Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pendragon Virus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Jamey (2011)
Разпознаване и корекция
Диана (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Каим Лъндъм. Вирусът на Пендрагон

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ООД, София, 1995

Редактор: Мариана Василева

ISBN: 954-11-0395-2

История

  1. — Добавяне

Епилог

— Това дете е ужасен тиранин — нареждаше доволно Сам, докато оставяше сина си в собственоръчно направената люлка след нощното хранене.

— Ще започне да спи по-добре, когато спреш да го разнасяш и да се фукаш с него непрекъснато — подразни го Далас. През седемте седмици, откакто се бе родило бебето, Сам определено бе ограничил целувките си. След като бе свалила килограмите, натрупани от яденето на бонбони, а след това и от майчинството, Далас не искаше отново да се подлага на чувствения стрес и да повтори безразборното ядене на шоколадови бонбони. Тя бе приготвила на Сам любимия му шоколадов кейк с череши и бе помолила майка си да вземе Ники и Били за уикенда.

Далас бе замислила да го съблазни тази нощ и чакаше момента, когато лампите щяха да бъдат угасени. Беше запалила свещи в спалнята и гледаше как съпругът й се пъхва под завивките с доверчивостта на котарак, който си мисли, че е във владенията си.

Бяха женени вече от година и половина и досега Сам нито веднъж не се бе оплакал от семейния живот. Тя го обичаше дълбоко и беше сигурна в любовта му. Той наистина умееше да слуша. Често й даваше идеи как да подобри бизнеса си, а и нови насоки на разсъжденията й. Най-хубавото беше, че й създаде самочувствие. И демонстрираше любовта си по всеки възможен начин.

Но понякога беше прекалено грижовен. Особено когато беше бременна. Беше я обградил с толкова грижи, внимание и любов, че чак й се плачеше от щастие. Беше присъствал по време на раждането и след като всичко беше приключило, едва не припадна.

Далас се усмихна. Светлината на свещите смекчаваше пламналото му лице. Сам бе построил нова къща в знак на любовта си към нея и никога не беше твърде зает, когато ставаше въпрос за децата. Те пък направо го боготворяха. Електрическото влакче и кутията за инструменти на Били заемаха почетно място в дневната. За куклите на Ники също бе направен детски кът.

Сам се наведе над леглото и нежно погледна Далас.

— Какъв е поводът за свещите?

Далас взе ръката му и вплете пръсти в неговите. Щяха да продължават да играят тази игра винаги.

— Тази вечер ще ми кажеш, че ме обичаш.

Сам се намръщи.

— Казвам ти го поне два пъти на ден. Даже ти звъня в офиса — той се намръщи още повече. — Какво каза докторът? Може ли…

Тя се усмихна широко и го задърпа към чаршафите на розички под звуците на думкащите в главата й барабани.

Сам се плъзна в леглото.

Тя го обви с тялото си и впи устни в ухото му.

— Кажи ми, че ме обичаш — настоя тя.

Ръцете й галеха тялото му.

— Накарай ме — засмя се той. — Бъди мила с мен.

Малко по-късно той едва успя да изрече:

— Добре. Обичам те, скъпа.

Край
Читателите на „Вирусът на Пендрагон“ са прочели и: