Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (3)

Втора сцена

 

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

Та значи замислите ни, Авфидий,

са според теб известни вече в Рим,

така ли мислиш ти?

 

АВФИДИЙ

                А вие как?

Кога могли сме да осъществим

план някой свой, преди да са узнали

във Рим за него? Днес четвърти ден е,

откак ми писаха… как беше точно?…

Писмото е у мен… да, ей го… чуйте:

„Тук готвят поход, но не е известно

в коя посока. Във града е глад.

Народът се бунтува. Има слух,

че възглавяват похода Коминий,

Кай Марций (твоят вечен неприятел,

но който по-омразен е на Рим,

отколкото на тебе) и Тит Ларций,

прочут храбрец. Нагдето и да тръгнат,

целта си ти по всяка вероятност.

Бъди нащрек!“

 

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

                И ние сме нащрек.

Не смятахме, че Рим ще закъснее

да ни даде отпор.

 

АВФИДИЙ

                Но също тъй

не смятахте за лудост да държите

във тайна плана си. Но Рим, изглежда,

разкрил го е, преди да се излюпи,

и тъй осуетява нашта цел

да му превземем много градове,

преди да е разбрал, че е нападнат.

 

ВТОРИ СЕНАТОР

Безтрепетни Авфидий, незабавно

вземи командването на войските.

Върви при тях и остави нас тука

да браним Кориоли от врага.

Ако ни обсадят, върни се с тях,

за да разкъсаш обръча. Все пак

аз мисля, че се готвят не за нас.

 

АВФИДИЙ

На туй не се надявайте! Говоря

по точни сведения. Знам дори,

че части от войските им са вече

на път насам. Прощавайте! Във случай

че срещна Марций, с него сме се клели

да водим битка на живот и смърт!

 

ВСИЧКИ

Да те закрилят боговете висши!

 

АВФИДИЙ

И вас да пазят!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Сбогом!

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                        Сбогом!

 

ВСИЧКИ

                                Сбогом!