Марк Джоузеф
Вирусът Y2K (18)

18.

Времето нито се ускори, нито се забави; по-скоро тиктакаше както винаги. Беше сложно и вероятно непознаваемо дори за Стивън Хокин. Розово слънце изгря над Бруклин. Петнадесет сантиметра сняг покриваше Ню Йорк, а деликатесната закусвалня на Берни работеше.

— Как мислиш, ще има ли мач за купата? — попита Спилман.

— Нямам представа — отвърна Пакард. — Но не допускам някой да играе този уикенд.

— Все така ще се случи — изсумтя Копланд недоволно. — За пръв път от двадесет години „Джетс“ стигат до финала, и това трябваше да се случи.

Ед Гарсия влезе, постави шапката и дипломатическото си куфарче върху масата и тежко се отпусна.

— Някой от вас успя ли да поспи? — попита той, като разкопчаваше сакото си. — Не ми отговаряйте. Не ме интересува.

Берни подвикна на капитана:

— Ще ядеш ли?

— Дай ми минутка да си поема въздух.

— Добре. Спокойно. Ей, вие гледахте ли фойерверките?

— В Джърси още има фойерверки — осведоми ги Гарсия. — Някакъв химически завод пламнал.

— Само един ли?

— Доколкото ми е известно.

— Чухте ли какво станало във Фриско? — попита Спилман.

— Не. Какво?

— Някакви типове обрали „Банк ъф Америка“. Задигнали шестдесет милиона долара.

Копланд пребледня.

— Това пък къде го чу? — настойчиво попита той. — Откъде ще знаеш какво става в Калифорния?

— Чух го. От някакъв тип.

— От някакъв тип! Страхотно. На това се вика слухове.

— О, върви по дяволите. — Спилман се извърна от Копланд. — Ей, Берни, дай ми наденичка, бъркани яйца и бял препечен хляб.

— Наденичка, бъркани и печен хляб.

— Точно така. И включи телевизора.

— Все с този телевизор. Как живеете?

— Как е твоят Исус? попита Пакард Гарсия.

— Загубил си е ума, ако някога го е имал. А ти чу ли се с жена си в Мейн?

— Не. Няма телефони. Ще отида там днес, ако успея.

— Имаш ли бензин?

— Пълен резервоар.

Берни включи телевизора, превключи през няколко бели екрана и накрая попадна на Ей Би Си.

— Ей, Допи, я гледай. Това е твоята сграда.

Под оскъдната светлина на ранното утро Ей Би Си разпо-ложи подвижна телевизионна кола пред „Копланд Инвестмънтс“ на Насо стрийт. Камерата се насочи към тъмната тухлена фасада, а репортерът направи късо представяне.

— Днес сутринта започва да се сглобява историята как малка група компютърни специалисти в тази сграда са успели да запазят осветлението в Манхатън. От „КонЕд“ разбрахме, че екип програмисти, тук, в „Копланд 2000“, начело с Доналд Копланд и работещи в сътрудничество с „КонЕд“ и кмета Рудолф Джулиани…

Копланд сияеше. Берни бъркаше яйцата. Гласът по телевизията обяви Копланд за Човека, спасил Ню Йорк. Репортерът интервюира Бо и Каролин. И двамата бяха облечени в тениски на Среднощен клуб. После направиха пауза за рекламата на „Чейс Манхатън“. 2000 годино, ние сме готови!