Рой Лебо
Колт Крийк (14)

Глава четиринадесета

Той се приближи до шкафа, където седяха оръжията, извади патроните от единия и го остави малко встрани от себе си. Реши, че няма смисъл да изглежда като страхливец и да се разхожда из града с няколко заредени пистолета. Срещата с онези мръсници беше неизбежна, така че каквото има да става, то ще стане, независимо колко си подготвен за него. После затвори стъклената вратичка и видя в нея отражението си. Винаги, когато се погледнеше, се изненадваше колко стар изглежда, а всъщност изобщо не се чувстваше остарял… Белегът на бузата му със сигурност му придаваше специфичен вид. Колкото и да се убеждаваше, че той е доказателство за смелостта му, все пак беше по-добре никога да не го беше получавал.

Отвън времето все още беше хубаво, но започваха да се събират облаци — големи групички от купести облаци, приличащи на вълнички. Дано не завали, мислеше си Линк, улиците тъкмо бяха поизсъхнали. Докато се гледаше в стъклото, реши, че едно подстригване няма да му е излишно, ще трябва и да се обръсне, че не се знае какво може да се случи. Тръгна по главната улица, да, наистина трябваше да се подстриже и обръсне. Беше дочул, че негърът Диксън е бил застрелян, но не разбра дали е само ранен, или е умрял. Интересно какво му се е случило, ще трябва да намине и да провери. Онова момче си го биваше, беше добър боец. Линк не вярваше нито дума на глупостите, дето главите на негрите били няколко пъти по-корави от тези на белите. Той самият беше счупил много глави — и бели, и черни, и знаеше, че всички са еднакво крехки.

Говореше се, че след онзи англичанин Криб, Диксън имал най-бързата лява ръка. Но, от друга страна, Криб се беше бил преди много години, така че никой не можеш да твърди такова нещо със сигурност. А и Криб по размери беше два пъти колкото Диксън, от това следва, че сигурно е бил по-тромав и по-бавен. После неволно си припомни за ирландеца в къщата на вдовицата. Изглеждаше силен и сръчен, а когато Линк го изненада, той само седеше, дори не се опита да направи каквото и да било.

Линк тъкмо се канеше да завие зад един ъгъл, когато някакъв човек дотича до него и му извика:

— Ей, шерифе!

Този приличаше на ирландеца, но може и да не беше такъв, по дяволите. Мислеше си, че днес няма да среща повече от тях.

— Виж, шерифе, аз трябва да си върша работата ей там, малко по-надолу по улицата, а Хенри Форстър не ще да си махне стоката оттам!

— Така, и какво, за бога, очаквате аз да направя, господине!

— Как така какво, ами да го накарате да я махне. Препречва пътя на клиентите към магазина ми и никой не може да влезе!

— Ами аз не…

— Той не е собственик на цялата проклета улица, нали така? Единственото нещо, което искам от теб, е да дойдеш и да му го кажеш.

Линк се наклони, сякаш се канеше да заобиколи човека, а той беше интересен екземпляр — имаше огромна гъста брада и се потеше като препускащ кон. Човекът обаче застана пред него и не го пусна да мине.

— Искам само да дойдеш и да му кажеш.

— И къде е този твой проклет магазин?

— Ей там, съвсем наблизо, малко по-надолу по улицата.

И наистина, беше малко по-надолу, и то точно срещу бръснарницата.

— И кой точно е магазинът ти?

— Ами — смънка брадатият, — ами сладкарницата и сладоледът са мои.

На Линк не му трябваше да знае нищо повече: малка заличка за сода и сладкиши, а толкова шум! Но идеята му хареса. Реши, че след като се подстриже, ще се отбие при брадатия да хапне нещо.

— Добре де — каза най-после той. — Ще се погрижа онзи да си махне стоката, ако ми обещаеш да ми спретнеш най-хубавото нещо, което заведението ти предлага.

Човекът грабна ръката му и последва мощно ръкостискане.

— Готово, шерифе, смятай, че сделката е сключена.

После той тръгна триумфиращ пред Линк. Докато вървяха по улицата, ги последва малка групичка от зяпачи. Може би се надяваха, че ще станат свидетели на зрелище, подобно на това, което им беше разиграл сутринта.

И ако очакванията им не се оправдаеха, сигурно щяха да бъдат много разочаровани. Линк се приближи до струпаната на тротоара стока и подвикна на един човек, приличащ на уплашен заек, който беше пъхнал молив зад ухото си. На кръста си беше вързал престилка. В момента смяташе нещо и се суетеше около стоките си.

— Ей ти, човече, чуваш ли?

— Да, господине? — обърна се заекът.

— Разкарай боклуците си оттук.

Заекът се шмугна в магазина и след малко се появи с един друг дребен човечец в сив костюм.

— Защо е всичко това, шерифе? — попита дребосъкът, като скептично се взираше в значката на Линк.

А той, от своя страна, си помисли, че е срещал много пъти мъже от този род — хора със солидно обществено положение, със собствено отношение към мъжете с оръжие, независимо от това дали носят значка или не. И човечецът забърза да свърши работата си.

— Стоката ти препречва онези стълби — каза му Линк. — Няма да е зле да я преместиш някъде другаде.

— Боже господи! — възкликна човекът, който явно беше господин Форстър. — Джордж, защо, за бога, не ме помоли да ги махна?

— Помолих те, а ти…

— Просто ги премести, господин Форстър, това е всичко, което се иска от теб — отново се включи в спора Линк.

Форстър само кимна и извика на заека:

— Хайде, Роджър, премести тези неща!

— Е, така е вече по-добре — обади се сладкарят. — Хайде, шерифе, ела с мен да си получиш ястието.

— След малко — отвърна Линк и се запъти към бръснаря. Тълпата явно остана разочарована.

Бръснарницата „При Билинг“ представляваше малка бърлога, но с претенции да бъде конкурент на бръснарниците в големите градове. Подът му беше от бели плочки, по стените имаше множество огледала, а между тях висяха снимки на известни престъпници, обявени за издирване. На отсрещната стена пък бяха налепени снимки на актриси. Като за капак на цялата атмосфера, собственикът беше приготвил три стола. На мястото за чакане имаше една голяма обла маса, върху която лежаха разпилени няколко броя на „Спортни новини“ и „Полийс Газет“.

Бръснарницата наистина изглеждаше доста уютно местенце. Беше почти празна, ако не се брои един клиент, който седеше на първия стол. Клиентът беше човек в напреднала възраст, а прическата му направо будеше завист. Та тази прическа се състоеше от няколко косъма, които се бяха прилепили на темето му! Виждаше се само един бръснар — странно изглеждащ мъж с гарвановочерна коса и излъчване на касапин. Портретът му не би бил пълен, ако не се споменат и тънките му, боядисани мустачки.

— Ей сега пристигам — каза приятелски човекът, щом съзря значката на Линк и той се настани във втория стол, за да изчака реда си. След като почака малко, реши да се надигне и да си вземе един брой на „Спортни новини“.

Бръснарят, очевидно това беше самият господин Билинг, си говореше тихичко с човека, когото обслужваше в момента и непрестанно тракаше с ножиците си над главата му, но Линк не успя да види и един косъм от тези, които уж с голямо усърдие подстригваше. Говореха си за някакви залагания на някакво местно състезание, което явно се беше случило, преди Линк да се появи в града. И тъй като те си говореха не за общи неща, а за конкретно събитие, той предпочете да не се намесва в разговора. Просто се отпусна в стола си и реши да си почине. Чувстваше се чудесно, гледаше една снимка на Лили Лангтри — беше я срещал в Сан Франциско, познаваше я в „библейския“ смисъл на тази дума, както би се изразил Холидей — и се наслаждаваше на приятната миризма на одеколон, която се усещаше в стаята.

Уханието, което се носеше в салона, беше всъщност уханието на цивилизацията. Най-после клиентът преди него беше обслужен, той се надигна, бутна стола си назад, изправи се, сложи шапката си, плати на бръснаря и се затътри към модерната стъклена врата.

Билинг въздъхна, може би защото човекът не му остави бакшиш, въпреки че толкова се беше старал да бъде любезен и да го разведрява с приказките си. Линк се накани да се премести, но Билинг му направи знак да остане на втория стол.

— Подстригване и бръснене — каза бръснарят, след като хвърли щателен поглед към главата на Линк. — Мисля, че отчаяно се нуждаете и от двете, шерифе.

— Да, съгласен съм с вас — отвърна Линк.

Бръснарят се приближи, взе от един шкаф сгънат чаршаф и го изтръска. Линк забеляза, че е изпран и ухае приятно. Това беше първият изпран чаршаф, който му слагаха в бръснарница от много време насам. После човекът го загърна с него и втъкна единия край в яката на шерифа. Беше много внимателен и се стремеше да изпълни всички подробности, които професията му изискваше. Изглеждаше също така сръчен и с фини движения, а това е много важно за бръснарите, но не всички бяха такива. Линк беше срещал много „майстори“, които не умееха да боравят с бръснача. Билинг прекара пръста си по брадата на Линк няколко пъти. Направи го много бързо, беше ловък като котка.

— Ще ни трябва гореща кърпа — каза той, без да пита клиента си дали иска такава.

— Окей — покорно отвърна Линк.

После се отпусна в стола си и притвори очи. Чудеше се каква ли тактика ще изберат срещу него братята Коу. Може би ще чакат известно време, за да го изнервят, и накрая, когато им омръзне да си играят с него, ще го очистят. Ако решат, сигурно щяха да го чакат седмица, може би две, а дори цял месец, това си зависи само от тях.

За Линк нямаше никакво значение колко дълго ще продължи играта. Колкото по-дълго отлагаха, толкова по-зле за самите тях. Това си беше факт, а Анс Коу като че ли се съобразяваше с фактите. Линк се чудеше дали мисълта за отлагането на срещата се въртеше в главата на стареца… Може би с напредването на годините, той беше изгубил част от смелостта си. А когато човек остарява, не е склонен да си създава неприятности. А не беше и необходимо — неприятностите сами го намираха.

Билинг извади една кърпа от съда, в който ги затопляше, размаха го напред-назад няколко пъти, за да го охлади малко, после го обви плътно около лицето на Линк, като му остави само малка пролука, откъдето да си поема дъх. Кърпата беше много гореща, но не чак толкова, че да го изгори.

Наистина, обслужването беше отлично. Бръснарница като тази даваше добро име на градче като Колт Крийк. Пое дълбоко въздух, за да се отпуснат мускулите му. Усети как скулите му се загряват, а по врата му започнаха да се стичат вадички от парата. Чувството беше по-приятно дори от това да яздиш след една хубава стрелба.

Някакво шумолене край вратата го накара да отвори очи.

Имаше си и компания.

Беше някакъв много висок мъж с висока шапка на главата.

— Добре заварил, Лутър! — приветства той бръснаря, след това свали палтото си, а после и високата си шапка, и грижливо ги окачи на закачалката до вратата. Носеше два пистолета марка „Пийсмейкър“, калибър 44, в кръстосани на кръста си колани. В случай на кръстосан огън.

Доста солидно въоръжение.

Както си беше под чаршафа, Линк извади пистолета, докато високият мъж беше с гръб към него, и го остави върху крака си. Направи това по навик.

— Добър ден, господин Коу — отвърна със странен тон бръснаря.

Линк обърна глава, така както си беше с кърпата на лицето, и видя, че Билинг беше пребледнял като платно.

Изглеждаше толкова бял, че черната му коса и мустаците приличаха на клоунски. Съвсем не изглеждаха като на мястото си. Той погледна към Линк, а той пък, от своя страна, му отвърна с убийствен поглед. Всичко това стана, докато високият мъж закачаше дрехите си и развързваше вратовръзката си или нещото, подобно на вратовръзка, което беше окачил на врата си. После се обърна с гръб към закачалката и се отправи към първия стол.

Кимна на Линк и се настани, като се нагъна в стола като дюлгерски метър. После се отпусна и зачака реда си. Мъжът носеше хубави дрехи — бяла ленена риза и черни вълнени панталони. Ботушите му бяха тип мексикански — с високи токове и вирнати муцунки.

— Без бръснене за мен, Лутър — каза той. — Само подстригване.

Гласът на дангалака беше плътен и звучен, подходящ за актьор.

В продължение на няколко секунди бръснарят не отговори нищо и Линк стисна пистолета си. После обаче човекът измърмори:

— Разбира се — и започна да движи ножиците си по-бързо.

Линк чуваше биенето на сърцето си. Какво му беше споменал Макдаф? Като че ли нещо за Рийд Коу, че бил дълъг и костелив човек…

Какъв късмет само!

— За бога, Лутър — каза високият мъж на бръснаря. — Какво става в нашия град? Чувам, че някаква страшна буря се вихрела наоколо, докато нас ни нямаше.

Билинг измърмори нещо, но Линк чуваше само нервното тракане на ножиците му. Шерифът не се обърна да го погледне, защото с крайчеца на окото си наблюдаваше Рийд Коу.

Коу имаше продълговата конска физиономия и правеше много гримаси — като истински актьор. Гласът му съответстваше на изражението.

— Разбрах, че сега за реда в Колт Крийк се грижел някакъв барман.

Тези думи бяха отправени не към бръснаря, а към Линк — една смешна гримаса. Следващите думи бяха изречени с престорена тъга:

— Разбрах още, макар и да не вярвам и думичка от това, че моят доведен брат, дебеличкият Чарли, бил жестоко разстрелян. — Той наклони главата си назад и погледна Билинг. — Каква трагедия, а?

Бръснарят се покашля, опита се да каже нещо и кимна.

— Това дете, това сладко дете, наистина… тъжно. Сърцето на стареца се е пръснало от мъка. Направо е сломен, казвам ти, Лутър, това си е самата истина. Страхувам се, че убийството на Чарли ще доведе до смъртта на нашия скъп татко.

Той се ухили, докато Билинг разгъваше един чаршаф и за него. После хвърли една усмивка към Линк.

— Я ми кажи, Лутър, няма ли да е по-добре първо да обслужиш този човек? Той сигурно отдавна чака да бъде избръснат.

— Изобщо не бързам — отвърна Линк и забеляза, че ръката на бръснаря трепери. — Кърпата все още е много гореща.

— Много мило от ваша страна, господине — кимна Коу. — Наистина много мило и много разумно. А що се отнася до мен — да си призная, аз се готвя за едно важно, ама много важно събитие. Аз, брат ми и един приятел се готвим да възстановим справедливостта и да накажем някакъв човек, дето се представял за барман.

Той отправи поглед към Билинг.

— Е, Лутър, добре тогава, залавяй се за работа! Но внимавай да не ми скъсиш бакенбардите! Една дама, чието мнение аз високо ценя, ми каза, че сега това било модерно. — После погледна Линк. — А ние, разбира се, се стремим да задоволяваме желанията на дамите.

Ножицата на Билинг започна да трака по гребена по-бързо.

— Това, което най-много ме изненадва — продължи Коу, — е не толкова загубата на дебелия Чарли. Изумен съм, Лутър, от факта, че онзи е успял да се справи с човек като Айк Стърн. А ти, Лутър, кажи, ти изненадан ли си?

Билинг отново се изкашля и отвърна:

— Ами да…

— Изненадан съм не за друго, а за това как е станало всичко, защото Айк Стърн беше много точен, трябва да призная, че не беше много бърз, но със сигурност изключително точен… Ти така ли мислиш?

После той се подсмихна и поклати глава, докато Билинг изтръскаше ножицата си.

— И така, ето ме мен, а с мен и Били. Извикаха ни спешно, минахме толкова път, а с нас и нашият приятел — дойдохме да вразумим този шериф и да очистим града от него. Сигурно ще се вдигне доста шум около този случай — въздъхна Коу. После се обърна към Линк. — Вие знаете ли, господин… господин…

— Казвайте ми просто Фред. Аз само минавам през града.

— Вие знаете ли какво се полага на човек, който се осмелява да ни обезпокои? Знаете ли как турците постъпват с хора, които им създават проблеми? — Той подаде ръце изпод чаршафа и показа. — Ами завързват го и просто му изваждат вътрешностите. Ние постъпваме благородно — използваме пистолети, а те вдигат толкова шум…

— Да, така е… — отговори Линк.

— По дяволите, Лутър, кога най-после ще спреш да кълвеш по главата ми и ще се захванеш да обръснеш Фред?

— Аз не бързам — повтори Линк. — Изобщо не бързам.

— Хмм… ами добре тогава, Лутър, продължавай! — Той отново заговори на Линк: — Разбира се, пистолетите вършат добра работа и не бих ги заменил за нищо. В скоро време те ще са единствените, които ще раздават правосъдие. Тогава адвокатите като моя мазен братовчед Уилс няма да имат толкова много работа, така ли е, Лутър?

— Така, така си е — отвърна бръснарят.

— Уилс — каза той на Линк — е завършил в Йейл. Следователно можем да го наречем змия, която дебне в тревата. — Той отметна глава и започна да се смее и Билинг отново трябваше да отмести ножицата си, за да не го нарани. Коу се намести по-удобно в стола си. — Представяш ли си, Лутър — отиваме ние в офиса на този смелчага и се оказва, че той е офейкал. Или пък още е там и като ни види, направо ще захвърли значката си и ще се покрие като лалугер. Как ли, по дяволите, изглежда всъщност този мъж? Били каза, че приличал на капитан Дьо Френ. Най-вероятно е истински Квазимодо.

— Аз съм го виждал — обади се изненадващо за бръснаря Линк. — Виждал съм го, и то неведнъж.

Линк сложи левия си крак на земята и бавно извъртя стола си, така че застана с лице към Коу.

— Наистина ли? И как изглежда този лош човек?

— Ами… горе-долу има моите размери — каза Линк, като хвана своя „Бисли“ под покривалото.

— Сериозно?

— Е, не е висок колкото теб.

— Малко са такива — отвърна Коу.

— Има сиви очи — мисля, че са тъмносиви и сиво в косата си. Той е човек с опит, не е някой новоизлюпен.

— Набързо ще го състарим — каза Коу. — Направо ще му извършим услуга.

— На левия си хълбок носи пистолет „Колт“, модел „Бисли“.

— Все още ли носи такъв пистолет? О, той май е и суетен! — и Коу се усмихна. — Човече, ти ми беше наистина много полезен. Настръхва ли ти косата като чуеш за такъв тип?

— Не, този човек никога не е бил лош към мен. Просто изглежда верен на самия себе си и това е всичко.

Коу отново направи смешна физиономия:

— Знаеш ли още нещо за него?

— Да, има дълъг белег… — Линк вдигна ръка и с рязко движение дръпна кърпата от лицето си и я метна на пода — точно тук, на бузата му е този белег.

Коу седеше като вцепенен и се взираше в него.

— Май излиза… — каза той с глупава усмивка — излиза, че сам се прецаках. — Лицето му пламна.

— На всеки може да се случи — отговори Линк.

— Но не и при подобни деликатни обстоятелства… — Той погледна ръцете си, които бяха здраво вързани под чаршафа. — Сегашното ми положение е доста неловко. Надявам се, че нямате намерение да се възползвате от ситуацията.

— Не.

— И аз така си мислех. И аз на ваше място щях да постъпя по същия начин. — Тогава Коу се раздвижи леко.

Дръпна плата, с който беше покрит, хвърли го във въздуха и докато траеше тази импровизирана бариера между него и противника му, тихо и плавно като змия се плъзна от стола и посегна да измъкне пистолета, който висеше от лявата му страна, но Линк беше по-бърз и докато Коу правеше всичко това, шерифът насочи пистолета си и стреля по покривалото. За щастие, успя да го улучи.

Коу изсумтя и също стреля, куршумът мина съвсем близо над главата на Линк, дори откъсна едно парченце от горния край на стола. Звуците от стрелбата отекваха из цялото помещение. Линк клекна, подпря се на коляно и отново стреля в Коу. Този път го улучи малко по-високо — в ребрата. От удара дангалакът се извъртя и куршумът му направи на сол една ваничка с някаква течност в нея. Стаята беше изпълнена с дим и шум от стрелбата. Линк изпрати още един куршум в тялото на Коу, без да му даде възможност да се осъзнае нито за момент. Този път го улучи в гърдите, чу се звук от счупена кост и мъжът политна към бръснарския стол. Пистолетът на Коу падна от ръката му и счупи плочките, мъжът напрегна сили, извади пистолета си от дясната страна и стреля по Линк, но не успя да го рани.

Докато Коу се свличаше на земята, тялото му внезапно се наклони и той се удари във вратата. Стъклото се счупи и парченцата паднаха върху него. Той успя само да извика нещо и от устата му плисна кръв и опръска бялата му риза, но от шума на стрелбата слухът на Линк се беше притъпил и той не успя да схване какво извика Коу. Високият мъж вдигна револвера си, но ръката му беше прорязана и той не можа да дръпне добре спусъка. Линк го простреля още веднъж в гърдите — не виждаше почни нищо от дима и стреляше напосоки. Когато пушекът малко се разнесе, той видя, че Коу лежи мъртъв на пода. Очите му бяха втренчени в нещо, неизвестно какво, а тялото му беше се строполило върху разпръснатите стъкла. Главата му бе попаднала върху едно много остро парче, което бе пробило бузата, и сега там зееше дълбока рана. Беше доста неприятна гледка.

Шумът от куршумите като че ли още отекваше в тясната стаичка. Димът замъгляваше погледа на Линк, но той се опита да върви натам, където лежеше тялото на Коу.

— Олеле, вратата ми! — проплака бръснарят, после се обърна и повърна до стената.

Линк стигна до трупа — от него идваше неприятна миризма. В този момент шерифът си помисли, че и Господ не може да направи нещо толкова добро за град като убийството на тази гадина. Чувстваше се горд, че беше свършил нещо толкова важно с обикновен пистолет от четиридесет долара. Наведе се и измъкна от ръката на Рийд Коу неговия „Пийсмейкър“. След това зареди своя „Бисли“.

Прескочи трупа и излезе на тротоара, като оставяше след себе си кървави дири. На улицата не се виждаше никой. Погледна към търговеца Форстър. В този момент той заключваше заведението си.

Прекоси улицата и тръгна към заведението за сладолед „Бон Тон“. Започна да блъска по вратата и не престана, докато брадатият не излезе да му отвори.

— Бих желал един ванилов — каза твърдо Линк.