Мария Барет
Любовно проклятие (11)

Глава единадесета

През един друг съботен следобед, точно седмица по-късно, Джейн отново се озова в „Селфриджис“, този път с Филип, но пак без ентусиазъм при участие в пазаруването. Седеше срещу него в ресторанта, отпиваше от виното си, безцелно загледана през рамото му към другите хранещи се, и се питаше защо, за Бога, прави всичко това. Щеше да е в кремав костюм и след седмица щеше да се омъжи на малко тържество в градината, но докато слушаше гласа на Филип, който уточняваше окончателния списък на гостите, не изпитваше никакво вълнение. Беше оставила нещата на Клеър, чието усърдие стигаше за всичко.

Не защото не искаше да се омъжи — тя копнееше да стане мисис Милс и да тръгне към Индия. Дължеше се повече на това, че събитието не означаваше нищо за нея и не я вълнуваше. Искаше й се вече всичко да е отминало. Искаше й се да започне новия си живот.

— Радваш ли се, Джени? — Филип посочи с молив към списъка.

— Да — Джейн откъсна поглед от една странно изглеждаща двойка в ъгъла и го погледна.

— И смяташ, че Ройъл Долтън е по-подходящ от Споуд, по-съвременен?

Тя нямаше представа за какво говори той.

— Да.

— Добре. Значи е решено — Филип записа нещо върху листа и задраска друго, което Джейн тайно се опитваше да прочете. След това погледна часовника си. — В колко часа е срещата ти с Клеър?

— В един и половина, струва ми се. Не съм сигурна.

Той оправи ръкавите на сакото си и приглади коса. Джейн унесено наблюдаваше движенията му. Едва сега бе започнала да забелязва колко често той обръщаше внимание на вида си — приглаждаше гънките, стягаше вратовръзката, изпъваше панталоните и сакото си. Това я караше да се чувства неловко, тъй като беше от оня тип жени, които не обръщаха внимание на бримката на чорапа си, докато тя не се спуснеше по цялата му дължина, образувайки голяма дупка най-отгоре. Приглади косата си и прибра внимателно изплъзнал се от кока й кичур. Много неща около Филип бе започнала да забелязва, но упорито ги изхвърляше от съзнанието си. „Нередностите щяха да се изгладят, убеждаваше се тя, с времето любовта щеше да става все по-силна.“

Филип се протегна и хвана ръката й.

— Скъпа, имаш ли нещо против, ако те оставя, преди тя да дойде?

Джейн сви рамене. Нямаше нищо против, дори би й било приятно, защото в чантата си носеше доста интересен роман и би се зарадвала на малко свободно време.

— Толкова си добра с мен — отбеляза Филип, докато целуваше ръката й и я вдигна така, че диамантеният й годежен пръстен заблестя на светлината.

Една млада жена на съседната маса забеляза жеста, усмихна се мъдро и се обърна към майка си с висок шепот:

— Колко романтично!

Джейн освободи ръката си и се наведе да си вземе чантата.

— В колко е насрочена срещата ти? — запита тя, като извади книгата и я сложи в скута си под масата.

— В два и половина.

— Тогава може би трябва да тръгваш — предложи тя. — Нали не искаш да закъснееш?

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против?

— Разбира се. Клеър ще бъде тук след малко, а аз ще си поръчам още нещо за пиене, докато я чакам.

Филип се усмихна с една от най-очарователните си усмивки.

— Добре. В такъв случай тръгвам — стана, заобиколи масата и се наведе да я целуне. — Ще се видим довечера. В колко часа ще ни очакват семейство Литс?

Щяха да вечерят със стари приятели на родителите на Джейн на Кейдъгън Скуеър.

— В осем — отговори Джейн.

— Добре. Ще те взема от Теди и Клеър в осем без петнадесет.

Тази точност беше типична за него. Петнадесет минути за пътуване из Лондон, пет минути за паркиране, пет минути, докато намерят къщата, и в осем и десет щяха да звънят на входната врата, перфектно разчели времето. Джейн се усмихна, за да прикрие раздразнението си.

— Ще се видим по-късно — каза тя, когато той се изправи, за да огледа костюма си.

— Довиждане, мила!

Филип прекоси ресторанта, спря до вратата да й махне и изчезна от погледа й. Джейн извади книгата изпод масата, отвори я на отбелязаната страница и без да помисли повече за Филип, започна да чете.

 

 

Сузана запали цигара от пакета върху тоалетката си. Дръпна дълбоко, издуха дима от едната страна на устата си и се наведе напред, за да разгледа лицето си в огледалото. „Изглеждам добре, помисли си тя, наистина изглеждам добре и съм готова за него.“ Отново дръпна от цигарата, взе шишето с „Шанел“, обля щедро с парфюм шията и гърдите си и го втри в кожата си. Беше развълнувана, чувстваше се по-добре, отколкото през последните седмици, и като притисна пръсти към зърната си, почувства как из цялото й тяло се разнесе трепетът на сексуалната възбуда. Господи, той й беше липсвал почти до болка.

Сузи се изправи. Изхлузи халата от раменете си, пусна го на пода, отиде гола до леглото и седна на ръба му, за да обуе черните си чорапи и дантеления еластичен колан. Присегна се за роклята си. Беше семпла червена рокля, която прилягаше плътно към тялото й и под която не носеше нищо друго. Плъзна крака в черните си кожени обувки и отиде във всекидневната.

Отвори хладилника и очите й пробягаха по бутилката шампанско, чинията с пушена пъстърва и малката кутийка с черен хайвер. Беше купила всички любими деликатеси на Филип, защото искаше да го впечатли и да го поглези през няколкото скъпоценни часа, които щяха да прекарат заедно. Затвори хладилника и отиде до бюфета за чаена чаша. Само една глътка, каза си тя, отвори бутилката и изсипа безцветната течност в чашата. Изпи я наведнъж. Беше нервна и развълнувана, но това беше съвсем естествено. Ала Филип бе направил първата крачка, той й беше позвънил, за да й предложи да се видят и това, само по себе си, й носеше някаква самоувереност. Взе друга цигара от пакета на бюфета. Имаше навика да разхвърля кутиите навсякъде, за да й бъдат подръка по всяко време. Запали я, взе една чинийка за пепелник, върна се във всекидневната и седна да чака. „Той скоро трябва да дойде — мислеше си тя, като поглеждаше часовника си, — но ако го няма до два и двадесет, ще си налея още малко водка, за да остана спокойна.“

 

 

Филип плати на шофьора, вдигна поглед към сградата и изкачи тичешком стълбите към входната врата. Позвъни, изчака вратите да се отворят и влезе. Изкачи се до шестия етаж пеша, защото напрежението, което свиваше стомаха му, не му позволяваше да изчака търпеливо асансьора, и пристигна пред апартамента почти без дъх. Сузана бе оставила вратата отворена, както винаги, така че той влезе и я повика.

— Тук съм! — отговори тя от всекидневната и той се запъти нататък.

— Здравей, Сузи! — Филип застана на вратата и я загледа. Беше най-красивата жена, която някога бе виждал — висока и стройна, с изящни черти на лицето. Всичко в нея беше деликатно и крехко, но и не съвсем. Тя стана, отметна кичур от великолепната си тъмна коса и му се усмихна.

— Липсваше ми — каза му.

За секунди той прекоси стаята и я грабна в прегръдките си. Не това беше неговият план. Знаеше, че трябва да остане спокоен и равнодушен, но не можа да се въздържи.

— Господи, Сузи, ти също ми липсваше! — затвори очи и ароматът и чувствеността й го погълнаха. — Ти си прекрасна… Ти си… Ухаеш невероятно!

Тя се отдръпна и се засмя:

— Наистина ли?

Въпреки че се беше засмяла, Филип забеляза недоверието, изписано на лицето й.

— Да, наистина.

Отново я притисна към себе си и намери устните й. Не бе имал намерение да я докосва, бе мислил, че може да приключи с това, без да се приближава до нея и да усложнява нещата. Но когато тя го целуна и телата им се обвиха, той се зачуди как е могъл да бъде такъв глупак — нещата вече бяха се усложнили. Винаги са били сложни.

Сузи прокара ръце по стегнатите мускули на гърба му под сакото, отвори устни и стрелна език през неговите. Той изстена и смъкна роклята й надолу.

— Боже мой, Сузи!

Усещането за голото й тяло, притиснато към неговото, го влудяваше. Прихващайки я отзад, той я повдигна и тя обви крака около ханша му, без да отделя устни. Той я обърна така, че горната половина на тялото й остана облегната на дивана. Отдръпна се само колкото да може да разкопчее панталоните си, а с другата си ръка дърпаше роклята, която се раздра с толкова остър звук, че тя подскочи. Сърцето му лудо биеше. Зае предишното си положение, откъсна устни от нейните и ги плъзна към гърдите й. Сузи изстена, отново и отново шепнейки името му. Струваше му се, че този миг ще продължи вечно. Тогава сграбчи бедрата й, погледна към полузатворените очи и разтворените й устни и каза:

— Обичам те, Сузи! Много те обичам!

Но това беше едва доловим шепот. Думите, мислите, всичко — освен нейното присъствие — го беше напуснало. Тогава я облада с мисълта, че нищо друго няма значение, неспособен да се въздържи, победен от физическа сила, която нито познаваше, нито разбираше.

 

 

По-късно, когато двамата лежаха голи в леглото, Сузана прокара пръст по цялата дължина на тялото му — от вдлъбнатината на шията му до стегнатите мускули на бедрата му. Усети как той потръпна и го погледна в лицето. Клепачите му трепнаха, но той не отвори очи. Беше й студено и едно питие щеше да й дойде добре. „Само глътка, за да се стопля, докато той спи“, помисли си тя. Внимателно вдигна глава, освободи тялото си и седна бавно, за да не го събуди. Шляпайки боса из кухнята, намери бутилката, взе чашата си от мивката и я напълни. Изгълта съдържанието, напълни я отново до половината и бързо изпи и това. После остави бутилката и се върна при Филип. Когато се отпусна до него, той бе вече буден.

— По-добре ще бъде да се облечем — каза той, като погали гладката кожа на рамото й. — Не мога да остана дълго.

— Не можеш? — в гласа й мигновено се надигна паника и той съжали, че не е бил по-внимателен.

— Трябва да се върнеш при Мичъл — каза той. — Нали не искаш да разбере къде си била?

Тя поклати глава:

— Не, но…

Филип се усмихна и застана на колене.

— Но какво? — наведе се и погали шията й. Винаги ставаше така — щом я докоснеше, вече не можеше да остави тялото й на мира. Тя толкова го вълнуваше, че той трябваше да продължава да я докосва и да я гали.

— Купила съм бутилка шампанско, малко пушена пъстърва и хайвер.

Филип отново седна. Гледаше леко треперещите й устни и се самообвиняваше. Господи, та той се беше държал като идиот! Трябваше да предположи, че така ще стане! Трябваше просто да влезе, да й каже каквото трябва и да си тръгне. Изобщо не трябваше да я докосва! Защо никога не можеше да се въздържи? Пое си дълбоко въздух и с усилие изхвърли тази мисъл от съзнанието си.

— Чувствах се толкова нещастна — откровено каза тя. — Толкова много ми липсваше, че се надявах да прекараме известно време заедно. Мислех си, че искаш да ме видиш.

— Сузи, наистина исках да те видя. През цялото време исках да бъда с теб.

Тя го погледна.

— Наистина ли?

— Да, наистина — той стана, взе бельото и панталоните си и бързо се обу. Почти беше забравил за какво бе дошъл и само преди миг си бе помислил, че всичко ще се нареди чудесно. Преглътна напрежението, което сви стомаха му, и каза: — Защо не отворим шампанското? Бихме могли да пийнем по една-две чаши, нали?

Сузи кимна и лицето й светна. Стана и взе роклята си. Имаше време, когато не бяха се притеснявали да се разхождат голи и да се любят, когато и където поискат. Нахлузи я презглава, прибра съдраните краища, за да прикрие гърдите си и потърси в чекмеджето безопасна игла.

— Искаш ли да хапнеш нещо? — извика тя от кухнята. — Да отворя ли хайвера?

— Да, отвори го! — извика той, докато закопчаваше маншетите на ризата си. Изобщо не беше гладен и дори от мисълта за храна му се повдигаше.

Сузи се върна с поднос и подаде бутилката на Филип, за да я отвори, докато нареждаше хляба и хайвера. Той свали тапата, напълни две чаши и й подаде едната. Тя се бе отпуснала на пети и го наблюдаваше.

— Чудесно — каза тя и вдигна чашата си. — Като в доброто старо време.

Филип кимна и също вдигна своята чаша.

— За нас — каза Сузи.

— Да — Филип отпи глътка от шампанското и почувства как стомахът му се свива. — Сузи?

— Хммм? — тя взе две цигари от пакета и ги сложи в устата си. Наведе се за запалката.

— Сузи, трябва да ти кажа нещо.

Тя му подаде запалена цигара и той я взе, без да има желание да пуши.

— Да? — тя се усмихна доволно за първи път, откакто преди шест седмици бяха напуснали апартамента.

— Сузи, намерих начин как да останем заедно завинаги — преглътна и усети, че устата му пресъхва, когато тя се загледа в него недоверчиво. Остана съвсем неподвижен, докато наблюдаваше блясъка в очите й от напиращите сълзи. Стисна столчето на чашата си. — Той е доста необичаен и доста странен, но е перфектен, Сузи, което означава, че е съвсем безопасен — започна да говори по-бързо, подтикван от необходимостта да убеди и нея, и себе си: — Вече никой няма да ни притеснява, защото ще си имаме непоклатимо алиби, а пък и аз ще имам зад гърба си двореца, за да защитя репутацията си — замълча. Стягането в гърдите му едва му даваше възможност да диша. Сузана продължаваше да го гледа, но лицето й се беше променило, а очите й бяха сурови и уплашени.

— Дворецът ли? — гласът й заглъхна и тя трябваше да прочисти гърлото си. Изпи шампанското и се присегна за бутилката.

— Назначават ме за личен секретар на дука — тихо каза Филип. — Ще бъде оповестено идната седмица.

Сузи се стресна, ръката й трепна и част от шампанското се разля на масата. Продължи да налива, оставяйки виното да прелива над ръбовете на чашата.

— Моите поздравления! — отпусна се отново на пети и отпи. Ръката й трепереше. — За теб това е чудесно!

Не искаше думите й да прозвучат толкова сухо, но не успя да се въздържи, фактът, че той не й беше казал, й подейства като физически удар. С цялото усилие на волята си успя да се овладее.

— Съжалявам, трябваше да ти кажа — Филип не можеше да понесе болката, изписана върху лицето й, и сведе глава. — Сузи, не знам как да ти съобщя това, но бих желал да се опиташ да разбереш защо го правя… — леко повдигна очи и видя, че тя го наблюдава със застинало лице. — Сигурно ще ти прозвучи ужасно, но съвсем не е така. Това е нашият път, нашият шанс… — за трети път усети болка в пресъхналото си гърло и каза бързо: — Сузи, аз се женя. За назначението ми на новата длъжност при дука ми е необходима съпруга и аз намерих жена, която е съгласна да ме вземе в името на работата ми. Знам, че звучи странно, че звучи така, сякаш съм те изоставил и всичко между нас е свършено, но не е така! Това е само началото, Сузи! Трябва да разбереш, че това е свободата, от която имаме нужда! Това е непоклатимо алиби — аз, женен мъж със семейство! Кой би допуснал?

Филип млъкна, очаквайки тя да каже нещо, облекчен, че се е освободил от отприщените емоции. Вдигна поглед и видя, че тя стои застинала, съвсем неподвижна. След това мълчаливо се изправи и сграбчи ръба на дивана, за да не залитне. Отиде в кухнята, взе бутилката с водка, като едва не я изпусна, и отпи голямо количество направо от нея. Изтри устни с ръкава си и потърси опора в бюфета.

— Сузана! — Филип застана до вратата, след това тръгна към нея. — Сузи, моля те!

— Не се приближавай! — изкрещя тя и неочаквано замахна с бутилката. Филип отскочи назад. Лицето й се сбръчка и тя заплака. — Да не си посмял да се приближиш до мен!

— Сузи, моля те, недей да плачеш!

— Да не плача? Да не плача? Не казвай нищо, защото всичко ми е пределно ясно, така че не е необходимо да си правиш труда! — извика тя подигравателно, изтри лицето си и отпусна глава върху ръцете си. — О, Филип, как можа!

Болката в гласа й го преряза като с нож и той отново тръгна към нея. Понечи да сложи ръце върху раменете й, но тя гневно го отблъсна и размаха пръст в празното пространство между тях.

— Наистина ли очакваш да повярвам на подобна лъжа? Наистина ли? Защото аз не вярвам! Не вярвам на нито една твоя шибана дума, Филип! Нашият път, нашият шанс! За нас? Глупости! Това е начин за теб! Разбира се! — изстрелваше думите към него и го караше да се свива пред силата на гнева й. Вдигна бутилката и замахна с нея във въздуха. — И знаеш ли от кое най-много ме боли? От това, че ти не можа да дойдеш тук и да ми кажеш направо, а трябваше да си вземеш своята порция чукане, нали, Филип? Трябваше да се възползваш от мен за последен път!

Мина покрай него, като се притискаше плътно към вратата.

— Господи, повдига ми се от теб! — изкрещя тя от всекидневната. — Чуваш ли, повдига ми се!

Удари бутилката в ръба на масата и я разби, разпръсквайки навсякъде хиляди парченца стъкло.

— О, Боже! — тя вдигна ръка към лицето си и Филип мигновено осъзна, че се бе наранила. Кръвта се процеждаше през пръстите й и капеше върху белия килим.

— Сузана! — изтича и хвана ръцете й, опитвайки се да ги отдръпне от лицето й. То беше цялото в кръв и сърцето му се преобърна. — Ела тук! Господи, Сузи!

Тя бе изпаднала в истерия и той трябваше да я успокои.

— Виж, Сузи, всичко е наред! Всичко е наред! Ела тук, скъпа! Хайде!

Остави я да крещи на пода в кухнята и пусна студената вода, като през цялото време страхът се надигаше у него с такава сила, че ръцете му трепереха. Тя беше доста порязана и кръвта шуртеше върху ризата му. Намокри една кърпа и я притисна към лицето й.

— Дишай дълбоко, Сузи! Хайде, дишай дълбоко! Всичко е наред — продължаваше да й го повтаря отново и отново, докато плакнеше кърпата и пак я притискаше към раната. — Всичко е наред, любов моя. Аз съм тук и няма да те изоставя. Обещавам ти…

Кръвта започна да спира. Сузана леко се беше успокоила и риданията й ставаха по-тихи и по-редки. Когато Филип се зае да преглежда раната, тя хвана ръката му с такава сила, че кокалчетата му побеляха, но лицето й остана неподвижно. Трябваше да й се направят няколко шева, защото разрезът достигаше до дясното й око, но не беше толкова страшно, колкото му се бе сторило в началото. Като притисна кърпата към лицето й за последен път, Филип я отведе от кухнята във всекидневната. Седна на дивана и й помогна да се настани до него.

— Добре ли си?

Тя успя да кимне. Вдигна ръката, която още държеше, и целуна побелелите й кокалчета.

— Господи, как ме изплаши! — тихо каза той. — Не бих могъл да понеса да ти се случи нещо.

Върху пръстите му закапаха горещи сълзи.

— О, Сузи, моля те, недей да плачеш! Моля те…

— Но ти ме обичаш — изхлипа тя. — Знам, че ме обичаш.

— Да, обичам те — отвърна той. — Обичам те от мига, в който те видях за първи път. Спомняш ли си? Случи се в Каудрей Парк. Ти беше с Мичъл, току-що омъжена и изглеждаше толкова нещастна, толкова красива и нещастна, че сърцето ме заболя, докато те гледах — Сузи притихна, Филип извади кърпата от джоба си и внимателно изтри очите й. — И винаги ще те обичам, Сузи. Ти имаш нужда от мен и аз няма да те изоставя.

— Но ти… ти…

Той обърна лицето й към своето.

— Не, не съм те изоставил. Преди няколко седмици ти обещах, че ще намеря начин да останем заедно. Аз не се женя за някоя, която обичам. Как бих могъл? Та аз обичам теб! Женя се за Джейн Бенет, прекрасно двадесет и седем годишно момиче, което при това е много разумно, и с което сме добри приятели. Тя не заема мястото ти и никога не би могла да го стори. Моля те, Сузи, опитай се да разбереш това!

Той си пое дъх, почувствал, че най-после сърцето му започва да бие по-спокойно.

— Назначението ми на работа при дука е огромно постижение. Точно това съм искал винаги, Сузи. Ще се установя в Лондон. Джейн ще прекарва времето си в провинцията и ние ще бъдем заедно. Какво би могъл да каже Мичъл? Или пък който и да било друг? Господи, Сузи, моля те, имай ми доверие!

Той се наведе й я целуна.

Сузана сведе глава. Как би могла да се съмнява в него? Как изобщо би могла да живее без него? Животът й беше истинска каша: заради парите бе допуснала грешката да се омъжи за безскрупулен хомосексуалист и единственото щастие, което бе познала, бе с Филип. Трябваше да му повярва, защото нищо друго не й беше останало.

— Окото ми — каза тя. — Трябва ли да се шие?

— Да. Трябва да позвъня на някого. Ще се наложи да отидеш до болницата.

— Не! Филип, моля те, не ме оставяй! Заведи ме ти до болницата! Трябва да го направиш! Не бих могла да се оправя сама! — отново заплака и Филип нервно прокара ръка през лицето си. Беше се забавил вече достатъчно и бе буквално изцеден от емоции.

— Да се обадя ли на Попи?

Сузана не отговори.

— Не мога да те отведа до болницата, Сузи. Ами Мичъл? Това би могло дори да се появи в пресата. Моля те, бъди разумна.

— Като Джейн?

Филип преглътна гневната забележка.

— Нека да позвъня на Попи, а? — търпеливо й каза. — Тя ще те придружи до болницата и би могла да отклони пресата, ако случайно някой се навърта наоколо. Попи ще се погрижи за теб.

Той се изправи.

— Добре, Филип — Сузана се облегна и сложи ръка на дивана. Беше напълно изтощена и имаше нужда да пийне нещо. — Обади се на Попи. Телефонният й номер е записан в бележника ми.

Филип отиде за чантата на Сузи, извади бележника и крадешком погледна часовника си, докато се приближаваше към телефона — беше шест и половина. Ако Попи можеше да дойде тук до половин час, а след това успееше да се обади на Джейн от кабината на ъгъла на Оксфорд Стрийт, всичко щеше да е наред. Ако ли пък не, то тогава само Господ знаеше как щеше да се оправдава. Позвъни на най-добрата приятелка на Сузана и изчака да вдигне телефона. Не бих могъл да отида на гости направо оттук — размишляваше той, като разглеждаше ризата си. Преди това трябваше да се изкъпе и да се преоблече. Чу гласа на Попи и се съсредоточи върху настоящето.

— Здравейте, Попи. Обажда се Филип Милс. Аз съм в дома на Сузи. Случи се малка злополука. Бихте ли могли да ни помогнете? — изчака отговора й и се опита да прикрие облекчението в гласа си. — О, чудесно, благодаря, Попи. Да, ще изчакам. Значи след половин час!

Вдигна триумфално палец към Сузи, но тя дори не забеляза жеста.

— Попи тръгва насам — каза той, като се върна при нея. — След малко ще бъде тук.

Но Сузана не го чуваше. Беше припаднала.

 

 

Джейн беше в спалнята и точно приключваше с обличането си, когато Клеър я извика от всекидневната. Тръгна към телефона и върху лицето й се изписа безпокойство.

— Ало, Филип? Добре ли си?

След това се усмихна.

— Не, не, разбира се. Сигурна съм, че няма да имат нищо против — започна да навива телефонния кабел около пръстите си. — Ще им позвъня, за да ги предупредя. Наистина, Филип, всичко е наред. Не се тревожи. Върни се, когато можеш. И гледай да не се претрепеш от бързане! Да, добре, ще се видим по-късно.

Затвори телефона.

— Филип се е задържал малко повече — каза тя, като се оглеждаше за чантата си. — Горкичкият! Някаква работа в двореца. Ей сега ще позвъня на семейство Литс, за да ги предупредя, че ще закъснеем.

И без изобщо да се притеснява, тя извади бележника си и набра номера на приятелите на родителите си.