Мария Барет
Любовно проклятие (6)

Глава шеста

Лондон, март 1965 г.

Дългото черно „Бентли“ на Мичъл Харви спря пред терминала за отпътуващи на летище „Хийтроу“ и паркира върху двойната жълта линия. Шофьорът слезе, махна на носача и заобиколи колата, за да отвори багажника. Двата куфара бяха натоварени върху количката и носачът се отправи към мястото за проверка, а шофьорът се качи обратно в колата. Погледна в огледалото за обратно виждане, видя, че стъклената преграда бе вдигната и като обърна поглед право напред, зачака по-нататъшни нареждания.

На задната седалка седеше Мичъл Харви със съпругата си. Той хвана лявата й ръка, погледна бързо трикаратовия диамант на безименния й пръст и я стисна силно в своята.

— Сузана?

Тя извърна към него студеното си безизразно лице.

— Ще пристигна на вилата след пет дни — каза той. — Маргарет знае с подробности маршрута на пътуването ми. Тя ще държи връзка с теб.

Сузана кимна.

— Предполагам, че ще искаш да напазаруваш — отбеляза той. — Сезонът бързо наближава.

Без да продума, тя кимна отново. Мичъл бръкна в джоба на сакото си, извади дебела пачка банкноти от по петдесет паунда и ги сложи внимателно в скута й.

— Сузана?

Тя погледна парите и се извърна към него. Ноздрите й се издуха от отвращение. Мичъл стисна пръстите й, знаейки, че диамантът се врязва в плътта й.

— Благодаря, Мичъл — каза тя след малко.

Без да отпуска ръката й, той кимна и каза тихо:

— Ще запомниш това, за което говорихме, нали, Сузи?

Даде й достатъчно време да отговори, без да престава да стиска пръстите й. Тя изкриви лице от болка, но остана мълчалива.

— Попитах те нещо, Сузана! — внезапно изръмжа той и изви китката й към себе си, при което тя извика от болка. Вдигна юмрука, в който бе стиснал дългите й тънки пръсти, останали сякаш без капка кръв. — Няма да търпя повече това! Не и сега! Стига!

Със свободната си ръка извърна лицето й към себе си и заби нокти в бузите й.

— Бях много търпелив, но хората започнаха да говорят. Разправят за някакъв любовник, за жиголо — и ми се присмиват. А аз не обичам да ми се присмиват! — той пусна лицето й и тя сведе глава, насилвайки се да преглътне сълзите си. — Разбра ли?

Като се пребори с порива да изкрещи от болката, която усещаше в ръката си, тя успя да кимне. Внезапно Мичъл пусна пръстите й и тя усети остър спазъм в китката, щом кръвообращението й започна да се нормализира.

— Няма да търпя повече това положение — спокойно каза Мичъл и приглади костюма си, сякаш нищо не се беше случило. — И не се опитвай да ме мамиш, Сузи. Винаги знам какво точно правиш.

Протегна се и натисна клаксона. След миг шофьорът му отвори и той се измъкна навън, докато Сузана изчакваше да бъде отворена и нейната врата. Стъпи уморено на тротоара, потръпна от хладния утринен въздух и като хвана Мичъл под ръка, тръгна с него към терминала за проверка. Усмихна се на младия рус мъж, който седеше зад преградата, и вяло се запита дали той е по вкуса на Мичъл. Съпругът й се обърна, целуна я по бузата, взе ръчното си куфарче и като се завъртя на пети, отиде да даде паспорта си за проверка, без да каже повече нито дума.

— Довиждане, Мичъл — измърмори тя на себе си и въпреки че се чувстваше много нещастна, бавно тръгна обратно към колата.

 

 

По-късно същата сутрин Сузана Харви излизаше от „Биба“, натоварена с чанти. Бе похарчила всичките пари на Мичъл. Това бе единственото от нещата, свързани със съпруга й, което й доставяше удоволствие — парите му. И единствената причина, заради която се беше омъжила за него. Задържа вратата отворена за младия мъж, който я следваше, натоварен с други четири големи торби, без да откъсва поглед от заоблените й форми, които ясно се очертаваха изпод тясната й яркочервена минипола. Таксито я чакаше. Броячът не бе спрял да се върти и бе отчел вече четиридесет лири. Веднага щом я забеляза, шофьорът скочи от колата, отвори вратата и плъзна поглед по голите й крака, докато тя се настаняваше на задната седалка. Кръстосвайки крака, тя приглади дългите до коленете си ботуши от мека кожа и се обърна към шофьора, който не можеше да откъсне очи от бедрата й:

— А чантите?

— О, да… Извинете — той се покашля засрамено, обърна се към младия мъж, пое торбите и грижливо ги настани на предната седалка. Сузана се наведе през прозореца, подаде на помощник-продавача десет шилинга бакшиш и нервно се огледа назад. Облекчена, че никой не я бе проследил, тя се облегна назад и отвори една книга.

— Накъде, мисис Харви? — шофьорът я погледна през рамо. От много време не беше виждал толкова изящни бедра.

— Към къщи, разбира се! — сопна се тя. Въпреки обиколката по магазините, настроението й не се беше подобрило.

— Разбира се — измърмори на себе си шофьорът, даде мигач и се включи в движението. — Предполага, се, че трябва да мога да чета и мисли, нали?

 

 

Майор Филип Милс влезе в апартамента на Гросвенър Скуеър, пусна ключовете от мерцедеса на Сузи в пепелника на масичката в антрето, остави куфара си пред вратата и извика Сузана. Погледна в огледалото и приглади косите си. Тенът му отиваше. Гладкото му слабо лице се подчертаваше от тъмнокафявия цвят, а косата му бе изсветляла почти до русо. Напълно доволен от себе си, той се усмихна и извика отново:

— Сузи? Скъпа?

Нямаше търпение да я види.

Прекоси огромната всекидневна, надникна в спалнята и разбра, че я няма. Разочарован, той се отпусна върху дивана, вдигна крака и се пресегна за най-горния в купчината брой на „Вог“. Запали цигара. Това беше временната квартира на Сузана Харви, когато идваше в Лондон и не искаше да си прави труда да отваря къщата на Риджънт Парк. Беше подарък от съпруга й и Филип Милс й бе помогнал да я обзаведе — двамата бяха купували мебелите, заедно бяха избирали леглото. Съвсем естествено той се чувстваше тук като у дома си.

Отпусна се назад, постави възглавница под главата си и отвори списанието. Дръпна от цигарата, взе пепелника от страничната масичка и го закрепи на облегалката на дивана.

Хвърли поглед към лъскавите реклами, примигна към статиите, след това угаси цигарата, затвори очи и веднага заспа. Беше единадесет часът предобед и той току-що бе пристигнал с директния полет от Делхи.

— Филип! Скъпи!

Сузана се изправи до вратата с малка фирмена чанта на „Биба“ в ръка, последвана от червендалестия шофьор на таксито, натоварен с останалите седем.

— Очаквах те най-рано следобед! — тя се извърна към шофьора и му нареди кратко: — Можеш да си вървиш. Остави чантите там!

Като ровеше в портмонето си, тя изпрати шофьора до входната врата, извади банкнота от десет лири и му я подаде:

— Благодаря.

Щом чу хлопването на вратата, Филип събу обувките си. Изправи се и се загледа към коридора.

— Сузи?

Единственият отговор бе шумоленето на дрехите й и острото потракване на токчетата по паркета. Той чакаше.

— Липсвах ли ти? — запита тя от вратата.

Той се обърна да я погледне. Тя стоеше само по черен колан и ботуши, а голата кожа на облите й стегнати гърди имаше същия кафяв тен като тази на дългите й прави крака. Отметна кичур кестенява коса през рамото си и му се усмихна.

— Боже мой! Дали си ми?… — протегна ръка. — Ела тук!

Тя се приближи и застана пред него, а той започна да целува гърдите й, галейки с устни плътта чак до втвърдените й зърна. Тя бе така преизпълнена с копнеж, че дъхът му секна. Имаше нужда от него. Сексът им беше нещо като наркотик.

— Ами покажи ми тогава — прошепна тя, улавяйки положената на ханша й ръка, за да я придвижи към покритото с дантела възвишение между краката си. След това се наведе, притисна колене от двете му страни и се зае да разкопчава колана му. — Покажи ми колко много…

 

 

Малко по-късно, докато отиваше към кухнята, за да направи чай, Филип чу, че телефонът звъни и тръгна нататък, за да се обади.

— Не! — Сузи скочи от леглото и се озова на вратата на всекидневната. Ръката му замръзна върху слушалката. Тя се опита да прикрие напрежението си и му се усмихна: — Аз ще се обадя, скъпи. А освен това облечи си нещо. Не бихме могли да знаем кой може да наднича в апартамента.

Филип я изгледа с присвити очи, докато тя вдигаше телефона, но Сузи не му обърна внимание. Тръгна към кухнята.

Тя се облегна на масата и се престори, че разглежда ноктите си. Филип я наблюдава известно време, след това влезе в кухнята, за да направи чая. С едно ухо продължаваше да слуша разговора.

— О, здравей, Попи! Да, да, чудесно, скъпа!… Не, не знаех… О, наистина ли! Ако той е тук, ще ти се обадя. Разбира се, но нещата много се промениха, Попи. Нямаш представа колко — Сузана замълча, когато Филип се появи отново и постави подноса на масата. — Добре, ще ти се обадя. Да, да, благодаря ти, Попи, ще се видим! — и затвори телефона.

Все още гол, Филип разливаше чая.

— Какво се е променило? — запита той, докато й подаваше чашата. — И кой е този мистериозен „той“?

Филип забеляза, че Сузана се изчерви, наведе се, опитвайки се да го прикрие, и се зае да завързва колана на копринения си халат.

— „Той“ няма никакво значение — отговори тя. — И много неща се промениха.

Тя се усмихна нервно и изчезна към спалнята. След няколко минути застана отново на вратата и му подаде една кърпа. Той я улови и я вдигна към нея.

— За какво ми е?

— Не бъди толкова глупав, Филип — отвърна тя. — Загърни се и се дръж прилично.

Все още пренебрегвайки желанието й, той се пресегна за цигарите, запали две и й подаде едната.

— Но защо? — попита той и отново се облегна назад. — Никога преди не си се оплаквала. И защо да не вдигам телефона? Преди това не те тревожеше.

Отбягвайки погледа му, Сузи сви рамене и се наведе напред, за да изтръска пепелта. Той улови китката й. За момент го заля паника.

— Какво има, Сузи? Омръзнах ли ти?

Тя издърпа ръката си.

— Не! Разбира се, че не си ми омръзнал! За Бога, Филип, поне това трябваше да си разбрал! — извърна поглед. Бяха заедно повече от три години и Филип Милс беше нейният живот. — Причината не е у теб, а…

Сузана замълча, изправи се и отиде до прозореца. Не искаше първият му ден у дома да започне с разправии.

— Няма нищо — завърши тя. Обърна се с гръб към него и се загледа към улицата шест етажа по-надолу. Внезапно бе обзета от отчаяние.

Филип чакаше. Наблюдаваше гърба й, напрегнатите линии на тялото й, ръцете, които се бяха вкопчили в раменете й. В гърлото му се надигаше все по-усилващ се страх.

— Друг ли си срещнала?

Сузи се извърна.

— О, Боже, не! — тя се засмя — въпросът му беше нелеп! Смехът й беше остър и болезнен и сякаш нещо в нея се пречупи. Неочаквано скри лице в ръцете си и се разплака: — О, Боже!

— Господи, Сузи! Какво има?

Филип скочи към нея и я придърпа към себе си. През тези три години никога не я беше виждал да плаче. Целуна косата й и притисна лицето й към гърдите си.

— Моля те, Сузи! Не може да е толкова лошо! Хайде, стига! — целуна ъгълчетата на устните й и тя изтри сълзите си с опакото на ръката, хълцайки високо. — Хайде!

Отведе я обратно до дивана, зави се с хавлията и отново я притисна към себе си. Внезапно изпита неудобство от голотата си.

— Сега добре ли си?

Тя кимна и бръкна в джоба си за кърпа.

— Ще ми кажеш ли какво има? Какво означават тези глупави забележки: „Не вдигай телефона“, „Не се разхождай гол“? — загледа се в изящния й профил, обграден от тъмна коса, и изпита такава любов към нея, че се уплаши. — Аз ли съм този „той“?

Тя се стресна.

— И ти не знаеш, че съм в Англия и не си ме виждала? — гласът му се извиси гневно: — Не искаш дори Попи, най-добрата ти приятелка, да знае?

Жената все още стоеше извърната настрани, обвивайки копринената кърпичка около пръстите си.

— Но защо, Сузи? — лениво запита Филип, сякаш не можеше да понася повече това, ала кръвта бучеше в ушите му. — Защо е целият този театър?

— Защото… — тя замълча безпомощно и се протегна за цигарите си.

Той улови ръката й.

— За какво? Кажи ми, Сузи!

Внезапно тя издърпа рязко ръката си, скочи и изкрещя:

— Заради гадния Мичъл! Заради проклетия гаден Мичъл! Той ме следи, шпионите му са навсякъде и знаят всичко за теб и мен. Той иска ти да изчезнеш, да си отидеш! Да се махнеш от живота ми! Заплаши ме, удари ме! Каза… — в гърлото й се надигаше ридание. Лицето й беше изкривено от болка. — Каза, че хората говорели, че си ми любовник, жиголо, и че му се присмивали. Каза, че съм предизвикала скандал!

Закри лице с ръце и захлипа.

Филип можеше само да седи неподвижно и да се взира в нея. Беше изненадан и не знаеше какво да каже, за да я утеши. Мичъл Харви никога не бе влизал в сметките му. Той беше само едно празно лице от фона, безскрупулен хомосексуалист, който се бе оженил за Сузана, за да прикрие сексуалните си наклонности. Докато бяха проявявали дискретност и се бяха движили в свои собствени кръгове, той не се беше интересувал от тях. Изобщо не се бе интересувал от нищо, а най-малко пък от Сузана.

Филип безпомощно се загледа в ръцете си.

— Сузи, моля те, не плачи така! — тихо каза той.

— Как? Като че ли не съм на път да загубя единственото нещо, което някога съм искала и съм обичала! Нима не те интересува? Нима не те… — опита се да се изтръгне от него, но той я задържа и я прегърна здраво.

— За Бога, Сузи! Престани! — извика дрезгаво, докато тя се бореше да се освободи.

Съпротивата й замря така неочаквано, както беше започнала, и тя се отпусна върху него, заровила глава в гърдите му. Филип погали косите й. Над главата й той се загледа към картината, която бяха купили на Бонд Стриит — работа на Шагал, която бяха платили в брой с парите на Мичъл. Припомни си трепета и сексуалната възбуда, която бяха в състояние да породят парите. Спомни си как бе любил Сузи цялата нощ, докато картината бе висяла на стената срещу тях, и как тя бе извръщала глава към нея всеки път, когато бе стигала до края. Нежно повдигна лицето й към своето.

— Добре ли си?

Тя кимна и се опита отново да скрие лицето си.

— Всичко е наред. Аз те обичам, нали знаеш? И няма да ме отблъснеш с това подуто лице и този зачервен нос!

Той наистина я обичаше, това беше истина. Обичаше всичко, свързано с нея — красотата й, начина й на живот, парите й.

Сузи се усмихна с тъжна полуусмивка и се отдалечи от него. Прекоси стаята, вдигна пакета с цигари и запали две, както беше обичаят им. Филип се приближи и тя му подаде едната.

— Благодаря.

Тя заговори решително, дърпайки непрекъснато от цигарата си. Щом я изпуши, веднага запали втора.

— В края на седмицата трябва да замина за Испания. Мичъл се забавлява там на вилата. Иска да прекарам с него целия сезон, да се обличам, да лъжа хората, да се преструвам! Няма да мога да те виждам. Той се е погрижил за това. Няма… — замълча, неспособна да продължи. Като преглътна с усилие, успя да се овладее. След това продължи спокойно и студено: — И е твърдо решен на това. Иска да стане член на Камарата на лордовете. Свързано е с някаква сделка, която иска да финансира, затова му е необходимо уважение и… аз! Ха! Каква гадна подигравка! Мичъл, гангстерът от Ийст Енд, в Камарата на лордовете! Лорд Харви, който използва съпругата си!

Горчивината в гласа й порази Филип. Никога не беше говорила за Мичъл и той не знаеше нищо за другата страна на живота й.

Сузи се обърна настрани и продължи с отново променен, този път почти детски глас:

— Ти ми липсваше толкова много! През цялото време, докато беше в Индия, аз мислех само за теб и за това тук — огледа апартамента, след това отпусна глава върху ръцете си. — Копнеех да бъдем заедно. Не мисля, че бих могла повече да живея без теб. Наистина не бих могла.

— Няма да се наложи да живееш без мен! — Филип хвана ръцете й. — Сузи? Погледни ме! Слушай, обещавам ти, че ще намеря начин да се справим с това.

Тя безпомощно поклати глава.

— Да! Обещавам ти! — той я придърпа към себе си и целуна дланите й. — Не бих могъл да се преструвам, че зная как, но трябва да има някакъв начин. Нима някога съм те предавал?

— Не.

Той смъкна халата и разголи раменете и гърдите й. Плъзна език по зърната й и тя потрепери. Разгърна останалата част на дрехата и се загледа в тялото, което обожаваше.

— Ще направя всичко за теб, Сузана. Всичко! Няма да те оставя да си отидеш! — прошепна. Тя затвори очи и почти повярва, че това е истина.