Зигфрид Йортвиг
Погребани градове (10) (Кратка разходка из древните цивилизации)

Златообилна Микена

Омировата Илиада не е историческа хроника, но все пак тя отразява действителни събития, станали между 1200 и 1100 година преди нашата ера, т.е. след нахлуването на йонийци и ахейци в Гърция и преди голямото преселение на дорийците; в нея са запазени песни и легенди за героични дела от праисторията на гърците. В центъра на поемата стои Троянската война, в която се сблъскват ахейци и троянци, Агамемнон и Приам, микенска и троянска култури. Троя била разрушена, но по-късно същата участ сполетяла и ахейците: старогръцките племена, които завоювали Троя, били покорени, дворците им били превърнати в развалини. Само дебелите стени, здраво изградени от огромни камъни, дълги по няколко метра, устояли на разрушението, и елините от класическата епоха ги считали за дело на циклопи, защото не вярвали, че човешка ръка е могла да издигне подобни стени. Измежду победителите на Троя най-могъщ бил Агамемнон, владетелят на „златообилната Микена“, както я нарича Омир. Още през 1868 г. Шлиман разгледал куполните постройки по склона на планината, възхищавал се от лъвовете, застанали на стража пред входа на крепостта на Агамемнон, и съзерцавал купищата развалини, които покривали остатъците от дворците. След успешните разкопки при крепостта на Троя той се заловил с разчистването на укреплението на най-могъщия враг на троянците. Започнал да разкопава портата и постепенно между зидовете от грамадни дялани камъни се разкрил проход с внушителни размери. Днес посетителят вижда от двете страни на входа по един стълб, издялан от огромен каменен блок. Върху двата стълба като покрив лежи трети блок, който носи триъгълна плоча с релефни изображения на два обърнати един срещу друг лъва. Отворът на портата, през която са влизали и излизали цар Агамемнон и съпругата му Клитемнестра, е висок два човешки ръста. Освен Лъвската порта отдавна били известни няколко куполни постройки, които се намирали близо до двореца. Между тях била и „съкровищницата на цар Атрей“, където, според преданието, един турски паша някога бил намерил огромни златни съкровища. Жената на Шлиман, София, която ръководела разкопаването на „съкровищницата“, не намерила никакви съкровища; но в сравнително добре запазената постройка тя успяла да разкрие отделни детайли — богато украсената величествена порта с вградени от двете страни колони от тъмносив алабастър, поддържащи корниз от синкавосив мрамор, над който се извисявал триъгълник от червени мраморни плочи.

Крепостите Микена и Тиринт са господствували над Арголидския залив

Извършените наскоро след това нови разкопки опровергали общоприетото мнение, че куполните сгради били съкровищници, тъй като в една от тези постройки били намерени напълно запазени следи от погребения, което доказвало, че „съкровищниците“, били в същност гробници.

И тук, в Микена, Шлиман имал огромен, сензационен успех. От съчиненията на гръцкия писател Паузаниас той знаел, че гробниците на царския род се намират не в онези куполни постройки, към които водят проходите, изсечени в склона на планината, а в пространството, заградено от крепостните стени. Шлиман започнал старателно да изследва терена и действително близо до портата открил гробници, в пет от които били погребани с приказен разкош петнадесет души. Върху лицата на мъжете били поставени ковани маски от злато, а гърдите им били покрити със златни нагръдници, богато украсени със спирални орнаменти. С не по-малък блясък били погребани и жените. Намерени били около 700 изящно изработени златни листенца, приблизително един пръст дълги, с които били гарнирани дрехите им; освен това били намерени златни гривни и обици, накити за коса, представляващи дълги игли с главички от чист кварц и скъпоценно стъкло. Близо до погребаните мъже били поставени като погребални дарове съдове от глина, бронз и сребро, златни и сребърни чаши, скиптър, обвит в златни нишки, художествено инкрустирани мечове и един златен колан за меч. До жените имало златни ковчежета и сандъчета и едни златни везни. Всички жени имали изящно изработени пръстени. Съкровищата, които по тънката си направа далеч надминавали находките при Троя, свидетелствуват за великолепието на царския двор. Шлиман се помъчил да разгадае това, което се разкривало пред очите му. Явно било, че някои от погребенията били извършени много набързо. И за да си обясни този факт, той прибягнал пак до преданието, според което след завръщането си от Троя Агамемнон бил подло убит от невярната си съпруга Клитемнестра и любовника й Егист, а след това трупът му бил набързо заровен. Без всякакво колебание той решил, че е открил гробовете на злодейски убития Агамемнон и на приближените му, загинали заедно с него. Той предал находките си на Гръцкото археологическо дружество и за тях бил уреден специален музей. Вярата на Шлиман в истинността на преданието и убеждението му, че съкровищата принадлежат към Омировата „златообилна Микена“, не намерили единодушен прием всред учените. Но все пак неговите разкопки имат безспорно значение за откриването на една непозната дотогава култура, която по-късно е била наречена „микенска“.

План на крепостта Микена, където Шлиман смятал, че е открил гробниците на Агамемнон и неговите приближени: (1) дворец, (2) кладенец, (3) цистерна, (4) царски гробници, (5) портата на лъвовете, (6) останки от сграда

При разкопките, които Шлиман, подпомогнат от Дьорпфелд, предприел в 1884 г. в Тиринт, близо до Микена, и които Дьорпфелд сам завършил през 1885 г., не били намерени златни съкровища; но затова пък тези разкопки дават една напълно ясна представа как е изглеждал един царски дворец от тази епоха. Едва тук човек добива цялостно впечатление колко откъснато от народа живеели ахейските владетели и с какъв разкош са се обкръжавали.

Нека се върнем назад през вековете и си представим онова, що се е разкривало пред очите на посетителя, който се е изкачвал по наклонения насип, преминавал през тесния проход между „циклопните“ стени и влизал в мрачна, леко изкачваща се галерия. Отвъд здравата врата пътят продължавал между високи крепостни стени и стигал до една площадка с помещения за стражата, която същевременно е охранявала и складовете под дебелите обкръжаващи двореца зидове. През втора величествена порта, представляваща сграда с колони, той стигал до предния двор. Отново минавал покрай складове, през помещения на дворцовата стража и едва тогава достигнал до настлания с плочи вътрешен двор, който бил заобиколен от четири страни от зали с дървени колони. Богато изписаните с фрески стени радвали окото. Гостът минавал покрай жертвения олтар и влизал в обширна и висока зала с постепенно разширяващи се колони, които поддържали тавана. Тук украсата била още по-пищна: живописни рисунки красели стените, а околовръст минавал цокъл от алабастрови плочи. Ослепително блестели орнаментите от синьо стъкло. Вградените в стените стълбове били облицовани с благородно дърво, върху което лъщели като злато безброй розети от бронз.

Минавайки през три двукрили врати, посетителят достигал най-после преддверието. Оттам влизал в банята, където се измивал и намазвал с благоуханни масла, обличал празнични дрехи и едва тогава се отдръпвала встрани завесата от вратата, която водела към тронната зала. През страничните отвори под самия покрив прониквали слънчеви лъчи и изпълвали стаята с мека тържествена светлина. Между четири стълба, които поддържали тавана, се намирало огнището — светилището на дома. Едва ли някога човек от народа е бил допущан тук!…

Проучените от Дьорпфелд останки от Тиринт показват най-добре разположението на една укрепена резиденция на владетел от микенската епоха: (1) врати, (2) стена, обграждаща долната крепост, (3) кули, (4) стълби, свързващи долната и горната крепост, (5) преден двор, (6) насип, (7) главна врата, (8) складове, (9) вътрешен двор, (10) външен двор

До разкошните зали има и много други по-малки стаи. Един коридор води от главната зала към разположените встрани женски помещения. Зад самите дворци се намира един още по-голям затворен двор, който е свързан посредством стълба с горните дворове, така че пътят до него не минава през залите на двореца. Под този двор се намира продълговатата долна крепост, която е включена в общата крепостна стена, но е отделена чрез междинна стена от акропола. За долната крепост не могат да се дадат повече подробности, тъй като тя още не е разкопана. Знае се само, че нейната пазена от масивна кула главна порта, през която се достигало и в горната крепост, е била главният вход на крепостта.

Пергамос, Микена и Тиринт са много по-стари от Илиадата. Епохата, която описва Омир, отдавна била отминала, племената, чиито борби е възпял, отдавна били измрели, но събитията, увековечени в песните му, се потвърждават от разкопките на Шлиман. Както благодарение на своя усет той успял да разкрие дворците на Приам и Хектор, твърде вероятно е в Микена Шлиман да се е натъкнал на крепостта, откъдето родът на Атрей е властвувал над страната и Агамемнон е потеглил на война срещу Троя.

В науката обикновено наричат ахейци носителите на старогръцката култура. Но колкото повече данни натрупвали археолозите, толкова по-ясно личало влиянието на Изтока върху тази ахейска култура. Гръцките легенди разказват, че най-старите царе били дошли от страните на Изтока — Кадмос от Финикия, Данаос от Египет и Пелопс от Фригия. Шлиман намерил указания, че между ахейската култура и остров Крит съществува някаква връзка. Затова той посетил острова заедно с Дьорпфелд и след като открил развалините на някакъв дворец при Кносос, решил да започне тук нови разкопки.

Но това решение не могло да бъде изпълнено, тъй като на 26 декември 1890 година смъртта сложила край на преизпълнения му с труд живот. По това време Шлиман бил в Неапол, където бил отишъл, за да разгледа новите предмети, постъпили в музеите, и да сравни резултатите от последните разкопки в Помпей със собствените си изследвания.

Тялото на Шлиман било пренесено в Атина, в града, където вече от десетки години бил установил постоянното си местожителство, и тук в собствения му дом била извършена една толкова тържествена погребална церемония, с каквато надали някога е бил удостояван някой изследовател или учен. Над главата на покойника стоял бюстът на любимия му Омир.

Гробът на Шлиман се намира близо до Атина, на едно място, което той сам си бил избрал. „Във вечния му покой го приветствуват Акрополът с Партенона, колоните на Зевс Олимпийски, синият Саронски залив, благоуханните планински вериги на Арголида, зад които се извишават Микена и Тиринт.“