Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The A.B.C. Murders, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Осма глава
Второто писмо

— Е? — попитах, изгарящ от нетърпение.

Бяхме сами в купето първа класа. Експресът току-що бе потеглил от Андоувър.

— Убийството — отвърна Поаро — е извършено от червенокос мъж със среден ръст, леко кривоглед с лявото око. Накуцва с десния крак и има бенка под едната си плешка.

— Поаро! — извиках аз.

За част от секундата се хванах на въдицата, но намигването му ме извади от заблуждение.

— Поаро! — извиках пак, този път с укор в гласа.

— Mon ami, какво искаш? Вперил си предан поглед в мен и искаш да се произнеса като Шерлок Холмс. Що се отнася до истината, не знам как изглежда убиецът, нито къде живее, нито пък как да го хвана.

— Само да беше оставил някаква улика — промърморих.

— Да, улика, на теб улика ти дай. Жалко, че не е пушил цигара, за да събори пепелта, а сетне да стъпи върху нея с обувка с особени железца. Не, не е толкова услужлив. Но е оставил поне железопътния справочник. Ключът е в този „ABC“.

— Мислиш ли, че го е забравил?

— Разбира се, че не. Оставил го е нарочно. Отпечатъците на пръстите говорят за това.

— Но нали не е имало отпечатъци?

— Точно това имам предвид. Снощи какво беше времето? Топла юнска вечер. Нима някой се разхожда в такова време с ръкавици? Такъв човек привлича вниманието на хората. Следователно щом няма отпечатъци по справочника, те са били грижливо изтрити. Невинният човек остава отпечатъци, престъпникът — не. И въпреки че нашият убиец ни подхвърля справочника нарочно, това е улика. Този „ABC“ е бил купен от някого, носен от някого. Той ни дава възможна следа, по която да тръгнем.

— Мислиш ли, че ще я докараме донякъде по този начин?

— Откровено казано, Хейстингс, не се надявам. Този човек, този неизвестен X, сигурно много се гордее с дарбите си. Не е в неговия стил да ни остави следа, по която да се насочим веднага.

— Значи тоя „ABC“ не ни помага.

— В смисъла, който ти влагаш — не.

— А в друг смисъл?

Поаро не отговори веднага. После бавно каза:

— В друг смисъл — да. Ние в случая се изправяме пред неизвестна личност. Тя е в сянка и желае да остане в сянка. Но поради самия характер на събитията не може да не хвърли светлина върху себе си. От една страна, нищо не знаем за човека, но от друга, знаем вече доста. Образът му смътно се очертава пред мен — той пише на машина чисто и без грешки, купува скъпа хартия, изпитва необходимост да изяви личността си. Почти го виждам като дете: незабелязвано и пренебрегвано от околните, виждам как расте, а заедно с него и комплексът му за малоценност; как се бори с чувството за несправедливост… Виждам вътрешния му стремеж да повярва в себе си, да убеди хората, че ще стане силен, но животът, обстоятелствата разбиват този стремеж, струпват отгоре му все повече унижения. Душата му заприличва на барутен погреб и една клечка кибрит е била достатъчна, за да го възпламени.

— Това са само предположения — възразих аз, — които не ни помагат много.

— Ти винаги си предпочитал кибритената клечка, пепелта от цигарата, следите от обувките. Но поне можем да си зададем няколко конкретни въпроси: „Защо справочника «ABC»? Защо мисис Ашър? Защо именно Андоувър?“

— Миналото на жената е ясно като бял ден — започнах да разсъждавам. — Разговорите с ония двамата ни разочароваха. Не доведоха до нищо ново.

— Да ти кажа правата, аз и не очаквах много. Но не можехме да пренебрегнем двама вероятни кандидати за убийци.

— Нима допускаш…

— Поне има вероятност убиецът да живее в или около Андоувър. Това е един от отговорите на нашия въпрос „Защо именно Андоувър?“ Налице са двама души, които са били в магазина по въпросното време. Всеки от тях би могъл да е убиецът. И засега нищо не ни говори, че единият не е убиецът.

— Онзи грубиянин Ридъл — предложих.

— О, аз бих отхвърлил първо Ридъл. Той беше нервен, нападателен, явно неспокоен…

— Но именно това показва…

— Характер, противоположен на човека, написал писмото. Ние трябва да търсим самонадеян и сигурен в себе си мъж.

— Някой, който ще се стреми да привлече вниманието?

— Може би. Има хора, които крият в себе си много суета и самодоволство, преструвайки се на безобидни.

— Да не мислиш, че е дребният мистър Партридж…

— Той е много повече le tipe. Друго за сега не мога да кажа. Партридж действува, както би действувал авторът на писмото: веднага отива в полицията, привлича вниманието върху себе си, наслаждава се на създалото се положение.

— Наистина ли мислиш…

— Не, Хейстингс. Лично аз съм убеден, че убиецът не е от Андоувър, но не трябва да пренебрегваме нито една следа. И въпреки че непрекъснато казвам „той“, не бива да изключваме възможността да е жена.

— Не може да бъде!

— Съгласен съм, че начинът, по който е била нападната, е по-скоро дело на мъж. Но анонимните писма се пишат по-често от жени, отколкото от мъже. Не бива да забравяме това.

Помълчах малко, после казах:

— Каква ще бъде следващата ти стъпка?

— Енергичният ми Хейстингс!

— Не, кажи какво ще правим сега?

— Нищо.

— Нищо? — разочарованието прозвуча ясно в гласа ми.

— Да не съм магьосник? Какво искаш да направя?

Помислих и разбрах, че трудно ще му отговоря. Но въпреки това бях убеден, че трябва да действуваме, че не бива да стоим със скръстени ръце.

— Имаме справочника, писмото и плика…

— В тази насока се действува, естествено. Полицията разполага с всички необходими за подобни разследвания средства. Ако има нещо, бъди сигурен, че ще го открият.

Трябваше да се задоволя.

Странно, но следващите няколко дена Поаро никак не беше разположен да обсъжда случая. Щом отворех уста да кажа нещо във връзка с убийството, той нетърпеливо махваше с ръка.

За жалост всичко ми беше ясно. С убийството на мисис Ашър Поаро претърпя неуспех. ABC го предизвика и спечели. Моят приятел, чийто живот представляваше една непрекъсната поредица от успехи, стана дотам чувствителен към своя провал, че взе да не понася разговори на тази тема. Това беше може би дребнаво за един велик човек, но успехите могат да главозамаят и най-трезвия от нас. В случая с Поаро главозамайването се бе зародило преди много години и нищо чудно, че последиците започваха да се забелязват. Разбирах това и уважавах слабостта на приятеля си, затова престанах да засягам болната тема.

Прочетох във вестника репортажа за следствието. Беше много кратък и не се споменаваше за писмото на ABC, а заключението бе „убийство, извършено от неизвестно лице“. Престъплението почти не привлече вниманието на пресата. Липсваше му сензационност. Убийството на стара жена от глуха уличка бе изместено от по-вълнуващи теми.

Да си призная, случаят избледня и в моето съзнание и това се дължеше отчасти на факта, че ми бе неприятно да свързвам понятието „неуспех“ с Поаро: но на двадесет и трети юли отново ми напомниха за ABC.

Не бях виждал Поаро няколко дни, защото отидох да прекарам уикенда в Йоркшър. Завърнах се в понеделник следобед, а писмото пристигна с пощата в шест часа. Спомням си как Поаро рязко си пое дъх, докато отваряше плика.

— Пристигна — каза той.

Аз го зяпнах, без да разбирам какво говори.

— Кое пристигна?

— Втората глава от аферата ABC.

Гледах го около минута все още в недоумение. Наистина цялата история се беше изличила от съзнанието ми.

— Чети — подаде ми той писмото.

Както и предишното, то бе написано на скъпа хартия:

„Драги мистър Поаро,

Какво ще кажете сега? Едно на нула за мен, струва ми се. Андоувърската афера завърши успешно, нали?

Но веселото едва сега започва. Разрешете ми да привлека вниманието Ви към Бексхил-он-Сий. Датата е 25-ти т.м.

Колко приятно си прекарваме времето!

Ваш ABC“

— Боже мой, Поаро! — възкликнах. — Значи ли това, че този изверг смята да извърши второ убийство?

— Естествено, Хейстингс, какво друго очакваш? Или си мислиш, че андоувърският случай е просто изолиран? Нима не помниш, че казах: „Това е началото“?

— Ужасно!

— Да, ужасно е!

— Имаме работа с убиец-психопат.

— Да.

Неговото спокойствие беше по-внушително от всяко избухване. Потреперах и му върнах писмото.

Утрото ни завари на заседание на високо равнище. Присъствуваха главният инспектор на Съсекс, помощник-комисарят на криминалното отделение, инспектор Глен от Андоувър, груповият полицейски началник на съсекската полиция Картър, Джап, млад инспектор на име Кроум и доктор Томсън — известният психиатър. Този път клеймото върху плика беше от Хамстед, но според Поаро не биваше да се отдава голямо значение на този факт.

Случаят се разглеждаше от всички страни. Доктор Томсън беше приятен човек на средна възраст, който въпреки образованието си се изразяваше на разбираем език и избягваше професионалната терминология.

— Няма съмнение — каза помощник-комисарят, — че двете писма са дело на една и съща ръка, написани са от един човек.

— И можем да сме сигурни, че същото лице е извършило андоувърското убийство.

— Точно така. Сега разполагаме с предупреждение, че второ убийство е насрочено за двадесет и пети — вдругиден — в Бексхил. Какви мерки да вземем?

Главният инспектор на Съсекс погледна груповия началник.

— Картър, какво ще кажете?

Картър поклати важно глава.

— Трудно е, сър. Нищо не ни подсказва коя може да е жертвата. Тогава какви мерки можем да вземем?

— Имам идея — промърмори Поаро.

Всички се обърнаха към него.

— Мисля, че е вероятно презимето на предполагаемата жертва да започва с буквата „B“.

— Това вече е нещо — каза груповият началник колебливо.

— Азбучен комплекс — додаде замислено доктор Томсън.

— Само предполагам, нищо повече. Мина ми през ум, когато гледах името Ашър изписано ясно над магазина на жената, убита миналия месец. Затова, като прочетох в писмото Бексхил, ми хрумна, че може би както мястото, така и жертвата са избрани по азбучен ред.

— Възможно е — рече докторът, — но, от друга страна, името Ашър може да е съвпадение, а жертвата и този път, независимо от името, да бъде стара жена, собственичка на магазин. Не забравяйте, че имаме работа с луд. Засега той все още не е оставил следи, които да изяснят подбудите му.

— Може ли един луд да има подбуди, сър? — скептично попита груповият началник.

— Разбира се. Логичността е характерен белег на психопатичните убийства. Един луд може да си внуши, че е предопределен от бога да убива свещеници, лекари или стари жени в магазини за цигари, и винаги да има някаква логична причина. Но не бива да си втълпяваме, че подборът му е азбучен. Това, че Бексхил следва след Андоувър, може да е чисто съвпадение.

— Но да вземем поне някакви предпазни мерки, Картър, да предупредим всички, чиито имена започват с „B“, особено собствениците на малки магазинчета, да сложим постове около магазините за цигари и вестници, обслужвани от един човек. Едва ли можем да направим повече. И, естествено, да не изпускаме от очи никой чужденец, доколкото е по силите ни.

Груповият началник изстена:

— Сега, когато започват училищните ваканции и отпуските? Тази седмица градът ще прелее от летовници.

— Длъжни сме да направим всичко — отсече главният инспектор.

Инспектор Глен също взе думата:

— Аз пък ще държа под око всички, свързани с делото „Ашър“. Онези двамата свидетели, Партридж и Ридъл, и, естествено, самия Ашър. Ако тръгнат да напускат Андоувър, ще бъдат проследени.

След още няколко предложения и малко общи приказки съвещанието приключи.

— Поаро — казах аз, докато вървяхме край реката, — това престъпление сигурно може да бъде предотвратено.

Той обърна към мен измореното си лице.

— Като противопоставим здравия разум на целия град срещу лудостта на един ли? Боя се, Хейстингс, много се боя… Спомни си колко дълго продължи успехът на Джак Разпорвача[1].

— Но това е ужасно!

— Лудостта, Хейстингс, е ужасна… Страхувам се, много се страхувам…

Бележки

[1] Известен престъпник (по-известен като „Джак Изкормвача“ — Б.ред.ел.изд.) от края на миналия век, убивал проститутки. Останал неразкрит. — Б.пр.