Зигфрид Йортвиг
Погребани градове (8) (Кратка разходка из древните цивилизации)

На края на света няма съкровища

Бъдете искрени: кой от вас знае къде се намира Хорезм? Кой е чувал за средноазиатското царство, разположено южно от Аралското море, чието ядро е била делтата на Аму-Даря, античният Окс, този обширен оазис всред пустините на Централна Азия? Нека си признаем — за нас тази страна се намира на края на света. Колко лесно сме склонни да допуснем, че една страна, която се намира „на края на света“, няма история и култура. Не трябва да смятаме, че в страни, които нямат почти никаква връзка с нашата Европа, не са съществували царства, които са достигали до голяма мощ и после са се разпадали, че там не са процъфтявали култури, чиито следи днес лежат погребани под пясъци. Ние знаем, че Александър Велики е тръгнал на поход към Персия, че е стигнал до реките Окс и Яксарт, но ни се вижда странно, че зад бреговете на тези реки не са живеели примитивни племена, а народи с висока култура. Средна Азия била център, чиито културни и стопански връзки се простирали до Сибир, през Монголия до Китай, през днешен Пакистан до Индия и Мала Азия, до Черно море и до средното течение на р. Волга.

В пустините южно от Аралското море бяха открити развалини — останки от трихилядогодишната история на Хорезм

В течение на хиляди години ние не сме имали никаква представа за историята на Хорезм. Причина за това е арабският пълководец Кутаиба-ибн-Муслим. В 712 г. той нахлул в Средна Азия и след покоряването на страната заповядал да се унищожи цялата научна книжнина и да се избият или прогонят учените. Опустошението било толкова голямо, че арабският учен Бируни, който живял в Хорезм през края на миналия и началото на този век, не могъл да възстанови историческите събития преди 712 г. и следващите столетия. С големи трудности учените от миналия век, както и съвременните археолози, се опитвали да очертаят една картина от това минало. Те трябвало да се ровят из староперсийски надписи, писания на гръцки и римски, арменски и сирийски географи и историци и из старокитайската литература, но често се натъквали на големи празноти в тези източници. Също и свещените книги на Зороастър^[1] и средноазиатско-иранският епос, който е достигнал до нас в персийската преработка на Фирдузи, хвърлят известна светлина върху тази забравена история. Според арабския учен Бируни, историята на Хорезм започва 980 години преди Александър Велики, който в 329 г. пр.н.е. е достигнал с войските си бреговете на р. Окс. Следователно достигаме до епохата преди 1200 г. пр.н.е., в която Сиявуш-ибн-Кай-Каус, легендарният герой на Авеста^[2], се е заселил в Хорезм, а син му основал династията на хорезмските шахове. И днес още селяните в селските стопанства на Каракалпакската автономна социалистическа съветска република разказват приказки и легенди за тези далечни събития, а учените дълго време не са разполагали с други исторически данни освен с хипотези.

В 1937 г. Съветската академия на науките организирала експедиция, която трябвало по-подробно да изучи историята на хорезмското царство. Водачът на експедицията, съветският учен С. П. Толстов, успял да хвърли светлина върху най-ранни периоди на хорезмската култура. На експедицията били предоставени самолети и по този начин оазисът на Аму-Даря, дълъг 500 километра, както и съседните пустини, могли да бъдат основно проучени.

Оказало се, че самолетът е най-подходящото средство, за да се направят снимки на развалините на някогашния Хорезм и да се добие общ поглед върху тях. Много работи, които не могли да бъдат разпознати върху земната повърхност, сега станали ясни от погледа на самолета. Учените видели следи от селища, които са съществували някога в сегашните пустини на Кара-Кум и Къзъл-Кум. Те различили засипаните с пясък канали, а някогашните водопроводи дали една изненадваща картина на творческа човешка дейност преди повече от 2000 години.

Мощни крепости са били открити от Толстов при неговите полети над пустините на Каракалпакия и Тюркмения. Илюстрацията представлява крепостта Аяз 2 от кушанската епоха

Толстов предположил, че замъците и селищата, които се намирали навътре в пустинята, ще дадат най-богат археологически материал. И действително разкопките потвърдили мнението му. На това място старите строежи били най-малко повредени от човешка ръка. Вятърът бил проял старите зидове и укрепления, но въпреки това те били добре запазени.

А какво открил Толстов в солените степи и в подвижните дюни на пустинята и как разбулил тайната, покриваща миналото на Хорезм? Най-напред той успял да докаже, че тази страна е била населена още в новокаменната епоха. Установено било, че около 3000 г. пр.н.е. рибарите и ловците, заселени по бреговете на Аралско море, поддържали връзки с народите на север и юг от тяхната страна. Легендата разказва, че някакъв демон довел край морето една нимфа, която била разгневила бога и я оставил там; демонът останал при нея, обикнал я и я взел за жена. Така бил създаден хорезмският народ. Може би легендата загатва, че населението на Хорезм произлиза от смесването на два различни народа.

Поради благоприятните климатични условия скотовъдството и земеделието вероятно са били разпространени в Хорезм още през бронзовия период. Не е установено дали през тази епоха, т.е. около 2500 г. пр.н.е., там е съществувало изкуствено напояване. Племената на тази културна епоха спадат към предноазиатската кавказка езикова група и имат сродство с населението на Мохенджо-Даро, с шумерите, а вероятно и с хетите.

По времето на споменатия по-горе Сиявуш хуритите са дошли вероятно от Изток, заселили са се в Хорезм и са основали първото доказано досега царство. Към края на второто хилядолетие и началото на първото хилядолетие пр.н.е. населението на Хорезм било едно от племената на масагетите, които обитавали областта между Аралското море и границите на Монголия. Те са живеели така както до преди сто години ирокезите в Северна Америка, а именно в общи сгради, заемани понякога от цял род. Толстов доказал това въз основа на намерените основи на зидове, огнища и керамични изделия.

Около пет века пр.н.е. от родовата общност се развила нова форма на съжителство. Когато самолетите на археолозите прелетели над купищата развалини западно от Аму-Даря, които се намират днес всред пустинята, те видели един съвсем своеобразен начин на заселване, който срещнали по-късно и на други места. Особено впечатление им направили два огромни комплекса развалини, които се наричали Калали-Гир и Кюзели-Гир. Първият комплекс представлявал правоъгълник с размери 1100×700 метра, а вторият бил триъгълник с размери 1000×700×700 метра и следвал приблизително формите на хълма. По-късно се установило, че и в двете селища за строеж са използувани еднакви квадратни непечени тухли с размери 40×40×10 сантиметра; и на двете места бил използуван свод с полукръгло или елипсовидно сечение, изграден от косо подредени камъни. Когато изследователите се приземили и се изкачили на развалините, за да ги разгледат по-добре, видели само огромни крепостни стени; в двора, който те обграждали, нямало никакви следи от строежи. Затова пък стените били съвсем необикновени: по дължината им минавали тъмни коридори без прозорци. В Калали-Гир имало два, а в Кюзели-Гир три такива коридори. Само през отворите, където някога били огнищата, влизала слаба светлина в тези мрачни и хладни коридори.

Толстов дълго се питал какво ли е било предназначението на този начин на строеж. След като изследвал основно развалините и сравнил своите резултати с разказите на гръцките историци, главно със сведенията, дадени за масагетите от Страбон и Херодот, Толстов сметнал, че може да даде едно точно обяснение.

Скотовъдците от Кюзали-Гир са живеели в трите коридора на крепостната стена

Богатството на жителите на Хорезм се състояло от добитък — огромни стада говеда, коне и камили. Те трябвало да бъдат добре пазени, защото заради тях се водели войните. Затова селищата приличали на големи кошари подобно на тези, които негрите строят в Африка. Дългите прави стени служели за жилища. Там в сводестите коридори живеели хората. Толстов пресметнал, че тези сгради са приютявали няколко хиляди души. Сигурно климатът им позволявал да прекарват по-голямата част от деня навън и те се прибирали в мрачните коридори само да спят или да свършат някоя домакинска работа. Когато враг нападнел страната, вкарвали добитъка в грамадната кошара, мъжете и жените се изкачвали върху стените и издадените напред четириъгълни кули и през бойниците обсипвали нападателите със стрели. Един много сложен коридор със завои и чупки, наречен от Толстов лабиринт, пазел входа. Той бил така построен, че само малък брой от нападателите могли едновременно да се доближат до портата. Тъй като всички ъгли на този лъкатушещ проход могли да бъдат обстрелвани от стрелците, превземането на тези жилищни стени-селища трябва да е било наистина твърде трудно.

Не е много вероятно обществото, което е живяло в такова селище, да е било силно разслоено. Старейшината на племето представлявал селището пред събранието на масагетските племена. Старейшините на родовете представлявали всеки своя род пред него. Сигурно е, че обитателите на тези крепости са били скотовъдци и стадата били единственото богатство. По това време изглежда, че добитъкът бил вече собственост на семейството и старейшини са били тези, които, притежавайки по-голям дял от добитъка, са били по-изтъкнати членове на общността. Но все пак добитъкът бил под закрилата на целия род. В иранския епос „Авеста“ героите се славят като „богати на стада“. Наред с тази „аристокрация на говедовъдите“, както би могла да се нарече тази класа на тогавашното общество, жреците, които трябвало да се грижат за свещения огън, също се ползували с особено уважение. Земеделието вече било широко разпространено и се считало за почетно занимание. Но то едва ли е имало решаващо влияние върху разслоението на обществото.

Толстов предполага, че около 700 г. пр.н.е. е започнал строежът на каналите. Изграждането, поддържането и използуването на една голяма и обширна напоителна мрежа изисква централно ръководство. Затова може да се приеме, че племената на масагетите са се били вече обединили и че потомците на цар Сиявуш, които по това време са царували в Хорезм, са били водачи на образувания по тоя начин племенен съюз и са надзиравали строежите. Но едва ли жителите сами са могли да извършват строителните работи, за които било необходимо толкова време. Затова Толстов предполага, че на строежите са работели роби, военнопленници от грабителски походи. Земята е принадлежала на рода и е била обработвана колективно. По това време занаятчиите не са били още отделно съсловие. Въпреки че керамичните изделия са били изработвани на грънчарско колело, тоест в занаятчийски работилници, ние не намираме отделни коридори или особени места, където са работили само занаятчии, както по-късно са намерени работилници в хорезмските градове. От стъклените мъниста, внасяни от далечни страни, археолозите могли да установят, че търговските връзки са били доста развити.

У Херодот, а също и у Страбон срещаме твърдението, че при масагетите съществувал още груповият брак. Интересно е също така, че е имало вероятно и остатъци от матриархат; при това наследници били децата на сестрата на мъжа, а не собствените му деца. Мъжете се опитали да поправят този ред на наследяването в своя полза, като се женели за сестрите си. Тогава наследството преминавало у собствените им деца!

Така трябва да си представим обичаите на Хорезм по онова време, когато ахеменидите^[3] се опитали да поробят този народ, който бил начело на петте съюзени племена на масагетите. В 550 г. пр.н.е. персийският цар Кир пръв се опитал да покори Хорезмското царство, тъй като то му затваряло пътя към неговото владение Бактрия. Хорезм доброволно признал върховната власт на Персия, но като че ли впоследствие отхвърлил персийската опека. Затова персийският цар Дарий I (521–485 г. пр.н.е.) направил опит окончателно да ги пороби. Той нахлул в Хорезм между реките Аму-Даря и Сир-Даря, но без малко щял да претърпи поражение, ако климатът не го заставил да се върне. Въпреки това между други подвизи той описал с хвалебствени слова и този военен поход в един голям надпис на скалите при Бехистун. За да подсигури северната граница на царството си, той предприел още един поход, който също завършил безуспешно. Едва при царуването на сина му Ксеркс (485–465 г. пр.н.е.) Хорезм признал върховната власт на Персия и в похода срещу Гърция, воден от великия персийски цар в 480 г. пр.н.е., взели участие и войски от Хорезм.

По време на походите на Александър Македонски Хорезм е бил пак самостоятелна държава, но южните части на страната били под чужда власт. Владетелите на Хорезм компенсирали тази загуба, като разширили територията на държавата към долното течение на р. Волга.

По това време видът на хорезмските селища се бил променил. Далеко на изток от р. Аму-Даря, северно от днешния Турткул, се намира комплексът руини, наречен Джанбас-Кале. Тук мястото, оградено от крепостни стени, е застроено с големи къщи. В същност къщите са само четири, но всяка от тях има по 200 стаи и е можела да подслони от 500 до 1000 души. Може да се приеме, че в тях са живеели четири рода, два от които са били в близко родство. Тухлите, от които са построени къщите, носят печат, който е еднакъв в две от къщите.

Нека се върнем назад в миналото и си представим, че преминаваме през предверието на крепостния вход на Джанбаз-Кале и влизаме през голямата порта. Пред нас се разкрива широка улица, която води направо през града към храма на огъня. „Домът на огъня“, към който се отправяме, израства пред очите ни. Това е средището на официалната религия, където под грижата на жреците гори свещеният незагасващ пламък. Обществените събрания ставали на това място; тук се слагали и обредните трапези. И днес още „домът на огъня“ у таджиките, които живеят в планините, е същевременно дом за събрания и център на селото.

В големите къщи живеел старейшината с целия си род и подчинените си занаятчии и роби.

Според религиозните обичаи по Нова година между големите родове ставали състезания, които често завършвали със сбивания и побоища. Тези състезания водели началото си от дуалистичната религия на Заратустра, когото почитали и жителите на Хорезм. На Нова година народът унищожавал идолите на старата година и освещавал тези на новата. Тези обичаи се срещат у народи, които обожават природните сили.

Стените на Джанбаз-Кале не са служели за жилища, а представляват укрепления. Тук коридорът за стрелците е на два етажа. От високи и широки бойници можело да се обстрелва теренът до самите основи на зидовете. Вместо издадените напред бастиони тук намираме кули, които се издигат на ъглите на стените. От тях археолозите са могли с просто око да видят големите укрепления на север и юг, които пазели източните граници на царството. Така жителите на Кургашин-Кале и тези на Джанбаз-Кале могли да си дават сигнали с огън. Разположението на тези гранични укрепления показва, че в последните столетия пр.н.е. Хорезм се е развил в централизирана държава — начинът на строеж и планът на тези укрепления били еднакви. Изглежда, че по това време изкуството да се строят напоителни канали е достигнало връхната си точка.

Сигурно и земеделието е било вече наравно със скотовъдството, а ако се съди по останките от намерените керамични изделия, и занаятчийството е било достигнало голяма висота — намерени са най-различни форми от керамични съдове. При разкопките на развалините на къщите са намерени многобройни статуетки от теракота, както и глинени съдове с релефни изображения на фигури, които дават възможност на изследователите да проникнат в културата и религията на Хорезм. Жените са изобразени с разкошни одежди, а мъжете с високи ботуши, къса дреха, пристегната с колан, с триъгълна изрезка на яката и с фригийска шапка на глава. Ездачите са въоръжени с копие, а пехотинците носят атически шлем. Между изображенията на животни преобладава конят; изглежда, че той е бил особено почитан в Хорезм.

Изпълнена с превратности е историята на страната по времето, когато сградите на Джанбаз-Кале са били обитавани. Към края на четвъртия век пр.н.е. Хорезм влизал в гръко-македонската империя и по-късно в царството на селевкидите^[4], което било основано в Иран. Към 250 г. пр.н.е. средноазиатските сатрапи се освободили от господството на селевкидите и образували две царства — Партското под властта на арсакидите и източно от него в областта, където днес се намира Афганистан, Елино-бактрийското. Хорезм останал независим. Предполага се, че той е бил средището на освободителните борби.

За да се пазят една от друга, отделните държави сключвали съюзи. При това Елино-бактрийското царство — наречено така, понеже на трона му се редували гръцки пълководци — било ябълката на раздора. Опасявайки се от завоевателните стремежи на Хорезм, то се съюзило с хуните, които се били заселили в Монголия. Хорезм пък сключил съюз с партите. Интересно е описанието на китайския сановник, който дошъл с извънредно поръчение в гр. Фергана, за да сключи договор с масагетите срещу хуните, които непрекъснато заплашвали Китай. Мисията на Чанг-Киен, така се наричал китайският пратеник, нямала успех, но след завръщането си той написал едно подробно и много интересно описание на Средна Азия. Според него там имало едно голямо царство, наречено в описанието му Канг-кю. То имало Хорезм за център и включвало Бухара, Ташкент, Ургенш, Кеш и Кушания. В 76 г. пр.н.е. китайците успели да разбият хуните и с това да осигурят западната си граница. Остатъците от разбитите хунски племена се съюзили с царството Канг-кю и поделили помежду си господството над Средна Азия. От жителите на Хорезм хуните възприели тежковъоръжената конница и започнали да развъждат нова раса коне — по-големи и по-яки, които могли да носят тежковъоръжени ездачи.

При разкопките в Топрак-Кале е била намерена тази монета с образа на неизвестен владетел от първи век пр.н.е. Царството Хорезм е сякло свои собствени пари

Тъй като владетелите на Хорезм не могли да разширят земите си на изток и юг, те тръгнали към северозапад, достигнали Азовското море и тук се срещнали с аланите^[5], които ни са познати от преселението на народите.

От тази епоха произхожда една монета, която експедицията намерила при Топрак-Кале, където продължила разкопките, след като проучила Джанбаз-Кале. Топрак-Кале бил здраво укрепен град, с голям дворец, в чиято тронна зала били открити остатъци от фрески. Монетата е тетрадрахма^[6] и на предната й страна е изобразена главата на брадат владетел, а зад нея богинята на победата. Върху опакото на монетата се вижда владетелят на кон. Надписът се състои от леко изменени гръцки букви.

Дадохме някои кратки бележки за историята на Хорезм и бихме могли още дълго да разправяме за това, което Толстов и сътрудниците му са открили и до какви заключения са стигнали от многото единични находки. Той не изровил съкровища, каквито са намерени в царските гробници в Шумер и Египет, в Троя или Микена; но той обогати науката с нови археологически открития, които имат не по-малка стойност.

Преди да завършим тази глава, нека добавим още някои интересни сведения. В началото на нашата ера в Бактрия се образувало царството на кушаните, което при царуването на бележитите си владетели Кадфис I и Кадфис II се разширило на юг до морето и навътре в Индия до Бенарес. Известно време Хорезм е принадлежал към това царство и чрез тази връзка с Индия будизмът проникнал в страната. В градовете на Хорезм се намират индийски, гръцки, семитски и персийски божества.

В 712 г. от н.е. арабите завзели страната. След като се качили на хорезмския трон, новите владетели — мохамедани с арабски имена — възприели политиката на своите предшественици. В 1044 г. турците, които подобно на хуните са дошли от Монголия, завладели Хорезм. Бляскавата епоха под управлението на селджуките не траяла дълго. През 1218 г. от Монголия потеглил страшният завоевател Чингиз-хан с черните си конници, бронирани с кожа. Шахът Мохамед, тогавашният владетел на Хорезм, не могъл да устои срещу него. Конниците на Суботай и Джебе Нойон връхлетели върху страната, разрушили крепостите, сринали многолюдните градове; страната се превърнала в поле, осеяно с трупове и димящи пепелища. Синът на шаха Мохамед, Делад-ал-Дин, се отбранявал отчаяно, но и той бил победен и в 1231 г. всяка съпротива била сломена. Царството Хорезм изчезнало.

Реконструкция на двореца в Топрак-Кале

Векове наред речните оазиси на Аму-Даря и Сир-Даря били забравени, сякаш се намирали на края на света. Пясъчни бури веели от Кара-Кум и Къзъл-Кум и с пясъците си покривали замъци, градове и керван-сараите на една хилядолетна история, докато острото око на фотографическия апарат и внимателните разкопки на археолозите ги открили наново.

Още много подробности трябва да бъдат проучени, но едрите линии на историята на Средна Азия, която толкова дълго време изглеждала загадъчна и далечна, сега са вече ясно очертани пред нас. По-нататъшните изследвания ще запълнят празнотите, докато и този дял от историята добие завършен вид.