Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Великолепная восьмерка, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2011)
Допълнителна корекция
thefly (2022)

Издание:

Гелий Аронов. Великолепната осморка

ДИ „Медицина и физкултура“

пл. „Славейков“ 11 — София

Държавна печатница „Д. Благоев“ — Пловдив

Преведе от руски: Зоя Колева

Редактор: Д. Миланов

Художник на корицата: Ал. Хачатурян

Художник-редактор: М. Табакова

Технически редактор: М. Попова

Коректор: В. Петрова

Руска; I издание; Лит. група V; Изд. №4915

Дадена за набор на 27.XII.1971 г.

Подписана за печат на 7.III.1972 г.

Излязла от печат: 27.III.1972 г.

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 6,25

Издателски коли: 5,19

Цена на дребно: 0,44 лв.

 

Гелий Ефимович Аронов

Великолепная восьмерка

Издательство „Физкультура и спорт“

Москва, 1971

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Борис

Работата с Борис Буценюк още от първия момент не потръгна. Разбира се, че не можеше да замени Сергей. Наложи се на 7-ми номер да сложим Шитко, а на 3-ти Борис. Ето, неговата лопатка се мярка пред очите ми: вдига се много-много високо и отгоре шляпва направо по водата. Половината загребване сякаш го няма. Класическа грешка! Краят също не изпълнява добре. И какво остава? Чувам как Валка шепне:

— По-закръглено зацепването!

Ех, не така! Сега той изхвърля греблото далеч от себе си. А обратно кой ще го тегли? Естествено, че не успява.

Юрий Иванович мълчи на катера, види се, не иска веднага да го изплаши. Но Борис и така има изплашен вид. Дубски продължава да му шепне нещо в гърба, Левчук също успява един-два пъти да се обърне и да изкаже мнението си.

— Четвърти номер, не се върти! — веднага се раздава гласът на нашия кормчия Валка.

И веднага:

— Защо хвърляш вода на лопатката ми? Ами че аз не мога да греба!

Това е вече Саша. Да, не завиждам на Борис.

Опитваме се да вземем старт. На Борис му е много трудно: при третото загребване греблото му потъва във водата до самия ауттрегер, Борис трескаво се опитва да го издърпа, но то се опира в гърдите му и го поваля назад. Също напълно класическа „вещ“.

— Стоп! Задържай назад! — раздава се командата на Валка. — Трети номер извади греблото.

— Валя! Връщайте се в базата! — вика Юрий Иванович.

Ето че се потренирахме… И като че ли напук край нас минава с единична лодка Сергей. Навярно е видял всичко. Е, нека се радва.

— Всички сте свободни до утре, освен Борис и Егор — посреща ни на брега Юрий Иванович. — Вземете учебно гребло — продължава той, като се обръща към нас.

Не ни е нужно да взимаме гребло — в неподвижната учебна лодка тъкмо сега се занимават новаци. Хубава компания! И защо трябва аз да седя в учебната лодка, когато другите си отиват и Света ме чака? С какво съм се провинил.

— Сядай, Егор, покажи какво значи идеално гребане — казва Юрий Иванович.

Ах, ето каква била работата! Значи, привличат ме като образцово-показателен. Ласкателно е, но Света ме чака.

— Ето тук, Борисе, е основната ти грешка — казва Юрий Иванович. — Покажи. Егор, още веднъж. Виждаш ли как влиза греблото във водата? Сега, Егор, демонстрирай грешката. Така. Виждаш ли, загребване няма — греблото само е чопнало водата и край. Сега правилно покажи. Ръцете, обърни внимание на ръцете. Те закръглят и ускоряват движението на греблото, а рамената го подхващат, но не във въздуха, а вече във водата. В същия момент заработват като отскачаща пружина краката.

Около нас са се събрали новаци. Гледат със зяпнали уста, сякаш никога не са виждали как се гребе.

— Борис, в лодката! А ти, Егор, го понаблюдавай около половин час. Особено голямо внимание обръщай на зацепването.

„Благодаря, та чак подскачам“ — както казва чичо Коля. Момчетата вече са се облекли и си отиват, Света е до хангара. Дава вид, че е силно заинтересована от нещо в залива.

— Ще трябва да поработиш няколко дни с Борис. Ще осъществяваш, тъй да се каже, шефство.

— Но, Юрий Иванович, аз имам колоквиуми, изпитите съвсем наближиха!

— Трябва, Егор. Иначе няма да успеем.

Че трябва, разбира се, трябва, но защо пък аз да се занимавам с това?

— Та нима аз греба най-добре? — опитвам се да направя заобиколна маневра.

— Че какво пък, ти имаш най-правилна схема отдясно. И после зная, че ако възложа работата на тебе, ще бъде свършена.

Опитай се след това да откажеш.

— Добре! Сега!

Тичам при Света.

— Знаеш ли — Юрий Иванович ми възложи да възпитавам Буценюк. — Днес ще трябва да поработя още около 40 минути. Може би ще си тръгнеш?

— Не, ще пуша.

„Ще пуша“ — на наш език значи ще почакам. „Да пуша“, разбира се, се случва по-често на мен, но и тя мъжествено „пуши“, ако трябва.

— Ей сега ще го понатисна… Охранил се е на съдийски разноски — заплашвам аз Борис и хуквам към учебната лодка.