Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (2)

Първа сцена

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Чуйте ме, преди да продължим!

 

ВСИЧКИ

Говори! Говори!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Решени ли сте всички по-скоро да умрете, отколкото да гладувате?

 

ВСИЧКИ

Решени! Решени!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Тогава знайте, че Кай Марций е главният враг на народа!

 

ВСИЧКИ

Знаем го! Знаем го!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да го убием и ще имаме жито на цена, каквато ние кажем! Решено ли е?

 

ВСИЧКИ

Стига сме го повтаряли! Да го направим! Напред! Напред!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Една дума, добри граждани!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Нас ни смятат за лоши граждани. Патрициите са добри! Това, дето им е в излишък на властниците, би ни стигнало да преживеем. Да ни даваха само огризките си, преди да са се развалили, пак бихме си рекли, че ни помагат от човещина. Но ние и тъй им се виждаме скъпи. Нашата мършавост, дрипавите ни дрехи им служат за мерило, по което отчитат своето охолство. Нашето страдание е за тях печалба. Да им отмъстим с тоягите си, преди да сме изсъхнали като тояги сами! Боговете виждат, че говоря от глад за хляб, а не от жажда за мъст!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

И искате да почнете тъкмо с Кай Марций?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

С него най-напред — той е бясно куче за простия народ!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

А държите ли сметка за заслугите му към страната?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Държим и на драго сърце бихме го хвалили за тях, ако той не си плащаше сам с гордеене.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Не, сега говориш от злоба!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Казвам ти, че всичко славно, което е направил, направил го е все за това. Може някои благодушни да повтарят, че било от обич към отечеството, но истината е, че го е направил главно за да угоди на майка си и малко, за да се хвали с него, защото е колкото храбър, толкоз и горделив.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Ти му приписваш като порок нещо, което му е в природата и няма как да се промени. А и не можеш да кажеш, че е алчен!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

И да не мога, това не значи, че са ми пресъхнали обвиненията. Той има толкоз недостатъци, че ще ми се умори устата, преди да ги изброя всичките!

Какви са тези викове? Другата страна на града се е вдигнала, а ние сме седнали да дърдорим? Към Капитолия^[1]!

 

ВСИЧКИ

Тръгвайте! Напред!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Стойте! Кой иде?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Достойният Менений Агрипа. Един, който винаги е обичал народа.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да, той е честен човек. Да бяха и другите като него!

 

МЕНЕНИЙ

Съграждани, с какво сте се заели?

Къде сте тръгнали със тези сопи?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Къде сме тръгнали, не е тайна за Сената. Отпреди две седмици там трябва да са подушили какво смятаме да правим, а сега ние ще им го покажем на дело. Те викат: „Дребен просяк — силен дъх“ — сега ще усетят, че и ръцете са ни силни!

 

МЕНЕНИЙ

Съграждани, приятели, съседи,

това ще ви съсипе!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Невъзможно —

отдавна сме съсипани, почтени!

 

МЕНЕНИЙ

Приятели, повярвайте, за вас

патрициите грижат се неспирно.

А пък да вдигате зарад глада

тояги срещу римската държава,

е както с тях да удряте небето,

защото Рим ще счупи сто препънки,

по-здрави от оназ, която вие

ще му поставите. От боговете —

не от патрициите — е гладът;

и коленете ви — а не ръцете —

ще ви спасят единствени от него.

Но вий от бедствието заслепени,

сте тръгнали по път, осеян само

със нови бедствия, далеч по-страшни,

и хулите държавните кормчии

като врази, когато те се грижат

като отци за вас!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Грижат се! Хубаво се грижат! Никога досега не са се погрижвали за нас! Оставят ни да пукаме от глад, а хамбарите им пращят от жито! Издават укази срещу лихварството в полза на лихварите! Ден не минава да не отменят някой стар полезен закон срещу богаташите и да не въведат някоя нова наредба против нас, бедните, та по-яко да ни стиснат за гърлото! Ако войната не ни глътне, те ще го направят — толкова им е обичта към нас!

 

МЕНЕНИЙ

Или ще се признаете за слепи

от озлобление, или сте луди!

Бих искал да ви кажа една басня.

Позната ви е може би, но толкоз

подхожда за целта ми, че ще дръзна

със още малко да я състаря.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Добре, готови сме да я чуем. Само не си представяй, че ще ни подсладиш мъката с приказчици. Но щом толкова искаш, карай!

 

МЕНЕНИЙ

В едно човешко тяло всички части

веднъж въстанали срещу стомаха

и обвинили го, че само зее

в средата им, бездействен и ленив,

и гостба получава, без да дава

ни капка труд, докато те се движат,

усещат, виждат, чуват, размишляват

и тъй в задружна работа обслужват

различните желания и нужди

на цялото. Стомахът им отвърнал…

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Е, как отвърнал, искаме да чуем!

 

МЕНЕНИЙ

Ще чуеш, драги… С нещо като смях —

но който не от дробовете идел,

а тъй: хъ-хъ! (Стомахът в мойте басни,

вий виждате, не само разговаря,

но и се смее!) — той така отвърнал

на частите на Тялото, които

били му завидели с толкоз право,

със колкото зловиди се на вас,

че нашите сенатори не са

подобни вам…

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

        Какво отвърнал, казвай!

Щом мозъкът ни — крал, ръката — воин,

съветникът — сърце, кракът — жребец,

окото — страж, езикът — сигналист,

и другите подпорки в тази наша

телесна сграда…

 

МЕНЕНИЙ

                Е? „Щом те“ — какво?…

О, как говори!… Е, какво „щом те“?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Щом те са притеснени от стомаха,

от тази лакома помийна яма

на организма…

 

МЕНЕНИЙ

                Хубаво! И после?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

И после, ако те се разбунтуват,

какво могъл би да им отговори

тоз твой стомах?

 

МЕНЕНИЙ

                Нали това разправям?…

Зрънце търпение ми дайте само

(макар да нямате от него много!)

и слушайте какво им рекъл той…

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Премного го усукваш!

 

МЕНЕНИЙ

                Друже мой,

забележи: стомахът бил разумен,

а не припрян като онез, които

го обвинявали. Той рекъл тъй:

„Наистина, сътрудници по тяло,

аз първи получавам туй, което

изхранва всички ви. И тъй е редно,

защото съм на общото ни тяло

и склад, и работилница; но аз —

ако си спомняте, изпращам таз

храна по пътищата на кръвта

до двора на сърцето и престола

на мозъка и пак от мен по разни

потайни домакински коридори

добивате, което ви се пада,

вий всички тук, от мускулите мощни

до вените най-тънички. Тук всеки…“

Но всичко туй, приятели, помнете,

са думи на стомаха!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Помним, казвай!

 

МЕНЕНИЙ

„… Тук всеки — казал — няма как да знае

какво съм дал на другите, но аз

ще ви докажа, ако трябва, с цифри,

че винаги делял съм тъй мливото:

на мене триците — на вас брашното!“…

Какво ще кажеш?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

                Че е отговорил.

Но как го свързваш с нашия въпрос?

 

МЕНЕНИЙ

Сенатът е стомахът благодетел,

а вий сте членовете недоволни.

Защото, ако трезво прецените

разпределението на благата,

ще видите, че всички придобивки,

от вас получени, не са заслуга

на вас самите, а че всички те

отгоре идат ви. Какво ще кажеш

пред таз тълпа ти, палец на крака й?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Аз — палец на крака й? А защо пък?

 

МЕНЕНИЙ

Затуй, защото ти, макар да си

най-низкият, най-долният от този

тъй мъдър бунт, все пак вървиш най-първи.

Ти, шугав пес, по-слаб на бяг от всички,

повел си хайката от глад за плячка!…

Добре, вървете с тези свои сопи!

Нападнали са плъховете Рим

и някой, както виждам, ще си пати,

и то добре!

Привет, достойни Марций!

 

МАРЦИЙ

Благодаря… А вий, крамолна паплач,

отново ли бунтовната си краста

ще дръгнете, дорде ви цъфнат язви?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

За нас ти пазил си все мили думи!

 

МАРЦИЙ

На тебе мила дума който каже,

ще бъде отвратителен ласкател!

Какво пак искате вий, долни псета,

роптаещи във мир и във война,

пъзливи в боя, а след него дръзки?

Тоз, който довери ви се, ще има,

където лъвове му трябват, зайци;

и гъски — дето чакал е лисици!

Вий по-непостоянни сте във всичко

от въглен върху лед и град на слънце.

На вас ви дай да славите тоз, който

престъпил е реда, и да корите

законите, които го наказват.

Тоз, който си заслужва чест, заслужва

от вас омраза. Вашите прищевки

са като тез на болен, за когото

най-вкусно е, което най вреди му.

На вас да се осланяш, все едно е

да плуваш във море с оловен плавник

и дъбове да сваляш със тръстика.

Да се обесите! На вас да вярвам,

които се мените всеки миг

и днес „почтен“ зовете тоз, когото

сте хулели до снощи, и „безчестен“ —

когото сте разхвалвали? Да чуем:

защо, изпълнили стъгдите, вие

ругаете достойния Сенат,

когато, ако той — напътстван свише —

не ви държеше в страх, взаимно щяхте

да се ядете като вълци зиме?…

Какво желаят?

 

МЕНЕНИЙ

                Жито на цени,

които те да определят. Казват,

че имало във складовете много.

 

МАРЦИЙ

Да се обесят! „Казвали!“ Седят си

край огъня и знаят какво става

във Капитолия, кому потръгва

и кой в упадък е, поддържат групи,

уреждат бракове и величаят

таз партия, а другата пък стъпкват

под своите закърпени подметки.

Та жито имало? Да бе Сенатът

не толкоз мек и да ми позволеше

да поразмахам меч, аз бих издигнал

от рабските им трупове грамада,

висока хвърлей копие!

 

МЕНЕНИЙ

                        Тез тука

мирясаха без много труд, защото

макар умът обилно да им липсва,

пъзливи са порядъчно. Но как е

тълпата от оназ страна?

 

МАРЦИЙ

                Стопи се.

Да се обесят! Кряскаха, скимтяха,

че страдали от глад, на всяка дума

помагайки си с куп от поговорки:

глад зид разбивал; мрял от пост и песът;

небето хляба давало за всички;

била храната, за да се яде —

с такива дрипи даваха те израз

на свойте искания и когато

едно от тях — тъй нагло, че от него

на благородството ще му призлее,

властта ще пребледнее! — бе прието

да бе видял как кряскаха в превара

и шапките им мазни как летяха

към рога на луната, дявол взел ги!…

 

МЕНЕНИЙ

Какво бе то?

 

МАРЦИЙ

        Да имат пред Сената

застъпници-трибуни по свой избор —

на брой петима^[2] — Юний Брут, Сициний…

как беше там… Велут; и разни други.

По дявола! На таз сган аз даже

до тухла да разтуреха града ни,

не бих отстъпил толкоз! Бунтът утре,

навирил нос, от тези придобивки,

ще вземе повод, за да иска още!

 

МЕНЕНИЙ

Невероятно!

 

МАРЦИЙ

        Махайте се! Марш!

Отломки долни!

 

ВЕСТИТЕЛ

                Тук ли е Кай Марций?

 

МАРЦИЙ

Стои пред теб. Какво ще съобщиш?

 

ВЕСТИТЕЛ

Че волсците^[3] се готвят за война!

 

МАРЦИЙ

Това ме радва. Тъй ще се очистим

от тоз излишък!… Идат първенците!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Достойни Марций, твоите слова

се потвърдиха: волсците настъпват.

 

МАРЦИЙ

И Тул Авфидий, който ги предвожда,

ще ви накара да се изпотите.

Завиждам на военната му доблест

и да не бях тоз, който съм, бих искал

да бъда Тул Авфидий, никой друг!

 

КОМИНИЙ

Да, ти и той се сблъскахте преди.

 

МАРЦИЙ

Да бе светът от два враждебни стана

и Тул във моя, станал бих изменник,

за да се бия с него! Горд ме прави

ловът на лъв, опасен като него!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Тогаз, достойни Марций, придружи

Коминий в предстоящата война!

 

КОМИНИЙ

Ти вече обеща ми.

 

МАРЦИЙ

                И държа

на обещаното. Тит Ларций, ти

ще видиш пак как Марций ще се сблъска

със стария си враг!… Стоиш вдървен?

Оставаш настрани?

 

ЛАРЦИЙ

                Кой? Аз? Кай Марций,

със патерици даже, на едната

ще се облягам, с другата ще трепя,

но пак ще бъда с вас!

 

МЕНЕНИЙ

                О, древна кръв!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Да идем в Капитолия, където

най-първите от нашите ни чакат!

 

ЛАРЦИЙ (към Коминий)

Върви пред нас!

                Ти, Марций, пръв след него!

Заслужил си го!

 

ЛАРЦИЙ

                С мен, безстрашни Марций!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР (към гражданите)

Вий, марш дома!

 

МАРЦИЙ

                Не, нека ни последват.

Хамбарите на волсците са пълни —

да пуснем свойте плъхове във тях!…

Почтени недоволници, вий тука

показахте голяма смелост — моля,

елате с нас!

 

СИЦИНИЙ

Видял ли си подобен горделивец?

 

БРУТ

Не, той в надменността си няма равен!

 

СИЦИНИЙ

Когато ни избраха за трибуни…

 

БРУТ

Видя ли устните му и очите?

 

СИЦИНИЙ

Не ги видях, но гаврите му чух.

 

БРУТ

В гнева си той осмял би боговете!

 

СИЦИНИЙ

Срамливата луна би взел на подбив!

 

БРУТ

Дано войната грабне го! Премного

надул се е със тази своя доблест!

 

СИЦИНИЙ

Такъв човек, при слънце във зенита,

презира сянката, която тъпче,

и чудно как търпи да го командва

един Коминий!

 

БРУТ

                Славата, която

той вече е добил и още търси,

по-лесно се опазва и натрупва,

ако човек умее да остане

под Първия. При всеки неуспех

Главнокомандващият е виновен;

и може той да е направил всичко

в човешките възможности, мълвата

ще каже пак за Марций: „Ех, да беше

начело той!“

 

СИЦИНИЙ

        А при сполука нему

предубеждението ще припише

заслугата!

 

БРУТ

        И значи: при успех

честта наполовина е за Марций;

при неуспех позорът е изцяло

Коминиев и чест за Марций пак —

без той да е заслужил ни в един

от двата случая.

 

СИЦИНИЙ

                Върви, да видим

как той за този поход ще се готви

и ще надскочи себе си във свойте

невиждани чудачества!

 

БРУТ

                Със теб съм!