Зигфрид Йортвиг
Погребани градове (12) (Кратка разходка из древните цивилизации)

Запазени в пепел градове

Било 24 август на 79 година от нашата ера. При нос Мизенум в Неаполитанския залив била хвърлила котва римска ескадра под командуването на Плиний Стари. На хоризонта на изток се издигал заплашително Везувий. Преди шестнадесет години той бил опустошил града Помпей и околностите му. Още не били възстановени загубите, а ето че сега започвал отново да действува.

Над кратера се виел огромен облак. Той се издигал нависоко и се разклонявал в разни посоки. В зависимост от това, дали носел пушек или пепел, ту изглеждал белезникав и блестящ, ту пък мръсен, на тъмни петна. Това явление се сторило твърде интересно на учения Плиний и той решил, че заслужава да го изследва по-отблизо. Тъкмо дал заповед да му приготвят една лодка с гребци, когато му предали писмо от командуващия корабите при Резина, които се намирали в голяма опасност, тъй като били хвърлили котва в подножието на Везувий. Тогава Плиний заповядал да пуснат в морето квадриреми^[1] и вместо на научна експедиция потеглил на помощ на застрашените кораби. Въпреки опасността, която го грозяла през време на пътуването, той успял да издиктува на един писар всичко, което наблюдавал при разрастващото се бедствие. Отначало пепел посипала корабите; колкото повече се приближавали към планините, толкова по-горещ и по-гъст ставал този дъжд от пепел, към който се примесили парчета пемза и буци лава. Било вече невъзможно да спрат при Резина, затова корабите продължили към югоизточната част на залива и стигнали до Стабия. Междувременно настъпила нощта. Плиний се настанил в една къща и легнал да си почине, но за спокойствие и дума не могло да става. Силни земни трусове застрашавали да сринат къщата, а освен това пепел, примесена с пемза, падала в такива големи количества, че той се страхувал да не бъде затрупан. Тогава увил около главата си възглавници, за да се предпази от падащите камъни, и излязъл на морския бряг, където се били струпали изпадналите в отчаяние местни жители. Когато поради пламъците и серните пари и тук станало невъзможно да се стои и хората побегнали, Плиний не бил в състояние да ги последва. Бил вдишал прекалено много отровни пари и сега напразно се опитвал да се изправи, подпомогнат от двама роби. Но силите му се изчерпали и той се отпуснал безжизнен на земята. На сутринта намерили трупа му незасегнат.

Градовете Помпей и Херкулан, които Везувий е засипал, са били разположени на красивия Неаполитански залив

Това описание за изригването на Везувий, предадено в две писма — до племенника и до доведения син на учения римлянин, — е единственият разказ на очевидец за бедствието, при което били унищожени двата града Помпей и Херкулан.

От поройните дъждове, паднали по същото време, пепелта, която Везувий изсипал над Херкулан, се спекла заедно с камъните в шуплест туф. По-късни изригвания посипали върху този камък нова пепел, която се превърнала в плодородна почва. Над стария град изникнали нови градове — Портичи и Резина — а за Херкулан останал само смътен спомен.

Накит, представляващ маска, намерен при разкопките в Помпей

През 1719 година при копането на кладенец край Портичи открили на около 30 метра дълбочина известен брой статуи, някои от които били доста добре запазени. Две от тях били изпратени в Дрезденската галерия. Към Херкулан се събудил жив интерес. В 1750 г. бил пробит тунел през вкаменената лава и под земята достигнали до театъра на засипания град. През този коридор минавали и посетители, за да разгледат някогашния театър. В по-късните десетилетия били изследвани и други постройки, като изравяли част от тях, а след това наново ги засипвали. По този начин били събрани богати находки от статуи, стенописи, мозайки и съдове. В една къща била открита дори цяла библиотека от около 3000 свитъци папируси. Но в същност по онова време правили разкопки по същия начин, по който рудничар търси ценни руди: събирали редките находки и с това работата се приключвала. Едва в деветнадесетия век хората разбрали колко е важно за науката тези свидетелства от древните епохи да останат по възможност на първоначалните си места. Тогава почнали да разчистват внимателно вкаменената вулканична пепел (пластът имал повече от десет метра дебелина) и по този начин в Херкулан били разкопани цели къщи. По вид те отговаряли напълно на къщите в Помпей, които са много по-лесно достъпни от тях. Преимуществото, че са били по-добре запазени от вредители и крадци, не е толкова голямо, че да заслужава огромния труд по разчистването им и затова археолозите са се отказали до известна степен от големи разкопки в Херкулан.

Този накит, намерен в Помпей, показва влиянието на елинистичното изкуство

Съвсем другояче стои въпросът с Помпей. Тук първоначално паднала градушка от вулканични камъни, а след нея се изсипал дъжд от пепел. На някои места, сякаш натрупани от виелица, са се образували пластове с огромна дебелина, а на други места като че ли пепелта е била пометена от буря. По този начин градът не е бил напълно затрупан. Броят на човешките жертви бил сравнително по-малък. След бедствието стопаните се върнали, за да приберат онова, което останало незасегнато; освен тях се появили и крадци, които задигнали каквото им попадне.

С течение на времето изчезнали и последните следи от града, които се виждали над земята; но за местните жители хълмът, под който е затрупан Помпей, и до ден днешен си е запазил името „чивита“, тоест „градът“.

Помпей е бил открит наново през 1848 г. и ето че и тук започнало усилено търсене на съкровища. Всички преносими вещи били измъкнати и голяма част от тях сега са изложени в музея в Неапол. В началото на XIX век започнало, макар и временно, едно по-планомерно разчистване на града, но фактически научните разкопки започнали едва в 1860 г., когато Джузепе Фиорели бил натоварен да ръководи работата. Неговата цел била да възстанови колкото се може по-вярно някогашния изглед на града. И той наредил да се пренесат на съхранение в музея някои бронзови статуи, но на тяхно място в Помпей поставил отливките им; по негово нареждане специалисти свалили някои фрески от стените и ги пренесли в музея, за да ги запазят от атмосферните влияния; той обаче бил първият, който излял гипс в празнините на лавата, останали от разпадналите се трупове, и по този начин получил съвсем верни отпечатъци от мъртвите жители на Помпей. Фиорели установил метод, по който сградите могли да се запазят в състоянието, в което били намерени. Така била запазена най-напред къщата на Ветти и впоследствие и много други. Освен това той успял да възстанови дори и градината на Ветти; за някои скулптури и фрески взел такива предохранителни мерки, че те могли да останат на старото си място. Този начин на работа се е запазил и досега. Днес човек може да влезе в много помпейски къщи и да ги намери такива, каквито са били преди 19 века, сякаш никога не са били затрупвани от вулканична пепел.

Нека се разходим първо из центъра, в който се е развивал градският живот — така наречения „форум цивиле“. Това е главната част на града (33 метра широка и 157 метра дълга), незастроена, обградена от колонади и застлана с големи каменни плочи. В модерния смисъл на думата това централно място едва ли би могло да се нарече площад. Наоколо се издигат пиедестали на статуите на императори и заслужили граждани. По-тясната, северната част завършва с храма на Юпитер — бащата на боговете. Обширната сграда в северозападния ъгъл, наречена мецелум, вероятно е служела за градски хали; на източната страна се минава покрай храма на богинята покровителка на града и храма на Веспасиан и се достига до „Евмахия“, дома на тъкачите, където били изложени платове за продан. Колко взискателни са били клиентите, личи от един стенопис, нарисуван в друга сграда: клиентите опипват изпитателно плата, пред тях е застанал продавачът, който предлага своите платове и настойчиво хвали стоката си.

Перистилът на къщата на Ветти в Помпей

План на Помпей: (1) вилата на Диомед, (2) вилата на Итем, (3) градска стена, (4) къщата на Мелеагер, (5) „къщата с Диоскурите“, (6) „къщата с малката чешма“, (7) „къщата с фавна“, (8) къщата на Лукреций, (9) „къщата с балкона“, (10) къщата на Сирикус, (11) къщата на Мацелум, (12) храмът на Юпитер, (13) градският форум, (14) храмът на божествата-покровители на града, (15) храмът на Веспасиан, (16) къщата Евмахия, (17) административна сграда на форума, (18) базиликата, (19) храмът на Аполон, (20) Стабианските обществени бани, (21) къщата на Корнелий Руф, (22) големият театър, (23) малкият театър, (24) казармата на гладиаторите, (25) триъгълният форум, (26) амфитеатърът, (27) Стабианската врата, (28) централните бани, (29) къщата на Ветти, (30) Херкуланската врата, (31) вратата към Везувий

Южната страна на форума е обкръжена от административни сгради, а на югозападния ъгъл, срещу „Евмахия“, се издига така наречената базилика, където гражданите се събирали, за да обсъдят въпросите, които ги вълнували. Техните речи обаче не били в стила на великия оратор Цицерон. Те ругаели високите цени на пазара, ядосвали се, когато търговията им носела загуби, но премълчавали доходните си сделки. Разисквали изборите на магистрати и се горещели от изборната пропаганда по стените на къщите. Те знаели колко струват кандидатите, възхвалявани като „добродетелни, заслужили, отлични“ мъже, „които ще се погрижат за поевтиняването на хляба“ и пр., и изпитвали чувство на злорадство, когато пропагандата на противниците наричала същите кандидати „мошеници“ или „пияници“. Въобще рекламите, написани по стените, били много популярни. На различни места в града било написано с ярки червени букви: „На еди коя си дата ще се бият гладиаторите на едила^[2] Панза. Между тях е и Ниетелий, любимецът на всички граждани! Ще се състои борба и между гладиатори и животни! При каквото и да е време! Ще бъдат обтегнати платна за сянка!“ Любителите на спорта разпалено спорели за изхода на борбите и се обзалагали кой ще излезе победител. В оживени разговори те излизали от базиликата и тръгвали наляво, без дори да поглеждат обградения от колонади храм на Аполон, който виждали всеки ден. Продължавали нататък пак покрай обширните градски хали. Някои използували случая да изчезнат за миг в обществения клозет на края на пазара, а след това, изпълнени с достойнство, се разотивали по домовете си. Гражданите били доволни от себе си, от света и от времето. Когато напущали главните улици — най-широката от които е девет метра, — те минавали по също така добре павирани улички покрай боядисани в ярки цветове къщи с издадени над улицата горни етажи. Платната на улиците били покрити с четвъртити дялани камъни. При проливни дъждове улиците се превръщали в буйни реки, но високите тротоари от двете страни оставали проходими, а на места наредени един след друг камъни давали възможност да се мине от другата страна на улицата, без да се гази из водата.

Дори в по-скромните квартали на Помпей улиците били добре павирани

По онова време тъкмо бил започнал строежът на канализацията, която трябвало да поеме дъждовната и отточната вода от къщите. Снабдяването на гражданите с прясна вода за пиене било отдавна уредено. Многобройни чешми с течаща вода оживявали уличната панорама. Извън това от цистерни, издигнати върху високи иззидани стълбове, оловни тръби доставяли вода в отделните къщи. През 1902 г. близо до града бил намерен един резервоар, където водата се избистряла, а после се разпределяла по градския водопровод. Богатите къщи имали и свои собствени кладенци.

В архитектурно отношение частните къщи в града са най-разнообразни. „Къщата на трагичния поет“, която английският писател Бълуер-Литън е избрал за дом на главния герой на романа си „Последните дни на Помпей“, е станала твърде популярна чрез тази книга. И днес още тази къща буди голям интерес с входа си, където е запазена мозайка, представляваща куче, и надпис: „Cave canem!“ („Внимание, кучето хапе!“); красивите фрески обаче са свалени от стените й. В сравнение с останалите богаташки къщи, които заемат по цял блок, тя е средна по големина. В зависимост от ранга, положението, занаята и възможността на собственика бил и броят на стаите; някои къщи имат едва четири или дори по-малко помещения.

Начертаната с черно е по-старата, италийската част; защрихованата — по-късно прибавената гръцка част на къщата на заможен помпейски гражданин. (1) вестибюл и коридор, (2) атриум, (3) открити стаи, (4) таблинум — работен кабинет, (5) обграден с колонада двор, (6) гостна стая, (7) басейн за събиране на дъждовната вода, (8) коридор, (9) заден вход

Почти в никоя от къщите не липсвал атриумът — четириъгълен покрит двор с наклонен навътре, поддържан от колони покрив, в средата на двора имало голям отвор, от който се виждало небето. На това място обикновено седели обитателите на къщата при хубаво време. При дъжд водата се стичала в средата на атриума и се събирала в един басейн, наречен „имплувиум“; защото дори и в къщите с водопровод събирали ценната дъждовна вода. От улицата се влизало в дома през предверието (вестибулума) и коридора, вляво и вдясно на който се намирали магазини. Техните прозорци единствено оживявали улицата, тъй като иначе само малки прозорчета прорязвали тук-таме фасадите на къщите. Срещу входа, напълно отворен към „атриума“, се намирал „таблинумът“, който служел за приемна стая и работен кабинет на господаря. От двете страни на атриума били разположени „кубикулите“ — малки помещения за робите в по-заможните къщи, или пък спални в по-скромните семейства. Един коридор, наречен „андрон“, водел от атриума към перистила и градината, в която фонтани и статуи свидетелствували за състоянието и вкуса на собственика. Перистилът се състоял от четири, понякога от три или две колонади.

Зад перистила били трапезарията и приемната. В нито една от къщите не липсвал „постикумът“, задният вход, през който господарят могъл незабелязано да се измъкне, за да избегне някой неприятен посетител.

Изящните подови мозайки са едни от най-ценните и красиви художествени произведения, открити в Помпей. Най-прочута измежду тях е мозайката „Битката на Александър“ в „къщата с фавна^[3]“. Тя предава момент от битката при Иса: Александър Македонски напада персийския цар Дарий и пробожда един от пълководците му. При разкриването на мозайката в 1830 г. присъствувал и синът на Гьоте — Август. Баща му, Йохан Волфганг Гьоте, получил в 1832 г. копие от нея и по този повод писал в дневника си: „Съвременниците и потомците ни не ще могат да анализират правилно такова чудо на изкуството и след проникновено съзерцание ще бъдат принудени да се върнат наново към простото и чисто удивление.“ Мозайката сега се намира в музея в Неапол. Къщата, от която тя била взета, се нарича и днес още „къщата на Гьоте“ или „къщата с фавна“ по една особено красива бронзова статуя на фавн, намерена в нея.

Художествено изработени лампи са осветявали домовете на богатите граждани от Помпей

Любителите на изкуството и учените днес по-лесно могат да добият обща представа за художествените произведения на града, отколкото някогашните жители на Помпей. Мозаичните подове, бронзовите статуетки, мраморните статуи и богато изрисуваните стени, както и всички други луксозни предмети или вещи за всекидневна употреба били частна собственост и никой не можел да ги види освен собственикът, семейството и прислугата му, приятели или гости. Малцина са имали достъп в разкошната „къща на Панза“, както тя е наречена в един изборен позив, написан върху фасадата й. Днес вратите на тази къща са широко отворени за всеки посетител.

Сега през неделните дни човек може свободно да се разхожда из главните улици и знатните къщи на Помпей, без на градските врати някой да събира обичайната някога входна такса. През останалите дни водач ви съпровожда и ви дава нужните обяснения за всичко, което бихте желали да видите. Развеждат ви из „къщата на Мелеагер“ с най-хубавия перистил в цял Помпей и в добре запазената „къща на Ветти“ с богатите й стенописи; показват ви и други къщи като например „къщата с Диоскурите“, наречена по една вече, пренесена оттам фреска, „къщата с малката чешма“, която носи името си от красивата ниша с чешма, украсена с мозайки и с две статуи, представляващи рибар и момче с гъска. Богата и кокетна е и „къщата на Лукреций“ с най-различни статуи в градината си. „Къщата на Сирикус“ е прочута със стенописите си, където между другите сцени е изобразен Херкулес при Омфала; освен това къщата притежава собствена фурна. На посетителя показват и някогашните работилници, мелници, хлебарници, кожарски работилници, обущарници, тепавици и бояджийници и по-малките къщи на останалите жители; защото в тях именно се вижда умението и на по-бедните граждани да придават изящество на своите домове дори и когато те били по-обикновени, а понякога и доста скромни.

Бронзов съд от Помпей

Към големите вили, разположени пред стените на града, трябва да споменем и „вилата на Диомед“, която била построена до Херкулановата порта и имала над 70 помещения. Когато човек влезе в нея, добива истинска представа за стихийното бедствие, жертва на което е станал Помпей. В избата за вино на вилата били открити осемнадесет скелета на хора, които вероятно са потърсили убежище тука с надежда, че ще могат да се спасят от изригването на вулкана, а до стълбата бил намерен деветнадесетият скелет; явно, че някой се е опитал да избяга, но е било вече твърде късно. Отсрещната „вила Итем“ е известна със стенописите си, които разпалили ожесточени спорове между учените. Сюжетът на картините карал някои от тях да вярват, че на това място са ставали тайни религиозни празненства, други отхвърляли това твърдение. Но и до днес спорът не е окончателно разрешен.

Повечето от сюжетите на монументалните скулптури и художествени произведения в Помпей са из областта на митологията и историята. Но за нас и сцените от ежедневния живот представляват не по-малък интерес, дори когато художествената им стойност не е толкова голяма. Тук ние виждаме млади момичета, които играят на ашици, любима и до днес игра на децата, или сме зрители при пазаруването на обувки, платове, хляб и сладкиши; на друго място виждаме как в училище наказват ленивия ученик за назидание на другите.

Нека се спрем по-обстойно и на някои обществени сгради — на първо място на обществените бани. По-добре запазени от баните Фортуна, разположени недалеч от форума, и от централните бани в средата на града са Стабиановите бани — най-старата от този вид постройки, достигнала до наше време. Устройството на тези бани било така съвършено, че като се имат предвид летните горещини, човек може лесно да си представи как къпещите се са прекарвали тука часове, понякога и цели сутрини или следобеди, наслаждавайки се на отмората и прохладата, които намирали на това място. В Стабиановите бани имало две отделения — женско и мъжко, а между тях се намирало отоплителното помещение. Във всяко отделение имало съблекалня и топла и студена баня. Освен това в мъжкото отделение имало и игрище, обградено с колонади. Всичко било предвидено, само с едно нещо трябвало да разполага човек — време! Едва ли дребните занаятчии, които са живеели, спели и работели в малките си работилнички, са могли да си позволят лукса да посещават по-често баните. Затова пък те не пропущали игрите. Голямата слабост на римските граждани били гладиаторските игри, които можем да сравним с големите спортни фестивали в наши дни.

Игрите в Помпей ставали в три театъра. Някакъв забогатял римски спекулант се заселил в Помпей и дал средства за построяването на големия театър, който се състоял от сцена, авансцена (оркестра) и разположени амфитеатрално места за зрителите. Изчислено е, че на трите, издигащи се една зад друга трибуни е имало места за 5000 души.

Сградата е разположена на „триъгълния форум“, най-старата част на града. По времето, когато Помпей е бил гръцка колония, на това високо място навярно се е издигала градската крепост — акрополът. Останките от храм с дорийски колони датират вероятно от ония дни. По-късно една галерия с колони била построена около целия триъгълен площад. По този начин той служел едновременно като огромно фоайе на театъра.

Съвсем близо до големия театър се издигал малък закрит театър, който побирал 1500 души. Смята се, че това е концертната зала, в която били ставали музикални тържества.

Един комплекс от постройки, свързан непосредствено с театъра, ни разкрива всичко онова, което човек можел да види от сцената. Първоначално тук се намирала „арената“, игрището, на което се упражнявали младежите от Помпей. По времето на Нерон в покритите колонади, които обкръжавали четириъгълното игрище, били вградени два етажа с малки стаички. Множеството шлемове, набедреници и гладиаторски оръжия доста ясно говорят в какво е било превърнато игрището на младите граждани — казарми за професионални гладиатори, които трябвало да се бият в театъра един срещу друг или срещу диви зверове, докато победят или паднат в боя. Обикновено това са били нещастни роби, справедливо или несправедливо осъдени хора; а понякога и военнопленниците са били заставяни да стават гладиатори. Тези, които не искали да се покорят, били отвеждани в тъмницата на арената и там ги оковавали във вериги. Днес трудно можем да разберем как тези жестоки зрелища са могли да привличат жителите на града и околностите му; но фактът, че дори големият театър не бил достатъчен да задоволи жаждата за зрелища на тълпите, ни дава бегла представа за популярността им. В третия театър — амфитеатъра, — намиращ се в югоизточната част на града, е имало места за 20 000 посетители и специални ложи за жени в галерията. Тук те можели да се наслаждават до насита на кървавите игри на гладиаторите.

Днес Помпей привлича много от туристите, дошли да посетят Италия. Той представлява интерес за всички учени, които се занимават с древността или историята на изкуството. Според преценката на професор Перниче „значението на Помпей е еднакво важно както за археологията, така и за историята на изкуството“.

През 79 година Везувий затрупал Помпей и по този начин го запазил от постепенното разрушение, което времето носи със себе си. Сега разкопките разкриха толкова много от древния град, че ние действително имаме вече ясна картина за бита на древните римляни.