Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (16)

Втора сцена

 

КОРИОЛАН

С каквото щат ушите ми да пълнят,

да ме заплашват със ужасна смърт

на колело за мъки или влачен

от див жребец; да струпат сто скали

като Тарпейската, така че взорът

да се загубва в бездната, със тях

ще бъда същият!

 

ПЪРВИ ПАТРИЦИЙ

                Достойно слово!

 

КОРИОЛАН

Учудвам се на майка си, която

упреква ме, макар че досега

наричаше ги шаячено стадо,

създадено да спори на пазара

за две стотинки и свалило шапка,

в събранията да мълчи и зяпа,

когато някой знатен заговори

за мир или война!

                За вас приказвам.

Защо ме карате да ставам гъвкав,

да си кривя душата? По-добре

кажете ми: „Бъди какъвто си!“

 

ВОЛУМНИЯ

О, синко, синко, исках да поносиш

властта, преди да си я похабил!

 

КОРИОЛАН

Достатъчно!

 

ВОЛУМНИЯ

                Ти би могъл да бъдеш

какъвто си и без да се стараеш

тъй много в туй! Не щеше да си спъван

тъй много в склонността си, ако сам

не бе им я разкрил, преди да станат

безсилни да ти пречат!

 

КОРИОЛАН

                        За такива

въже и толкоз!

 

ВОЛУМНИЯ

                Клада по-добре!

 

МЕНЕНИЙ

Ти беше рязък… малко нещо рязък.

Ще трябва да се върнеш и загладиш

направеното!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Няма втори способ!

Не го ли сториш, славният ни град

ще се разцепи и загине!

 

ВОЛУМНИЯ

                        Синко,

послушай ме! Аз имам като тебе

сърце неотстъпчиво, но и мозък,

с чиято помощ по-голяма полза

извличам от гнева си.

 

МЕНЕНИЙ

                Мъдри думи!

Достойна жено, ако туй не беше

единствен цяр за трескавото време,

преди да моля син ви да се кланя

на стадото, аз сам бих стегнал в броня

таз дряхла гръд.

 

КОРИОЛАН

                Кажи, какво да правя?

 

МЕНЕНИЙ

Да дойдеш пред трибуните със мен.

 

КОРИОЛАН

И после?

 

МЕНЕНИЙ

        Да осъдиш свойте думи.

 

КОРИОЛАН

Пред тях да се разкайвам? Пред небето

не бих го сторил, камо ли пред тях!

 

ВОЛУМНИЯ

Премного твърд си — въпреки че в туй

за благородния „премного“ няма

освен при нужда. Казвал си ми — помня,

че на война честта и хитростта

са дружки неразделни; щом е тъй,

с какво си пречат в мир една на друга,

та да не можеш да ги съчетаеш?

 

КОРИОЛАН

Мълчете, майко!

 

МЕНЕНИЙ

                Правилен въпрос.

 

ВОЛУМНИЯ

Ако за теб е честно във война

да се показваш не какъвто си

и за да стигнеш тайните си цели

използваш хитростта си — то какво

ти пречи толкоз тя да придружава

честта ти и във мирната борба,

щом ценна е във нея, както в боя?

 

КОРИОЛАН

Защо наблягате на туй?

 

ВОЛУМНИЯ

                        Защото

ще трябва днес да казваш пред народа

не онова, в което убеден си

и не което шепне ти сърцето,

а празни срички, рожби незаконни

на твойта гръд, заучени науст;

но вярвай ми, това е честно, както

с любезни думи да превземеш крепост,

зарад която инак би поставил

на карта щастието си или

пролял реки от кръв. На твое място

аз бих прикрила нрава си, ако

съдбата ми и таз на мойте близки

изискваха това. Чрез мен говорят

жена ти, твоят син и тези знатни,

но теб ти по̀ харесва да те види

тълпата как умееш да се мръщиш,

отколкото да я спечелиш с ласка

и със това от гибел да спасиш

най-близкото до тебе!

 

МЕНЕНИЙ

                Златна реч!…

Ела със нас! Със мъничко любезност

не само ще избегнеш туй, което

заплашва те, но може да си върнеш

изгубеното вече.

 

ВОЛУМНИЯ

                Чуй ме, сине,

иди при тях със шапка във ръка

и тъй встрани прострял я (трябва, трябва!)

и плочите целувайки с коляно

(защото в тези случаи видът ни

е по-красноречив от всяка дума,

а взорът на простака — по-схватлив

от неговия слух), така глава

смирено наведи и покажи им —

ей тъй! — че твоето сърце е вече

по-меко и от зрял черничев плод,

протичащ при докосване… или

кажи им, че си техен воин само

и не познаваш — виждал само битки —

любезността, която — ти признаваш —

било е редно те да ти поискат

и ти да им дадеш, когато просиш

приятелството им; но че от днеска

им обещаваш, да, да се нагаждаш

по техен вкус, доколкото ще можеш

при своя нрав.

 

МЕНЕНИЙ

                Постъпиш ли така,

хе, техните сърца ще бъдат твои,

защото те към прошката са склонни

(когато им я искат) не по-малко,

отколкото към празните брътвежи.

 

ВОЛУМНИЯ

Послушай ни, макар да те познавам:

ти в огън би последвал своя враг,

ала не би го галил с мили думи

сред росен цвят!

А, ей го и Коминий!

 

КОМИНИЙ

Пристигам от площада. Друже мой,

готви се за борба, ако не смяташ

да защитаваш делото си с кротост

или отсъствие. Народът ври!

 

МЕНЕНИЙ

С вежливост. Само тъй!

 

КОМИНИЙ

                И според мен

това е най-добро, но той дали

ще го приеме?

 

ВОЛУМНИЯ

                Трябва, значи „ще“!

Кажи, че си съгласен, сине мой,

и тръгвай да го сториш!

 

КОРИОЛАН

                        Значи тъй:

да се излагам гологлав пред тях

с език-подлец сърцето си достойно

да обвинявам във лъжа и то

да трябва да търпи? Добре! Да бъде!

Но ако бе за тази тленна форма,

за тази пръст на Марций, бих им дал

на прах да я разтрият и развеят

по ветровете!… Да вървим! Не, вие

ми поверихте роля, във която

ще бъда вечно лош актьор!

 

МЕНЕНИЙ

                        Не бой се —

ще ти подсказваме! Ела! Ела!

 

ВОЛУМНИЯ

И аз те моля. Щом войник си станал

за първи път — ти сам си ми го казвал

за моите похвали, пак за тях

и в тази роля влез за първи път,

о, сине мой!

 

КОРИОЛАН

        Добре! Ще го направя!

Мой мъжки дух, отивай си, заместен

от дух на уличница; тръбен глас,

съзвучен с барабана, превърни се

в пискунче на скопец или в гласче на

момиченце, което бави кукли;

усмивка на негодник да изгъне

тез устни тук; очите ми да плувнат

във детски сълзи; просешки език

да гъгне във устата ми и туй

коляно обковано, досега

прегъвало се при ездата само,

да се превие, сякаш е на нищ,

получил милост!… Няма да го сторя!

Направя ли го, ще престана мигом

да тача правдата си — този нисък

поклон на тялото ми ще научи

на низост и духа ми!

 

ВОЛУМНИЯ

                Твоя воля!

За мене теб да моля е по-срамно,

отколкото за теб — да молиш тях!

Да рухне всичко! Твойта лудост може

да ме погуби, не — да ме изплаши,

защото като теб и аз се смея

над всяка смърт! Прави, каквото искаш!

От мен е твойта храброст — ти я сука

със млякото ми; ала таз ти гордост

е само твоя!

 

КОРИОЛАН

                Моля ви се, майко,

не се вълнувайте! Ще ида! Само

не ми се карайте! Ще ги измамя,

ще им задигна любовта и вие

ще ме посрещнете, кумир на всички

занаятчии в Рим! На, вижте, тръгвам!

Предайте моя поздрав на жена ми!

Ще се завърна консул или нивга

недейте се надява на езика

на своя син, когато ви дотрябват

ласкателства!

 

ВОЛУМНИЯ

                Прави, каквото щеш!

 

КОМИНИЙ

Да тръгваме! Трибуните ни чакат.

И приготви се да отвръщаш кротко,

защото чух, че те ще те обсипят

със обвинения, далеч по-тежки

от досегашните.

 

КОРИОЛАН

                Парола „кротко“!

Да тръгваме! Те нека ме нападат

с лъжи безчестни — аз ще им отвърна

в съгласие с честта си.

 

МЕНЕНИЙ

                        Да, но кротко.

 

КОРИОЛАН

Добре де, кротко! Каза ми го! Кротко!