Зигфрид Йортвиг
Погребани градове (7) (Кратка разходка из древните цивилизации)

Циклопни стени в Мала Азия

Мала Азия, разположена между Черно и Средиземно море, най-западната област на големия Азиатски континент, е днес част от територията на Турция. Тя представлява полуостров с повърхност 525 000 квадратни километра. Много народи са се заселвали в тази страна в древността поради плодородието й и подземните й богатства. През нея минавали много кервански пътища, някои от които се използуват и до днес; в миналото чрез тях се извършвала търговията между Изтока и Запада.

През 1834 г. френският учен Шарл-Феликс Тексие предприел едно пътешествие с изследователска цел из Мала Азия. Той искал да открие останките на стария, изграден от римляните град Тавиум. След уморителен път през рядко населената североизточна част на Турция, където се срещали само малки бедняшки села, Тексие пристигнал в долината на р. Кизил-Ирмак (наричана в древността Халис). На около 200 километра от днешната турска столица Анкара той спрял в селото Богазкьой. Близо до селото сред дивата и романтична планинска природа той се натъкнал на обширни развалини, които се простирали на километри. Грамадни каменни блокове, наредени едни върху други, образували голям правоъгълник — явно било, че това са основи на някаква огромна сграда. Остатъци от здрави крепостни стени обграждали не само тази постройка, но и широкия терен с многобройни могили от развалини. Очевидно тук в стари времена се е издигал голям и многолюден град.

Отначало Тексие помислил, че се намира пред развалините на старото римско селище Тавиум. Но скоро променил мнението си, тъй като развалините при Богазкьой нямали нищо общо с римския начин на строеж. Архитектурата била странна, съвсем различна от римската. Това се виждало от циклопния строеж: стените се състояли не от четвъртити дялани камъни, а от дебели блокове, старателно подредени едни върху други. Двете порти на стените били изградени от големи, сякаш откъртени от някой гигант скали, и макар и отчасти разрушени, смайвали с огромните си размери. Величествен релеф на някаква мощна човешка фигура украсявал една от портите. Огромни каменни лъвове стояли на стража пред тях. С широко зинала уста, царствени и страшни, лъвовете сякаш препречвали пътя на неприятеля към града.

Едва през последните сто години бе установено, че някога в Мала Азия е съществувала могъщата държава на хетите

Жителите на Богазкьой разказали на Тексие, че на едно високо плато на около две мили от селото, в една дива местност, имало тайнствени изображения по скалите. Придружен от един водач, Тексие отишъл до тези скали и се уверил, че думите на селяните не били измислица. За негово най-голямо учудване се оказало, че високите скали действително били покрити със странни групи от фигури. Релефни изображения на богове били издялани в камъка. Наредени един зад друг, с островърхи шапки на глава и облечени в разкошни одежди, те сякаш вървели в тържествена процесия като при някакво жертвоприношение. На друго място две крилати каменни чудовища пазели някакъв вход в скалите. След като преминал през този отвор, археологът видял по стените на скалите група от фигури, изработени по почти същия начин както релефите при селото Богазкьой; край тях имало знаци, напомнящи образно писмо. От остатъците от зидове могло да се заключи, че на това място преди много, много години неизвестен народ е изградил храм и сред този див скалист пейзаж е принасял жертви на боговете си. Местното турско население наричало тези скали с тайнствени изображения и подобни на йероглифи знаци Язили-Кая (рисувани камъни). Благодарение на дълги и трудни изследвания, в които и германски учени имат голям дял, в последно време повечето от йероглифите бяха разчетени.

Хетски релеф, представляващ ловец с газела на рамене. Дивечът е бил изобилен в анадолските планини

Тексие написал подробен доклад за своето откритие, който предизвикал голям интерес сред учените. Именити представители из областта на археологията пропътували след това Мала Азия, търсейки строежи и скулптури, създадени от този още неизвестен народ. Развалини, релефи и йероглифи от същия тип били намерени впоследствие и на други места в Мала Азия и Северна Сирия, като например в Алишар, Кюлтепе, Каратепе, Хамат и Кадеш.

Трима германски археолози — доктор фон Лушан, Ото Пухщайн и Карл Хуман — разкопали през 1888 г. в Зенджирли (Северна Сирия) останките на кръгъл замък с огромни размери. И тук били намерени два големи каменни лъва, които охранявали вратите, както и многобройни релефи, наподобяващи находките при Богазкьой.

Този релеф, намерен в Тел-Халаф, показва какви представи са имали хетите и хуритите за строежа на вселената: митологични същества поддържат звездите и крилатия слънчев диск

Особено внушителен вид имат трите изображения на божества от базалт, изкопани в местността, която днес се нарича Тел-Халаф (Северна Сирия). Двете огромни фигури имат лъвски тела, а третата — яко тяло на бик. Тази скулптирана плоча поддържала каменната греда над входа на един дворец. От нея били направени гипсови отливки, които се пазеха в музея „Тел-Халаф“ в Берлин; но през Втората световна война те бяха разрушени от бомбардировките.

Всички находки имали някакви общи белези и учените успели да установят, че те са дело на древния културен народ хети. За този народ се говори често в Стария завет, но до преди осемдесет години науката е знаела твърде малко за историята и културата му. Разкопките при Богазкьой извадили изпод земята останките от столицата на хетското царство — Хатуса (Хатушаш, Хати). Това дало възможност да се проследи историята на това царство във връзка с културното развитие на великите народи на Предна Азия. При тази работа_на археолозите помогнал много държавният архив на хетските царе, съдържащ над 10 000 глинени плочи, който бил открит от германския изследовател Хуго Винклер в развалините на Богазкьой през 1906 г. Тази находка се оказала толкова важна за изследването на древността, както и библиотеката от глинени плочки на асирийския цар Ашурбанипал.

Писмените знаци върху глинените плочи на хетския държавен архив са в действителност вавилоно-асирийско клинообразно писмо — това доказва, че хетите са били в тясна връзка със старите народи от долното поречие на Ефрат и Тигър. Писарите в двореца на хетските царе трябва основно да са познавали клинообразното писмо и вавилоно-асирийския език, който, както знаем, бил по онова време международен дипломатически език в Предния Изток.

Разчитането на изписаните върху глинените плочи хетски текстове не било много трудно за асиролозите, тъй като клинообразното писмо било вече дешифрирано преди известно време. Изненадата на учените обаче била голяма, когато узнали, че хетските царе водели оживена кореспонденция с предноазиатските и египетските владетели. От особено голям исторически интерес бил написаният върху глинени плочки приятелски договор между фараона Рамзес II (1301 до 1234 г. пр.н.е.) и хетския цар Хатушил III (1282 до 1250 г. пр.н.е.). Извън това бил намерен един списък на хетските царе, в който обаче има твърде много празнини.

Така историята на хетското царство, попълнена чрез разкопките и на други градове, се очертавала все по-ясно в едрите си линии. Днес учените са установили, че хетите са от индоевропейски произход. Както показват техните изображения, те били средни на ръст, със здраво телосложение и не стрижели косите си. По вид те явно се различават от египтяните и народите на Предна Азия. Предполага се, че хетите са дошли от вътрешността на Азия, преминали са южно от планината Тавър и са достигнали близо до днешния град Алеп. По-малката част от тях тръгнала на юг, по-голямата обаче потеглила към север, покорила някакъв народ, който не бил индоевропейски, и го включила в своята държава.

Хетите развили каменния строеж до голямо съвършенство и близо до днешното село Богазкьой изградили града Хатушаш. Отначало съществували много независими хетски градове-държави в Мала Азия. По-късно те били обединени от цар Лабарна (около 1570 г. пр.н.е.) в една федеративна държава, чиято столица станал здраво укрепеният град Хатушаш. При царуването на Марсули I (около 1350 г. пр.н.е.) хетите били толкова силни във военно отношение, че извършили големи завоевателни походи. На юг те успели да навлязат навътре в Сирия, а на изток проникнали в Месопотамия и превзели Вавилон. Този град не останал за дълго в ръцете на хетите, но все пак те задържали цяла Мала Азия и голяма част от Сирия. През този период хетската държава била велика сила в Предна Азия.

Сто и петдесет години по-късно чрез победоносни войни срещу Митани и други сирийски държави хетите завоювали нови територии. По това време Египет не бил опасен противник. Там царувал царят-еретик Аменофис IV (Ехнатон)^[1], който бил въвел нова религия — почитането на едно-единствено божество — бога-слънце, и бил толкова зает с планове и реформи срещу могъщата каста на жреците, че избягвал да влезе във военен конфликт с хетите. Хетската държава била толкова силна и се радвала на уважението на околните народи, че вдовицата на починалия млад фараон Тутанхамон решила да се омъжи за един от синовете на хетския цар Шупилулиума и с това да заздрави приятелските връзки между Египет и хетското царство. Младата вдовица изпратила на хетския цар писмо, в което се казвало: „Моят съпруг умря, аз нямам син. Но казват, че ти имаш много синове. Ако ми изпратиш някой от тях, той може да стане мой съпруг.“

Това предложение за сключване на брак така изненадало хетския цар, че той изпратил свой доверен човек да се увери дали царицата има сериозни намерения. Изглежда, че това обидило царицата. Тя искала да получи някакъв отговор — било положителен, било отрицателен. Тя отправила второ писмо до недоверчивия цар Шупилулиума: „Защо казваш: те искат да ме измамят! Ако имах син, бих ли писала на някой чужденец, за да разкрия мъката си? Ти не ми вярваш. Моят съпруг е мъртъв и аз нямам син. Нима трябва да се оженя за някой от подчинените си? Не съм писала никому другиму освен на теб. Всички казват, че си имал много синове. Изпрати ми един от тях. Той ще бъде мой съпруг и ще владее над Египет.“

Царят сигурно се е убедил в искреността на думите й и дал съгласието си синът му да замине за Египет. Но хетският княз бил убит през време на пътуването, вероятно по нареждане на могъщите сановници на царицата, които не желаели да видят чужденец на трона на фараоните.

Четиридесет години по-късно пограничните спорове между Египет и хетското царство се превърнали в голяма война, която се водела с голямо ожесточение. Хетският цар Муватали (1315–1290 г. пр.н.е.) и фараон Рамзес II (1301–1234 г. пр.н.е.) излезли със силни войски един срещу друг на бойното поле. Решителната битка станала в 1296 г. пр.н.е. при Кадеш, силна крепост, разположена на р. Оронт. След дълги усилия хетите спечелили победата, тъй като бойните им коли далеч превъзхождали египетските колесници, но Рамзес успял да се спаси с една част от войските си. Въпреки че изгубил сражението, той заповядал да го чествуват при завръщането му в Египет като непобедим герой. Ние не знаем какъв път би взела историята на Близкия Изток, ако хетите бяха спечелили пълна победа над египтяните.

Хетският цар Хатушил III (1282–1250 г. пр.н.е.) сключил с Рамзес II един договор за приятелство „на вечни времена“, който добил особено политическо значение поради това, че Рамзес станал зет на хетския цар. Част от договора, написан върху глинени плочки, е запазен в държавния архив, който бил намерен при Богазкьой, а египетският препис от него, написан с йероглифи, бил открит по стени на храмове в Египет.

Четвърт век по-късно войнствени народи разгромили великото царство на хетите. В тези войни нападателите били главно така наречените морски народи — грабливи племена, повечето от които идвали от островите на североизточната част на Средиземно море. Около 1200 г. пр.н.е. столицата Хатушаш била опожарена и никога вече не била възстановена. Обаче в пределите на старото хетско царство продължили да съществуват още известно време отделни градове-държави, които доразвили още повече културното наследство на хетите.

Въз основа на резултатите от разкопките и на многобройните документи, намерени в някогашните хетски градове, ние имаме сведения за правния ред в тяхната страна. Законите им се различават съществено от законите на древните народи, които живеели в Месопотамия. Налаганите по закона наказания били по-хуманни. В последно време се предполага, че хетските царе не са били абсолютни монарси, а са управлявали под контрола на едно събрание от благородници. Благородниците имали в своите ръце правораздаването; в особени случаи те представлявали дори по-висша инстанция от самия цар.

Главното хетско божество било богът-слънце, който бил закрилник и на правото. Това се вижда от една молитва от времето на цар Муватали, която е записана върху глинена плочка, намерена при Богазкьой. В нея се казва:

„На небесата слънчев бог, на хората пастир!

Изгряваш от морето ти, о слънце във висините!

Нагоре към небето води твоят път.

На небесата слънчев бог, о господарю мой!

На рожбата човешка,

На кучето, прасето, на дивите животни по полето,

Раздаваш право ден след ден, ти слънчев бог!“

Още от ранни времена хетите са познавали изкуството на железодобиването. Те експлоатирали железните залежи по брега на Черно море, умеели да топят тази руда, да я преработват в оръжия и накити. Около 1300 г. пр.н.е. те търгували надалеч с този така рядък и затова скъп метал. По-късно и други народи се научили да добиват желязо и постепенно железните оръжия и сечива заместили изработените от мед и бронз.

Желязото било рядко и ценно и в стария Египет. В съкровищницата на Рамзес II се трупало злато, сребро, много скъпоценни камъни и перли, но желязо липсвало. Египетският фараон желаел да се сдобие с този метал, защото от желязо могли да се изковат здрави мечове и ками. Железните оръжия имали тънки остриета, които при удар или пробождане не се изтъпявали лесно. Железни оръжия — това означавало победа над бронзовите мечове. Затова Рамзес изпратил делегати при царя на хетите, като в едно послание го молел да му изпрати желязо за съкровищницата му. Хетският цар изпълнил молбата му.

Цивилизациите на народите от Мала Азия и Предна Азия са били силно повлияни от художественото творчество на хетите. Това се вижда от ранногръцката, йонийската и микенската култури.

Чрез изследванията на археолозите са разкрити данни за историята и културата на хетите, за които нашите родители са нямали и понятие. Цяла една, отдавна забравена, велика държава е станала отново известна и човек неволно си задава въпроса: какви ли още изненади ни готвят археолозите?