Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The A.B.C. Murders, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Двадесет и девета глава
В Скотланд ярд

Отново заседание.

Помощник-комисарят, инспектор Кроум, Поаро и аз.

Помощник-комисарят започна:

— Великолепно хрумване, мистър Поаро, да се допитате до фирмите, продаващи чорапогащи на едро.

Поаро разпери ръце.

— То се натрапваше. Този човек не можеше да е обикновен агент. Той продава направо, вместо да вербува клиенти.

— Дотук всичко ли изяснихте, инспекторе?

— Така мисля, сър. — Кроум погледна в папката с делото. — Да ви докладвам ли по дати?

— Да, ако обичате.

— Направих справки в Кърстън, Пейнтън и Торки. Получих списъка на хората, при които е ходил да продава чорапи. Трябва да кажа, че изрядно се е справил. Отседнал в „Пит“ — малък хотел близо до гара Тор. През нощта на убийството се прибрал в хотела в десет и половина. Имал е възможност да вземе влака от Кърстън в десет без три минути и да пристигне в Тор в десет и двайсет. По гарите и във влака не е забелязан човек с подобна външност, но този петък в Дартмут имало празненство и влаковете от Кингсуер били претъпкани.

В Бексхил почти същото. Отседнал в „Глоуб“ под собственото си име. Предлагал чорапи на около дванадесет адреса, включително на мисис Барнард и в „Рижата котка“. Излязъл от хотела рано вечерта. В Лондон се завърнал на другата сутрин около единайсет и половина. Същото е правил и в Андоувър. Отседнал във „Федърс“. Предлагал чорапи на мисис Фаулър, съседката на мисис Ашър, и на още пет-шест души на улицата. Чифт, купен от мисис Ашър, ми бе пратен от нейната племенница (името й е Драуър). Идентичен е с тези в куфара на Къст.

— Дотук добре — похвали го помощник-комисарят.

— Като действувах според получените сведения — продължи инспекторът, — отидох на адреса, даден от Хартигън, но се оказа, че Къст напуснал къщата половин час по-рано. Някой му се обадил по телефона. За пръв път, откак живеел в къщата, рече хазайката му.

— Съучастничка ли е? — попита помощник-комисарят.

— Едва ли — обади се Поаро. — Това е странно… освен ако…

Млъкна, а ние го погледнахме въпросително. Но той само поклати глава и инспекторът продължи:

— Направих щателен обиск в стаята му. Няма място за съмнения. Открих топ хартия от тази, на която са писани писмата, голямо количество чорапи, а в дъното на бюфета, където бяха складирани, имаше пакет със същата форма и големина, но не съдържаше чорапи, а осем нови железопътни справочници „ABC“.

— Необоримо доказателство — заяви помощник-комисарят.

— Открих още нещо — продължи инспекторът и гласът му стана почти човешки от победоносните нотки. — Открих го едва тази сутрин, сър. Нямах време да доложа за него. Не намерих ножа в стаята…

— Само пълен идиот ще върне ножа със себе си — прекъсна го Поаро.

— В края на краищата той не е разумно същество — отговори инспекторът. — Във всеки случай мина ми през ум, че може да го е донесъл, а после да е осъзнал опасността и да е потърсил по-подходящо място (както отбеляза мосю Поаро). Къде би могъл да го скрие? Веднага се сетих. Стенната закачалка — никой не бута стенната закачалка. С много труд я отместихме от стената и там го намерихме!

— Ножа?

— Ножа. Няма съмнение, че е същият. Засъхналата кръв е още по него.

— Хубава работа сте свършили, Кроум — одобри помощник-комисарят. — Сега ни трябва само едно нещо.

— Какво?

— Самият престъпник.

— Ще го хванем, сър. Бъдете спокоен.

Тонът на инспектора беше поверителен.

— Какво ще кажете вие, мосю Поаро?

Поаро се беше замислил и се стресна.

— Моля?

— Казвам, че залавянето на нашия човек е само въпрос на време. Съгласен ли сте?

— А, да. Без съмнение.

Той говореше толкова разсеяно, че всички го погледнаха с любопитство.

— Нещо тревожи ли ви, мосю Поаро?

— Дори много: въпросът „защо?“ Каква е подбудата?

— Но, скъпи приятелю, та той е луд — прекъсна го нетърпеливо помощник-комисарят.

— Аз разбирам какво има предвид мосю Поаро. — Кроум великодушно се притече на помощ. — Той е напълно прав. Трябва да има някакъв мотив. Мисля, че коренът на цялата работа е силно развит комплекс за малоценност. Може да страда също и от мания за преследване, която в такъв случай е свързана с мосю Поаро. Може да е изпаднал в заблуждение, че мосю Поаро е детектив, ангажиран специално да го залови.

— Хм — каза помощник-комисарят, — днес така се тълкува. По мое време лудият си беше луд и никой не търсеше научно обяснение, за да смекчава факта. Предполагам, че един съвременен лекар ще настани ABC в болница, ще му говори колко добре се е държал през последния месец и половина и след това ще го пусне на свобода като пълноценен член на обществото.

Поаро се усмихна и не отговори.

Заседанието бе закрито.

— Даа… — заключи помощник-комисарят. — Както казахте, Кроум, залавянето му е само въпрос на време.

— Щяхме да го хванем и по-рано, ако не беше с тъй невзрачна външност — поясни инспекторът, — а то обезпокоихме сума безобидни граждани.

— Къде ли е в този момент? — бавно произнесе помощник-комисарят.