Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (23)

Шеста сцена

 

СИЦИНИЙ

За него не се чува вече нищо

и няма от какво да се боим,

на помощи не може да разчита.

Спокойствието и редът в града,

преди разкъсван от борбите, кара

приятелите му да се червят.

Макар сами да страдаха от бунта,

те биха искали да виждат пак

стъгдите ни разтърсвани от него,

наместо уличките да оглася

спокойният занаятчийски труд.

 

БРУТ

Навреме ги ударихме… Я, гледай,

не е ли туй Менений?

 

СИЦИНИЙ

                Той е, той е!

Един учтив е станал напоследък…

Здравей, почтени!

 

МЕНЕНИЙ

                Поздрав на вас двама!

 

СИЦИНИЙ

За твоя Кориолан май жалят само

приятелите му, а Рим държи се

и май ще се държи напук на него.

 

МЕНЕНИЙ

Да, всичко е добре и би било

и по-добре дори, да беше той

показал отстъпчивост.

 

СИЦИНИЙ

                        Да си чул

къде е той?

 

МЕНЕНИЙ

                Не знам. И у дома му

жена му, майка му не знаят нищо.

 

ГРАЖДАНИТЕ

Привет! Да ви закрилят боговете!

 

СИЦИНИЙ

Здравейте, братя!

 

БРУТ

                Добър ден, съседи!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ний всички със семействата ни трябва

да молим на колене боговете

за здравето на двама ви!

 

СИЦИНИЙ

                        Сполайте!

 

БРУТ

Довиждане, съседи! Да ви беше

обичал Кориолан тъй, както ние

обичаме ви!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Щастие и здраве!

 

БРУТ и СИЦИНИЙ

На добър час!

 

СИЦИНИЙ

По-радостно живее се сега,

отколкото преди, когато тези

приятели търчаха из града

със буйни крясъци.

 

БРУТ

                Кай Марций беше

достоен воин, но надут, надменен,

самолюбив, отблъскващо безочлив,

ужасен честолюбец!

 

СИЦИНИЙ

                И стремящ се

към безразделна власт!

 

МЕНЕНИЙ

                        Не мисля тъй.

 

СИЦИНИЙ

На своя гръб ний щяхме да усетим,

че е така, да беше станал консул!

 

БРУТ

За щастие небето му попречи

да стигне до властта и Рим остана

— без него — здрав и читав.

 

ЕДИЛЪТ

                        О, трибуни,

в затвора задържан е един роб,

задето е разказвал из града,

че волсците със две войски са влезли

в земите ни и разоряват всичко

пред себе си!

 

МЕНЕНИЙ

                Авфидий! Само той е!

Дочул за нашата разправа с Марций,

измъква пак рогцата си, които

си бе прибрал в пъзливата черупка,

когато Марций…

 

СИЦИНИЙ

                Стига с този Марций!

 

БРУТ

Сеячът на мълви да се набие!

Не могат волсците да нарушат

мира си с нас!

 

МЕНЕНИЙ

                Не могат ли! Ний знаем

от хрониките, че чудесно могат!

Три примера за туй аз сам видял съм

с очите си! Разпитайте тоз роб,

преди да го наказвате, че може

да наградите със камшик тоз, който

ви носи важна вест, и със тояги —

тоз, който ви предпазва от опасност!

 

СИЦИНИЙ

                                Изключено е!

Да, не е възможно!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Патрициите бързат във възбуда

към Капитолия! Дошла е вест,

която изменила е вида им!

 

СИЦИНИЙ

От оня роб е всичко… Нареди

да се нашиба публично! Той първи

със своя слух…

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                Слухът му, о, почтени,

се потвърди, но още нещо има,

по-страшно от това!

 

СИЦИНИЙ

                Какво по-страшно?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Навред говорят — с право или не,

това не знам, — че в сговор със Авфидий

Кай Марций бил повел войска към Рим,

за да мъсти на мало и голямо!

 

СИЦИНИЙ

Това е вероятно…

 

БРУТ

                … слух, измислен,

за да накара слабите да кажат:

„Върнете го!“

 

СИЦИНИЙ

                Добре са го скроили.

 

МЕНЕНИЙ

Не ми се вярва — Марций и Авфидий

са две непримиримости, които

не могат се събра.

 

ВТОРИ ВЕСТИТЕЛ

Явете се без бавене в Сената!

Кай Марций във съюз със Тул Авфидий

нахлул е със невиждана войска

в земите ни и разорява всичко

по пътя си.

 

КОМИНИЙ

                Добре я наредихте!

 

МЕНЕНИЙ

Какви са новините? Какво има?

 

КОМИНИЙ

Сами спомогнахте за туй, след малко

да безчестят чедата ви, да стапят

оловото на покривите градски

над голите ви тикви, да насилват

жените ви пред вашите очи!…

 

МЕНЕНИЙ

Кажи де! Какво има? Какво има?

 

КОМИНИЙ

… да пожарят светите ви олтари

и да натикват вашите права

във миша дупка!

 

МЕНЕНИЙ

                Казвай: какво има?…

Добра я заварихте!… Какво има?…

Ако повел е волсците Кай Марций…

 

КОМИНИЙ

„Ако!“ Той бог за тях е! Те го следват,

като че ли не старата природа

направила го е, а друга сила

по майсторка от нея; и ни гонят

самоуверено, като че са

дечица, тичащи след пеперуди,

или месари, трепещи мухи!

 

МЕНЕНИЙ

Добра я заварихте, вий и ваште

приятели с мешинени престилки;

вий, дето тъй държахте за еснафа

и неговия глас, вонящ на чесън!

 

КОМИНИЙ

Той ще ви тръсне Рим върху главите!

 

МЕНЕНИЙ

Тъй лесно, както Херкулес е тръскал

плода на Хесперидските градини.^[40]

Добра я заварихте, няма що!

 

БРУТ

Но вярно ли е всичко туй?

 

КОМИНИЙ

                        О, да!

И вие ще изпукате, преди

да стане инак! Вред го срещат с радост,

а който му оказва съпротива,

на подбив бива взиман и умира

като глупец. Кой би осъдил Марций,

щом свои и врази го уважават?

 

МЕНЕНИЙ

Загубени сме всички, ако той

не се смили!

 

КОМИНИЙ

                А кой ще го помоли?

Трибуните ще ги е срам; народът

не може да очаква друга милост

от него освен тази на овчаря

към вълците; а неговите близки,

рекат ли му: „Прости на Рим!“, ще молят

еднакво с враговете му и значи

ще са от тях.

 

МЕНЕНИЙ

                Така е. Да го зърна

как мушка под стрехата ми главня,

ще ме е срам да му река: „Недей!“

Добра я свършихте! Измайсторихте

със свойте майстори добри неща!

 

КОМИНИЙ

Довлякохте на Рим такава треска,

че никога не е бил тъй без цяр!

 

БРУТ и СИЦИНИЙ

Защо пък ние да сме я довлекли?

 

МЕНЕНИЙ

А ние ли? Обичахме го ние,

но дадохме от животински страх

на долната ви гмеж да го прогони

със крясъци!

 

КОМИНИЙ

                Страхувам се, че тя

пак с крясъци назад ще го извика.

Авфидий изпълнява туй, което

той казва като негов подчинен,

и отчаянието ни остава

единствена защита, мощ, наука,

с които Рим могъл би да посрещне

напора му!

 

МЕНЕНИЙ

                Ха, ей ги господата!

Та, значи и Авфидий е със него?…

Вий бяхте тез, които омърсиха

небето със смърдящите си шапки,

ревейки, свиркайки: „Да се изгони

Кориолан!“ Сега се връща той

и всяко косъмче върху главите

на войните му ще е бич за вас;

за всяка шапка, хвърлена нагоре,

една глава ще се търкулне долу;

ще ви плати за гласовете той!

Но що от туй? Да би могъл нас всички

да ни превърне в пепел, би било

заслужено!

 

ГРАЖДАНИ

                Дочухме лоши вести.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Аз виках: „Изгонете го!“, но тихо

прибавих, че е жалко.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

                И аз също.

 

ТРЕТИ ГРАЖДАНИН

И аз. И да си кажем правичката, мнозина от нас казаха така. Направихме го за добро и макар че доброволно се съгласихме да бъде изгнан, то не беше съгласно волята ни.

 

КОМИНИЙ

Едни гласуващи сте ми и вий!

 

МЕНЕНИЙ

Добра я заварихте, песя хайка!…

Ще дойдеш ли със мене във Сената?

 

КОМИНИЙ

Къде ще ида другаде?

 

СИЦИНИЙ

Съграждани, прибирайте се вкъщи!

И смелост! Туй са хората на Марций,

които във душите си желаят

да стане туй, което уж ги плаши.

Вървете и недейте пада духом!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да ни закрилят боговете! Хайде, майстори! Казвах ви аз, че не трябва да го гоним!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Всички казвахме тъй. Карай да върви! Да си отиваме!

 

БРУТ

Не ми харесват тези новини!

 

СИЦИНИЙ

На мене също!

 

БРУТ

                Половин имот

бих дал да са лъжа! Но да вървим

във Капитолия!

 

СИЦИНИЙ

                И то веднага!