Лорън Донър
Фюри (19)

Глава 18

— Не — изръмжа Фюри, очите му искряха от ярост.

Ели го погледна намръщено.

— Джъстис каза, че е важно. Обществото иска да ме види, за да се убеди, че с нас всичко е наред. Аз мога да ги информирам, че си добре и оздравяваш.

— Не — младият мъж скръсти ръце на гърдите си.

Ели махна длан от микрофона на слушалката.

— Съжалявам, Джъстис. Но той не е съгласен — заслуша се и след това затвори. Седна на ръба на леглото. — Джъстис каза, че разбира и ще подготви изявление пред пресата. Добави, че по-късно някой ще го донесе, за да го одобрим, преди да бъде оповестено довечера.

— Не ме интересува какво ще пише. Обади му се и му предай, че може да каже всичко, което смята за необходимо. Вярвам в преценката му.

— Добре. — Тя се поколеба. — Защо не искаш да говоря с репортерите?

— Няма да излизаш никъде. Стреляха по теб. Няма да позволя да станеш отново мишена.

Яростта й поутихна.

— Притесняваш ли се за мен?

— Винаги го правя. Моя работа е да те защитавам и няма да допусна отново да стрелят по теб.

— Добре.

— Добре? Съгласна си? Без да протестираш? — попита той със съмнение. — Няма да говориш с репортерите, без мое знание, нали?

— Отказах вече на Джъстис. Никога не бих постъпила по този начин — намръщи се тя.

— Не ти харесва, когато ти казвам какво да правиш.

Ели сви рамене.

— Знам, че се притесняваш за мен. Имаш причина да се безпокоиш. Последния път, когато се изправихме пред репортери, теб те улучиха два пъти.

Фюри се отпусна на леглото.

— Благодаря ти — отвърна с дрезгав глас.

— Време е да сменим превръзката и да ти дам лекарствата — каза Белинда, докато влизаше през вратата, носейки аптечката.

Ели се ядоса. Направи физиономия на Фюри, за да му покаже какво мисли и стана.

— Смятам да се изкъпя.

— Побързай.

Младата жена хвърли презрителен поглед към сестрата и влезе в банята.

Белинда пренебрегваше присъствието на Ели, откакто Фюри й се беше развикал. Никой не смееше да влиза в спалнята им, след като затвореха вратата.

Ели съблече дрехите си и нагласи водата. Чувстваше се изморена от дългия работен ден. Въздъхна от удоволствие, щом застана под горещия душ. Затвори очи и опита да се отпусне, за да се наслади на момента.

Внезапно умът й се насочи към работата. Един от пазачите бе влязъл в общежитието и бе изплашил една от новодошлите жени. Тя бе изпищяла, щом го бе зърнала в кухнята.

На Ели й бе нужен повече от час, за да успокои жената. След това, се наложи да докладва в офиса на охраната и да говори с Дарън Антонио и Джъстис. Необходимо бе да отправи искане пазачите да не влизат в общежитието, освен при спешни случаи, докато новопристигналите не свикнеха с тяхното присъствие. За нея бе истинско изпитание да накара охраната да се съгласи, но с помощта на Джъстис, успя да спечели битката. И за да бъде денят й пълен, когато се прибра вкъщи, се изправи пред злобната медицинска сестра и целият стрес, който идваше с нея.

Внезапно вратата на банята се отвори с трясък. Ели подскочи. Фюри нахлу в помещението, а върху лицето му бе изписана ярост. Ели грабна хавлията, но се намръщи — болка прониза ръката й и тя погледна надолу. Беше се одраскала на вратата. От раната бликна кръв, но тя не обърна внимание. Концентрира се върху Фюри.

— Какво има? Станало ли е нещо?

Младият мъж затвори с трясък вратата зад себе си.

— Тази жена трябва да си иде!

Ели обви кърпата около тялото си и излезе от душ кабината. Вода се стичаше навсякъде около нея, но това сега не бе важно.

— Злобарката? Нали ти казах.

— Същата! — отвърна Фюри, треперейки. Погледна я с пребледняло лице. — Аз не съм я целунал. Тя ме сграбчи и сложи устата си върху моята, като набута езика си вътре — изръмжа той. — Опитах се да я отстраня, но тя започна да се съблича — продължи вбесено. — Затова дойдох при теб. Искам я вън от моята къща.

Сега Ели се ядоса повече и от Фюри.

— Тя те е целунала?

— Първо ми би инжекцията и смени превръзката. После внезапно се нахвърли върху мен и се опита да ме целуне. Махни я веднага или ще я нараня, Ели.

— Стой тук.

Младата жена пусна хавлията и взе нощницата си от закачалката до вратата. Нямаше време да отиде в другата стая за чисти дрехи, а не искаше да облича мръсните. Вгледа се във Фюри и забеляза напрегнатото му изражение. Гледаше я мълчаливо.

— Аз ще се погрижа за това.

— Не съм флиртувал с нея, за да я провокирам.

— Вярвам ти — кимна Ели.

Внезапно младият мъж я сграбчи, когато тя опита да мине покрай него. Придърпа я в обятията си и обхвана лицето й.

— Целуни ме!

— Нека първо се погрижа за нея.

— Целуни ме — изръмжа той, — още усещам миризмата й. Не мога да я понасям.

Тя го разбираше. Знаеше колко чувствително е обонянието му. Фюри обожаваше аромата й и винаги се потриваше в нея, само за да може дрехите му да се напоят с уханието й. Това беше доста странно, но бе хубаво да знае, че той искаше да я усеща навсякъде, където отиде.

Завъртя се в ръцете му и го целуна. Потри тялото си в неговото. Той изглежда не забелязваше, че дрехите му започнаха да се мокрят. Тя прокара ръце по лицето и врата му, навсякъде, където мислеше, че Белинда го бе докоснала.

Вдигна я и я притисна в стената. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й, разтвори ги и ги обви около кръста си. Изведнъж Ели осъзна къде се намират, освободи лицето му и спусна крака. Устата й се откъсна от неговата. Очите й се спряха на кръвта от раната на ръката й, размазана по брадичката му.

— Пусни ме. Изцапах те с кръв.

— Кървиш? — разтревожено попита той. — Да не си ранена? Бях прекалено разсеян да забележа и се опитвах да не дишам дълбоко, за да не долавям миризмата на онази жена по мен.

Тя се изчерви.

— Просто одрасках ръката си на вратата, когато посегнах да взема хавлията. Ще я превържа и ще се справя с Белинда. И без това съм изнервена заради цикъла ми, така че тази жена горчиво ще съжалява за постъпката си.

Внезапно очите на Фюри се промениха. Вдиша дълбоко.

— Не подушвам да си неразположена.

— Това е толкова странно. Брийз ме предупреди, че вие, момчета, можете да подушите от седемстотин метра, кога на една жена й е дошъл периода. Каза ми и какво да направя, когато това се случи.

Фюри изръмжа.

— Добре е направила.

— Обясни ми, че в противен случай няма да мога да се прибера без да се обръщат и да душат след мен — усмихна се леко. — Пошегувала се е, нали?

— Възбуждащо е — изръмжа Фюри с блестящи от страст очи.

— Защо?

— Докосвал ли те е някога мъж, когато си в това състояние?

Ели поклати отрицателно глава. Бившият й съпруг се отвращаваше от тази идея, а и тя не настояваше много. По това време от месеца, между подуването и спазмите, не се чувстваше чак толкова секси.

— По-топла и по-влажна си по време на цикъл — отвърна той и се приближи към Ели, притискайки я към стената. — Споменах ли ти, че това е страшно възбуждащо? — изръмжа той.

— Фюри, стига — засмя се тя, като нежно го побутна по раменете, за да го отстрани от себе си, — менструацията ми още не е започнала. Пръстът ми все още кърви, а и трябва да говоря с онази сестра в другата стая. Остани тук. Бързо ще свърша и ще продължим откъдето спряхме.

Той изръмжа дълбоко, отказвайки да се отдръпне. Обхвана я безпокойство. Бутна го по-силно.

— Фюри? Моля те. Мачкаш ме. Трябва да ме пуснеш.

Той се отдръпна насила. Младата жена пристъпи встрани и поклати глава.

— Назад, голямо момче. Първо трябва да изгоня сестрата и след това може да се мушнем в леглото. — Погали го. — После ще се погрижа за теб. Все още не си излекуван напълно. Чу Триша. Ако се опиташ да ме носиш, може да разкъсаш конците. Още няколко дни и ще можем да правим секс както пожелаем, но дотогава трябва да сме внимателни.

Кръв нахлу в главата на Фюри. Опита се да запази самообладание. Намръщи се, борейки се с нуждата да изреве като животно. Дишаше тежко, докато наблюдаваше Ели да се движи из банята. Завладя го ярост, въпреки че гневът му не бе насочен директно към нея.

Желаеше я толкова много, че го болеше. Тялото му изгаряше от нуждата да я сграбчи, притисне в стената отново и да проникне в нея. Стисна ръце в юмруци, докато се бореше с инстинкта си. Тя бе казала „не“. Никога нямаше да нарани Ели, да я принуди да го приеме, затова се бореше срещу желанието си да я сграбчи.

Какво по дяволите става с мен? Търсеше отговора, като продължаваше да диша дълбоко. Топлината, която го изгаряше, се засили. Пенисът му се втвърди почти болезнено.

Сигурно е ответна реакция от докосването на онази жена? Знаеше, че се бе пристрастил към аромата на Ели, имаше нужда да го усеща около себе си, копнееше за него. Досега не бе осъзнал колко силен е поривът му, докато друга жена не го докосна.

Сигурно е от животинската ДНК в кръвта ми. Трябваше да се овладее заради Ели, но колкото повече стоеше там, толкова по-трудно му ставаше да устои на желанието да й се нахвърли. Искаше да проникне в нея.

Копнежът да опита кръвта й, изпълни устата му със слюнка, ароматът й дразнеше носа му. Това го шокира, бе ужасен, дори изплашен. Отстъпи назад, дишането му се накъса. Опита се да възвърне самоконтрола над съзнанието си.

Нуждата му нарасна, докато не можеше да се сдържа повече. Завъртя се и удари с юмрук стената. Болката, която усети, му помогна малко да прочисти мозъка си.

Ели замръзна, бе изненадана от яростната реакция на Фюри, но разбираше колко вбесяваща можеше да бъде Белинда.

— Още ли си ядосан за това, което ти направи? Ударът в стената, помогна ли?

Той се обърна, разтърсвайки леко ръката, с която беше замахнал.

— Не. Бесен съм, защото не мога да те докосна по начина, по който желая.

— Знам, но не искам да се озовеш отново в болницата, Фюри. Сега иди в леглото, а аз ще разкарам Белинда. После ще правим секс, но бавно и внимателно, за да не се отворят раните — каза тя, докато превързваше пръста си. — Ще се отърва от нея веднъж завинаги.

Младият мъж изсумтя и отвори вратата на банята. Ели го последва в спалнята, остави го там и отиде да търси сестрата. Не си бе сложила бельо, след като дрехата, с която спеше, стигаше до коленете й. Нямаше да й отнеме много време да каже на Белинда Томас да си събере нещата и да напусне. Никога не беше виждала Фюри толкова ядосан.

Намери медицинската сестра седнала на дивана. Изглеждаше раздразнена и държеше дистанционното на телевизора. Тайгър седеше на стола до вратата и прелистваше списание. Веждите му се повдигнаха, когато Ели влезе в стаята по нощница.

— Не е ли малко рано за лягане? — попита той и погледна към часовника на ръката си. — Четири следобед е.

— Ти — Ели посочи Белинда. — Уволнена си! Повече нямаме нужда от теб. Приключи! Наречи го както искаш, но отивай да си събираш нещата и изчезвай. — Обърна се към Тайгър: — Махни я от Хоумленд, разбра ли, или ще се наложи да я придружиш до болницата на носилка. Не искам да я виждам повече!

— Не можеш да ми казваш какво да правя. — Белинда погледна към Ели. — Наета съм от Джъстис Норт да се грижа за Фюри. Той е този, който може да ме уволни.

— Добре — отвърна Ели и отиде до телефона. Знаеше номера на Джъстис наизуст, бързо го набра.

— Джъстис Норт — чу се спокойният му глас отсреща.

— Преди малко Белинда Томас се е нахвърлила на Фюри. Той е бесен, аз също. Току-що й казах да си събира багажа и да се маха, но тя ми отвърна, че само ти можеш да й наредиш.

Настъпи тишина.

— Тя какво?

— Нахвърлила се е на Фюри. Докато се къпех, тя се е опитала да го целуне в леглото. Той дойде в банята, бесен. Щастлива съм, че не ме смачка, докато се опитваше да се отърве от миризмата й. Той е много повече от ядосан. Никога не съм го виждала толкова гневен. И двамата искаме тя да се махне и никога повече да не идва. Ще си взема няколко дни отпуск и сама ще се грижа за него. Само я разкарай оттук.

— Добре ли си? Той нарани ли те? — попита Джъстис с дълбок глас.

— Добре съм. Фюри просто е ядосан, че тя му се нахвърли и стана малко агресивен, в опит да се отърве от миризмата й.

— Нарани ли те? Правихте ли секс? Беше ли груб? Трябва ли да извикам лекар?

— Не сме правили секс. Само се триеше в мен и ме притискаше силно до стената. Но това сега не е най-важното. Искам тази жена да си иде, Джъстис. Фюри също го иска. Ще я уволниш ли, или трябва да й счупя ръцете, за да съм сигурна, че повече няма да работи тук? Повярвай ми, ще го направя.

— Идвам. Искам да чуя Тайгър.

Ели подаде телефона на Тайгър. Той изглеждаше разтревожен, когато пое слушалката. Младата жена погледна към Белинда. Искри от гняв излизаха от очите й.

— Събирай си нещата! Джъстис идва да те уволни.

Белинда стана.

— Ти?

— Какво? — вбесена извика Ели.

Зелените очи на Белинда блестяха от ярост.

— Ще си го получиш — каза тя и излезе от стаята.

Ели опита да овладее гнева си. Погледна към Тайгър. Той се бе облегнал на вратата. Напрегнатото изражение на лицето му я накара да се намръщи. Продължи да го наблюдава, докато приключи разговора по телефона.

— Всичко наред ли е? — загрижено попита тя.

Тайгър беше пребледнял.

— Ели, трябва да дойдеш с мен — отвърна той и отвори входната врата.

Младата жена погледна надолу.

— Няма да изляза навън само по нощница. Защо искаш да дойда с теб? Онази жена си събира багажа, не може да ни чуе от другата стая.

Тайгър се приближи бързо към Ели.

— По дяволите, жено! Недей да спориш! Трябва да се махнеш от къщата веднага!

Ели се отдръпна назад. Тайгър спря и подуши въздуха.

— Подушвам, че кървиш. Каза на Джъстис, че Фюри не те е наранил.

— Така е — протегна ръка, за да му покаже превързания си пръст, — порязах се, докато излизах от душа. Фюри никога не би ми причинил болка.

Той вдиша дълбоко.

— Не долавям много от нея.

— Защото е само драскотина. Не кърви много.

— Трябва да излезем от къщата веднага.

Тя отстъпи още назад.

— Никъде няма да ходя. Не съм облечена и ако си мислиш, че ще оставя Белинда сама с Фюри, жестоко се лъжеш.

— Ели — изсъска Тайгър, — Фюри е натъпкан с лекарства, каквито ни даваха в лабораториите, за да се излекуваме по-бързо. Той беше под наблюдение за някакви признаци на отклонение от нормалното поведение и сега реагира агресивно. Тук си в опасност. — Погледна към часовника си. — Той си взе лекарствата преди петнадесет минути, нали?

Ели погледна към него.

— Белинда трябваше да му ги даде, когато влязох в банята. Фюри каза, че му е била инжекция. Но защо да съм в опасност?

Тайгър се придвижи бързо, сграбчи Ели през кръста, завъртя я и сложи ръка на устата й. Повдигна я от пода и се запъти към входната врата. Тя започна да се бори с него. За секунди излязоха навън.

— Тихо — изръмжа той в ухото й, — не се страхувай. Фюри ще го подуши. Нали каза, че е пристрастен към аромата ти. Просто дишай дълбоко, всичко ще ти обясня. Трябва да говориш тихо. Обещаваш ли?

Ели беше бясна, а не изплашена. Кимна срещу ръката му. Той охлаби хватката, пусна младата жена да стъпи на земята и я освободи. Ръката му се дръпна от устата й. Тя се обърна и го погледна.

— За какво беше всичко това? — изсъска.

— Не си ли спомняш колко зле беше ранен Фюри? — намръщи се Тайгър. — Ако беше човек, щеше да е мъртъв. Минала е само една седмица и той вече може да се разхожда наоколо. Раната му зараства изключително бързо. Не те ли притеснява това?

— При вас, момчета, този процес е ускорен. Фюри ми каза, че това е напълно нормално за Новите видове.

— До някаква степен е вярно, но не и толкова бързо както при Фюри. Това е поверително, но като половинка на Фюри, ние те смятаме за една от нас. Някой трябваше да ти обясни. Част от документите бяха оцелели, когато ни откриха. Някои от лекарите не са записвали докладите си само в компютрите, които бяха унищожени при нахлуването в лабораториите. Успяхме да възстановим формулите и точния химичен състав на някои от лекарствата, които бяха тествани.

Тази новина я изненада.

— Но защо го пазите в тайна?

Той се поколеба.

— Питала ли си се някога, защо президентът и правителството бяха склонни да ни отстъпят тази военна база за наш дом? Защо се съгласяват с всички наши искания? За щастие, имахме приятели между хората, които ни симпатизират и бяха изключително добронамерени да дадат на Джъстис няколко съвета. Те му обясниха за суверенитета. Искахме равни права с хората и ги получихме. Новите видове започнаха да се самоуправляват на американска земя, на тази, която те ни дадоха. В много отношения постигнахме обширен дипломатически имунитет. Считат ни за американски граждани, на които е дадена специална концесия.

— Вие сте американци. Родени сте тук. Разбира се, че ще ви дадат безопасно място, където да живеете. Отвън има толкова много протестиращи, които ви мразят, и няма да е много безопасно, ако опитате да се слеете с човешкото общество точно сега.

— В продължение на десетилетия, Мерикъл Индъстрис е получавала милиони долари за извършване на проучвания и изследвания. Чекът, даден на компанията за последните шест години, е бил подписан лично от президента. Парите идват от военните фондове.

Ели го погледна объркано.

— Какво общо има това с Фюри?

— Мерикъл беше дала обещание да създаде лекарства, които да направят войниците по-силни, по-добри, да се възстановяват по-бързо след битка и да повишат инстинктите им за оцеляване — напредък във въоръжените сили, които другите страни не биха имали. Те ваксинираха бойците, за да предотвратят заразяването им с различни болести, когато ги изпращаха извън страната. Представи си, че могат да им дадат лекарства, които да ги направят по-силни, по-бързи и по-трудни за убиване. Така войните ще се печелят по-лесно и с далеч по-малки загуби. Никой не знаеше, че Мерикъл бе прекрачила моралните и правните граници, за да постигне тези успехи. Всеки долар, който получаваха, им помагаше в това начинание. Плащаха им, за да ни нараняват и измъчват. Хората щяха да се ядосат, ако откриеха, че данъците, които плащат, се използват за нещо толкова непристойно. Всяка организация, защитаваща човешките права, щеше да се надигне да протестира, а някои страни щяха да обвинят правителството в извършване на жестоки престъпления.

— Това е ужасно — прошепна Ели, — толкова съжалявам. Но какво общо има това с Фюри и защо вярваш, че той може да бъде опасен? Искам да се върна обратно вкъщи, Тайгър, така че говори направо.

— Компанията създаде много лекарства. В някои от спасените доклади пише, че хора, които доброволно са приемали тези медикаменти, не са оцелели. Една специална партида лекарства ускорява процеса на възстановяване при Новите видове почти феноменално. — Спря и прочисти гърло. — Доказано е, че малък процент от Новите видове, които са приемали тези медикаменти, временно са полудявали. Докторите не са изоставили изследването. Въз основа на няколко записки, те вярват, че този страничен ефект си заслужава жертвата. Новите видове, върху които са експериментирали лекарството, са успели да се възстановят напълно. Но хората, които доброволно са го приемали, не са имали това щастие. Те или умирали, или полудявали напълно.

Умът на младата жена заработи трескаво.

— Притесняваш се, че Фюри временно ще полудее?

— Да. Записките не бяха пълни. Не знаем времето, в което лудостта може да настъпи или колко дълго може да продължи, ако той е приел тези лекарства. Страничните ефекти са агресия и убийствена ярост.

— Мислиш ли, че Фюри има същите симптоми?

— Каза, че е бесен и агресивен, че те е притиснал до стената, за да усети аромата ти. Ели, кажи ми истината. Това нормално ли е за него? Ти го познаваш добре.

Тя се поколеба, спомняйки си сцената в банята.

— Той не ме нарани. Не вярвам, че би го направил. Може би е бил просто ядосан, тази сестра може да вбеси всеки. Аз не взимам експериментални лекарства, но все пак искам да я удуша.

— По-добре да си в безопасност, отколкото по-късно да съжаляваш. Трябва да се отдалечиш от него, докато се уверим, че не представлява заплаха за теб. Изглежда, че по време на действието на медикамента, човешката страна в нас отстъпва място на животинската. По природа, ние сме хищници, Ели, а той те приема като плячка.

— Не ставай смешен — измърмори Ели. — Фюри ме обича. Той е ядосан, че Белинда му се е нахвърлила. Не ме е наранил, нито пък ще го направи.

Тайгър се загледа в нея.

— Не можем да рискуваме.

Тя се поколеба.

— Разбирам, но няма да го изоставя. Нека да отидем да поговорим с него и ще видиш, че той е добре.

Пред къщата спря кола. Ели се обърна. Тайгър заобиколи и отвори вратата откъм шофьора. Джъстис, Слейд, Триша и още един непознат излязоха от автомобила.

— Добре ли си? — облекчено започна Джъстис. — Трябва да се махнеш. Тайгър ще те закара до къщата на доктор Норбит.

Триша подаде ключове на Тайгър.

— Тези са за вкъщи. Имам стая за гости. — Обърна се към Ели и я огледа от горе до долу. — Може да вземеш някои от моите дрехи и да ползваш всичко, от което се нуждаеш. Чувствай се като у дома си.

— Къде е медицинската сестра? — Слейд се огледа наоколо.

— Все още е вътре — сви рамене Тайгър. — Събира си багажа.

— По дяволите — изръмжа Джъстис. — Той може да я нападне. Тя започна всичко. Махни Ели оттук.

Слейд отвори входната врата и влезе в къщата, Джъстис бе след него. Триша и непознатият останаха отвън. Ели погледна мъжа любопитно.

— Това е доктор Тед Трейдмонд. Той е главният учен на Новите видове — представи го Триша. — Трябва да тръгваш, Ели. Ще се върнеш, когато стане по-безопасно.

— Колко пъти трябва да казвам, че Фюри не би ме наранил. Някой ще ме чуе ли най-сетне? Никъде не отивам.

Тайгър прокле.

— Фюри ще ме убие заради това. — Хвърли се напред, сграбчи Ели за кръста и покри устата й с ръка. Обърна глава към Триша. — Не стойте така, доктор Норбит. Ще отворите ли багажника на колата? Трябва да я махна оттук, в случай че Фюри полудее.

Триша изтича до автомобила. Ели започна да се бори, да забива нокти в ръцете на Тайгър, но не можа да се освободи — единствено успяваше да издава тихи звуци изпод дланта му, притиснала устата й. Ритна краката му, но независимо колко пъти замахваше с босите си пети, не успя да го забави. Багажникът на колата се отвори и той я бутна вътре.

— Не — изкрещя Ели. Капакът се затвори, оставяйки я на тъмно. Ели го ритна и извика. — Пуснете ме!

Двигателят запали. Тя удари с крак отново, но не успя да отвори капака. Извика ужасена, не можеше да повярва, че Тайгър я бе затворил в багажника. А му беше вярвала. Спря да крещи. Автомобилът потегли.

Ели мразеше ограничени тесни пространства. Бореше се с паниката, която се надигаше в нея. Колата зави внезапно, тя се претърколи и се удари силно в нещо твърдо. Болка прониза коляното й. Изпищя. След още един завой се удари в задната част на багажника, болка прободе рамото й.

Младата жена се сви на кълбо и се опита да диша дълбоко. Автомобилът спря. Знаеше, че в багажника има достатъчно въздух, но тази мисъл не й помогна да диша по-леко. Клаустрофобията й никога не се бе проявявала толкова остро. Капакът се отвори и обезумяла, Ели се опита да излезе навън. Панически си пое въздух. Тайгър посегна към нея.

Тя удари ръцете му. Той отстъпи назад, когато Ели почти падна, в опита си да излезе от багажника. Погледна с диви очи към него. Мъжът се намръщи.

— Какво ти става? Пристигнахме пред къщата на доктор Норбит.

— Никога повече не ме затваряй в толкова тясно пространство! — извика тя и отстъпи няколко крачки назад. Сълзи започнаха да се стичат по бузите й. — Мразя, когато съм затворена на тясно и тъмно!

— Спри да крещиш — нареди й Тайгър. — Съжалявам. Успокой се, Ели. Просто дишай дълбоко. Така е по-добре. Вдишай, издишай. Това е. Не знаех, че имаш страх от дупки.

— Не се страхувам от дупки — отвърна тя. — Какво означава това?

— Изпадаш в паника, когато си затворен в тъмни и ограничени пространства. Така го наричаме ние. Съжалявам. Как си? По-добре да влезем вътре. Нощницата ти е тънка и се притеснявам да не привлечеш нечие внимание. В тази част на Хоумленд живеят хора.

Чак сега думите му достигнаха до нея. Осъзна, че на практика е почти гола. Трябваше веднага да облече някакви дрехи. След това, ще се прибера вкъщи. Кимна и последва Тайгър. Той отключи вратата. Ели влезе вътре и се обърна. Замахна с крак и силно го ритна в пищяла. Младият мъж прокле и изръмжа срещу нея.

— За какво беше това?

— За всичко. Нямам страх от дупки. Имам клаустрофобия.

Той се намръщи.

— Не е ли едно и също?

— Върви по дяволите — каза тя и се запъти към спалнята на Триша. Знаеше къде е, от първата й визита в къщата. Тресна вратата зад себе си и тръгна към гардероба.

Взе клин, бюстие и широка тениска с надпис от някакъв рок концерт, на който Триша сигурно бе ходила. Пробва да обуе чифт от обувките на лекарката, но за съжаление, носеха различни номера. Щеше да остане боса. Грабна телефона от шкафчето до леглото, за да се обади вкъщи и да говори с Фюри. Погледна нервно към вратата, страхуваше се Тайгър да не влезе в спалнята и да я спре.

— Ели? — ядосано попита Фюри.

— Здравей, скъпи. Те ме отведоха принудително. Ти добре ли си?

— Къде си? — изръмжа той.

Тайгър изтръгна телефона от ръцете й и тресна слушалката. Погледна към Ели.

— Май нищо не си разбрала от целия разговор за миризмата и плячката, който проведохме?

— Просто исках да му кажа, че съм добре и да разбера как е той. Вие, момчета прекалявате, ако си мислите, че Фюри представлява някаква опасност за мен.

Тайгър повдигна вежди.

— Така ли? — Взе телефона. — Нека да видим дали сме прави?

— На кого се обаждаш?

— Джъстис.

Ели седна на ръба на леглото и се намръщи. Тайгър чакаше на телефона, загрижено присвил вежди. След малко затвори.

— Нещо не е наред. Джъстис не отговаря. След шестото позвъняване се включва гласовата му поща.

— Значи има ангажименти.

— Той винаги се обажда. — Тайгър набра друг номер. Изчака малко, лицето му пребледня, преди да затвори.

— Слейд също не вдига, а той винаги отговаря след третото позвъняване. Те и двамата влязоха вътре при Фюри. По дяволите. — Набра друг номер. След минута прокле и затвори. Подаде телефона на Ели. — Доктор Норбит също не вдига.

— Може би точно сега разговарят с Фюри и не могат да се обадят.

— Звънни у вас, поговори с него, за да разбереш как е, но не му казвай къде си. Можеш ли да го направиш?

Ели взе телефона.

— Това е глупаво.

— Просто говори с него. Познаваш Фюри. Разбери дали е добре. Попитай го къде са Джъстис и Слейд.

— После ще се чувстваш като пълен глупак, затова че ме караш да го направя.

— Ще поема риска. Обещаваш ли да не му казваш къде си?

— Добре — измърмори тя. Радваше се, че ще чуе Фюри. Тайгър малко преиграваше.

Фюри вдигна след първото позвъняване, ръмжейки името й. Беше толкова бесен, че Ели едва различи думата.

— Аз съм. Добре ли си?

— Къде си?

— Те се страхуват, че едно от лекарствата, които са ти предписани, ти действа зле и можеш да ме нападнеш. Добре съм. Джъстис и Слейд още ли са там?

— Къде си? — грубо изсъска той. — Кажи ми веднага, Ели.

Тя срещна загрижения поглед на Тайгър, трябваше да признае, че Фюри се държи странно.

— Скоро ще се прибера. Там ли са Джъстис и Слейд?

— Те са навън — изръмжа Фюри. — Ако не се върнеш при мен скоро, ще дойда и ще те намеря. Идвай си веднага! Не ме карай да те търся!

— Трябва да се успокоиш. Лекарите просто искат да видят как си. Ще си дойда веднага, след като се убедят, че всичко е наред.

— Идвам за теб — изсъска той и тресна слушалката.

— Фюри? — Тя шокирано поклати глава. — Той наистина е бесен. Каза, че идва за мен и затвори. Прозвуча ми, като… заплаха.

— По дяволите — простена Тайгър. — Започнал е да ловува, точно както се опасявах. Трябва да те измъкна веднага оттук. — Остави телефона и извади мобилния от джоба си. Отвори го и набра един номер. — Тайгър е. Джъстис и Слейд не отговарят. Те са при Фюри. Той е подивял от лекарствата и започва да преследва половинката си. Аз съм в къщата на доктор Триша Норбит с Ели. Искам да изпратите един екип в къщата на Фюри и още един — тук, за да я измъкнем от зоната на опасност — и затвори.

— Зоната на опасност? — ахна Ели. — Да не си полудял? Фюри е бесен, защото ме измъкнахте насила от къщи.

Тайгър посегна и хвана здраво ръката на Ели.

— Той е не само бесен. Той е полудял. Размърдай си задника. Твоята половинка е един от най-добрите преследвачи, които познавам. Трябва да те скрием някъде, където няма да те намери. — Изправи я на крака.

— Престани — извика тя и дръпна ръката си.

— Нека да ти припомня какво казах преди малко, ако не си успяла да ме разбереш. Лекарството, което е поел, потиска човешкото в него и животинското излиза наяве. Точно сега той е подивяло животно и ако съм прав, когато надуши аромата ти, ще те преследва, сякаш си плячка. А това означава, че ако те намери, ще те нападне.

— Фюри ме обича. Просто е бесен, че…

— Той може да те убие. Представи си как ще се чувства, когато действието на лекарството отмине и е принуден да живее с нещо, което е направил без да иска. Трябва да живее с истината, че е убил единственото същество, което някога е обичал. Сега, ако изпитваш нещо към него, си размърдай задника, Ели. Нека те заведа на безопасно място, за да съм сигурен, че няма да направи нещо, с което да навреди и на двама ви.

Тя се вгледа в Тайгър, имаше толкова много неща, които не бяха известни за Новите видове. Дали е прав? Фюри наистина се държеше като луд, когато влезе в банята. Но ако той имаше нужда от нея, тя не би могла да го изостави.

— Трябва да взема още някоя дреха и да отида до тоалетната. Къде ще ходим?

— Налага се да те изведем извън Хоумленд. За по-сигурно. Територията тук не е достатъчно голяма, за да те скрием, а и няма нужда да предизвикваме сцена пред хората.

Ели влезе в банята и започна да рови из шкафчетата за аспирин, мъчеше я главоболие. Изглежда Триша не държеше лекарства в къщата. Обърна се и се стресна, когато видя Тайгър да наднича през вратата.

— Искам да използвам тоалетната, а това няма да стане, ако ме наблюдаваш — предупреди го тя. — Чувал ли си за уединение?

— Побързай — настоя той. — Ако Фюри се е досетил, че сме те докарали тук, с преследването е приключено.

— Идвам — извика Ели и погледна към Тайгър, който й махна от вратата на банята. — Само да си сложа някакви чорапи. Не искам да вървя боса.

— Побързай. Екипът ще бъде тук всеки момент, ще тръгнем веднага, щом пристигнат — каза той и се запъти към входната врата. — Надявам се, че Брийз ще успее да спре Фюри, преди той да тръгне да те търси.

Щом чу думите му, Ели направи крачка към него.

— Брийз? Защо ще ходи Брийз у дома?

Тайгър се обърна да й обясни.

— Ще се опита да го накара да следва нейната миризма. Тя знае, че той ще те убие, ако е подивял, и иска да спаси живота ти. От всички наши жени тя е най-силната. Искахме да отиде някоя от жените, които са чифтосвани с Фюри в лабораторията, но те бяха прекалено изплашени, защото са били свидетели на това и преди, когато са давали свръхдоза на някой от нашите мъже. Само Брийз бе достатъчно смела, доброволно да рискува живота си заради теб. Сега, ако обичаш, побързай, Ели. Ако Фюри не приеме Брийз, ще дойде да те търси.

— Тя ще му позволи да я подуши? Но защо това би застрашило живота й?

Тайгър прокле ядосано.

— Когато сме подивели и ловуваме, яростта ни се превръща в сексуално желание. — Замълча за момент. — Не е нещо, на което една жена би се наслаждавала, Ели. Ако той приеме Брийз да те замести, за нея ще бъде ад. Може да я убие.

Ели усети как сърцето я стяга.

— Имаш предвид, че тя ще… той ще… те ще…

— Ще бъде животински секс и то насилствен, Ели. Сега прави каквото трябва да направиш и да се махаме оттук. Никой не може да каже дали той ще я приеме, или не. Може просто да я убие или тя да успее да го забави малко. Докторите смятат, че ако се опитат да го упоят след лекарството, което е приел, наркотикът може веднага да го убие. Опитваме се да ви спасим и двамата — Тайгър се обърна и погледна през прозореца, за да види дали екипът му вече не пристига.

Сърцето на младата жена препускаше. Затвори очи и се опита да осъзнае всичко, което й беше казал. По дяволите!

— Мисля, че ми става лошо.

Изтича в банята, тресна вратата и я заключи. Пусна чешмата, за да заглуши шума от движенията й, и отвори прозореца на помещението.

 

 

Брийз слезе от колата и приближи мрачно към двамата мъже. Джъстис и Слейд чакаха пред къщата на Фюри. Тя очакваше да види най-лошото, когато получи обаждането, но Фюри не беше наранил нито един от двамата. Беше запозната с положението и с единствения план, който имаха за спасяването му, и го одобряваше. Приближи се ужасена към тях. Джъстис започна пръв:

— Брийз, съжалявам, че се налага да те моля за подобно нещо. — Погледна надолу в краката й. — Той наистина може да нарани Ели. Тя е по-крехка от нашите жени. Ако я прегърне в това състояние, може да й счупи костите. Страхуваме се, че ще прояви агресия и ще я убие.

Брийз незабележимо потрепери.

— Разбирам. Ели може да ме намрази за това, което ще направя, но няма да позволя да умре. Влизам вътре и ще се справя със ситуацията.

Джъстис повдигна погледа си към нея.

— Съжалявам.

Брийз кимна.

— Много съм загрижена за Ели. Не правя това само защото ти ме молиш, а и заради нея самата.

— Тя ще разбере, след като й се обясни.

— Мъже, нищо не схващате — изсумтя Брийз.

Джъстис се намръщи.

— Ако ние влезем, за да го укротим, той ще се опита да ни убие или ние ще трябва да го направим — обясни й тихо. — Докато не определим какво е състоянието му, е прекалено опасно да го упояваме. Наркотичното средство може да предизвика свръхдоза или сърдечна атака. Единственото, което можем да направим, е да те изпратим да го успокоиш. Извикай за помощ, ако не ти разреши да го приближиш. Няма да му позволим да те убие. Ако те нападне, ще го приспим, независимо от последствията.

Брийз отвори входната врата и влезе в къщата. Затвори след себе си и спря. Бореше се срещу страха си. Само веднъж бе ставала свидетел на такава ситуация и едва бе оцеляла. Изпъна рамене. Ели бе нейна приятелка, а случващото се бе проблем на Новите видове. Надяваше се Фюри да не я убие, като усети, че не е неговата половинка. Тръгна към всекидневната, но спря внезапно. Вдиша дълбоко и отстъпи назад. Отвори входната врата, за да говори с Джъстис.

— Кой друг е бил в къщата?

— Защо?

— Кажи ми — изръмжа Брийз.

— Аз, Тайгър, Слейд, Фюри и Ели. Медицинската сестра също. Защо?

Брийз го погледна.

— Тази жена да не би да е ниска със зелени очи?

— Така изглежда Белинда Томас. Защо? Какво има? — кимна Джъстис.

— Познавам тази миризма. Тя работеше в изследователската лаборатория — в сектора, където бях затворена. Никога ли не си я виждал? Нейното име не е Белинда Томас. Казва се Беатрис Тортън.

— Сигурна ли си? — смъртоносна искра проблесна в яростните очи на Джъстис.

Брийз оголи ядосано зъби.

— Никога няма да забравя вонята на някой толкова зъл като нея. Тя ли се грижеше за Фюри?

— Отговаряше за лекарствата му — пребледня Джъстис.

Младата жена изръмжа дълбоко.

— Беше една от най-жестоките в лабораторията. Това не е съвпадение. Тя разпределяше медикаментите, които ни даваха.

От къщата се чу шум на счупено. Брийз стисна ръце в юмруци.

— Къде е тази сестра сега?

— При охраната, за да бъде изведена от Хоумленд. Не успя да си събере багажа, чака там, за да й го занесем. — Джъстис посегна за мобилния си, но осъзна, че го е оставил в банята, докато опитваха да укротят Фюри. Изпаднал бе от задния му джоб, когато Фюри го запрати в стената. — Ще се погрижа да бъде затворена — обърна се и изтича до колата, за да използва радиостанцията.

Брийз затвори вратата, притеснена от шумовете, които идваха от вътрешността на къщата. Ако враговете им бяха дали грешните лекарства на Фюри, можеха да се изправят пред нещо наистина лошо. Потрепери леко и изправи рамене. Може би нещата не бяха излезли от контрол и щеше да успее да поговори с него. Чу шум от чупене на още предмети. Звучеше така, сякаш Фюри бе започнал да руши къщата.