Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (12)

Първа сцена

 

МЕНЕНИЙ

Авгурът^[12] ми каза, че довечера ще получим известие.

 

БРУТ

Добро или лошо?

 

МЕНЕНИЙ

Не в съгласие с молитвите на народа, понеже той не обича Марций.

 

СИЦИНИЙ

Природата учи и зверовете да обичат, който им е приятел.

 

МЕНЕНИЙ

Кого тогава обича вълкът?

 

СИЦИНИЙ

Агнето.

 

МЕНЕНИЙ

Да, за да го изяде. И точно това гладните плебеи искат да направят с благородния Марций.

 

БРУТ

Добро агне е той, само дето блее като мечка.

 

МЕНЕНИЙ

Точно така: той е мечок, който живее като агне. Вие двамата сте възрастни хора — ще ви задам една задача.

 

БРУТ и СИЦИНИЙ

Хайде!

 

МЕНЕНИЙ

Посочете ми един от пороците, липсващи у Марций, който у вас да не е в изобилие!

 

БРУТ

Той няма липсващи пороци. Добре е запасен с всички.

 

СИЦИНИЙ

Особено с надменност.

 

БРУТ

И си няма равен по самохвалство.

 

МЕНЕНИЙ

Я виж ти! А знаете ли вие двамата какво е мнението за вас в града — искам да кажа, на хората от десницата^[13]? А? Знаете ли?

 

БРУТ и СИЦИНИЙ

Да чуем! Какво е?

 

МЕНЕНИЙ

Понеже заговорихме за надменност… само че да не се разгневите!

 

БРУТи СИЦИНИЙ

Няма, няма. Продължавай!

 

МЕНЕНИЙ

Пък и да се разгневите — голяма работа! На вас дори най-дребният крадец от шайката на поводите може да ви ограби целия склад от търпение. Пуснете юздите на нрава си и се гневете колкото ви душа желае… ако душите ви това желаят. Та значи вие обвинявате Марций в надменност?

 

БРУТ

Не сме сами в това, уважаеми!

 

МЕНЕНИЙ

Знам, вие в нищо и никога не сте сами. Каквито са невръстни способностите ви, ако не ви помагаха много хора наоколо, щяхте да свършите твърде малко. И вие ще говорите за надменност! Да можехте да си извъртите очите в посока към тила, та да обозрете драгоценните си мозъци! О, да можехте!

 

БРУТ и СИЦИНИЙ

И какво щеше да стане?

 

МЕНЕНИЙ

Ами щяхте да откриете един чифт негодни, надменни, избухливи и твърдоглави трибуни — сиреч глупаци, — които си нямат равни в Рим!

 

СИЦИНИЙ

Менений и ти си добре известен!

 

МЕНЕНИЙ

Известен съм като чудак-патриций, който обича чашката си подгрято вино без добавки от Тибъра^[14]. Осъждат ме, че съм се бил разтапял от първата сълза на просител и пламвал като прахан по най-дребен повод; че съм се знаел по-малко с челото на зората, отколкото със задните части на нощта. Каквото ми е на ума, това ми е на езика и колкото злоба имам, излъхвам я в думи. Като срещна двама държавници като вас — чак Ликурговци^[15] не сте! — ако напитката, с която ме черпите, дразни небцето ми, то личи по лицето ми. И не мога да похваля речите ви, когато, слушайки цветистия ви слог, виждам не само цветята по слога, но и магарето, което пасе край него; и макар че трябва да търпя тези, които твърдят, че сте хора солидни и заслужаващи уважение все пак, който казва, че имате добри лица, лъже като разпран! Но ако вие четете всички тези мои черти по картата на микрокосмоса ми^[16], следва ли, че, както казвате, и аз съм добре известен? И какво толкоз лошо успяват да видят вашите късогледи далновидности в моя характер, дори и да е добре известен?

 

БРУТ

Хайде, хайде, знаем те ние тебе!

 

МЕНЕНИЙ

Вие не знаете нито мене, нито себе си, нито каквото и да било! На вас дай ви само дрипльовците да ви свалят шапка и подгъват коляно! Вие сте готови да пропилеете цял полезен предиобед, за да разгледате иска от петдесет стотинки на една продавачка на портокали срещу един майстор на чепове за бъчви и да отложите делото за следния ден. Пък ако се случи да ви присвие коликата насред заседанието, Нравите неми мутри като коледни маски и най-сетне надавате бойния си рев: „Нощното ми гърне!“ и оставяте спора по-заплетен, отколкото е бил преди намесата ви. В това ви се състои правораздаването: да раздадете и на двете страни титлата „Мошеници!“. Бива си ви вас двамата!

 

БРУТ

Добре, добре! Всички знаем, че си по-добър за шеги на маса, отколкото за съвет в Капитолия.

 

МЕНЕНИЙ

И жрец да си, ще те избие на шеги, щом срещнеш две смешни създания като вас. Най-мъдрата мисъл, която можете да изречете, не си заслужава мърдането на брадите ви при изричането, при все че и те не са достойни да напълнят не дюшек на кърпач, ами и самар на магаре. И вие сте седнали да ми разправяте, че Марций бил надменен! Марций, който, по най-скромна преценка, струва колкото всичките ви прадеди от Девкалион^[17] насам, макар че може някой от тях случайно да е стигнал поста наследствен палач. Лека вечер на ваши милости! Повече вземане-даване с вас може да ме зарази със шап в мозъка — нали сте пастири на плебейското стадо. Дръзвам да си взема сбогом!

Какво има, колкото благородни, толкоз и хубави госпожи — а по-благородна не би била и самата Луна, ако беше земна! — и накъде тъй бързо следвате с нозе погледа си?

 

ВОЛУМНИЯ

Почтени Менений, син ми Марций е наблизо. Заклевам те в Юнона^[18], не ни бави!

 

МЕНЕНИЙ

А? Марций се връща?

 

ВОЛУМНИЯ

Да, достойни Менений, и с най-високи признания.

 

МЕНЕНИЙ

Приеми шапката ми, Юпитере^[19]! Благодаря ти! Ха! Марций си иде! Но наистина ли?

 

ВИРГИЛИЯ и ВАЛЕРИЯ

Наистина!

 

ВОЛУМНИЯ

Виж, това писмо е от него. И Сенатът е получил. Жена му също. И мисля, че и теб те чака едно у дома ти.

 

МЕНЕНИЙ

Ще накарам довечера самата ми къща да се натряска! Писмо за мен?

 

ВИРГИЛИЯ

Да. Аз го видях с очите си.

 

МЕНЕНИЙ

Писмо за мен? То ми дава писмена гаранция за седем години здраве! През цялото това време ще се плезя на лекаря. Пред този еликсир и най-великата рецепта на Гален^[20] е чисто шарлатанство или конско очистително! Ранен ли е? Винаги се е връщал с рани!

 

ВИРГИЛИЯ

О, не, не, не!

 

ВОЛУМНИЯ

Ранен е, ранен! Благодаря на боговете за това!

 

МЕНЕНИЙ

И аз, ако не е тежко! Раните му стоят добре. Носи ли победата в джоба си?

 

ВОЛУМНИЯ

На челото, Менений! За трети път се връща от бой с дъбовия венец.

 

МЕНЕНИЙ

И натрил ли е добре муцуната на Авфидий?

 

ВОЛУМНИЯ

Тит Ларций пише, че са се сражавали, но Авфидий се измъкнал.

 

МЕНЕНИЙ

И добре е направил, мога да го уверя. Ако не е бил побягнал, нашият Марций е щял да го направи само на Авфидиевци — не бих искал да бъда на негово място за всичкото злато в сандъците на Кориоли! В Сената знаят ли?

 

ВОЛУМНИЯ

Да вървим, драги мои!… Да, да, да! Сенатът е получил писмо от Коминий, в което той отдава на сина ми главната заслуга за победата. Бил надминал в тази война всичките си досегашни подвизи!

 

ВАЛЕРИЯ

За него наистина разказват невероятни неща.

 

МЕНЕНИЙ

Но верни, мога да гарантирам! И честно заплатени!

 

ВИРГИЛИЯ

Дано боговете го потвърдят!

 

ВОЛУМНИЯ

Да го потвърждават? Хе!

 

МЕНЕНИЙ

Кълна се, че са честно платени! Къде е ранен?

Боговете да утешат ваши милости! Марций се завръща и с нови основания да бъде надменен!… Къде е ранен?

 

ВОЛУМНИЯ

В рамото и лявата ръка. Ще може да покаже на народа пресни белези, когато се яви пред него за поста си. Той получи при изгонването на Тарквиний^[21] седем рани по тялото.

 

МЕНЕНИЙ

Освен това една в шията и две в бедрото — всичко девет, мисля.

 

ВОЛУМНИЯ

Преди сегашния поход имаше двайсет и пет белега.

 

МЕНЕНИЙ

А сега ще бъдат двайсет и седем и всеки от тях е един вражи гроб!…

 

ВИРГИЛИЯ

Чуйте! Тръбят!

 

ВОЛУМНИЯ

Сигналът му! Това е син ми, знам,

тук носещ радост, плач оставил там:

Смъртта лети след моя син-войник —

той вдига меч и тя се спуска в миг!

 

ГЛАШАТАЯТ

Знай, Рим, че Марций сам се би с вразите

в стените на Кориоли и с това

спечели си честта и трето име

към Кай и Марций. Отсега след тях

ще следва почетното Кориолан.

Добре дошъл, достойни Кориолане!

 

ВСИЧКИ

Добре дошъл, достойни Кориолане!

 

КОРИОЛАН

Достатъчно! Това ме огорчава!

Не, стига, моля!

 

КОМИНИЙ

                Майка ти, Кай Марций.

 

КОРИОЛАН

О, зная кой е молил боговете

за моята победа!

 

ВОЛУМНИЯ

                Не, стани,

храбрецо мой, мой благородни Марций,

мой храбри Кай, мой току-що наречен

заслужено… как беше?… Кориолан!…

Така ли да ти викам?… Виж жена си!

 

КОРИОЛАН

Привет, о, моя мълчалива прелест!

Нима ме би посрещнала със смях,

да бях в ковчег, та върнал се в триумф,

ме срещаш с плач? Очи такива имат

жените без мъже и синове

във Кориоли!

 

МЕНЕНИЙ

        Да те венчаят всички богове!

 

КОРИОЛАН

Ти още ли си жив?

                Прощавай, драга!

 

ВОЛУМНИЯ

Не зная накъде да се обърна…

Добре дошли!… Добре дошъл във Рим

главнокомандващи!… И вие всички!

 

МЕНЕНИЙ

Сто хиляди „добре дошли“! Бих искал

да плача с глас и да се смея! Странно,

хем тежко ми е, хем се чувствам лек!

Добре дошъл! От корен да изсъхне

тоз, който не се радва, че те вижда!

По трима ви Рим трябва да лудее,

но имаме си пънове-диваци —

не е да липсват! — дето не желаят

присаждане!… Добре дошли, герои!…

Ний драката наричаме я „драка“

и „глупости“ — делата на глупака!

 

КОМИНИЙ

Все остър!

 

КОРИОЛАН

        Неизменният Менений!

 

ГЛАШАТАЯТ

Към Капитолия! Сторете път!

 

КОРИОЛАН (към Волумния и Виргилия)

Прощавайте!… Ръката ви!… И твойта!

Преди глава да подслоня във къщи,

аз длъжен съм да посетя добрите

патриции, които ме дариха

с приветствия и титли.

 

ВОЛУМНИЯ

                        Доживях

да видя сбъдването на мечтите,

градени от сърцето ми! Остава

едничко нещо, ала Рим — аз зная —

не ще ти го откаже.

 

КОРИОЛАН

                Знайте, майко,

че предпочитам да съм им слуга

посвоему, отколкото управник

по тяхному.

 

КОМИНИЙ

                Към Капитолия!

 

БРУТ

Езиците, където се обърнеш,

говорят все за него! Очила

си слага полуслепият, та белким

го види с тях! Бъбривата кърмачка

оставя бебето си да реве

до скъсване, клюкарствайки за него,

а мърлата от кухнята забражда

с най-скъпата си кърпа мазна мутра,

катерейки се по зида да зърне

пак него, него! Лавки и прозорци

чернеят от глави; най-пъстър свят,

възседнал покривите, е единен

в таз обща мисъл: да го види! Даже

жреците се натискат със пуфтене

сред простолюдието; а, свалили

булата си, красавиците градски

допускат бузките им, по които

воюват вечно розово и бяло,

с целувки жарки да плячкосва Феб^[22]!

И глъчка — сякаш някой бог във него

се е вселил и дал му е способност

да ги привлича!

 

СИЦИНИЙ

                Скоро ще е консул!

 

БРУТ

А стане ли, на нас ще ни остане

да дремем само!

 

СИЦИНИЙ

                Той не е способен

да трупа постепенно чест и спре,

където трябва. Скоро ще загуби

печалбата си, слушай мен!

 

БРУТ

                        В това е

утехата за двама ни.

 

СИЦИНИЙ

                И знай,

че простолюдието, на което

застъпници сме ний, ще замени

при първи повод новата му слава

със старата си злоба; а че повод

ще има то от Марций, се съмнявам

аз толкоз малко, колкото той много

ще се гордее с туй, че го е дал!

 

БРУТ

Веднъж го чух да се кълне, че ако

решел да става консул, то за нищо

не щял да се яви насред площада

в смирената одежда, нито щял

да вади свойте белези от битки

на показ пред народа, за да проси

смрадливия му глас!

 

СИЦИНИЙ

                Добре!

 

БРУТ

                        Тъй каза!

О, той би предпочел да се откаже

от консулството, щом не е то само

по воля на Сената.

 

СИЦИНИЙ

                И дано

изпълни туй, в което се е врекъл,

и продължи така!

 

БРУТ

                Ще го направи!

 

СИЦИНИЙ

И туй ще е провалът му, за който

ний първи ще се радваме!

 

БРУТ

                        Понеже

без тоз провал проваляме се ние

и нашето влияние. Затуй

ще трябва да подскажем на народа,

че Марций винаги го е презирал

и грабне ли властта, ще го превърне

във стадо мулета, ще задуши

гласа на вождовете му и стъпче

последните му свободи, защото

за него бедните по свойто право

да съществуват на света са равни

с обозните камили, на които

се плаща с тръне тежести да носят,

и със тояги, паднат ли под тях!

 

СИЦИНИЙ

И тези мисли, казани в момент,

когато Марциевата надменност

раздразнила е хората — което

е толкоз лесно да се предизвика,

като да пуснеш куче на овце! —

ще хвърлят искра в сухата им слама

и огънят й ще очерни Марций

завинаги!

 

БРУТ

        Какво ни носиш? Казвай!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Изпратен съм при вас да ви поканя

във Капитолия. Изглежда Марций

ще стане консул. Зърнах глухонеми

да се тълпят, за да го видят; слепи —

за да го чуят. Своите ръкавици

матроните му хвърляха, а кърпи —

жените и девойките. Пред него

видях като пред статуя на бог

да се покланят знатни, а народът

със шапки и със рев наподоби

пороен дъжд със тътени. За пръв път

такова чудо виждам!

 

БРУТ

                Да вървим

към Капитолия, очи, уши

отдали на момента, а сърца

на следствията му!

 

СИЦИНИЙ

                Докрай със теб!