Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (13)

Втора сцена

 

ПЪРВИ СЛУГА

Бързо, бързо! Всеки миг ще пристигнат! Колко души са кандидати за консулството?

 

ВТОРИ СЛУГА

Казват, трима: но всички смятат, че ще го получи Кориолан.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Бива си го като войник, само че е страшно горделив и гледа отвисоко на простия народ.

 

ВТОРИ СЛУГА

Много големци са гъделичкали народа, без той да ги е обиквал. Пък други е обиквал, без сам да знае защо. Така че той, ако обича без причини, то и мрази без основания. Това, че на Кориолан явно му е все едно дали народът го обича, или напротив, показва, че добре му знае нрава и че от благородна небрежност не се и опитва да скрие това от него.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Ако му беше все едно дали народът го обича, или не го обича, той щеше да се колебае по средата и нямаше да му прави ни добро, ни зло. А той така усилено си навлича народната ненавист, че народът не смогва да му възнагради усилията докрай; просто не пропуска да направи нещо, с което отново да докаже на простите хора, че им е заклет враг. А пък това, че си търси явно неодобрението и омразата им, никак не е по-добро от това, което го отвращава: да им се подмазва, за да печели обичта им.

 

ВТОРИ СЛУГА

Той има големи заслуги към отечеството. Възходът му нагоре не стана по леки стъпала, като на тези, дето, мазни и любезни, без да извършат нищо истински полезно за народа, си печелят неговото уважение със шапкосваляне; той така запечата своите дела в хорските очи и получените признания — в хорските сърца, че ако езиците останеха неми, без да ги потвърдят, това би било черна неблагодарност; а пък ако биха се опитали да ги отричат, би било проява на злоба, която, опровергавайки се сама, би пожънала упрек и отпор от всяко честно ухо.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Хайде стига за него! Достоен човек е. Бягай, че идат!

 

МЕНЕНИЙ

Приключили въпроса за мира

със волсците и пратили да викнат

Тит Ларций в Рим, като основна точка

на заседанието ни остава

да наградим блестящите заслуги

на този, който защити тъй храбро

родината. Сенатори почтени,

поискайте от днешния ни консул

и бивш военачалник в таз победно

завършила война да ни разкаже

делата на Кай Марций Кориолан,

присъстващ тук, за да го възмездим

с признателност и почест, съответни

на храбростта му!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Говори, Коминий!

С подробности, та да усетим липса

на средства за награда, не на воля

да наградим!… Трибуни на народа,

ще ви помолим да дадете слух

и после да въздействате със слово

на простолюдието, да приеме

решението ни.

 

СИЦИНИЙ

                С добра задача

е нашето събрание и ние

сме склонни да възславим и издигнем

виновника му.

 

БРУТ

                Въпреки че бихме

го сторили със по-голяма радост,

ако и той зачиташе народа

със педя повече.

 

МЕНЕНИЙ

                Не е уместно!

Да бе мълчал! Желаеш ли да чуеш

доклада на Коминий?

 

БРУТ

                Даже с радост,

но моят укор беше по-уместен

от твойто скастряне.

 

МЕНЕНИЙ

                Народа той

обича, но не искайте да спи

в едно легло със него!^[24]… Говори,

достойни наш Коминий!

                Не, стой тук!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Кориолане, няма срам за теб,

да слушаме за твоите дела,

когато са достойни.

 

КОРИОЛАН

                Ваша чест,

бих предпочел да имам нови рани

за излекуване пред туй да трябва

за старите да слушам!

 

БРУТ

                Вярвам, Марций,

че не от мойта дума тъй побягваш!

 

КОРИОЛАН

Не. Вярно е, че дето съм се втурвал

към ударите, бягал съм от думи;

но твоята не ме рани, понеже

не бе ласкателна. А пък народа

обичам толкоз, колкото той сам

заслужил си е…

 

МЕНЕНИЙ

                Моля те, седни си!

 

КОРИОЛАН

По-скоро бих оставил да ми чешат

тила на припек след сигнал за бой,

отколкото да слушам как надуват

нищожните ми действия!

 

МЕНЕНИЙ

                        Трибуни,

как искате такъв да се подмазва

на вашия плодящ се жабурняк —

във който един само на хиляда

се ядва! — като, вижте го, готов е

ръце, нозе да отдаде за слава,

но не — едно ухо, за да я чуе!…

Коминий, говори!

 

КОМИНИЙ

                Гласът ми слаб е

за гръмките дела на Кориолан!

Ако е вярно туй, че храбростта е

основна добродетел за човека,

то този, за когото ви говоря,

не знае себеравен. Още само

шестнадесетгодишен, той се би

срещу Тарквиний, тръгнал против Рим.

Тогавашният ни диктатор — нека

възславя паметта му! — забеляза

как още със страни на амазонка^[25]

тъй гонеше четинести мъжаги

и как, разкрачен над един ранен

от нашите, пред консулския поглед

посече три противника. Дори

Тарквиний сам под удара му рухна

на колене. Така във дни, когато

могъл би да играе женски роли^[26]

той в боя се показа първи мъж

и беше увенчан с венеца дъбов.

Тъй в юношеска възраст възмъжал,

израсна той като море и в жара

на седемнайсет битки оттогава

успя да развенчае всички други

прочути мечове. А пък за боя

във Кориоли и край него нямам

достойни думи! Той успя да спре

страхливците и с личния си пример

превърна ужаса им във забава!

Подобно водораслите под кила

на кораб в пълен ход, вразите в страх

полягаха и падаха пред него

и мечът му печаташе със смърт,

където спуснеше се! Цял във кърви,

напомняше той грозен механизъм —

тъй всеки негов мах бе отбелязван

от смъртен вик! Преминал сам-самичък

през гибелните порти, сам отново

излезе вън и, въглавил нов удар,

като планета порази града^[27]

и свършено!… В тоз миг далечен шум

проправи си в слуха му път и мигом

духът му удвоен замести всичко,

което уморено бе в плътта,

и аз видях го да се връща в боя,

за да се носи с меч, димящ над него,

като че ли би искал да е вечно

кръвопролитието. И додето

поле и град не бяха наши, той

не спря да си отдъхне!

 

МЕНЕНИЙ

                Храбър мъж!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Съвсем по мярка за честта, която

очаква го!

 

КОМИНИЙ

        И плячката отритна,

богатствата изгледа, сякаш бяха

презряна кал! Той не ламти дори

за толкоз, колкото му би дарила

самата Нищета! Награда дири

за свойте подвизи във тях самите

и своя жизнен срок разходва, сякаш

в усилия да го скъси!

 

МЕНЕНИЙ

                Такъв е!

Да го повикаме!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Да влезе!

 

ПРИСЛУЖНИК

                        Иде!

 

МЕНЕНИЙ

Сенатът, Кориолане, е щастлив

да те направи консул.

 

КОРИОЛАН

                Дълг за мене

е да му служа винаги!

 

МЕНЕНИЙ

                В тоз случай

остава да говориш на народа.

 

КОРИОЛАН

Заклинам ви да ме освободите

от този обичай! Не бих могъл

да се явя в разнищената тога

и, сочейки си раните, да прося

съгласието им. Аз много моля

да мина без това.

 

СИЦИНИЙ

                Народът трябва

да бъде питан и държи обредът

да се изпълни точно.

 

МЕНЕНИЙ

                Преглътни го!

Не ги дразни и като всички свои

предшественици приеми честта

със формата й!

 

КОРИОЛАН

                Във подобна роля

ще се червя. Туй право би могло

да се отнеме на народа!

 

БРУТ (към Сициний)

                        Чу ли?

 

КОРИОЛАН

В гърдите да се тупам: „Туй направих!

Онуй направих!“? Да показвам рани,

забравени от мен самия, сякаш

съм ги добивал, за да ми заплащат

за тях с гласа си?

 

МЕНЕНИЙ

                Не прави въпрос!…

На вас, трибуни на народа, ние

възлагаме да му оповестите

решението ни, а пък на тебе,

наш консуле, желаем чест и радост!

 

СЕНАТОРИТЕ

На Кориолан желаем чест и радост!

 

БРУТ

Разбра ли как ще се държи с народа?

 

СИЦИНИЙ

Дано народът разбере го скоро!

Благодарейки, той ще им покаже,

че би намразил сана си, ако

от тях го бе получил.

 

БРУТ

                Да вървим,

за да им кажем станалото тук!

Те чакат на площада.