Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Riches, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
sianaa (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Уна-Мери Паркър. Богатства

ИК „Хермес“, Пловдив, 1996

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–277–6

История

  1. — Добавяне

5

На другата сутрин Морган и Зекъри пристигнаха по едно и също време, но от противоположни посоки, в апартамента на Тифани. Никой не бе спал от горещината и влагата в дългата потискаща нощ, която бе притиснала града в летаргична прегръдка. Сега, в десет часа сутринта, над него тегнеше мараня и той изглеждаше като замрял във вакуум.

Морган, свежа и искряща, независимо от всичко, слезе от линкълн-континентала на баща си и нареди на шофьора да я чака. Белият ленен костюм изглеждаше така, сякаш бе изгладен преди десет секунди, а русата блестяща коса се люлееше по раменете й в небрежни вълни.

Зекъри, небръснат и с почервенели очи, се мотаеше колебливо по тротоара с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете на дънките му. Трикотажната риза бе смачкана и мръсна около врата му.

— Зак! — Морган го изгледа с неприкрита отврата. — Какво става с тебе? Изглеждаш ужасно! — Зекъри се заспъва нагоре по стъпалата към апартамента на сестра си, като успя да избегне охраната. — Прибра ли се снощи? — продължаваше Морган.

— Не.

— Къде беше?

— На купон.

— Така ли? — Морган задуши деликатно около него, когато влязоха в асансьора. — Мама и татко ще припаднат, ако те видят в този вид.

— Ще взема душ и ще се преоблека по-късно. Искам първо да говоря с Тиф.

— За какво?

— За нещо — Зекъри излезе от асансьора пред нея, като докосна неволно снежнобялата й пола.

— Внимавай! — извика сърдито Морган. — Ти наистина си невъзможен!

Тифани вече работеше в студиото от няколко часа върху модели за предстоящо телевизионно шоу. Погледна ги раздразнено, когато влязоха. Изрично бе заявила на Глория, че не желае да бъде безпокоена по какъвто и да било повод. Имаше прекалено много работа, а сроковете бяха съвсем кратки. Само един поглед към Морган и Зекъри, докато се настаняваха на дивана, и разбра, че няма да може да работи повече тази сутрин. Въздъхна и остави четките настрани.

— Какво има? — запита тя, като местеше поглед от единия към другия. — Не е ли малко рано за теб да си вече на крака, Морган?

— Не можеш да си представиш какво се случи — започна Морган, после скочи от дивана и се хвърли в прегръдката на Тифани. — Най-фантастичната новина, която някога си чувала… луда съм от вълнение…

— Купила си нова рокля — предположи Тифани, като се измъкна от прегръдката й.

— Не, не съм… Двамата с Хари ще се женим! Чувала ли си някога нещо толкова романтично? Просто да не повярваш, нали? Когато се върнах снощи, ме чакаше телеграма от него и аз веднага му позвъних…

— Какво му каза? — Тифани забрави да затвори уста от изненада.

— Какво смяташ, че ще му кажа, глупавичката ми? Казах „Да“ бързо като светкавица, за да не промени случайно решението си — или майка му да не го промени вместо него — Морган отвори чантата си и извади тънка златна табакера. — О, не е ли фантастично, Тиф? Той така се развълнува! Ще дойде вероятно в края на седмицата, за да се срещне с всички вас и ние ще обявим годежа си и ще организираме страхотен прием! — кипяща от възбуда, Морган запали цигара и затанцува из стаята. — Ще се омъжа за Хари! Омъжвам се за Хари! — повтаряше младата жена, като че ли и тя самата не можеше да повярва.

Тифани усещаше радостта на сестра си, сякаш бе нещо осезаемо.

— Кога ще се ожените, скъпа?

— Хари не определи дата, но аз ще ти кажа какво ще стане! Искам голяма сватба в Лондон, в Уестминстърското абатство с прием в Камарата на лордовете или нещо подобно. Докато бях там, ходих на няколко сватби във висшето общество: бяха фантастични! Величествени и елегантни! — Тифани се опита да събере и подреди мислите си. Радваше се за щастието на сестра си, но знаеше, че тя ще й липсва. Колкото и влудяваща да беше Морган, с нея човек никога не скучаеше. — Разбираш ли — продължаваше Морган, като се настани пак на дивана, — че ще бъда Блеърморска маркиза, а един ден Лоумъндска херцогиня и ще притежавам замъка Дръмнадрохит и голяма къща в най-добрата част на Лондон? Господи, как ще изтрая, нямам никакво търпение?!

— А момичето, за което той щеше да се жени?

Морган сви рамене и направи гримаса.

— Няма късмет. Във всеки случай не е нищо повече от скучно сиво нищожество… Тиф, ще възпламеня английското общество! Ще давам фантастични вечерни приеми и „Вог“ ще пише за мен в раздела „У дома“! Ще поръчам на Брайън Орган, който нарисува принцеса Даяна, да нарисува и моя портрет! Ще организирам ловни сбирки в замъка и ще каня министри от кабинета. О, двамата с Хари ще живеем страхотно интересен живот! Аз съм жената, от която той има нужда!

Тифани мълчеше. Нищо от изброеното не се покриваше с нейното разбиране за щастие. Искаше да бъде търсена като професионалист: харесваше предизвикателствата на работата си, радваше се на изкараните с труд и личен талант пари. Искаше и Хънт… Искаше го с душата и тялото си, искаше го страстно и силно… Отново осъзна колко различни са с Морган. Нуждите и желанията им бяха толкова невероятно далечни! И все пак те се разбираха: беше им ясно, че точно различията между тях ги сближаваха, колкото и странно да звучеше това. Тифани се усмихна. Трудно бе да се съпротивлява на ентусиазма на Морган.

— Скъпа, искрено се радвам за теб — тя целуна нежно сестра си. И едва тогава забеляза Зекъри, който се бе свил в единия ъгъл на дивана, самотен и отхвърлен. На миглите му проблясваше самотна сълза. Не бе продумал, откакто бе влязъл.

— Скъпи, какво има? — Тифани обгърна с ръка раменете му. — Ние пак ще виждаме Морган, дори и да живее в Англия.

Той наведе отчаяно глава.

— Не е заради това… — погледна към Морган. — Радвам се за теб — наистина се радвам.

— Какво има тогава? Държиш се доста странно, откакто дойдохме — Морган всмука силно от цигарата си и изпусна съвършени колелца дим.

Зекъри се обърна към Тифани.

— Имам… имам нужда от пари, много пари… — гласът му трепереше. — Не знам откъде да ги намеря. Трябва да ги осигуря до тази вечер. Питам се дали… дали би могла да ми ги дадеш назаем?

Тифани го гледаше съчувствено.

— За какво са, Зак? Получаваш доста солидна издръжка от татко. Защо не помолиш него? Той винаги ще ти даде пари, ако става въпрос за книги или нещо друго, свързано с училището. Знаеш, че винаги проявява разбиране в такива случаи.

— Не мога… Искам да кажа, вече го помолих… — огледа отчаяно стаята, като че ли търсеше изход за бягство. — Имам нужда от две хиляди долара до довечера и ако не ги намеря… — той избърса нервно носа си с разтреперана ръка.

— Две хиляди! Но за какво? — извика Морган.

— Дълг от комар.

„Прекалено бърз и гладък отговор — помисли Тифани. — Като че ли го е репетирал многократно.“

— Как може да си такъв глупак! — Морган беснееше. — И къде, по дяволите, си играл комар, след като не си пълнолетен?

Със смразяващ поглед Тифани я накара да замълчи.

— Какво точно не е в ред, Зак? Не изглеждаш добре… — говореше му ласкаво като на малко дете.

— Добре съм — той направи опит да отметне предизвикателно глава, но не успя да ги измами. — Ще ти ги върна, Тиф, обещавам. Веднага щом получа парите, ще ги върна с лихвите. Проблемът е там, че ми трябват за тази вечер, а мама и татко няма никога да разберат… Само ще стане още един скандал…

Тифани се изкуши за миг да продължи с въпросите: нещо не бе в ред със Зекъри — държеше се странно и действително не изглеждаше добре. Но се отказа, протегна ръка за чантата си и извади чекова книжка.

— Добре, Зак. Този път ще ти помогна. Две хиляди долара са много пари и се надявам, че ще ми ги върнеш при първа възможност — тя написа бързо чека. — Давам ти ги при едно условие — той я погледна нетърпеливо, готов да обещае каквото и да било. — Давам ти тази сума назаем, при условие че никога повече няма да играеш комар или да вършиш нещо друго от този вид. Не знам как виждаш нещата и кои са приятелите ти, а и не питам, но ако още един път се получи нещо такова, отивам директно при мама и татко. Ясно ли е? — нежността в очите й опровергаваше суровата заплаха.

— Да, Тиф, благодаря ти. Да, обещавам! — лицето му светна от облекчение: също както в миналото, когато успяваше да се измъкне ненаказан от някоя беля.

— Луда ли си? — извика Морган. — Защо му помагаш? Лъже, че е играл комар! Сигурно някое момиче е забременяло от него!…

— Както вече казах — Тифани погледна студено сестра си, — не задавам въпроси. Единственото, което искам, е да стои настрана от подобни проблеми в бъдеще. — „Ако Морган не беше тук, щях да разнищя нещата и да разбера какво става с него“ — помисли Тифани. Между Морган и брат им нямаше близки контакти и разбирателство. Зекъри бе наказван много пъти заради Морган, която винаги съумяваше да изкара нещата така, че той да излезе виновен.

Морган бързо загърби проблема на брат си и се върна към единствено интересната за нея тема.

— Трябва да изработиш модел за сватбената ми рокля — говореше тя, докато прелистваше модно списание. — Нещо в тежък бял атлаз и много драматично!

Зекъри се измъкна, стиснал чека в джоба си. Не знаеше колко дълго би могъл да преживее без наркотик, но се надяваше, че ще спази обещанието си пред Тифани.

 

 

Подготовката на приема на Рут и Джо Калвин в чест на годежа на Морган се извършваше в атмосфера на елегантно разточителство. Бяха поканени двеста гости и целият ден кипеше от трескаво напрежение. Появиха се цветари и аранжираха огромни каскади екзотични цветя на всяко свободно място. Доставчици на хранителни стоки докараха цял фургон деликатеси, внос от Франция — „pate de foie gras“[1], от Русия — чер хайвер и от Шотландия — пушена сьомга. Вече се изстудяваха дузини бутилки шампанско „Дом Периньон“, а барът бе плътно зареден с най-разнообразен алкохол. Цяла армия прислуга полираше до блясък сребърните прибори и шлифования кристал, други разстилаха покривки върху масите и се препъваха в цветарите, които се опитваха да спускат отпред цветни гирлянди. Възглавнички се подреждаха и раздухваха, допълнителни пепелници се поставяха, докато други полагаха напразни усилия да почистят всяко петънце с прахосмукачки…

Джо се върна от работа рано следобед, за да провери лично всяка подробност. Първият стилист на „Видал Сасун“ вършеше чудеса с косата на Рут в спалнята, а на леглото лежеше рокля, създадена специално за нея от Оскар дьо ла Рента. Джо се изпълни със самодоволство. Бяха поканени всички негови приятели от бизнеса — както и някои неприятели, плюс много приятелки на Рут, по-голяма част от които работеха активно в нейните благотворителни комитети. Джо се надуваше като пуяк — а и имаше защо! Нито един от поканените не можеше да се похвали с дъщеря, която ще се омъжва за английски благородник от най-висш ранг! Тази вечер трябваше да протече гладко. Каквото и да говореха зад гърба му, сега трябваше да признаят, че той е победител и щедър домакин. Тъй като сватбата предстоеше да стане в Англия, той правеше планове да плати самолетните билети на поне сто и петдесет от своите колеги и приятели, да ги настани в „Савой“ и да ангажира „Анабел“ за прием вечерта след сватбата. Когато Джо вършеше нещо, той го вършеше със замах и стил. Присвил устни, потриваше самодоволно пълните си ръце. Оставаше му да провери само дали Рут се е справила приемливо с личните си ангажименти по подготовката.

 

 

Морган беше тръгнала в единадесет часа тази сутрин към летище „Кенеди“, за да посрещне Хари. Облечена в изящен бежов копринен костюм, с обувки и чанта от крокодилска кожа, тя се отпусна на задната седалка на бащината си кола, доволна и щастлива. Най-сетне Хари пристигаше. Изминалите две седмици й се сториха безкрайно дълги. Всъщност ставаха вече три седмици, откакто не го бе виждала! Опита се да си припомни лицето му, но то й избягваше, чертите му се разтопяваха в главата й… Но гласът му, богат и топъл, неутежнен от английски акцент, бе чудесен — през тези две седмици те разговаряха ежедневно по телефона.

Най-вълнуващ беше фактът, че той носеше символа на връзката им: годежния пръстен — единственото нещо, за което бе копняла най-много. Хари отказа да й го опише, за да я изненада, но й каза, че е „много красив“ и „семейно бижу“.

Най-сетне тя ще го постави на пръста си и тази вечер ще бъде с него. Надяваше се, че цветът му ще пасва на новата й рокля — ако беше цветен, разбира се.

 

 

Тифани работи напрегнато в студиото през целия ден: наближаваше срокът за предаване на моделите за телевизионното шоу. Навсякъде около нея бяха подпрени или закачени скици на костюми, нарисувани с изтъкване на всяка подробност. Към всеки модел бяха приложени мостри от съответната тъкан, мъниста, пайети или декоративно перо. Крайният резултат изглеждаше много приятен. След безкрайните разговори с главния моделиер на постановката — Ръс Хейб, и с Тони Сетър — който отговаряше за светлинните ефекти, тя имаше чувството, че въздействието върху зрителите ще бъде сензационно. В някои сцени се струпваше богатство от цветове, в други преобладаваше строгият стил и липсата на украса. Екипът на Даян Джианкана шиеше костюмите и Тифани се радваше, че моделите и ще бъдат реализирани точно. Сега бе пет и пет следобед, а тя бе започнала работа с Шърли и Мария в осем часа сутринта и бе много уморена.

— Глория — извика Тифани, — би ли могла да ми приготвиш чаша лимонов чай?

— Разбира се, госпожице Тифани. Искате ли да прибавя малко сладки?

— Не, благодаря.

Тифани се изправи и се протегна. Имаше болки във врата и раменете, усещаше неприятно пулсиране в главата. За днес бе свършила достатъчно работа. Чувстваше се напълно изпразнена от съдържание, загубила способността си за обективна преценка на нещата. След чая ще полегне малко, после ще вземе ободрителен душ и ще се приготви за приема.

Още не бе решила какво точно ще облече.

 

 

Рут Калвин се безпокоеше за списъка на гостите. Тревожеше се още кой комплект бижута ще отива най-добре на новата й рокля. Дали изумрудите и перлите ще изглеждат по-добре от диамантите и сапфирите? Опипа новата си прическа отзад с надеждата, че не изглежда прекалено пухкава. Рут знаеше, че е глупаво да се безпокои за тези малки подробности, но този факт не й помагаше. Ако стане нещо и приемът не потече по мед и масло, Джо ще обвинява нея.

Новината за годежа на Морган се бе появила във всички вестници преди няколко дни. Напечатан беше обширен репортаж за Хари, в който той бе представен като „бъдещия английски Лоумъндски херцог с около четиристотин хиляди декара земя“.

Други колони за светска хроника бяха подели тази линия и пресата се бе развихрила. Приемът щеше да бъде отбелязан във всеки вестник на следващия ден и Джо щеше да бъде доволен: разходите щяха да бъдат оправдани. Но ако наетите келнери закъснеят? Или най-важните гости не се появят? А ако някой се напие или запасите от шампанско не стигнат?

Рут протегна обсипана с пръстени ръка със съвършен маникюр към шишенцето с таблетките успокоително.

 

 

Пристигнаха първите гости. Изящно облечени жени се оглеждаха безцеремонно една друга, докато се прегръщаха лицемерно и докосваха бузи със свити за целувка устни. Рут и Джо ги посрещаха в хола с Морган и Хари, изправени до тях. Морган гордо излагаше на показ годежен пръстен с голям тъмен рубин, красиво инкрустиран в злато и обиколен с диаманти. Според разказа на Хари той принадлежал някога на Шотландската кралица Мария, която го дарила на някакъв негов прародител след посещение на Дръмнадрохит. С въздишка на облекчение Морган си даде сметка, че изборът на рокля от шифон с тъмночервена дантела е истинска находка: роклята сякаш бе създадена точно за този пръстен! Потрепери, като си спомни, че едва не избра морскосиньо! Представителите на пресата поглъщаха всяка подробност край прожекторите около тях. Хари държеше гордо ръка около талията й, докато го представяха на приятелите им. Очарователен и усмихнат, той повтаряше: „Да, разбира се, аз съм голям късметлия…“ и: „О, да, знам, че ще бъдем много щастливи…“.

Когато пристигна Тифани, фотографите побързаха да заемат изгодни позиции: една обща снимка на сестрите би била попадение! Още повече като се вземе предвид личната популярност на Тифани. Камерите изщракаха точно когато Морган протягаше към нея лявата си ръка, за да й покаже пръстена. Страхотна снимка!

С чаша шампанско в ръка, Тифани отиде във всекидневната, за да види кои от гостите са дошли. Още никаква следа от Хънт. Надяваше се, че ще успее да дойде. Между гостите се плъзгаха келнери в бели сака със сребърни табли в ръце, заредени с питиета, и подноси с чер хайвер, грозде, ивици пушена сьомга, яйца от чайки и банички с пълнеж от омари. Наглед всички се наслаждаваха на вечерта. Тифани се върна в широкия коридор.

Рут посрещаше новодошлите с усмивка, която с всяка минута изглеждаше все по-застинала и по-застинала. При всяка група новодошли, която пресичаше прага й, сърцето й прескачаше по един удар. Почти всички важни персони бяха вече дошли, но няколко все още липсваха. Прехапа устни, когато забеляза, че Джо се развеселява и отпуска. Той тупаше мъжете приятелски по гърбовете, ласкаеше жените и им предлагаше питиета.

— Всичко наред ли е, мамо? — запита тихо Тифани, като се приближи незабелязано до майка си.

— Засега да… Смяташ ли, че приемът върви добре?

— Разбира се! Престани да се безпокоиш. Ако искаш, ще обиколя да видя дали някой не е самотен или жаден, въпреки че всички ми изглеждат добре.

— О, моля те, Тифани, направи го! Увери се, че нищо не липсва — и Рут се обърна да поздрави партньора на съпруга си, Зиг Хофман, и съпругата му, без да успее да прикрие вътрешното си напрежение. Тифани бързо се оттегли във всекидневната, когато го видя, и не му даде възможност да й каже каквото и да било. Не го харесваше и предпочиташе да избегне необходимостта от размяна на любезни баналности с него.

Докато обикаляше всекидневната и вземаше мерки всеки да има събеседник и всяка чаша да е пълна, Тифани установи, че няма желание да разговаря с нито един от гостите. Никой от тях не работеше в областта на шоубизнеса и никой не се интересуваше от него, което беше още по-лошо. Вбесяваше я фактът, че за всички присъстващи тя не беше нищо повече от хубавичката най-голяма дъщеря на Калвинови, която запълваше времето до женитбата си със своето забавно хоби.

— Изглеждате много добре, скъпа.

Тифани се обърна към възрастен конгресмен, с когото баща й се опитваше да се сближи от години.

— Благодаря. А вие как сте? — той беше вероятно най-интелигентният човек тук и Тифани се радваше на срещата с него.

— Добре съм. Много щастлив повод, нали? — той огледа стаята с мека усмивка.

— Да, чудесен е — съгласи се Тифани, като погледна Морган и Хари, които обикаляха стаята, хванати за ръка. — Много се радвам за Морган, въпреки че ще ми липсва, когато отиде да живее в Англия.

— Годеникът й прави много приятно впечатление — той потупа бащински Тифани по рамото. — А кога ще се омъжи хубаво момиче като вас?

За секунда неконтролируеми сълзи запариха под клепачите й.

Хънт беше единственият мъж, когото някога ще обича, единственият мъж, за когото би искала да се омъжи, а той дори не бе тук. Бързо се овладя, сви рамене и отговори шеговито:

— Вероятно в близко време! В момента съм много заета, за да мисля по този проблем. Работя върху моделите за костюми към телевизионно шоу, една от най-големите поръчки, върху които съм работила досега — после се впусна в описание на работата си. Тя бе единствената част от живота й, върху която имаше пълен контрол, и винаги с радост говореше за нея. Очите на сенатора й подсказаха, че той се интересува толкова от работата й, колкото и другите приятели на Джо и Рут. — Ако ме извините, ще проверя дали родителите ми не се нуждаят от помощ — в гласа й звънна извинителна нотка. Преди още да завърши изречението си, той се смеси с другите гости.

 

 

Рут дишаше малко по-спокойно, въпреки че главата й се цепеше от болка. Двамата с Джо бяха престанали да приемат гости преди двадесетина минути. Всички изглеждаха доволни, но защо тогава я измъчваше неясно предчувствие?

Джо зашепна на ухото й:

— Мисля, че е време да вдигна наздравица. Нареди на келнерите да осигурят пълна чаша за всеки.

Той тръгна да търси Морган и Хари. Рут кимна. Скоро всичко щеше да приключи. Едва имаше сили да дочака края.

— Татко, приемът е фантастичен! — Морган възторжено стисна ръката на баща си.

— Да, всичко върви много добре — Джо я целуна по бузата. — Изключителен, паметен случай. Добре ли си, Хари?

Хари се усмихна широко. Бе пил доста шампанско и сега наистина се чувстваше прекрасно.

— Да, благодаря, сър! Наистина е чудесно, че организирахте този прекрасен прием заради нас.

„Учтиво момче. При това истинска класа“ — помисли Джо с усмивка. Искаше му се само да не го нарича „сър“.

— Добре. Добре. Вие двамата стойте тук. След минута ще произнеса малка реч.

— О, татко! Трябва ли да… — Морган не довърши изречението си. Речите на баща й в Деня на благодарността бяха непоносими, не беше трудно да си представи какво ще каже тази вечер! От друга страна, би било подло да го лиши от тези мигове на слава, защото бе повече от сигурно, че няма да има такава възможност на сватбата. — Добре, татко. Какво искаш да правим ние? — запита тя с усмивка.

— Просто да стоите ей там, пред камината. Къде изчезна майка ти? Не знам какво й става тази вечер — леко смръщен, Джо тръгна да търси жена си и случайно забеляза Тифани да се впуска към вратата и да прегръща висок привлекателен мъж. Стисна гневно устни. Не знаеше, че Хънт Келерман е между поканените. За Бога, кога Тифани ще намери подходящ човек?

 

 

Рут и Джо стояха един до друг пред една от цветните каскади, която почти закриваше камината. До тях Морган и Хари се държаха за ръце и тихичко се смееха.

— Приятели мои — започна Джо. Никой не му обърна внимание и се наложи един от келнерите да почука силно със сребърна лъжица по бара. Разговорите постепенно заглъхнаха. Джо изчакваше, предпазливо повдигнат на пръсти, като птичка, готова да полети. Държеше на вниманието на всички присъстващи. — Събрали сме се тук тази вечер да пием за здравето и щастието на красивата ми дъщеря Морган и годеника й, Блеърморския маркиз. Двамата с Рут с радост приемаме в лоното на семейството този прекрасен, достоен младеж. В дъното на душата си знам, че той ще се грижи добре за нашето малко момиче. Когато се оженят в Англия през есента при подобаваща за случая британска традиция в присъствието на всички благородници, родственици на маркиза, моето желание, и това на жена ми, е всички вие да се присъедините към нас отново, за да станете, свидетели на обвързването на тази прекрасна млада двойка в семейство…

— О, не мога да повярвам! — прошепна Тифани в ухото на Хънт в най-отдалечения край на стаята, където стояха. — Какъв ужас! Как да го накараме да спре? — Хънт й намигна многозначително.

— … Така че сега ви каня, мили приятели — продължаваше Джо, вече набрал скорост, — да вдигнете чаши и да пиете за богатството, здравето, щастието и просперитета на…

През прага се втурна някаква фигура и сърцето на Рут буйно подскочи. Разчорлена и с подивели очи, тази личност се впусна край стреснатите гости към Джо, вторачена злобно в смутеното му лице.

— Престани с тези глупости, гаден кучи сине! Ти не си нищо друго, освен… освен гадна, воняща лайняна купчина!

От всички страни засвяткаха фотоапарати и прожектори.

Зекъри скочи напред, протегнал ръце към гърлото на баща си.

Бележки

[1] Пастет от черен дроб (фр.). — Б.пр.