Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (14)

Трета сцена

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

С една дума, ако ни поиска гласовете, не можем да му ги откажем.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Можем, стига да искаме.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Имаме право да му ги откажем, но то е такова право, че няма да е право, ако го използваме; защото, ако той ни покаже раните си и ни разправи подвизите си, ние сме длъжни да отговорим със своите езици на неговите неми рани; и да платим за благородните му подвизи с благородна признателност. Неблагодарността е нещо чудовищно и ако народът прояви неблагодарност, значи е чудовище. И ще излезе, че ние, понеже сме членове на народното тяло, сме членове от тялото на чудовище.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да, и без това за нищо и никакво ни викат така. Преди, когато се разбунтувахме заради житото, той самият не се побоя да ни нарече „разноглаво множество“.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Мнозина са ни наричали тъй. И не че косите върху главите ни са разновидни — на едни черни, на други кестеняви, на трети рижи, а на четвърти никакви, — ами защото умовете ни са разноцветни. И наистина, ако умовете на всички ни трябваше да излязат от един череп, честна дума, биха се разлетели на изток, запад, север и юг и единствената точка, в която биха се срещнали, щеше да бъде съгласието, че правилната посока сочи към всички точки на компаса.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Тъй ли мислиш? И накъде според теб ще литне моят ум?

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Той изобщо по-мъчно ще се измъкне, отколкото на другите — какъвто си пън, здраво се е вклинил в главата ти. Но ако беше на свобода, без друго щеше да литне на юг.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Защо на юг?

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

За да се разтвори в южните мъгли. Там три четвърти от него ще образуват заразна роса^[28], а на четвъртата ще й домилее за кратуната ти и дано се върне в нея, та да си намериш жена.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Ти без смешки не можеш. Карай, продължавай!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Решени ли сте всички да му дадете гласовете си?… Впрочем няма значение — мнозинството му стига. Казвам ви, да ще само да бъде малко по-близък до народа, и от него по-достоен няма.

Ето го в дрехата на смирението! Внимавайте в държанието му! Стойте, не се струпвайте всички наведнъж! Ще отиваме към него по един, по двама или по трима! Той трябва да пита всекиго поотделно, та всеки да има честта да му даде личния си глас със собствения си език. Вървете след мен и аз ще ви пускам на групи!

 

ВСИЧКИ

Добре! Хайде!

 

МЕНЕНИЙ

Не, нямаш право. Толкоз най-достойни

са го извършвали!

 

КОРИОЛАН

                Какво да кажа?

„… Почтени гражданино…“ Дявол взел го,

езикът ми не ще да се обърне!

„… виж тези рани. Аз добих ги в битка

за родината си, когато доста

събратя твои хукнаха във ужас

от свойте барабани!“

 

МЕНЕНИЙ

                О, небе!

Така не бива! Ще ги молиш само

да бъдат с тебе!

 

КОРИОЛАН

                С мен? Да се обесят!

Аз всичко дал бих да са против мен,

тъй както са против добрите нрави,

които нашите жреци напразно

втълпяват им!

 

МЕНЕНИЙ

        Ти всичко ще погубиш!

Отивам си. Приказвай им така, че

да има полза!

 

КОРИОЛАН

                Полза? Научи ги

лицето си да мият и зъбите!

Ха, ето един впряг пристъпва вече!…

Вий знаете защо съм тук?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                        Да, знаем.

Какво подтиква те да ни го искаш?

 

КОРИОЛАН

Заслугите ми само.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Заслугите ти само?

 

КОРИОЛАН

Да, не желанието.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Как не желанието?

 

КОРИОЛАН

Така. Сам никога не бих желал да досаждам с просия на бедняци.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Трябва да ти е ясно, че щом ти даваме нещо, надяваме се и нещо да получим с твоя помощ.

 

КОРИОЛАН

Тогава моля: цената ви за консулството?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Цената ни е да го поискаш учтиво.

 

КОРИОЛАН

Учтиво? Гражданино, умолявам ви да ми го дадете. Имам много рани за показване, само че насаме… Твоя мил глас, драги? Какво ще кажеш?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Имаш го, уважаеми.

 

КОРИОЛАН

Сключено, дай ръка! Два уважаеми гласа вече си изпросих. Получих милостинята ви. Сбогом!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Малко беше особено…

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Ако трябваше сега да решавам… Но карай да върви!

 

КОРИОЛАН

Моля вас двамата, ако това е в съзвучие с гласовете ви, да одобрите избирането ми за консул. Ето ме в обичайната дреха.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ти служи на страната си добре и недобре.

 

КОРИОЛАН

А отговорът на гатанката?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Беше бич за нейните неприятели и тояга за приятелите й. Ти не си любил никога човека от улицата!

 

КОРИОЛАН

И би трябвало да ме уважавате повече затуй, че любовта ми не е била улична. Но щом се налага, ще се науча да лаская своя побратим — народа, за да си заслужа добрия му отзив за мен. Той цени високо това умение и щом за Негова Мъдрост е по-важно да има мекия ми гръбнак, отколкото твърдото ми сърце, ще поупражнявам угодническия поклон и ще му свалям шапка най-лицемерно, тоест, мерейки лицето си по образеца на някои приятели на народа и пръскайки щедро техните чарове към всеки, който ги пожелае. И тъй, заклевам ви, направете ме консул!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Надяваме се, че ще ни бъдеш приятел и от сърце ти даваме гласовете си.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Получил си много рани в бой за родината.

 

КОРИОЛАН

Няма да подпечатам знанието ти с гледката на белезите им… Много ценя вашите гласове, за да ви задържам повече.

 

ПЪРВИ и ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Да те поживят боговете, уважаеми! От сърце ти го желаем.

 

КОРИОЛАН

О, драгоценни думи!

                По-добре

човек от глад и бедност да умре,

отколкото да проси за награда

заплатата, която му се пада!

Навлякъл тази овчо-вълча тога,

съгласие ненужно как аз мога

от Дик и Том^[29] да чакам? Обичай!

Но ако обичаят няма край

и в нравите ни никой не мете

праха на вехтите лъжи, то те

не ще дадат на истините млади

да подадат над техните грамади

филиза си!… Не, аз не съм им шут!

Да взима сана други, щом е луд

да им се мазни!… Но дотука мина.

Изкарал съм едната половина,

остава другата!…

                И ето идат

три нови гласа!… Дайте ми гласа си!

За ваште гласове съм се сражавал!

За тях на пост съм бдял! За тях тук нося

над две дузини рани! Три по шест

сражения за ваште гласове

видял съм или чувал да описват!

Заради ваште гласове съм вършил

безчетни подвизи и други още!

Гласувайте за мен! Аз, честна дума,

бих искал да съм консул!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Извършил е благородни дела — никой честен човек няма да му откаже гласа си!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Да го одобрим за консул! Да му дадат боговете радост и дано го направят приятел на народа!

 

ПЪРВИ и ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Дано, дано! Да те поживят боговете, славни консуле!

 

КОРИОЛАН

Три ценни гласа!

 

МЕНЕНИЙ

Достатъчно! Трибуните ти дават

народното доверие. Сега

остава ти с парадните си знаци

да се явиш в Сената.

 

КОРИОЛАН

                Значи свърши?

 

СИЦИНИЙ

Да, можем за изпълнено да сметнем

измолването на гласа. Народът

прие те и е свикан незабавно

за твойто утвърждаване.

 

КОРИОЛАН

                        Къде?

В Сената ли?

 

СИЦИНИЙ

                Да, там, Кориолане!

 

КОРИОЛАН

А мога ли да махна тез одежди?

 

СИЦИНИЙ

Да, можеш.

 

КОРИОЛАН

        Незабавно ще го сторя

и, себе си познал, ще дойда там.

 

МЕНЕНИЙ

Аз идвам с теб!… Вий тръгвате ли също?

 

БРУТ

Не, чакаме народа!

 

СИЦИНИЙ

                Ще се видим!

 

СИЦИНИЙ

Това е то! Постигна си целта

и развълнуван е, личи по всичко.

 

БРУТ

Запазил е под дрехата смирена

сърцето си надменно!… Ей ги, идат.

Ще ги разпуснеш ли?

 

СИЦИНИЙ

                Е, господа,

избрахте ли за консул тоз човек?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да, ний му обещахме своя глас.

 

БРУТ

Дано заслужи вярата ви в него!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Дано, защото — може да съм прост —

но май че ни се смееше, когато

ни искаше гласа.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

                Какво ти „май че“!

То беше жива гавра!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Не, не беше!

Такъв си му е говорът на него!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Ти тука си единствен, който мисли,

че той не се е подигравал с нас!

Защо не ни показа свойте рани?

 

СИЦИНИЙ

Не е възможно! Той ги е показал!

 

ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ

Не е! Не е! На никого от нас!

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

Готов бил — каза — да ми ги покаже,

но насаме! И шапка ни свали,

пак ето тъй, на подбив! „Искам — вика —

да стана консул, но по обичая

не мога без гласа ви, тъй че — казва —

гласувайте за мен!“ А след това —

„Благодаря ви — рече — за това, че

почетохте ме с милия си глас.

Сега, когато дали сте го, хайде

не сте ми нужни!“ Туй не е ли гавра?

 

СИЦИНИЙ

Но как били сте толкова без усет,

че да не я почувствате, или,

почувствали я — толкова наивни,

че пак да го поддържате?

 

БРУТ

                        Ай! Ай!

Защо не сте му казали тъй, както

ви учихме: че докато е нямал

все още власт, като сановник дребен,

е бил ваш враг и яростен противник

на вашите права и свободи

и че сега, ако добил възможност

да управлява цялата държава,

остане все така плебейомразец,

то всеки глас за него ще е просто

проклятие за вас? Защо не сте му

открито казали, че ако него

безспорните дела достоен правят

за сана, който иска, то и вие,

гласувайки за него, сте във право

да храните надежди, че, превърнал

омразата си в обич, той ще бъде

добър към вас управник?

 

СИЦИНИЙ

                        Ако бяхте

послушали съвета ни, туй би

подложило духа и склонността му

на изпитание. По този начин

вий щяхте да изтръгнете от него

любезно обязателство, с което

го бихте свързали при първи случай;

или, обратно, думите ви щяха —

какъвто сприхав е и самоволен —

да го раздразнят и тогаз гневът му

ви би послужил за естествен повод

да го отхвърлите!

 

БРУТ

                Той обич проси,

не криейки от вас, че ви презира,

та после ли ще ви прости, когато

презрението му добие сила

да смачка всички ви? Нима сте вие

с тела, но без сърца? И тез езици

затуй ли ви са дадени: да викат

против ума ви?

 

СИЦИНИЙ

                Молиха ви други

вий: не! — а днес гласувате за който

се гаври с вас!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Не сме го утвърдили.

Все още можем да го провалим!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

И ще го сторим! Да! Петстотин гласа

от мен ги имате!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                От мен хиляда

и техните приятели в прибавка!

 

БРУТ

Вървете и кажете на народа,

че тоз, когото е избрал за консул,

правата му ще смачка и ще тачи

гласа му, колкото гласа на куче,

което хем държано е да лае,

хем бой яде за същото!

 

СИЦИНИЙ

                        И нека,

размислили по-трезво, отменят

припрения ви избор! Изтъкнете

известните му гордост и ненавист

към простия народ! Да чуят с колко

високомерие е носел той

смирената уж тога; как е искал

гласа ви с явен подбив! Обяснете,

че от възторг пред воина не сте

почувствали надменното държане,

с което той отново дал е израз

на своето дълбоко вкоренено

презрение към вас!

 

БРУТ

                Вина хвърлете

и върху нас, трибуните, които

не само че не сме ви отклонили

от грешката, но сме и настояли

да изберете него!

 

СИЦИНИЙ

                Да, кажете,

че действали сте повече по натиск

на двама ни, отколкото по свойте

дълбоки убеждения; че консул

сте го избрали вий по дисциплина

против гласа на личната си съвест!

Да, струпайте вината върху нас!

 

БРУТ

Не ни жалете! „Речи ни държаха —

кажете им — за туй от колко млад

бил почнал на родината да служи

и колко дълго служил й; и как бил

от корена на Марциите, който

бил дал Анк Марций^[30] — син на дъщерята

на Нума^[31], който царства след Хостилий^[32],

и че предци били му Квинт и Публий,

които построиха най-добрия

водопровод за Рим, и Цензорин^[33],

наречен тъй, защото беше цензор

на два пъти…“

 

СИЦИНИЙ

                Подвели сме ви значи

да подкрепите този мъж с това, че

е бил от славен род и сам заслужил;

но свързвайки държането му днеска

със миналото, сте се убедили,

че той е враг народен и затуй

оттегляте гласа си!

 

 

БРУТ

                Подчертайте

(и неведнъж!), че никога не бихте

постъпили така, ако ний двама

не бяхме ви подсторили! А после,

когато се сберете множество —

към Капитолия!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Добре! Те всички,

кажи-речи, се каят!

 

БРУТ

                Да вървят!

За предпочитане е бунтът днес

пред утрешния, по-голям без друго!

Ако, какъвто му е нравът, Марций

избухне от обрата им, ще можем

да се възползваме и от гнева му.

 

СИЦИНИЙ

По-бързо в Капитолия, преди

човешкият поток да го е стигнал!

Тъй ще изглежда — както е отчасти

самозапалило се туй, което

подкладохме ний с теб.