Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Децата от село Шумотевица (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bara roligt i Bullerbyn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Астрид Линдгрен

Ние, децата от Шумотевица

 

Шведска. Първо издание

 

Rabén & Sjögren, Stockholm

 

Илюстрации: Илун Викланд

Оформление: Любомир Михайлов, 1998

Предпечатна подготовка: Мишлена ООД

Издателство САМПО, София, 1998

Печатница Полипринт-ЕАД, Враца

 

ISBN 954-8048-37-X

История

  1. — Добавяне

Ковчежето на Мъдреците

Уле така си пазеше онзи зъб, който Ласе му извади, сякаш беше бучка злато. Държеше го в кибритена кутийка в джоба си и отвреме навреме го вадеше и разглеждаше.

Няколко дни по-късно на Бусе се разклати зъб. За него поне нямаше да е никакво геройство да си го извади сам, както обикновено. Но сега Бусе си беше наумил и на него да му вадят зъбите, докато спи. Затова вечерта, преди да си легне, той върза един дълъг конец на зъба си, а другия край омота здраво около дръжката на вратата. И на сутринта, когато Агда дойде да събуди момчетата и отвори вратата, Бусе се събуди сам, без Агда да го раздруса както обикновено.

— Чудна работа, колко хубаво можеш да се забавляваш със зъби! — каза Бусе, докато отивахме на училище същия ден. И той беше сложил зъба си в кибритена кутийка и двамата с Уле сравняваха зъбите си. Ласе се дразнеше, задето няма изваден зъб. Но каза:

— Къде ли съм сложил онзи кътник, който ми извади зъболекарят, когато дойде миналата година в Голямо село.

Вечерта той прерови много основно своето чекмедже на скрина и намери сума хубави неща, които беше смятал за навеки загубени. В една кутия от пури лежаха няколко кестена и пет-шест гилзи от ловджийски патрони, една развалена свирка, пет счупени оловни войника, развален автоматичен молив, развален часовник, развалено фенерче и накрая — кътникът. И той развален, по-точно — наяден. Именно затова трябваше да се извади. Ласе разгледа всичките си повредени неща и каза, че ще ги поправи, когато му остане време. Е, освен зъба, разбира се. Него сложи в кибритена кутийка. И цялата вечер Ласе, Бусе и Уле се разхождаха и потракваха с кибритените си кутийки, и се правеха на важни, та дори не искаха да играят на народна топка. Брита, Ана и аз играехме на дама и не им обръщахме внимание.

— Толкова ми писна от зъби, че ми идва да си изплюя моите — каза Брита.

Тъкмо тогава дойдоха момчетата. Бяха прекарали доста време в стаята на Ласе и Бусе. И сега се правеха на страшно хитри.

— Няма да казвате на момичетата какво правите! — почна Ласе.

— Ами! И таз добра, да кажем на тях! — рече Бусе.

— Дума да не става! — обади се и Уле.

Брита, Ана и аз щяхме да се пръснем от любопитство. Но бяхме разумни и дума не им продумахме.

— Сега е твой ред, Ана — казах.

И продължихме да играем на дама като щури и да се преструваме, че не сме любопитни.

Ласе, Бусе и Уле седнаха край пътя и ни гледаха. Бусе попита Ласе:

— На сигурно място ли го скри?

— Бъди спокоен — отговори Ласе. — Ковчежето на Мъдреците трябва да се укрива на сигурно място.

— Да, иначе може да го напипат момичетата — каза Уле. — А това ще е страхотен ужас.

Ласе направи гримаса, сякаш не можеше да си представи по-страхотен ужас.

— Не говори такива зловещи неща, Уле — каза той. — Ако го напипат момичетата… вай-вай-вай!

— Ти си на ред сега, Лиза — обади се Брита.

И продължихме да играем на дама и да се правим, че не сме чули нито гък за Ковчежето на Мъдреците.

Тогава момчетата си тръгнаха. Ходеха в една редица по пътя и Ана ги посочи с пръст, и прошепна:

— Там вървят Мъдреците, хи-хи!

И почнахме да се смеем, колкото ни глас държи. Ласе се обърна и каза:

— Хубаво е, че сте в добро настроение, но има някои неща, за които си нямате представа, жалки нещастници!

Тогава решихме да намерим Ковчежето на Мъдреците. Беше ни ясно, че това е една от обикновените глупави измишльотини на момчетата, но все пак искахме да знаем какво е Ковчежето на Мъдреците.

Момчетата бяха отишли на пасището, за да яздят Свеа, нашата черна кобила. А ние изтичахме в стаята на Ласе и Бусе. И взехме да търсим. Олеле, как търсихме! Обаче не е лесно да намериш Ковчежето на Мъдреците, когато дори не знаеш как изглежда. Ровихме в чекмеджетата на скрина, гледахме под леглата и по рафтовете в дрешника, и в печката, и навред из тавана. Но така и не открихме Ковчежето на Мъдреците.

Както си търсехме, чухме, че вратата на таванската стълба се отвори и момчетата затрополиха нагоре. Ох, как се разбързахме! На тавана висят много дрехи. Свряхме се зад тях и застанахме съвсем мирно.

— Хайде да го извадим и да го погледнем още веднъж — каза Бусе.

— Първо трябва да видим къде са се дянали момичетата — рече Ласе. — Може би седят в стаята на Лиза и се лигавят с куклите.

— Ами! Не се ли сещаш, че тогава щеше да се чува кудкудякане! — обади се Уле. — Според мен са отишли в Северната. Извади ковчежето!

Стояхме там и не смеехме да мръднем. Ужасно ме беше страх да не кихна или да не ме напуши смях. Имах чувството, че Ласе идва право към мен, и си помислих: ох, сега ще умра! Но той спря навреме, наведе се и извади нещо, което не можах да видя. Ана ме побутна и аз я побутнах в отговор.

— Мъдреци, закълнете се никога да не издадете скривалището! — каза Ласе.

— Добре, ама как да го кажем? — попита Бусе.

Той не умее да измисля разни неща, както умеем Ласе и аз. Но тогава се обади Уле:

— Заклеваме се никога да не издадем скривалището.

— Закълнете се никога да не позволите неверниците да докопат Ковчежето на Мъдреците — продължи Ласе.

Естествено, неверниците бяхме Брита, Ана и аз, та пак побутнах Ана.

Бусе и Уле се заклеха никога да не позволят неверниците да докопат Ковчежето на Мъдреците.

— Защото ако неверниците го докопат, тайната сила ще го напусне — каза Ласе.

Ох, как исках да видя това забележително ковчеже, но момчетата стояха така, че го затулваха. Най-сетне Ласе го пъхна пак под разкованата дъска и след това тримата затрополиха надолу по стълбата.

Тогава се размърдахме. Щом блъснаха таванската врата, ние се втурнахме и повдигнахме дъската на пода. И ето го — Ковчежето на Мъдреците, да, честна дума! Оказа се старата кутия от пури на Ласе и нищо друго. С големи букви на капака пишеше: КОВЧЕЖЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ, и отдолу беше нарисуван череп.

— Бързо, отвори го, Брита, за да видим какви чудесии има вътре — каза Ана.

Тогава Брита го отвори. Ана и аз проточихме вратове, за да надникнем в него. И видяхме само три бели зъба. Два малки и един по-големичък. Друго в Ковчежето на Мъдреците нямаше.

— Понякога се чудя дали момчетата изобщо имат ум в главите си — каза Брита.

Агда, нашата домашна помощничка, държи всичките си неща в един стар скрин, който стои на тавана. Мама ни е казала по никакъв начин да не пипаме скрина на Агда. Но Агда е много миличка. Често ми показва сума хубави неща, които държи в скрина. Има един малък розов игленик с дантелка наоколо и сума красиви пощенски картички с цветя, и шишенце с парфюм, който мирише много хубаво, и една гривна, която е почти златна, и… толкова много неща има там, че не мога да ги изброя всичките.

Миналата година в Голямо село дойде зъболекарят и направи на Агда нови изкуствени зъби. Защото каза, че никога не бил виждал толкова грозни изкуствени зъби, като старите й. Било жалко да носи такива зъби, когато иначе била толкова хубавичка. Обаче Агда не изхвърли старите зъби. Каза ми, че щяла да си ги носи понякога за всеки ден, особено при лошо време, а новите щяла да пази за неделните дни.

— Тия зъби чинят още, за да храня с тях прасетата и да доя кравите — рече тя.

Но старите зъби скоро й омръзнаха, защото новите бяха много по-хубави. Агда обича Оскар, нашия ратай, та сигурно искаше да изглежда добре и през седмицата.

Помнех, че старите зъби лежат в най-горното чекмедже на Агда. И сега ми хрумна нещо чудесно.

— Знаете ли какво ще направим — казах на Брита и Ана. — Ще сложим изкуствените зъби на Агда в Ковчежето на Мъдреците. Ако три жалки момчешки зъбчета могат да създадат тайна сила, какво ли ще стане от цяла гарнитура?

Брита и Ана страшно се зарадваха на предложението ми. Било много по-добре да направим така, вместо да откраднем Ковчежето на Мъдреците, каза Брита. Когато момчетата измислят такива щуротии, трябва да им покажем, че ги смятаме за несериозни. Жените наистина не трябва да търпят какви ли не дивотии, каза тя.

Така че сложихме зъбите на Агда в кутията от пури и я върнахме на мястото й. После излязохме да намерим момчетата. Те бяха долу на пътя и играеха на топчета. Седнахме на крайпътния насип да ги гледаме.

— Я виж, мъдреците играят привечер на топчета — каза Брита.

Те не отговориха. Ръцете на Ласе бяха пълни с топчета и аз рекох:

— Мисля, че Ковчежето на Мъдреците е удобно място за топчета.

Те не отговориха. Но Ласе въздъхна тежко-тежко. Явно си мислеше, че неверниците се държат по-глупашки от обикновено. То просто му личеше.

— Хайде, разкажете ни за Ковчежето на Мъдреците — помоли се Ана и бутна Ласе в ребрата.

Но тогава Ласе каза, че това било нещо, което не можело да се разкаже на момичета. Ковчежето на Мъдреците било пълно с тайни сили. С него било възможно да се правят чудеса. Ковчежето се намирало на тайно място и ние никога, никога, никога нямало да узнаем къде. Само тайното братство, което пазело ковчежето, бивало да знае къде се намира то. Иначе цялата му сила щяла да изчезне, каза Ласе.

— А тайното братство, това сте ти, Бусе и Уле, така ли? — попита Брита.

Тогава Ласе пак замълча и се направи на мистериозен. А Брита, Ана и аз прихнахме да се смеем.

— Мисля, че се ядосват, задето не знаят къде държим кутията от пу… Ковчежето на Мъдреците — обади се Бусе.

— Държите го в дрешника си, разбира се — каза Брита хитричко.

— Представи си, не! — рече Бусе.

— Аха, тогава сигурно е под някоя разкована дъска на тавана — каза Ана.

— Представи си, не е! — викнаха Ласе, Бусе и Уле в един глас. Но, олеле, колко разтревожени изглеждаха! Съвсем си объркаха играта на топчета.

— Хайде да разгледаме пак твоите птичи яйца, Бусе — каза Ласе.

Да гледат яйцата на Бусе! И той си въобразяваше, че ще се хванем! Беше ни ясно, че искат да се измъкнат, за да спасят Ковчежето на Мъдреците.

— Яйцата ли? Уф, толкова пъти сте ги гледали! — отговори Бусе, който понякога не схваща бързо. Но Ласе втренчи злобен поглед в него и тогава Бусе най-сетне включи.

— Е, разбира се, че може да погледате яйцата — отговори той със страшно хитроумен вид.

Тогава момчетата тръгнаха — но много бавно, за да не се усъмним. Ние, обаче, се разбързахме. Хукнахме при майката на Уле и казахме, че искаме да вземем нещо от неговата стая. После се втурнахме нагоре по стълбите и изпълзяхме през липата в стаята на Ласе и Бусе, излязохме на тавана и се скрихме зад дрехите. Едва бяхме стигнали, и момчетата затропаха по стълбата.

— Какво ли искаше да каже Ана с това за пода на тавана? — попита Бусе.

— Фу! — рече Ласе. — Казала е го просто така. Но ще е по-добре да преместим Ковчежето на Мъдреците на друго място. За да сме сигурни.

После Ласе махна дъската, но ние нищо не виждахме, защото момчетата пак ни затулваха гледката.

— Отвори го да видя зъба си — обади се Уле.

— И аз искам да видя моя — каза Бусе.

— Мъдреци — каза Ласе, — това, което е скрито в туй ковчеже, никога не трябва да бъде видяно от неверниците. Само от нас.

След това стана съвсем тихо и ние се досетихме, че Ласе е отворил капака. И после са видели зъбите на Агда, защото чухме страшен вой. Тогава изскочихме иззад дрехите и почнахме да им се смеем. Пък аз казах:

— Сега си имате тайна сила за цяла година!

А Ласе запрати зъбите на Агда в другия край на тавана и заяви, че изобщо не трябвало да съществуват момичета, защото само разваляли всичко.

Ана каза:

— Моля те, Ласе, направи малко чудеса с пурената кутия!

— Май ще си изпросите пердаха — отговори Ласе.

Но след това Ласе, Бусе и Уле изхвърлиха зъбите си и излязохме навън, и играхме всички заедно на народна топка.