошоковия пистолет по задника ти и ще те завържа за леглото.

Той присви тъмните си очи и й изръмжа злобно. Ели също му отвърна с ръмжене и го дръпна по-силно.

— Не ми ръмжи, защото ще ти отвърна със същото. Сега, нека те съблека. — Тя погледна към него. — Би трябвало да си в болницата. Не прави глупости, Фюри. Обичам те до смърт, но ако не легнеш, наистина ще взема този пистолет. Казвам ти го съвсем искрено.

Изведнъж мъжът престана да се бори и оголи зъби в усмивка.

— Ако си легна гол в леглото, ти ще се съблечеш ли също?

Ели ахна.

— Нищо такова няма да направя. Оперираха те само преди седмица, беше на прага на смъртта. И все още не си се възстановил. Дръж се прилично.

— Отивам в съседната стая — засмя се Тайгър.

Ели се обърна да изгледа напускащия офицер. После вниманието й се върна обратно към Фюри.

— Каза го нарочно, защото знаеше, че той няма да остане.

Фюри се засмя.

— Нали излезе. Свали си дрехите и аз ще се съблека. Ще си легнем и двамата. Поне ще мога да те гледам и докосвам. — Той се обърна и обви ръката си около нея. — Искам да те усещам до кожата си. Това ще ми помогне да се излекувам по-бързо.

— Не съм сигурна, че докосването на моята кожа до твоята ще ускори лечебния процес.

— Може би не, но ще се почувствам по-добре.

Ели се разсмя.

— Ще направя с теб сделка. Ти ще се съблечеш доброволно и ще си легнеш, а аз ще ти приготвя обяд. След като се нахраниш, ще дойда да легна при теб.

— Гола?

— Не. Ти трябва да си почиваш. Но мога да почеша гърба ти и да си поиграя с косата ти. Това ще ти достави удоволствие.

Той изръмжа тихо:

— Захарче, бих лежал на легло от пирони, само за да ме докосваш и да си играеш с мен, но не върху гърба и косата ми искам да поставиш ръцете си.

Ели облиза устни, помисли и реши, че няма да му навреди, да го масажира с лосион, ако той успееше да остане тих. Фюри изръмжа притискайки тяло до нейното. Тя кимна.

— Ще донеса обяда. А ти — в леглото. Ще се върна след няколко минути.

Той я пусна. Ели тръгна към вратата. Чу разкъсване на плат и извърна глава да погледне през рамо. Фюри я наблюдаваше. Беше съдрал ризата си, вместо да губи време да я издърпа през главата и превръзката. Младата жена се разсмя.

— Да бързам ли?

— Тичай до кухнята и обратно.

Смеейки се, Ели излезе от спалнята и почти се сблъска с Тайгър. Мъжът отстъпи назад с усмивка. Изглеждаше много весел.

— Не ми казвай. Страхотно обоняние и остър слух?

— Ще пазя от дневната. Така ще има достатъчно стаи между нас, за да не чувам това, на което той иска да си поиграете.

Ели направи сандвич с пуешко месо и грабна една сода. Взе пакет чипс и се отправи към спалнята. Въпреки че се беше прибрал няколко дни по-рано, Ели беше развълнувана да го има до себе си. Тя искаше да седи през цялото време в болницата, но персоналът не й разрешаваше. Медиите бяха превърнали случилото се в цирк и ставаше още по-лошо, когато стоеше при него.

Тя затвори плътно вратата на спалнята. На бравата липсваше ключалка, но не се притесняваше, тъй като Тайгър нямаше да влезе. Фюри беше в леглото, очевидно гол под чаршафа. Бе отпуснал гръб върху една възглавница и чакаше спокойно, усмивка грееше на красивото му лице. Завивката над скута му бе образувала „палатка“. Ели видя това и се засмя.

— Май си малко възбуден, че ме виждаш с обяда? — подразни го тя. — Знам, че обичаш пуйка, но… за бога, Фюри.

Тъмните му очи блестяха.

— Наистина ли ще ме караш най-напред да ям?

Младата жена седна на ръба на матрака и му подаде чинията. Вниманието й отново се насочи към внушителната издутина, образувана на мястото, където се събираха краката му.

— Бих поставила яденето на скута ти, но там няма място — пошегува се. — Яж, скъпи.

Със стон, Фюри грабна сандвича и отхапа голям залък. Едва успяваше да дъвче. Ели се засмя, отвори содата и му я подаде, за да може да преглътне. Той отпи, без да сваля поглед от нея. Тя стана и тръгна към банята.

— Къде отиваш? — изръмжа Фюри и усмивката му изчезна.

— Ще се върна. Имай търпение.

— Нямам.

Ели отвори шкафа в банята и взе лосиона. Грабна и една кърпа. Върна се в спалнята, като я размахваше, за да може той да я види.

— Как ти звучи един масаж?

— Не ме дразни. Седмицата беше дълга и самотна.

Тя седна на ръба на леглото и отвори шишето. Изсипа малко лосион в шепите си и с лакът бутна чаршафа от скута му. Фюри изстена и се изви към дланите й в секундата, в която докосна възбудения му пенис. Ели се наведе напред и започна да ближе гърдите му. Трябваше само да внимава за бинта, който държеше превръзката на място. Той бе получил два куршума в гърба — един отстрани, до плешката, и един близо до рамото. Бе извадил късмет, че плешката му не бе раздробена.

— Обичам те — простена тя.

Галеше го бавно, любувайки се на всяка секунда от допира до кадифената кожа, обвила стоманено твърдия му ствол. Докато с ръце масажираше члена му — от главата до основата — устните й дразнеха зърното му. Фюри изръмжа, беше набъбнал до значителен размер. Тя погледна надолу. Този път искаше да види как стига до края.

Фюри изръмжа името й и се напрегна срещу нея. Цялото му тяло трепереше, когато започна да свършва. Едновременно с това от долната страна на члена му, точно над тестисите в основата на ствола, се образува подутина. Тя беше тази, която предизвикваше силния натиск и която Ели чувстваше, когато той бе заровен дълбоко в тялото й, в края на половия акт. Гледката я очарова, тъй като подутината продължаваше да нараства.

Ели си спомни неговото изказване, че е силен стрелец. Тя захлупи с едната си ръка главата на пениса му, а с другата, като го стисна здраво, продължи да масажира ствола му по-бързо. Горещи струи бяла сперма избухнаха силно срещу дланта й и младата жена осъзна, че не се бе шегувал, когато й каза, че тя ще се задуши, ако е много възбуден. Вдигна поглед да види лицето му. Той отметна глава назад и извика името й, докато тя продължаваше да го стимулира, изстисквайки всяка капка сперма.

Ели не престана да докосва свръхчувствителната му плът, докато мъжът не хвана ръката й, за да я спре. Тя го целуна по устата. С език подразни долната му устна. Фюри простена името й, ръцете му посегнаха към гърдите й.

— Добре ли се чувстваш? По-спокоен ли си?

Той изръмжа в отговор.

Ели се отдръпна от проучващите му ръце, за да го почисти с кърпата. После я хвърли към банята. Остави между тях малко разстояние. Погледите им се преплетоха.

— Искам те — изръмжа Фюри.

Тя изписка от изненада, когато той скочи изведнъж, хвана я за ръката, дръпна я силно и я просна на леглото. Ели се взря в него.

— Фюри, раните ти ще се отворят!

— Няма. — Наведе се, сграбчи полата й и я стисна в юмрук. Дръпна силно тъканта и я вдигна на кръста й.

— Фюри, спри!

Тъмният му поглед се прикова в нейния.

— Аз все още обядвам. Ти влизаш в менюто.

Заля я желание, просмука се чак до костите й.

— Ами шевовете ти?

— Ще внимавам да не ги опъвам. — Той се усмихна. — Ще те държа на високо, така че да не се движа много. Как се наричаше? Твоята разцъфнала пъпка? Имам желание да оближа разцъфналата ти пъпка, Ели.

— Би трябвало да кажа „не“, но не мога — изхриптя тя. Цялото й тяло оживя от обещанието за онова, което искаше да й направи. Притисна ръката на Фюри, чийто пръсти се движеха по ръба на бикините й. Той закачи с показалеца предната част и дръпна силно. Хвърли разкъсаната материя далеч от леглото.

— Знаеш, че трябва да престанеш да носиш тези неща — изръмжа той. — Дразнят ме.

— Добре.

Младият мъж се засмя.

— Без аргументи?

Тя поклати глава. Пръстите му започнаха да масажират клитора й, дразнеха я и разпалваха все повече страстта й. Той смъкна тялото си надолу, тя разтвори по-широко бедра, за да може Фюри да се настани между тях.

— Ще ги изгоря всичките, ако това те прави щастлив, стига да не спираш да ме докосваш.

— Изгори ги — призова я тихо и се плъзна още по-ниско. Използва свободната си ръка и рязко дръпна нагоре ризата, за да оголи гърдите й. Устата му докосна долната част на корема й, езикът му обиколи около пъпа й. — Сутиените също.

— Всичко. — Ели стенеше пламнала от страст. Толкова много й бе липсвало неговото докосване, че вече изпитваше болката на приближаващия край, въпреки че той едва бе започнал. Простена. — Обичам палеца ти и начина, по който ме измъчваш.

Фюри се спусна още по-ниско, с устни помете плата, набран на бедрата й, за да намери отново голата й кожа. Бутна краката й да се разтворят още по-широко. Изръмжа и сниши глава. Ели заби нокти в матрака и извика името му, извивайки се срещу устата му, когато той облиза горещата й влага.

— Липсваше ми твоят вкус — изхриптя мъжът. — Пристрастен съм към теб.

Езикът му се раздвижи, намери точното място, което я караше да полудява, и тя простена, за да му покаже колко невероятно се чувства. Той усили натиска, остави плоския си език там, за да четка напред-назад над клитора й.

— Фюри — простена тя.

— Казах спри, дявол да го вземе! — извика Тайгър.

Вратата на спалнята се отвори. Главата на Фюри рязко се вдигна нагоре и с ръка дръпна набраната на кръста пола на Ели, за да покрие пространството между брадичката си и тялото й, скривайки гледката на разголените й слабини. Объркана и замаяна, Ели изви глава. Една жена и Тайгър рязко бяха спрели точно на вратата. Непознатата стоеше с отворена от изненада уста. Тайгър се засмя, преди да се обърне и да заслони гледката й с гърба си.

— Опитах се да я спра — изрече засмян той. — Съжалявам, Фюри. Съжалявам, Ели. Това е домашната ви медицинска сестра.

Фюри изръмжа. Ели трескаво забута полата, за да покрие по-голямата част от краката си, но тялото на Фюри й пречеше. Измъкна се от раменете му, докато успя напълно да седне. Погледът й се спусна по тялото му, проснато по корем върху леглото. Повечето от чаршафа се бе събрал на кръста, почти откривайки задните му части. После погледна към двадесет и няколко годишната тъмнокоса медицинска сестра, която се бе вторачила в двамата. Жената затвори уста, но много бързо я отвори отново.

— Вие не трябва да правите това — порица ги тя. — Господин Фюри, раните ви могат да се отворят. Госпожо Брауер, как не ви е срам!

— Махай се! — изръмжа Фюри. Той сграбчи глезена на Ели, когато тя опита да стане от леглото. — Сега!

Сестрата имаше хубаво лице, но в момента изражението й бе строго.

— Няма. Радвам се, че дойдох тук, точно навреме.

— Не мисля, че те са съгласни с вас — изсумтя през смях Тайгър. — Мисля, че сте уцелели наистина лош момент. Нали така, Фюри, Ели?

— Махни я оттук — разпореди се Фюри.

— Не мога. — Тайгър се обърна отново и сви рамене. — Тя е медицинската сестра, която ще живее тук следващата седмица. Това беше едно от условията на Джъстис, тъй като Ели ходи всеки ден на работа и отсъства от къщи. Ти се съгласи с това, само за да можеш да се върнеш по-рано у дома и да се възстановяваш край Ели. Съжалявам, Фюри. Не мога да направя нищо.

Медицинската сестра поклати глава.

— Знаете, че беше прострелян два пъти, за да ви защити. Това не беше ли достатъчно за вас, госпожо Брауер? Той трябва да спи, а не да се движи. — Жената се наведе към пода. Изправи се със скъсаните бикини на Ели между палеца и показалеца си. Погледна я строго. — Подобен род неща не са приемливи.

Тайгър се облегна на стената, хвана се за корема и отново започна да се смее.

Ели знаеше, че лицето й би трябвало да е яркочервено, защото Фюри изглеждаше готов да убие някого. Сестрата хвърли скъсаните гащички на Ели в кошчето до вратата.

— Всички, освен господин Фюри, трябва да напуснат стаята, веднага. Искам да се убедя, че шевовете му не са се скъсали и той се нуждае от обезболяващи хапчета.

Ели дръпна глезена си, който бе все още в хватката на Фюри. Веднага след като я пусна, тя слезе от другата страна на леглото. Отиде до гардероба и отвори чекмеджето с бельото. Знаеше, че лицето й продължава да е огненочервено, когато нахлу в банята и затвори вратата след себе си. Бързаше да се оправи, но чуваше всичко, което се случва в съседната стая.

— А аз си мислех, че работата ми тук ще бъде скучна — каза Тайгър и се засмя високо.

— Млъкни! — изръмжа Фюри. — Никога не влизай в нашата спалня отново, когато вратата е затворена. Никога!

Ели обу бикините и излезе от банята. Отиде обратно при гардероба, отвори друго чекмедже и извади комплект анцуг за Фюри. Срещна погледа на медицинската сестра.

— Трябва да излезеш или да се обърнеш с гръб, докато помогна на Фюри да се облече.

Сестрата изсумтя към нея.

— Няма нужда. Точно се канех да го обтрия с мокра гъба.

— Аз ще направя това, ти можеш да му дадеш хапчетата и да излезеш, докато се облича.

Медицинската сестра се изправи срещу Ели.

— Моя работа е да се грижа за господин Фюри.

Ели стисна устни.

— Грижата за Фюри е моя работа. Съвсем случайно и аз съм медицинска сестра.

— Опа — Тайгър изстена тихо. — Борба за територия.

Фюри бе намръщен и разгневен, че бяха развалили удоволствието му да се наслаждава на Ели — отново! Мислеше, че ще е най-добре да се прибере при нея, за да бъдат сами, без зорките погледи на охраната и болничния персонал. Липсваше му да я държи в ръцете си, да слуша смеха й и да си говорят до късно през нощта, докато лежат прегърнати. Липсваха му вкуса й и ръцете й по тялото му. Беше се възстановил достатъчно, за да прави любов с нея.

Медицинската сестра трябваше да дойде много по-късно и той не беше във възторг от тази, която му бяха изпратили. Тя гледаше Ели по начин, който го караше да се бори срещу нея с ръмжене. Никой нямаше право да гледа жена му с гняв и ако не бе обещал, че ще позволи на медицинско лице да пребивава в дома му, начаса щеше да заповяда на Тайгър да я придружи до главната порта.

Жените от Новите видове защитаваха своите владения. Докато наблюдаваше Ели, видя как раменете й се напрегнаха, а устните присвиха и разбра, че Тайгър не е много далеч от истината — двете жени се бореха за надмощие. Но той нямаше да позволи на никой да се бори с жена му. Ели можеше да бъде наранена. Застави себе си да се отпусне, с надеждата неговото спокойствие да успокои и нея. Да й покаже, че трябва да се чувства в безопасност, като негова бъдеща съпруга и че никоя друга не представлява заплаха. Той никога нямаше да позволи на която и да е жена, с изключение на Ели, да се докосне до него. Трябваше да даде ясно да се разбере, кой ще го къпе, кой ще го облича, ако се нуждаеше от помощ, и че медицинската сестра трябва да се подчинява на командите на Ели. Пое си дълбоко въздух.

— Ели ще ме къпе — заяви ясно Фюри. — Само Ели!

Сестрата втренчи поглед в него.

— Тя не е медицинска сестра. Аз съм.

— Не ми пука — изръмжа младият мъж, тази груба жена му опъваше нервите. — Ели е единствената, която искам да ме докосва. Ели? — Тя обърна глава и погледите им се срещнаха. — Успокой се. Аз ти принадлежа. — Той продължи контакта с очите й, за да бъде сигурен, че тя ще разбере какво означават думите му. — Нямам колебания по въпроса. Ти си единствената жена, която искам. — Единствената жена, която ще желая през останалата част от живота си, поправи се тихо той. Беше убеден, че обвързването е завинаги. Всеки миг с Ели само заздравяваше връзката, която имаше с нея.

— Знам това — напрегнатото й изражение се смекчи.

— Не й прекършвай врата. — Реши да използва хумор, за да привлече вниманието на Ели, дори и това да уплашеше медицинската сестра. Потисна смеха си. — Независимо от това, че го заслужава. Никой няма право да те тъпче.

Сестрата ахна и отскочи назад от Ели.

— Казаха ми, че сте човек. Вие от Новите видове ли сте? — паника прозвуча в гласа й.

Веселието от страха на досадната жена, отпусна вътрешно Фюри.

— Ели е от Новите видове, всичко е наред. Тя е с мен.

Ели въздъхна.

— Аз съм човек също като теб. Въпреки че не се чувствам такава, точно в момента. — Тя се приближи към Фюри. — Нямах намерение да й чупя врата. Боже! Просто не ми харесва идеята да те докосва навсякъде.

Фюри се усмихна.

— Ревнуваш ли?

Тя кимна леко. Гневът си личеше напълно от изражението й.

— Хайде да те измия.

Той протегна ръка и сграбчи китката й.

— Само с теб. Сега може ли да ми направиш друг сандвич? Все още съм гладен. — Фюри се бореше с чувството си на неудовлетвореност. — Обядът ми беше прекъснат.

Усмивка докосна устните на Ели. Тя пусна сгънатия анцуг върху чаршафа, покрил скута му.

— Тъй като не сме сами, сложи си това. — После се изправи пред сестрата. — Ти ме следвай. Ще ти покажа стаята за гости, докато Фюри се облече. — Стрелна Тайгър със злобен поглед. — Ти… спри да се хилиш. Не е смешно. Може ли да останеш при него за минута, за да си сигурен, че няма да падне, докато си облича анцуга?

— Разбира се. — Тайгър се засмя. — Това определено не е скучна задача.

— Ухапи ме — промърмори Ели, минавайки покрай него.

— Това ми е работата — смеейки се извика Фюри.

Тайгър се засмя с него.

 

 

Ели искаше да убие Белинда Томас. Отпусна ръце и опита да си поеме дълбоко въздух, но и това не помогна. Преброи бавно до десет. Не, все още съм ядосана. Отпусна стиснатите си челюсти. Последното, от което се нуждаеше, бе да ходи на зъболекар заради счупени зъби. Кипеше отвътре. Сестрата отново беше с Фюри. Тя бе облечена в чифт високо изрязани, къси дънкови панталонки, заради които трябваше да я арестуват за неприлично излагане на плът, и като връх на модата — нагоре бе сложила бюстие. Със своя тен и разголен плосък корем, тя се навеждаше пред Фюри, като се преструваше, че обира с прахосмукачката вече чистия под. Погледът му сякаш бе прикован в сантиметрите гола кожа на задните й части.

— Фюри?

Вниманието му веднага се прехвърли към Ели и той й се усмихна.

— Здравей.

Белинда подскочи от изненада, изгледа Ели враждебно намръщена, изправи се и изключи прахосмукачката.

— Днес се прибрахте по-рано от работа. — Думите й прозвучаха като обвинение.

Ели кимна.

— Това новата униформа на медицинските сестри ли е? Някой трябва да говори с шефа ти.

Гняв блесна в очите на сестрата.

— Горещо е. Не съм длъжна да нося задължителната униформа, докато се грижа за пациент в дома му.

— Е, трябва да я носиш. Този под го чистих вчера. Не е необходимо да го почистваш отново.

Тъмните вежди на Белинда се извиха.

— Може би трябва да се научиш как да чистиш по-хубаво — отговори жената арогантно. — Аз правя много неща наистина добре. Предполагам, че просто съм по-добра от вас. — Тя намигна на Фюри.

Ели пристъпи към нея.

— Ти, малката!

— Ели! — Фюри повиши глас. — Ела тук. Липсваше ми.

Тя приближи към него, вместо да настъпи злобната медицинска сестра така, както искаше. Гневът й стихна, когато седна на леглото. Фюри имаше наглостта да изглежда развеселен и това я нервира. Той като че ли се наслаждаваше на ревността й и тя се почувства неопитна. Белинда Томас флиртуваше възмутително с него, в продължение на дни.

— Отивам да стопля малко масло — извика медицинската сестра. — Трябва да разтрия рамото ви. То ще се схване, ако не го направя. — Тя излезе с прахосмукачката от спалнята.

— Не й позволявай да те предизвиква — посъветва я тихо Фюри.

— Току-що влязох в спалнята и те хванах да гледаш задника й — защити се Ели. — И ако тя те докосне с топлото масло, кълна се в Бога, ще те напусна, Фюри.

Веселието му изчезна незабавно.

— Не съм привлечен от нея, Ели. Гледах я в задника, но то е, защото кожата й е странна. Твоето дупе не изглежда по този начин.

— Странна? — Ели се стараеше да не избухне.

— Тя има гънки по кожата, опасващи долния край на задните й части. Има и вдлъбнатини. А при теб, те са пълни и гладки. Обичам дупето ти.

— Ти се беше вторачил в задника й, защото има целулит?

— Нямам какво друго да правя. Тя ми взе дистанционното и заяви, че телевизията действала лошо на моето възстановяване. Исках да я накарам да го върне, но Тайгър каза, че не ми е разрешено да я измъчвам, за да разбера мястото където го е скрила.

Ели се вторачи в него.

— Не мога да живея по този начин. Тя флиртува с теб. Може би не го разбираш, но е така. Тя ме влудява. Аз съм медицинска сестра. Мога да се грижа за теб и не ме интересува, дали си обещал на Джъстис да изпрати някой тук при теб.

— Ти ревнуваш.

— Да, по дяволите. Така е.

Фюри се ухили.

— И аз те обичам. Не се чувствай по този начин. Ти си единствената, която искам. Не й позволявай да те разстройва. Знам, че флиртува. Може да прави всичко, което поиска, за мен няма значение. Не чувствам нищо към нея. — Той взе Ели в скута си. — Ти си тази, която ме прави твърд. Усещаш ли го? Всичко е за теб. Само за теб.

— Време е за масажа на рамото — извика Белинда.

Ели затвори очи. Фюри я дръпна силно в прегръдката си, докато главата й легна на здравото му рамо.

— Махай се — изръмжа той на медицинската сестра. — Ели ще ми направи масажа.

— Сега, Фюри. — Белинда си пое въздух. — Аз съм професионалист. Трябва да кажете на малката си приятелка да отиде да свърши нещо друго, докато аз се занимавам с рамото ви.

Ели се напрегна. Фюри изръмжа, очевидно вбесен.

— Ели не е моята малка приятелка. Тя ще стане моя съпруга. Никога не говори за нея, сякаш е незначителна, след като тя е всичко за мен. Освен това ти казах да не ме наричаш по име. За теб съм господин Фюри. Заповядах ти да се махнеш, дявол да те вземе — изрева той. — Махай се!

Ушите на Ели изкънтяха. Чу как Белинда въздъхна и след това вратата се затръшна зад нея. Ръцете на Фюри потъркаха гърба й.

— Отиде си.

Ели вдигна глава.

— Благодаря. Имам ти доверие. Вярвам ти. Само че това… — Тя поклати глава. — Знам, че ще бъдем много по-добре, когато се излекуваш напълно и тази кучка си отиде.

— Ние сме под голям стрес с толкова чужди хора в дома ни и нямаме много време да останем насаме. — Той замълча и хвана лицето й в ръцете си. — Не мога да чакам да бъда отново с теб. Няма нещо, което да искам повече от това да бъдем заедно.

— Знам. Тя просто много ме нервира, Фюри. Честно казано, не мога да разсъждавам, когато тя непрекъснато се нахвърля на човека, когото обичам най-много. Можеш ли да си представиш как би се чувствал, ако аз имах мъжка медицинска сестра и той ми се натискаше толкова напористо, както прави тя с теб?

— Не мога да си представя. — Той се ухили. — Никой мъж не би посмял. Ще му бъде трудно да те докосва със счупени ръце и да ти говори с разбита челюст.

Ели се разсмя.

— О, ти ми даде идея какво да направя с тази жена. Нямам търпение да си тръгне. Благодаря на Бога, че ще бъде скоро.

Той се засмя.

— Да. Благодаря на вашия Бог за това. — Очите му искряха. — Обещал съм ти топло масажно масло. Искаш ли да ме масажираш?

— С удоволствие.

— Не рамото ми — каза тихо той. — Събуй тези дънки. Надявам се, да си удържала на думата си и отдолу да си без бикини.

— Хей, аз обещах да ги изгоря, ако не преставаш да ме докосваш, но онзи ден ти спря, когато сестрата вещица влезе в спалнята. — Ели стана от скута му и се отдалечи на няколко крачки от леглото. Тя разкопча дънките и ги разтвори. — Но аз така или иначе не съм си обула.

Погледът на Фюри залепна върху разголената й кожа. Той изръмжа, сграбчи леглото и го блъсна. Изправи се бързо. Ели облиза устни и погледна нервно към вратата.

— Трябва да поставим ключалка.

Фюри се засмя.

— Тя няма да посмее.

Ели постави пръст на устните си.

— Задръж тази мисъл — след което се обърна и изтича до малкото бюро. Грабна стол, премести го до вратата и го заклини под бравата. Извърна се, сграбчи ризата си, издърпа я през главата и я захвърли на пода.

— Не си изгорила сутиените. — Фюри подхвана ластика на анцуга си, небрежно го смъкна и изрита далеч.

— Бях на работа. Не искаш гърдите ми да подскачат пред другите мъже, нали така?

— Ще трябва да убия онзи, който се загледа в моите гърди.

Ели се разсмя, излизайки от дънките.

— Твоите гърди ли?

Фюри се пресегна.

— Мои — дланите му ги обгърнаха.

Тя обви ръце около врата му.

— Масаж първо?

— Не. Последния път аз бях пръв. Легни за мен, Ели. Дължиш ми едно хранене. — Ели се измъкна от ръцете му и се качи на леглото. Легна по гръб и се усмихна на Фюри, който я последва. — Ако някой ни прекъсне този път, ще го убия — той изръмжа, докато галещите му ръце хванаха бедрата й. — Имам пистолет в нощното шкафче.

Ели се разсмя.

— Не трябваше да ми го казваш. Мога да го използвам срещу тази медицинска сестра.

Фюри й намигна.

— По-късно ще те науча как да стреляш.