Кайт Лъндън
Вирусът на Пендрагон (4)

Четвърта глава

В събота сутринта в осем часа Далас блажено се излежаваше омотана в чаршафи на розички. Опитваше се да не чува веселите приглушени писъци, идващи откъм всекидневната. Имаше нужда от тази почивка, за да може да се справи с налудничавите идеи на Сам.

Тя се обърна по корем и хвърли една възглавница върху главата си. Споменът за сладката целувка не я бе оставил да спи цяла нощ. Лоринг я бе целунал така, като че ли бе по-нежна и деликатна, отколкото беше всъщност. Сигурно имаше нещо наум.

Този Сам създаваше само неприятности. Според служителите му, Сам Лоринг не притежаваше и грам чувствителност.

Далас простена отново и реши, че ще трябва да се държи настрана от Лоринг. Спомни си колко отчайващо мъжествен изглеждаше в работния си костюм по време на лекциите й. Беше го докоснала и с ръцете си беше почувствала суровата сила, напираща под твърдите му мускули.

Боже, каква глупост! Беше разведена и се бе измъкнала отдавна от идеалистичната младост с две деца като придобивка. Само преди една нощ, преди целувката, тя бе доволна от живота и от кариерата си. Нямаше нужда от Лоринг. Той не трябваше да се намества нито в домакинството й, нито в личния й живот. Вярно, беше доста внушителен, но тя щеше добре да го окастри. Да победи Сам Лоринг! Спомни си ядосаното му изражение по време на лекцията й и по-късно в гимнастическия салон. Жестокостта просто надничаше изпод скъпия му изряден костюм. Управляваше бизнеса си като акула, усетила кръв и тя трябваше на всяка цена да го задържи настрани от личния си водоем.

Лоринг беше неуловим. Движеше се твърде бързо за човек с неговите размери и отгоре на всичкото имаше трапчинки. А снощи имаше и нахалството да се самопокани на сутрешно кафе.

Ако не беше толкова замаяна от коварната му омразна и сладка целувка, щеше веднага да го изхвърли.

Били весело се провикна от дневната и Далас въздъхна. Усети мириса на кафе и скочи като ужилена. Последният път, когато Ники се бе опитала да прави кафе, завърши с това, че трябваше после да чисти кухнята цял час.

— Вече съм будна — провикна се тя високо и се понесе към дневната по нощница на розички.

Спря на вратата. Сам Лоринг, облечен в памучна риза и изтъркани джинси, се бе проснал по корем върху килима насред стаята. Пред него стърчеше наполовина сглобена къща за кукли, а Ники бе коленичила и държеше указанията, така че да му е удобно да ги чете. Били се бе излегнал върху широкия му гръб, все още по пижама, и наблюдаваше действията през рамото му. В ръцете си стискаше мъничък чисто нов боклукчийски камион.

Багдат, който вероятно се чувстваше в безопасност, след като бе усетил присъствието на друг възрастен представител на мъжкия пол в къщата, се бе сгушил в краката му.

Ники погледна към майка си, сияейки.

Далас стоеше в сумрачния коридор към дневната. Свитите в юмруци ръце се притискаха към нощницата й. Сам се усети, че в мислите си я разсъблича и се притиска към топлата подканваща плът.

Той бе прекарал една безсънна нощ, разнищвайки целувката, която й бе дал, и срамежливата й реакция. След това тя се бе отпуснала в ръцете му и изражението й бе започнало бързо да се променя. Беше ужасно изненадана, като видя ръката си заровена в космите на гърдите му и я наблюдаваше, като че ли беше някакво чуждо тяло. Тази целувка му бе струвала два студени душа през нощта. Далас бе минирала царството му и не искаше страстта да се намесва в служебните им отношения. Но той не беше на същото мнение. Беше готов да се опита да я прелъсти и се надяваше това да реши проблема.

Дългите крака и приятно заоблените й бедра прозираха под идващата отзад светлина. Нощницата й беше с висока яка с къдрички и ръкави, които стигаха чак до китките й, но за Сам това беше най-възбуждащата дреха, която бе виждал от години. Като подарък, опакован в твърде много хартия. Удоволствието, което изпитваш, докато го отваряш, продължаваше по-дълго. Жените, които бе имал преди, носеха дантели и твърде оскъдни нощници.

— Все още съм тук — каза тихо Сам.

Беше прекрасна. Сутрешната светлина очертаваше контурите на тялото й, а устните й бяха стиснати сърдито.

— Какво правиш тук толкова рано?

Прииска му се да я вземе в скута си и да я целуне за добро утро.

— Аз ставам рано.

— А на мен не ми харесва да ме безпокоят в събота сутринта.

— Ще го запомня — отбеляза той, без да сваля поглед от нея.

Издърпа Били заедно с одеялото и камиона от гърба си, седна върху килима и го настани в скута си. Ники коленичи до него и обви ръка около врата му.

Сам беше на върха на щастието си, обграден от топлината на детската любов и разноцветната коледна украса, и с Далас Пендрагон насреща му — недоволна и ядосана.

Далас преглътна, намръщи се и тихо нареди:

— Ники, Били вървете да нахраните котката.

— Виждаш ли? Никак не е доволна, когато я събудиш в събота сутринта. Хайде Били, мама отново гледа с оня поглед.

Били погледна недоволно към майка си, но се остави да бъде завлечен до кухнята.

— Изчезвай, Сам. Веднага! И не ми се обаждай! Аз ще те потърся — изсъска Далас, веднага щом децата излязоха от стаята.

Сам се изправи, като внимаваше да не стъпче някой от елементите на къщичката, и тръгна към Далас. Тя изглеждаше объркана, ядосана и беше още топла от съня. Имаше нужда от успокояване.

— От години не ми се е случвало да ме гонят, градинско грахче.

— Изчезвай! — изсъска отново тя и размаха ръка, като че ли гонеше някое досадно улично куче. — Не ми е до теб тази сутрин.

— Изпий си кафето. Може би ще се почувстваш по-добре — предложи й Сам и отметна кичур коса от лицето й. Зачуди се дали някой друг мъж я бе виждал в този вид и веднага започна да се размеква. Когато я вкара в леглото си, ще се постарае да заличи следите на всички останали.

Тя подскочи от допира му и започна да диша неравномерно. Хареса му да я гледа как се събужда.

— Ти си ужасно голям, заемаш твърде много пространство. За теб няма място в дома ми. Изчезвай!

— Смятам да се нанеса днес следобед и от понеделник започва да тече месецът на облога. Съвсем навреме — предложи меко той, като гледаше как устата й зяпва от изненада.

Изведнъж в главата му просветна. Ако трябваше да бъде честен, тялото му реагираше на близостта й. Поддаде се на импулса и се протегна да докосне пулсиращата вена на шията й. Далас замахна към него, но той успя да хване ръката й. Очевидно не бе свикнала да бъде докосвана или целувана. Лицето й цялото се бе зачервило от гняв.

— Можеш да кажеш на децата, че ще остана през следващия месец.

В ключалката на входната врата се пъхна ключ и тя се отвори. На прага застана руса жена, около шейсетте, облечена в сив пуловер, обшит с маниста, и панталон в същия цвят. Изражението й подсказваше, че е изненадана, но бързо се окопити, когато видя Далас, все още по нощница и със зачервени бузи. Погледът й бавно се плъзна по гърба на Сам и устните й се извиха, разбира се в усмивка.

— Така — започна тя с тон, който показваше, че вече е преценила ситуацията и е направила съответните изводи.

— Той не е мой — прекъсна я Далас, отдръпвайки ръка от Сам. — Тъкмо си тръгваше.

— И чий е тогава? — попита жената, като се приближи към него. — Скъпа, не очаквах, че ще възприемеш съвета ми толкова присърце и ще доведеш вкъщи истински, жив мъж.

— Майко — изсъска Далас и разтърка китката си, като че ли искаше да заличи всякакви следи от докосването му. — Това е Сам Лоринг. Сам, запознай се, това е майка ми, Лайза.

— Очарована съм — отвърна Лайза. Заинтригуваният й поглед се местеше от единия на другия и обратно.

— Женен ли си, Сам?

Лайза му хареса още в първия момент. Тя беше истински играч, що се отнасяше до мъжете. Той се наведе, взе ръката й и я целуна.

— Не, аз съм напълно на ваше разположение — отвърна й и се усмихна широко.

— Имаш ли деца? — продължаваше Лайза и така изгледа Далас, като че искаше да й каже — скъпа, хващай го по-бързо.

Сам забеляза погледа и веднага го разбра. Далас ги беше зяпнала и двамата.

— Надявам се дъщеря ви да ми заеме своите — отговори меко той. — Възнамерявам да остана тук за известно време.

— Проклятие — измърмори приглушено Далас и се изниза от стаята.

Лайза погали Сам по рамото, опипа внушителните му мускули, после бавно го обиколи и го разгледа от главата до петите.

— Доста си голям — тя помаха с ръка в посоката, в която беше изчезнала дъщеря й, и тихо добави. — Още не си е изпила кафето. По-добре не казвай нищо, докато не изпие поне две чаши. В теб определено има потенциал. Обикновено избира хърби.

Сам се усмихна заговорнически.

— Мамче, ще ми е приятно, ако изпиеш едно кафе с мен и семейството. Купил съм и кифлички. Току-що опечени.

— О, скъпи, съгласна съм — възкликна Лайза, а Сам се зае с пшеничната каша на децата.

— Майко? Можеш ли да дойдеш при мен веднага? — извика раздразнено Далас от спалнята си.

— Привикват ме — тихо прошепна Лайза и наля чаша кафе за дъщеря си.

— Кажи й, че може да дойде при нас, когато се почувства по-добре. Смятам да прекарам деня с нея и с децата.

— Бъди внимателен, скъпи. Мой дълг като майка е да те предупредя. Далас се превръща в опасен звяр, ако застанеш на пътя й. Ако успееш да се възстановиш, ще ти изпратя цветя.

Лайза взе подноса и се запъти към леговището на звяра. Далас изхлузваше нощницата и намъкна джинси и фланелка.

— Не си въобразявай, каквото и да е, мамо.

— Кой, аз ли?

— Това е просто бизнес. Това е онзи управител, за когото ти говорех. Онзи, дето е женен за работата си и не знае нищо за живота на работещите жени.

— Чудесен е. Притежава неподправено сексуално привличане, има трапчинки и говори с южняшки акцент. И целият този първичен мъжки чар. Е, разбира се, не си въобразявам нищо — съобщи Лайза, подавайки на Далас кафето. — Не е като онези хърби, които ти харесват — обобщи Лайза и отпи от кафето си.

— Той иска да остане тук и да изпълнява плана, който ти състави, в моята къща и с моите деца — отвърна Далас, поглеждайки мрачно към майка си. — И моля те, не го окуражавай. Нямаш никаква представа какъв човек е. Да живее с нас.

— Прибрахте Багдат, нали така? — повдигна вежди Лайза. — Мислиш ли, че е по-лош от него?

Далас си представяше тялото на Сам, голо и мокро в банята й, и не беше чула майка си.

— Какво, какво?

— Като по чудо ти се предоставя възможност да освободиш от потисничеството му всички отрудени жени в неговата фирма. Какво повече би могла да искаш?

— Той няма да успее.

— Да успее, в какво?

— Майко! Сам Лоринг не е обикновен началник. Той е цар на бизнеса в Сиатъл и е свикнал друг да се грижи за него.

— Прекрасно. Тогава няма как да не загуби, нали така? Той със сигурност няма да се научи да прави всички онези досадни неща, които работещите жени са принудени да вършат сами. Не мога да разбера, защо се притесняваш?

— Защо се притеснявам? — повтори Далас, докато влизаше в малката си кухня. Сам се бе проснал върху един от столовете, четеше сутрешния вестник и отпиваше от кафето си. Огромните му крака, обути в ужасно скъпи маратонки, заемаха твърде голяма площ от балатума. Той се бе натрапил в живота й и посягаше на така ценната за нея съботна сутрин. Не го искаше тук.

— Защо си още тук? — попита Далас, а вътрешно се закле, че ще накара майка си да й плати за глупавия си план.

— Трябва да обсъдим преместването ми.

— Аз си тръгвам — чуха гласа на Лайза от дневната. — Радвам се, че се запознахме, Сам.

— До скоро — отвърна той, като че ли положението му в този дом бе абсолютно и непоклатимо.

Сам се изправи, прибра чиниите на децата, почисти ги от остатъците, постави ги в машината за миене на чинии и избърса масата.

— Децата ще са готови за излизане не по-късно от теб. Ники има нужда от някои мебели за кукленската си къща, а можем да използваме излизането, за да им кажем за моето преместване.

— Преместване? — повтори тъпо Далас.

Стомахът й потрепери от страх.

— Не виждам какво ни пречи да започнем колкото се може по-бързо. Оставям на теб да решиш какво да им кажеш. Мисля си, че методът на осиновяването вече им е познат от Багдат и ако им обясним, че това ще важи сам до Коледа, вероятно няма да имаме проблеми. Те вече ми съчувстват, защото никой не е закачил коледен чорап за мен. Мислят, че съм онеправдан.

— Благодаря ти за предложенията — каза Далас и се отдръпна от пръстите му, — но аз все още не съм приела условията ти. Може да ти се наложи да останеш в огромния си апартамент и да се справяш сам, както намериш за добре.

— Там се чувствам самотен — промълви той тихо.

Хитрец! Далас си спомни за симпатията, която беше изпитала към него, когато по време на лекциите бе установила колко е самотен. Такива като него обикновено използваха най-неочаквани оръжия и тя трябваше да бъде нащрек. Не можеше да си позволи никакви симпатии, защото той щеше да ги използва срещу нея. Усети как топлината му прониква през дрехите й.

— Не искаш ли да изпитам истински стрес? Деца? Домашна работа? Да не би да те е страх от мен, Далас?

Южният му говор я накара да пламне. Тя бавно се обърна и изгледа замисленото му лице.

— Не, Лоринг, не можеш да ме уплашиш. В теб няма нищо, което би могло дори да ме притесни.

— О, така ли?

— Да, точно така — отвърна бързо тя, а мислите й полетяха към вчерашния следобед, когато го бе изненадала в салона. Гол, потен, невероятно секси, Сам определено притежаваше достатъчно оръжия. Но трябваше да ги насочи към някоя друга жена, не към нея. Тя си имаше мисия.

— Мога да се пренеса довечера, ако децата са съгласни. Тогава ще разполагаме с целия утрешен ден, за да обсъдим бюджета, с който ще разполагам, и другите подробности. Какво смяташ да кажеш на децата?

— В неделя обикновено ходим на църква.

— Чудесно. Тогава можем да поработим днес следобед.

Далас се насили да диша бавно и беззвучно, независимо от надигналия се в нея гняв. Погледна го заплашително. Не беше лесно да гледаш заплашително, когато си изправен пред двуметров мъж с трапчинки на бузите, който отгоре на всичко ти се усмихва. Единствено мисълта, че можеше да го накара дълго да се гърчи в офиса си, го спаси от това да не бъде изхвърлен навън в мрачния декемврийски ден.

— Аз ще го направя — процеди тя през зъби. — Добре. Приемам сделката. Можеш да се нанасяш. Но, ако нарушиш правилата само веднъж, веднага изчезваш оттук, Лоринг.

— Харесваш ми, когато си ядосана, Пендрагон. Къде ще ме настаниш?

Далас знаеше къде й се иска да го настани. Но вместо да го увие в пощенска хартия и да го изпрати накрай света, тя се съсредоточи върху проблема с децата. Сам деликатно се измъкна към кухнята, докато тя ги настаняваше за предстоящата пресконференция. Ники разбра много бързо, че Сам ще им погостува за месец, а после ще се върне обратно в жилището си, но Били отказваше да разбере.

— Той си е наш — повтаряше малчугана.

Далас въздъхна и спокойно обясни, че те вземат Сам под наем и трябва да го върнат след месец, също като книжките, които вземаха от библиотеката.

Най-накрая и двете деца напълно и изцяло разбраха ситуацията. Далас въздъхна и се огледа за Сам. Той стоеше на входа на кухнята и се усмихваше.

— Всичко е наред — каза тя, без да му дава каквито и да било обяснения, а той се усмихна широко.

 

 

До вечерта Сам вече беше сглобил огромното си легло в стаята за гости. Бяха успели да купят мебели за Ники и един по-малък камион за Били, въпреки че Сам носталгично бе намекнал, че винаги е искал да има електрическо влакче. Беше ужасно чаровен и можеше да я надхитри, без тя изобщо да забележи. Трябваше внимателно да го наблюдава и да разбере къде са слабите му места. Беше твърдо решила да му върне, затова че й провали съботната сутрин.

— Нямам време да се занимавам с теб тази вечер, Лоринг. Имам среща. Майка ми ще дойде да гледа децата. Не обявявай присъствието си пред никого, докато не изясним всичко. Разбра ли?

Вътре в Сам се надигна нещо забравено. Нещо, което не беше изпитвал от времето, когато участваше в уличните боксови мачове на някоя тъмна алея.

— Среща ли? С кого? — попита той мрачно, без да се усети.

Изобщо не му бе минало през ум, че Далас може да си има приятел или дори годеник. Целувката й беше твърде неумела.

— Да, ходя на срещи, нали разбираш. Просто се опитай да не се показваш много-много, докато не изясним нещата. Ти ще трябва да държиш твоите жени далеч от дома ми. И това е основно правило. Те не трябва да се обаждат по телефона — добави тя, след като помисли малко.

— Както желаеш, скъпа моя — промърмори той, наблюдавайки разтревоженото й лице. Той се бе справял с цели корпорации и не възнамеряваше да допусне някакво си чучело — както го бе описала Лайза — да му съперничи.

— Ще намеря начин.

— Надявам се, че не са прекалено скъпи — отвърна весело Далас — нали си спомняш, че бюджетът ти ще бъде ограничен — засмя се тя и се измъкна от кухнята, за да се приготви за срещата.

Когато отново влезе в стаята, завари Сам да седи в единия край на дивана с Ники и Били в скута му. Бо Михаелсън седеше в другия край и триото го наблюдаваше така, като че ли очакваха всеки момент да извърши някакво престъпление.

— С какво се занимаваш, Бо? — попита Сам тихо.

Като видя Далас, Бо се изправи с облекчение.

— Майка ти няма да може да гледа децата. Изникнала е някаква непредвидена среща — подхвърли Сам.

Забеляза, че Далас бе положила доста усилия, за да се приготви за срещата си. Косата й бе току-що измита и си бе направила прическа. Беше си сложила лек грим. Погледът му се плъзна по тясната черна рокля, плътно прилепнала по тялото й. Беше облякла черен копринен чорапогащник с ръб и Сам бавно погълна извивката на крака й чак до високите стилни токчета на обувките.

— А, добре — възкликна той, когато блесналият му поглед срещна нейния. — Неприлично, но хубаво.

— По-добре да тръгваме — каза Бо.

— Сам, ще бъдем на този телефон — Далас написа телефонния номер на театъра и го остави до апарата. Забеляза изражението му. Сивите му очи бяха като буреносен облак. Огромното му мускулесто тяло така се бе напрегнало, като че ли всеки момент щеше да набие някого. Никога не бе виждала такава неподправена ярост, изписана върху мъжко лице. И този образ я омагьоса за секунда. Само, докато Сам не се усмихна отново. Приличаше на някое улично куче, което беззвучно се зъби на жертвата си.

— Забавлявайте се, деца.

— Кой е този? — попита Бо, когато тръгнаха към колата.

Сам стоеше на прага и изглеждаше така, като че беше там, откакто се помни.

— Забавлявайте се — повтори той отново и им помаха с ръка.

— Кой е този? — отново попита Бо и я погледна разтревожено.

Отговорът не беше много лесен и Далас затвори очи, като се опита да измисли нещо приемливо.

— Един от приятелите на майка ми. Преживява някаква депресия — излъга тя. — Аз просто помагам.

— Изглежда доста твърд — любопитно изкоментира Бо. — Сигурна ли си, че е подходящо да гостува в твоята къща?

Далас се обърна назад към украсената за Коледа къща. Сам стоеше на прага и изглеждаше така, като че беше там, откакто се помни.

— Мога да се справя с него — отговори рязко Далас и този път казваше каквото мисли.

На връщане Сам бодро ги посрещна на верандата. Далас възнамеряваше да сравни целувката му с тази на Бо и бе изгубила цяла вечер, за да окуражава срамежливия си ухажор.

— Ще изпиеш ли една бира, Бо? Далас винаги пие чаша чай, преди да си легне, нали така, Далас? — попита той топло, докато погледът му инвентаризираше роклята и нецелунатите й устни.

Бо измърмори нещо за проверка на някакви статистики и едва не падна по стълбите, докато се отдалечаваше.

Далас зяпна въпросително Сам, а той само повдигна вежди.

— Да не би да прекъснах нещо? — попита невинно той, когато тя се стрелна покрай него към неприкосновената си спалня.

До среднощ Далас работи върху списъците с домашните задължения, които Сам трябваше да изпълнява. Направи дневната програма, като обърна особено внимание на сутрешната баня и вечерната последователност на слагането на децата в леглата. Далас седеше насред леглото, заобиколена от списъци, тефтери, бележки и химикалки. Опитваше се да не обръща внимание на приглушените шумове, идващи от съседната стая. Тя настървено тракаше с джобния си калкулатор и радостно се усмихна, когато най-накрая изчисли средната работна заплата на служителите в „Брайс“ Сам щеше да се сблъска с жестоката действителност много скоро.

Най-накрая, към три часа сутринта тя постави множеството листове в куфарчето си и се сгуши под чаршафите.

Въздъхна, заслуша се в шумовете на притихналата къща и затвори очи с удовлетворението на някой, който добре си е свършил работата. На границата на съня й се стори, че чува гласа на Сам.

— Лека нощ — тихо изрече той.