Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The A.B.C. Murders, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Двадесет и пета глава
(Не от капитан Хейстингс)

Мистър Къст излезе от кино „Ригал“ и вдигна поглед към небето.

Каква прекрасна вечер…

Припомни си думите на поета Браунинг:

„Бог е на небето. Всичко е наред на този свят.“

Винаги бе обичал този цитат. Само дето често си мислеше, че няма истина в думите…

Усмихнат, се потътри към „Черният лебед“, където бе отседнал. Изкачи се в спалнята — малка задушна стая на втория етаж, която гледаше към постлания с плочки вътрешен двор и към един гараж.

Когато влезе в стаята, усмивката му изчезна. На маншета му имаше някакво петно. Той плахо го докосна… мокро и червено… кръв…

Ръката му се плъзна в джоба и извади нещо — дълъг остър нож. Острието му бе лепкаво и червено…

Мистър Къст стоя дълго неподвижен.

Само веднъж се озърна като подгонен звяр.

Трескаво облиза устни.

— Вината не е моя…

Думите му прозвучаха, като че спореше с някого… като ученик, молещ учителя си.

Отново облиза устни.

Пак опипа ръкава.

Очите му огледаха стаята и се спряха на умивалника.

Малко по-късно наля вода от старомодната кана. Свали сакото, изпра ръкава, внимателно го изстиска…

Водата стана червена…

Някой почука на вратата.

Той замръзна.

Вратата се отвори. Появи се пълна млада жена с кана в ръка.

— Ах, извинете, сър. Нося ви топла вода.

Едва тогава той можа да проговори:

— Благодаря, измих се със студена…

Защо каза това? Очите й веднага се насочиха към умивалника.

Той продължи обезумял:

— Аз… порязах си ръката.

Настъпи пауза, много дълга пауза, преди тя да каже: „Да, сър“.

След това излезе и затвори вратата.

Мистър Къст стоеше вкаменен.

Случи се най-после…

Ослуша се.

Чуваха ли се гласове, възклицания или стъпки по стълбите?

Не, нищо освен ударите на собственото му сърце.

Изведнъж от състояние на вцепенение той се впусна в трескава дейност.

Навлече палтото си, отиде на пръсти до вратата и я отвори.

Никакъв шум освен приглушените гласове от бара. Прокрадна се надолу по стълбите.

Все още никой. Какъв късмет. На площадката се спря. Сега накъде?

Взе решение, стрелна се по коридора и излезе през задната врата. Няколко шофьора човъркаха колите си и обсъждаха надбягванията.

Мистър Къст бързо прекоси двора и излезе на улицата.

Веднага зави надясно, после наляво, после пак надясно…

Дали да рискува да отиде на гарата?

Да, там ще има тълпи хора, специални влакове, само да има късмет, всичко ще мине добре…

Само да има късмет…