Джейн Ан Кренц
Абсолютно сигурен (6)

Шеста глава

Притискайки към гърдите си няколко пакета с покупки, Моли спря пред един павилион, боядисан в червени, златисти и тюркоазни ивици. Над вратата му имаше табела с надпис:

„Мадам Еванджелин. Узнайте тайните на миналото, настоящето и бъдещето. Съвети за любов и пари. Гарантирана дискретност.“

Тя насочи поглед към украсената с мъниста завеса, закриваща входа. Не вярваше в хиромантията, гледането на карти или в кристални топки. Последното, което искаше, бе да й предсказват бъдещето.

Докато се озърташе наоколо, покрай нея мина млад мъж, който носеше огромно плюшено мече панда. Той улови погледа й и се усмихна.

— Спечелих я за приятелката си — каза гордо.

— Чудесно — Моли продължи да гледа пандата с копнеж. — Трудно ли беше да се спечели?

— Съвсем не. Можете и вие да опитате, ако искате.

— Мислите ли, че бих могла да спечеля?

— Разбира се — отвърна без колебание непознатият. — Защо наистина не опитате? Едно хвърляне на заровете е само четвърт долар. Павилионът е ето там, виждате ли го?

— Да, благодаря. Може би ще опитам.

— Няма да съжалявате — заяви младият човек и отмина.

Моли тъкмо се готвеше да се отправи към въпросния павилион, когато чу как зад гърба й завесата на гадателката се отвори.

— Мадам Еванджелин вижда в миналото, настоящето и бъдещето! — обяви един гърлен глас. — Влезте и узнайте бъдещето си, дали ще бъдете щастливи в любовта и дали ще станете богати!

Тя се обърна изненадано. Сред потракващите мъниста бе застанала величествена, подобна на статуя, много красива жена с посребрени коси. Поразителни кафяви очи, класически нос и високи скули — и на деветдесет години жената щеше да си остане истинска красавица. Беше облечена в дълга до глезените роба, ушита от няколко пласта разноцветни тъкани. Дългите й грациозни пръсти бяха обсипани с пръстени. Масивното й колие със златни и кехлибарени висулки се губеше в дълбоко деколте.

— Здравейте — поздрави Моли. — Няма да влизам, просто имам уговорка да се срещна тук с един човек.

Жената впи пронизващ поглед в очите й.

— Мисля, че вече сте го срещнали.

— Моля?

Гадателката наклони царствено глава.

— Аз съм мадам Еванджелин. Влезте и ще ви покажа бъдещето.

Моли премести пакетите в другата си ръка.

— Би било безсмислено. Не вярвам в предсказанията, мадам Еванджелин. И, ако трябва да бъда откровена, не бих искала да узнавам бъдещето си, дори и ако можехте наистина да го предскажете. Все пак благодаря. Ако нямате нищо против, ще остана да чакам отвън.

— Моля ви, влезте — продължи мадам Еванджелин настоятелно. — Няма да ви кажа нищо, което не бихте искали да узнаете.

Моли се поколеба, любопитството й се възбуди. Огледа се наоколо още веднъж, но не видя и следа от Хари. След това се обърна отново към жената.

— Всъщност има нещо, което би ме заинтересувало.

В отговор Еванджелин се поклони.

— На вашите услуги съм. Влезте вътре и ми кажете какво бихте искали да узнаете — мънистата на завесата зазвъняха като звънчета, докато гадателката правеше знак на Моли да я последва.

Моли пристъпи предпазливо през потракващите мъниста. Вътрешността на шатрата бе изпълнена с призрачни сенки. Подът бе покрит с тъмносин килим, осеян с жълти звезди и луна. От четирите страни на палатката се спускаха на дипли дълги тежки завеси. Когато очите й привикнаха към полумрака наоколо, успя да различи маса, покрита с тъмнокафяво кадифе. В средата на масата бе поставена непрозрачна топка, която излъчваше мека светлина. До топката имаше тесте карти. На близкия рафт стоеше разлата сребърна купа, пълна с вода.

— Моля, седнете — Еванджелин посочи към единия от двата стола, поставени от двете страни на масата. — Може да сложите пакетите на пода ей там, ако желаете.

— Благодаря. Наистина започнаха да ми тежат — Моли остави покупките на пода и изпусна въздишка на облекчение. — Нямах представа, че тук ще намеря толкова полезни неща.

— Така става с повечето хора, които посещават панаира — усмихна се гадателката.

— Напълно ви вярвам. Трябваше да видите с каква навалица трябваше да се справя, докато успея да купя тези неща. Една жена буквално се опита да изтръгне от ръцете ми универсалния кухненски уред.

— Много интересно. А сега седнете.

— Добре — Моли неспокойно погледна към завесата. — Но не искам да изпусна приятеля си. Трябва да се появи всеки момент.

— Гарантирам ви, че той ще ви намери.

— Щом е така, добре — тя покорно седна и заразглежда стъклената топка и картите пред себе си.

— Сега да започваме — мадам обхвана стъклената топка в ръцете си. Очите й, върху които бе сложила няколко пласта тежък грим, срещнаха тези на Моли. — Кажете ми какво искате да знаете.

— Това, което наистина бих искала да узная, е как го правите.

Гадателката примигна неразбиращо.

— Как правя кое?

— Всичките тези трикове — Моли се приведе към нея. — Чувала съм, че професионалните гадатели имат начини да познават много неща за личния живот на клиентите си. Как го правите?

— Искате да знаете как го правя?! — Еванджелин изглеждаше шокирана.

— Точно така. Това не влиза в сферата на моите интереси, но все пък съм любопитна. По какво точно гадаете за това или онова? Дрехите? Сигурно можете да кажете много за един човек, съдейки по начина, по който се облича. Но в днешно време толкова много хора носят джинси и спортни обувки. Какво бихте казали тогава?

Лицето на Еванджелин придоби ледено изражение.

— Аз не използвам трикове. Надарена съм до голяма степен с интуиция и вътрешен поглед. Това е дарба, която се предава по наследство в семейството ми.

— Хм.

— Възможностите ми са истински. Но дори и да бях някоя шарлатанка, която използва трикове, за да узнае нещо за клиентите си, нямаше да ви разкрия тайните си.

— Точно от такъв отговор се страхувах — сбърчи нос Моли. — Е, все пак си струваше да опитам.

— Вижте какво — продължи Еванджелин. — Мога да ви кажа всичко, което пожелаете за вашия любовен живот.

— Много се съмнявам. Просто защото нямам такъв.

— Скоро ще имате — гадателката взе картите и започна да ги обръща една по една на масата. — Аха. Виждате ли синия поп?

— Да, и какво?

— Това е мъж, когото сте срещнали наскоро. Той е висок, има тъмна коса и очи с цвета на древния кехлибар, който нося на колието си. Това са очи на мъж, който притежава физическа и духовна сила. Мъж, който ще промени съдбата ви.

— Виждам, че познавате Хари Тревилиън — разсмя се Моли. — Обзалагам се, че сте негова леля. Джош май спомена веднъж своя роднина на име Еванджелин Тревилиън. И все пак, как разбрахте коя съм? Може би защото ви казах, че чакам някого тук, или Джош ме е описал?

Еванджелин й хвърли разгневен поглед.

— Разбрах това, което ви казах, защото съм гадателка. Работата ми е да знам такива неща. Сега, ако обичате, да продължим.

Моли сви рамене.

— Какъв смисъл има? Сега, след като знам коя сте вие и вие знаете коя съм аз, няма да се оставя да бъда заблудена или изненадана от нищо, каквото и да е то, което се готвите да ми кажете за Хари.

— Ами ако ви кажа, че изобщо не знам кой е този Хари?

— Хайде, стига с тези номера, познавате Хари. Признайте си — усмихна се Моли.

— Правите работата ми изключително трудна — заяви троснато Еванджелин. — Нека да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали. Съвсем наскоро сте срещнали висок мъж с тъмна коса и кехлибарени очи. Този мъж…

— Забравихте да кажете, че е красив.

Гадателката вдигна поглед от картите, в очите й гореше ярост.

— Моля?

— Не трябваше ли да кажете, че наскоро съм срещнала висок, тъмнокос и красив мъж? — Моли присви устни. — Винаги съм си мислила, че и епитетът „красив“ върви с всичко останало. Да, сигурна съм, че е точно така.

Еванджелин почука с дългия си яркочервен нокът по масата.

— Не, не е красив. Пък и ако бях на ваше място, нямаше да бъда толкова претенциозна. На колко години сте? Тридесет? Тридесет и две? Времето си тече, скъпа.

— Не се оплаквах от външността на Хари. Просто казах, че грешите. Той е висок, тъмнокос и изключително привлекателен.

Мадам погледна Моли с такъв израз, като че ли сериозно се съмняваше в коефициента й на интелигентност.

— Мислите, че Хари е красив?

— Е, може би не в традиционния смисъл — призна Моли. — Но аз не съм традиционалистка. Всички в моето семейство ценим необикновеното. Хари със сигурност е единствен и неповторим.

— Това е наистина така — промърмори Еванджелин. — Не знам как той се превърна в това, което е. Баща му беше един от най-красивите мъже, които съм виждала, а майка му изглеждаше като принцеса от приказките. Когато гените им се смесиха, изглежда комбинацията не се е получила.

Мънистата тихо иззвъняха.

— Наистина ме постави на мястото ми, лельо Еви — Хари се вмъкна в шатрата. — Не можеш ли да фалшифицираш нещо, що се отнася до високия, тъмнокос и красив тип? Поне толкова ми дължиш.

Моли се извърна бързо към него, изпускайки въздишка на облекчение.

— Здравей, Хари.

— Здравей — завесата се затвори след него.

Очите на Еванджелин светеха радостно, когато стана от стола си да го посрещне.

— Току-що казвах на приятелката ти, че никога не фалшифицирам тези неща. Трябва да държа на репутацията си. Но ще призная, че красотата е относително понятие, наблюдателят я оценява по различен начин.

Хари се разсмя.

— Как си, лельо Еви?

— Артритът отново се обажда от време на време, но освен това няма от какво друго да се оплача. Радвам се да те видя. Джош каза, че ще ни посетиш — тя заобиколи масата с протегнати напред ръце, бижутата й леко подрънкваха.

Хари прие спокойно почти задушаващата прегръдка на леля си. В полумрака Моли се опита да разгадае израза на лицето му. Както винаги той не разкриваше нищо от чувствата му. Бе невъзможно да разбере как е минал разговорът с чичо му.

Когато се освободи от прегръдката на Еванджелин, Хари забеляза купчината пакети на пода.

— Не е трудно да се разбере къде е ходила Моли. Точно от това се страхувах.

— Намерих наистина страхотни кухненски уреди — заяви Моли. — Почакай само да ги видиш. Един от уредите реже морковите като малки кошнички, които можеш да напълниш с маслини или други неща за ордьовър. А друг реже краставици във формата на лодчици.

Устните на Хари леко потрепнаха в единия ъгъл.

— Кога за последен път си чувствала непреодолима нужда да режеш моркови като кошнички или краставици като лодки?

Еванджелин се разсмя.

— Не й се присмивай, Хари. Сигурна съм, че всичките тези неща ще й харесат.

— Не съвсем. Нейната кухня е пълна с такива съвършени в техническо отношение уреди, че тези неща тук са просто повече от смешни и излишни — Хари й хвърли снизходителен поглед. — Предупредих те да не се захласваш по тези неща.

— Трябва ли винаги да си настроен толкова отрицателно? — отвърна Моли.

— Не съм настроен отрицателно, просто гледам на нещата реалистично.

— За мен това е едно и също. И за твое сведение, не съм се захласнала — възрази Моли. — Проверих уредите и наблюдавах внимателно демонстрациите. Това, което видях, ми хареса, затова купих някои неща.

— Тези търговци не продават нищо друго, освен непотребен боклук. Всеки го знае.

— Ха! За всеки уред дават гаранция, че ще трае до живот.

— Дали действително е така? И как ще направиш рекламация, ако някой от уредите се повреди? — възрази Хари. — Когато панаирът приключи, приключват също и демонстрациите, а продавачите изчезват. И тогава край на гаранциите.

Моли вдигна с досада поглед към небето.

— Знаеш ли какъв е твоят проблем, Хари? Мислиш си, че всеки в този свят лъже и мами.

Еванджелин хвърли поглед към Хари.

— Вие двамата се познавате доста добре, предполагам?

— Познавам Хари по-добре, отколкото той може да си представи — отвърна мрачно Моли.

— Познаваме се от месец — обади се Хари. — Моли има още много да учи.

Гадателката се разсмя.

— Тъй като съм надарена с интуиция и проницателност, знам коя е тя. Но защо все пак не ни запознаеш както си му е редът?

— О, извинете ме! Еванджелин, това е Моли Абъруик. Моли, това е Еванджелин Тревилиън. Една от лелите ми. Най-добрата гадателка в семейството.

— Приятно ми е да се запозная с вас — кимна Моли.

— За мен е удоволствие — Еванджелин седна до масата, взе картите и отново ги разбърка. — Нека да видим докъде бяхме стигнали.

— Стигнахме дотам, когато каза на Моли, че съм висок, тъмнокос и грозен. Поне така мисля — Хари отмести една тежка завеса в задния край на шатрата и измъкна оттам сгъваем стол.

— Това, което исках да знам, е как гадателите правят такива точни предположения за клиентите си — обясни Моли. — Някои от тях, разбира се, са общи за всички. Повечето хора искат да чуят, че ще спечелят много пари или ще намерят истинската любов. И сигурно не е опасно да кажеш на някого, че му предстои път, тъй като много хора пътуват в наши дни.

Еванджелин направи кисела гримаса.

— Приятелката ти има природен талант, Хари.

— Какво да кажа? — Хари прекоси палатката със стола в ръка. — Тя е чудесна. Вярно, поддава се на агитацията на амбулантните търговци, но общо взето е чудесна.

— Такъв комплимент няма да те доведе доникъде — Моли насочи поглед отново към леля му. — Искам да знам как един гадател или медиум прави заключения извън очевидните неща. Как виждате съдбата на всеки отделен човек?

— Също притежава и огромно любопитство — Хари сложи стола до масата, разтвори го, обърна го и го възседна, като постави ръце на облегалката. — Казвали са ми, че това е семейна черта.

— Интересно — измърмори Еванджелин. — Е, скъпа, страхувам се, че не мога да задоволя любопитството ти по този въпрос. Какво бих могла да ти кажа? Няма тайни. Това е просто дарба.

— Говорите за интуицията на семейство Тревилиън?

— Не! — намеси се студено Хари. — Не говори за това. Защото такова нещо няма.

Леля му го изгледа неодобрително.

— Би трябвало да имаш повече уважение към вътрешния поглед и интуицията, Хари. В края на краищата, ти я притежаваш в по-голяма степен от всеки друг в семейството.

— Това са пълни глупости — измърмори ядосано той.

Моли не отместваше настойчив поглед от Еванджелин.

— Ако не искате да ми разкриете триковете на гадателите, тогава разкажете ми за наследствената интуиция в семейство Тревилиън.

— По дяволите! — изсумтя Хари.

— Тя наистина се предава по наследство в семейството — отвърна спокойно Еванджелин. — Хари просто не иска да признае, че я притежава напълно. Като малък той прекарваше летните си ваканции при нас и мога да те уверя, че съм виждала проблясъци на това шесто чувство още когато беше на дванадесет години. И разбира се, бързината на рефлексите. Няма как да отрече, че я притежава. Той е един вид повторение на първия Хари Тревилиън.

— Хари ми е казвал, че този негов прародител е живял в началото на деветнадесети век — обади се Моли.

— Точно така — гадателката разбърка картите със замислено изражение. — Бил е частен детектив. Разследвал е престъпления, намирал е изчезнали хора.

— Имал ли е медиумни способности? — попита Моли.

— Не — призна Еванджелин. — Очевидно сам не е разбирал собствения си талант. Искал е по някаква причина да го отрече. Но от преданията в семейството знаем, че е притежавал интуицията. Притежавал е също отлични рефлекси. Знаем това, защото съществуват много интересни истории за това как е спасил собствения си живот, а и живота на много други хора, когато е бил заплашен от някои влиятелни личности в процеса на неговите разследвания.

— Измислици — намеси се Хари. — Чисти измислици.

Моли не му обърна внимание.

— Имало ли е и друг частен детектив в семейството?

— Не — отвърна Еванджелин. — Тази професия не е доходоносна. Вместо това семейство Тревилиън са използвали таланта си на медиуми на сцената. Четене на мисли, трикове, хвърляне на ножове, такива неща. Всеки Тревилиън след първия Хари е искал да вярва, че също притежава тази интуиция. Някои я притежават, някои не. Този талант не се предава на всички.

Моли хвърли към племенника й преценяващ поглед.

— Хари наистина притежава отлични рефлекси.

— Аз пък си мислех, че ме цениш заради ума ми — обади се той.

Еванджелин отново разбърка картите.

— В семейство Тревилиън рефлексите са неразделно свързани с Дарбата. Баба Гуен винаги казваше, че колкото по-бързи са ръцете, толкова е по-силна Дарбата — тя се обърна намръщено към племенника си. — А ти си по-бърз от всеки един от семейството, Хари. Когато отказа да следваш традицията на семейство Тревилиън, направо разби сърцето на баба Гуен.

— В случай че не си се досетила — Хари се обърна към Моли, — моята прабаба, Бог да даде мир на душата й, притежаваше истински талант да кара хората да се чувстват виновни, особено когато тези хора отказваха да вършат онова, което тя искаше. Беше страшно ядосана, когато реших да стана доктор на философските науки. Баба Гуен искаше да направя кариера, като хвърлям ножове, карам състезателни коли или скачам от високи кули в малки басейни с вода.

Еванджелин се намръщи.

— Не си справедлив към прабаба си, Хари. Не фактът, че искаше да продължиш образованието си, я ядосваше и нараняваше, а отказът ти да признаеш, че притежаваш Дарбата. Тя беше убедена, че ти си първият представител на рода от времето на първия Хари Тревилиън насам, който я притежава изцяло.

— Това ми звучи като таланта за изобретения в моето семейство — обади се Моли. — Този талант също не се предава на всички. Сестра ми го има. Аз не.

Хари я погледна, изразът му беше неразгадаем.

— Не съм сигурен в това. Ти си вложила цялата си енергия в бизнеса, защото семейството ти се е нуждаело от стабилни доходи. Мисля, че успешните ти начинания също са един вид форма на изобретателския гений. Много хора не могат да ги постигнат. Но ти успя.

Моли бе толкова изненадана от неочаквания комплимент, че не можа да намери думи за отговор. Вперила поглед в него, усещаше как страните й горят. Той й се усмихна със своята едва забележима загадъчна усмивка, която изпрати горещи вълни по цялото й тяло.

Еванджелин премести проницателен поглед от племенника си към приятелката му и обратно.

— Мисля, че говорихме достатъчно за Дарбата на семейство Тревилиън. Как мина разговорът със стария, Хари? Знам, че Леон цяло лято напада Джош заради учението му.

— Чичо Леон изобщо не се е променил — отвърна Хари. — Но все пак отново достигнахме до едно малко споразумение. Той ще се оттегли. Поне за известно време.

Моли почувства ледените нотки в гласа му. През тялото й премина смразяваща тръпка. От чувствената топлина, която я обля преди малко, не остана и следа.

Еванджелин изглежда не долавяше студенината в гласа на племенника си. Тя намигна на Моли.

— Хари си има начини да се справя с Леон. Никой друг от семейството не може. По някаква неизвестна причина Леон е склонен да го изслушва и да му се подчинява.

— Може би Хари наистина има някаква вродена способност на медиум — Моли насочи заканително пръст към него. — Знаеш как да манипулираш някого, и то много добре.

Хари й хвърли разгневен поглед, на който тя дръзко отвърна.

— Защо мислиш, че той най-вероятно има Дарбата? — попита Еванджелин изненадано.

— Защото е променил собственото си бъдеще — Моли се облегна на стола и пъхна ръце в джобовете на джинсите си. — Както и това на Джош. Това трябва да е своего рода дарба, не мислите ли? Колко хора познавате, които са променили собствената си съдба и съдбата на другите?

Хари изглеждаше изумен. Еванджелин го изгледа тържествуващо.

— Не съм си мислила за това точно по този начин. Но тя има основания да го твърди, Хари.

— Единствената власт, която съм наложил над бъдещето си и над това на Джош, е властта на здравия разум — отсече той.

— Каквото и да е, то е много по-интересно, отколкото някакви празни приказки — усмихна се Моли.

Странно, но Хари почувства, че се изчервява.

— Добре, а сега нека видим какъв ще е бъдещият ти интимен живот, Моли — устните на Еванджелин се извиха в многозначителна усмивка.

— Забравете за това — отвърна Моли.

Гадателката обаче не й обърна внимание. Взе най-горната карта от тестето и я постави обърната с лицето нагоре на масата.

— Аха. Ето го отново синият поп. Както изглежда, няма намерение да изчезне. Когато се появи два пъти последователно, тогава човек трябва да внимава. Това означава, че любовният ти живот ще стане много интересен.

— Това е просто съвпадение. Или много умело разбъркване на картите — Моли се изправи и с едно движение на ръката събра разпръснатото тесте. — Казах ви, не се интересувам какво ще покаже бъдещето ми.

— Страхливка — промърмори Еванджелин.

— Не — засмя се Хари и също се изправи. — Тя просто постъпва умно.

— Благодаря — отвърна сериозно Моли.

Еванджелин вдигна примирено ръце.

— Много добре, предавам се. Щом Моли не иска да научи какъв ще е любовният й живот, така да бъде. Това си е нейно решение. Хари, кога потегляте обратно за Сиатъл?

— Няма закъде да бързаме — той погледна часовника си. — Искам да се видя с братовчеда Ралей и жена му, а и с още някои роднини.

— Ралей сега се грижи за виенското колело — леля му небрежно разбърка картите. — Искам да те предупредя, че вероятно ще ти поиска пари назаем. Двамата с Шейла ще имат бебе.

— Благодаря за предупреждението. Хайде, Моли. Ще те запозная с още някои членове на семейството си.

— Добре — Моли се извърна към мадам Еванджелин. — Надявам се, че ще се видим отново.

— Нещо ми подсказва, че това ще стане, и то скоро — отвърна гадателката със спокойна увереност.

Хари помогна на Моли да събере пакетите с покупки. След това се спря пред масата.

— Пази се, лельо Еви.

— Благодаря, Хари — тя вдигна поглед и му се усмихна. — Ти също. Между другото, следващата седмица ще ти се обадя. Искам да поговорим за реконструкцията на салона с видеоигрите. Той е едно от най-печелившите ни начинания, а знаеш колко бързо се повреждат и остаряват такива неща.

Нещо недоловимо — примирение или може би болка — се появи за миг в погледа на Хари и изчезна, оставяйки след себе си единствено студенина. Моли изпита желание да обвие ръце около него и да го притисне в прегръдките си. Искаше да му предложи утеха, без да знае за какво.

— Знаеш къде да ме намериш, лельо Еви.

Моли също се спря пред масата.

— Сигурна ли сте, че не искате да ми кажете как така синият поп се появи два пъти последователно, Еванджелин?

— Леля Еви никога няма да ти издаде такава тайна — Хари взе тестето и умело започна да разбърква картите. — Аз обаче нямам никакви скрупули за тези неща. Ето, ще ти покажа как една карта може винаги да се оказва най-отгоре.

— Не, определено няма да го направиш! — Еванджелин грабна картите от ръцете му и ги сложи на масата. — Не и с моите карти. Никога не си имал капчица уважение към бизнеса.

— Вярно е, не съм — съгласи се той.

— Съсипа ми това тесте! — започна да мърмори Еванджелин, като опипваше картите. — Сега ще трябва да го пренареждам наново.

Моли не откъсваше поглед от тестето.

— Това означава ли, че синият поп не е вече най-отгоре?

— Точно така — отвърна Хари. — Разбърках картите по стария начин. Ако синият поп отново е най-отгоре, това ще се дължи на чиста случайност, но не вярвам да се получи — той се пресегна и взе най-горната карта.

Картата отново беше поп, но този път не син. Червен.

— По дяволите! — изруга тихо той и лицето му потъмня.

— О, Боже! — прошепна Еванджелин, впила поглед в червения поп.

— Какво има? — намръщи се Моли. — Нали не е синият поп? Съвсем друга карта е.

— Да, така е — Хари не отделяше поглед от картата.

— Какво толкова има в този червен поп? — настоя Моли.

— Просто случайност — отвърна глухо той.

Еванджелин бавно поклати глава.

— Когато работиш с карти, няма случайности.

— Добре, просто защото вече стана дума, нека приемем, че любовният ми живот ще се подобри — опита се Моли да разведри атмосферата. — Защо тогава имате такива мрачни изражения?

— Червеният поп няма нищо общо с любовния ти живот, Моли — въздъхна Еванджелин. — Когато той излезе най-отгоре, означава нещо съвсем друго.

— Какво?

— Опасност — Еванджелин насочи разтревожения си поглед към Хари. — Голяма опасност.

— Не го вярвам — намръщи се Моли.

— Много умно от твоя страна — отвърна Хари. — Това са суеверни глупости.

— Самата аз не бих повярвала кой знае колко, ако картите бяха разбъркани от мен — призна неочаквано гадателката. — Но при положение, че именно Хари направи това… Обещай ми, че ще внимаваш много, Хари!

Моли местеше неразбиращ поглед ту върху Еванджелин, ту върху червения поп.

— Успокой се — сложи ръка на рамото й Хари. — Всичко е илюзия. Нереалност. Като да улавяш ножове или да четеш мисли. Хайде да вървим.