Йежи Едигей
Смъртта дебне под прозореца (14)

XIV.
Колата наистина ли е повредена?

— Скъпи майоре, що за желания? Лека кола? Нима някой участък в нашето воеводство разполага със собствена кола? Най-много със служебен мотор. Ако ви дам, утре ще дотърчат всички началници и ще ме разкъсат на парчета. Всеки ще твърди като вас, че не може да работи без кола. Поне да знаех защо ви е тази сирена. Впрочем откъде да ви я изкопая?

— Преди два месеца вие сам, другарю полковник, ми предлагахте автомобил. И то не някаква си сирена, а луксозен мерцедес.

— Предлагах. И какво от това? Дават ли ти, вземай. Сега нямам. А докъде стигна разследването на убийството на Квасковяк? — Стария дипломатично смени темата и премина към атака.

— Мисля, че не след дълго ще мога да направя подробен рапорт с конкретни резултати.

— От месеци все тая песен слушам.

— Обещахте ми всестранна помощ във воденето на разследването, другарю полковник. А кола не ми давате. Необходими са ми също трима добри оперативни работници.

Капитан Левандовски се намеси:

— Според мене майорът трябва да получи кола.

Неваровни погледна изненадано по-младия си колега. Не очакваше от негова страна помощ. Но лицето на капитана бе непроницаемо.

— Подкрепяте Неваровни, защото вие самият не напредвате. Знам ви аз.

Левандовски не отговори на предизвикателството. Само поясни:

— Задачата на майора беше да води разследване в Подлешна. Без елементарното транспортно средство, каквото е колата, при тамошните условия се работи трудно. А ако се наложи да проследи някого?

— Да ви се не види! — Не беше ясно дали полковникът наистина се сърди, или се преструва, понеже не му се иска да обеднява и без това скромния автомобилен парк на управлението. — Добре, Неваровни, ще получиш кола. Не сирена, защото такива коли изобщо нямаме. Сигурно варшава, но не нова.

— Само да е в изправност и да няма надпис „милиция“.

— Добре. Ще получиш. А звездичка от небето случайно не искаш ли?

— Не. Само двама добри оперативни работници, непознати в района.

— И дума да не става — отсече полковникът. — Сам се справяй.

Майорът не настоя повече. Сметна, че и без това е постигнал успех. Честно казано, не разчиташе да получи кола и беше готов да вземе на заем някакъв мотоциклет. През зимата с това нямаше проблеми. А сега щеше да има на свое разположение варшава. Ама този Левандовски дали не го подкрепи само за да твърди после, че Неваровни въпреки помощта на управлението не постига резултати? Не е важно. Важното е, че ще разполага с кола. Този път господин капитанът ще бъде здравата измамен.

Неваровни се върна в Подлешна с кола.

Колата действително облекчи работата на участъка. По-бързо и по-лесно правеха проверките из целия немалък район. Неваровни обаче държеше на едно: всяка вечер колата трябваше да бъде оставяна в безупречно техническо състояние. Неробис, който разбираше от „мотори“, не след дълго превърна износената бричка в достоен конкурент на всяка нова кола, току-що слязла от фабричния конвейер.

Дните минаваха. В началото майорът контролираше своята помощничка, но бързо се убеди, че не е необходимо. Всеки ден малко преди шест в неговата стаичка се разнасяше телефонен звън — офицерът бе наредил да му монтират отделен апарат. Вдигаше слушалката, момичето казваше: „Всичко е наред“, и затваряше телефона.

Дойде Коледа, дойде Нова година. Едва на четвърти януари Неваровни чу възбудения глас на Воркуцка:

— Ще дойда след училище. — Момичето не се сдържа да не добави: — А аз си мислех, че ме будалкате, господин майор.

— Разбрах. Много ви благодаря. Елате при мене в участъка около четири часа.

— Добре, ще дойда.

Майорът набързо облече кожухчето си и нахлузи скиорската шапка, с която не се разделяше. Варшавата го очакваше в пълна бойна готовност. Изкара я от дворчето и потегли към столицата. Не бързаше. От предишните си наблюдения офицерът знаеше, че разполага с много време. Най-малко един час. За да избегне обаче евентуалните изненади, за всеки случай предпочиташе да бъде в набелязания наблюдателен пункт по-рано.

Колата премина през селището и излезе на пътя за Варшава. В Избово майорът зави в една странична уличка и разположи колата така, че да вижда идващите от Подлешна автомобили.

Оставаше му само да чака по-нататъшното развитие на събитията.

Минаха почти два часа. Най-сетне майорът видя познатата кола. Запали двигателя и подкара бавно след вартбурга, насочил се към столицата. Вартбургът се движеше бавно, не се опитваше „да се откъсне“ от варшавата. Така двете коли стигнаха до началото на града. Едва на улица Волска предната кола сви наляво. Майорът я последва. Вартбургът измина само двеста метра и влезе в широко отворената порта на един автомобилен сервиз. Колата на офицера продължи и след малко той паркира на известно разстояние.

След десетина минути собственикът на колата излезе от сервиза и тръгна по Волска.

Неваровни го последва отблизо. Видя как мъжът, когото следеше, се качи в трамвая. Колата на офицера от милицията съпроводи трамвая до кръстовището на Алейе Йерозолимске и Круча. Тук Неваровни зави надясно и след малко спря. Предположението му се потвърди. Въпросният човек отиваше към местоработата си. Щом той изчезна във входната врата, милиционерската варшава се върна при авторемонтната работилница.

Майорът слезе от колата и разгледа внимателно околността. През отворената врата на сервиза се виждаше неголямо, зидано хале, в което имаше няколко ремонтирани автомобила. Други коли чакаха реда си на двора. Сред тях беше и старият вартбург. Монтьорите се суетяха по двора и в работилницата.

Майорът прочете фирмата: „Авто и мотоуслуги, инж. Адам Годлевски“.

Замисли се. Откъде му беше познато това име? Негов стар познат? „Клиент“ от многобройните случаи в милицията?

Не. Това име той бе чул съвсем неотдавна. Дали Роман Вятковски не беше споменал именно Адам Годлевски, когато се хвалеше съгласно обичая си в какъв добър автомобилен сервиз работи?

Неваровни се огледа. По улицата вървеше момче, горе-долу дванадесетгодишно. Когато наближи, майорът го заговори:

— Слушай, момчето ми, имам една молба към тебе. Влез в работилницата и кажи на господин Вятковски да излезе на улицата, защото го чака един негов познат.

Момчето изпълни поръчението без колебание. Бързо се върна и обясни:

— Той каза, че ей сега ще дойде. Малко да го почакате.

— Благодаря.

Момчето се дърпаше, но накрая взе монетата от десет злоти — „за кино“.

Докато се появи Черния Ромек, Неваровни се разхожда десетина минути от ъгъла на Волска до сервиза и обратно Вятковски много се учуди, че вижда офицера от милицията. Очаквал бе да завари тук някой от аверите си.

— При мене ли, господин майор?

— Както виждате. Трябвате ми за нещо.

— За вас — винаги, господин началник.

— Познат ли ви е онзи стар вартбург, който оставиха в сервиза за ремонт преди един час?

— Разбира се.

— Какво му липсва?

— Кажи-речи, нищо. Типът трепери над тая бракма, макар че може да си купи колкото ще нови коли. Червив е от пари. Знам какво говоря. За няколко милиончета не можеш го купи. А кара такава таратайка. Само за ремонт е дал повече, отколкото струва нова кола. Оставя я за ремонт на всеки две-три седмици. Обикновено без нужда. Днес ни караше да проверим спирачната система — уж не работела добре. Проверих, всичко си е наред. Ама какво пречи на шефа да вземе няколко стотачки повече? А за да е доволен клиентът, Прохон ще почовърка тук-там и ще я изплакне с маркуча.

— Кой е този Прохон?

— Войтек Прохон, автомонтьор. Не мога нищо да кажа, разбира си от работата, ама по тая кола наистина няма какво да се работи.

— И винаги ли е така?

— Е, стара кола, все някога нещо ще се развали. Винаги Прохон работи по вартбурга, собственикът смята, че само той разбира от такива коли. Щото Войтек има същата, само че нова, ей оная, пепелявосивата, до старата бракма. — Вятковски посочи една добре поддържана кола до стария вартбург.

— Клиентът кога ще си вземе колата?

— Винаги я оставя сутрин, а си я взема след работа, за да замине за Подлешна. Казах ви, по тая кола няма работа и за половин час.

— Вижте какво, Вятковски, много държа да разбера какъв ще бъде днешният ремонт. Можете ли да ми помогнете?

Черния Ромек се усмихна:

— Милицията вече няма ли си ченгета?

— Имаме, но вие ще свършите това по-добре и по-точно. През оградата се вижда по-лошо.

— Защо пък трябва да го правя?

— Защото аз ви моля — подчерта думата „моля“ майорът. — Когато ме изпращахте след гостито у вас, ме уверявахте, че в случай на нужда мога да разчитам на вас. Ето, днес се обръщам с молба. Като познат към познат.

— За някой друг пръста си нямаше да мръдна или щях да го избудалкам. Но щом е за вас, господин началник, готово. Само че между нас да си остане. Никому нито думичка!

— И аз държа да остане в тайна.

— Типът сигурно е бутнал човек и е избягал, а? — Вятковски не сдържаше любопитството си. — Кажете де, така слепешката ли да се озъртам?

— И аз не знам много повече. Сам казахте, че този тип е много богат човек. Откъде има толкова мангизи? Сигурно не от дребния си бизнес? — Майорът се уплаши, че е казал прекалено много.

Ала Черния Ромек веднага подхвана:

— Разбирам. Стопанската се е заинтересувала от имането му. Искат да му друснат такъв допълнителен данък, че да му се спука гьонът. А на милицията са възложили да го проучи. Не са сбъркали. И аз често съм си мислил откъде са тия мангизи. А е скръндза, не ти е работа. Веднъж го помолих за две стотачки, обещах да ги отработя. Ще отида вкъщи и в гаража му ще направя каквото трябва по тая купчина ламарина за бракуване. Да не мислите, че ми даде?

— Кога да се видим?

— Собственикът ще дойде за колата около три. Да се срещнем някъде около четири?

— Но къде?

— Наблизо на Волска има една кръчмичка. Ще поръчате ли нещичко плюс сельодката, господин началник?

— Дадено. От мене четвъртинка — обеща Неваровни.

— Аз да тръгвам тогава. Ремонтираме един австрийски опел-рекорд. Собственикът го е смачкал яката, а утре се връща в Австрия. Трябва да работим и нощес. Той обеща, че ако му стегнем колата така, че да стигне до Виена, ще даде на всеки ни по стотачка. И Годлевски даде дума, че също ще притури нещо. Така ще му стегнем количката, че ще стане по-хубава отпреди.

Точно в четири часа Неваровни прекрачи прага на кръчмата. Вятковски седеше на масата. Пред него половин литър водка и две големи порции сельодка със сметана. И две чаши.

— Поръчах направо половинка, та келнерът да не се мъчи да идва два пъти — обясни Черния Ромек. — Трудещите се трябва да се уважават. За ваше здраве, господин началник.

— Наздраве. Само че по-тихо. Защо всички трябва да знаят с кого пиете?

— Това се вика ум! На мене нямаше и да ми хрумне… — Вятковски явно си беше пийнал още преди това. — Не отделях поглед от вартбурга. Като куче от заклано прасе. Щом Прохон отиваше при бракмата, аз — скив! Както ви бях казал, колата си беше съвсем в ред. Войтек регулира малко спирачката и като се възползува от случая, му сви броните.

— Кои?

— Ами ония, тъмночервените. Бяха почти нови.

— Но нали собственикът ще забележи, че липсват?

— А, точно той, сляпа команда, ще забележи. Дойде с нови, пък ще си тръгне с по-кофти. Със същия цвят, ама Войтековите бяха изцапани със смазка.

— По колата личаха ли следи от удар?

— Не съм работил по нея, но така, на око — няма. Корозията си е казала думата на много места. Изобщо тая развалина едва се държи.

— Опел-рекордът, дето го ремонтирате сега, също ли има червени брони?

— Не. Неговите са оригинални, подбрани по цвят към тапицерията.

— При Годлевски много чуждестранни коли ли се ремонтират?

— Има известна клиентела. Той е добър специалист и солидно си гледа работата. Ама като му падне някой бунак, като оня от Подлешна, не е ливада, пооскубва го с някоя и друга стотачка. Чужденците често предпочитат да ремонтират колите си в Полша и да поръчват у нас технически преглед, защото им излиза по-евтино. Има един французин например. Идва във Варшава почти всеки месец. И преди да тръгне на път, винаги посещава нашата работилница. Иска профилактичен преглед на колата си. Казва, че никъде не я стягали така, както във Варшава.

— Каква марка кара?

— Често ги сменя. Напоследък идваше с тъмносиньо волво.

— Май видях във Варшава такава кола. Преди няколко дни. С френски номер.

— Може да е бил той. Оня ден беше в сервиза. Уговориха се с Годлевски да остави утре колата за преглед и смяна на маслото.

— Вие ще работите ли по нея?

— Едва ли. Аз съм зает с австрийската кола. А ако типът действително даде за половинка водка, що да блъскам още? Тридесет и шест часа без почивка? Не съм на постоянна работа, хващам се, когато искам. Прохон сам ще обслужи французина. И предишния път пак той му оправя колата.

С незначителната помощ на майора бутилката бе изпразнена. Черния Ромек не спомена за повече. Напротив, пръв каза:

— Аз трябва да вървя. Адски е смачкан този опел. Направо е чудо, че шофьорът е останал жив. Ако не е бил с предпазен колан, на парчета щяха да го събират по пътя. Благодаря за почерпката, господин началник. И ако пак има нещо, на Вятковски винаги можете да разчитате.

Майорът плати сметката и също напусна кръчмата. Напоследък имаше късмет. Работата се оказа значително по-проста, отколкото бе предполагал. Просто се заменят автомобилните брони! Неваровни беше сигурен, че волвото, което ще се появи утре в сервиза на Годлевски, също ще има две червени брони. Монтьорът Войчех Прохон ще ги смени с онези от своята кола. Много, проста в техническо отношение манипулация. Но тъкмо най-простите хрумвания се разкриват най-трудно.

Какво контрабандират?

Можеше само да предполага. Най-лесно щеше да е да задържат французина на границата и там да направят щателен обиск на колата му. Но тогава в ръцете на милицията щеше да попадне куриерът — дребна, незначителна брънка от международната верига. Арестуването му би подплашило другите престъпници. Майорът не беше забравил думите на подполковника от Главното управление, че е достатъчно да се отвори един кран, за да не можеш после никого в нищо да обвиниш. Не, засега е по-добре да не се закача чужденецът, като само се предупреди полицията в неговата страна да го държи под око.

Най-важната задача е да се разкрие цялата мрежа. Да се ликвидира така умело, че всички престъпници да бъдат заловени на местопрестъплението. Тези хора са извършили и друго, още по-сериозно престъпление — убили са човек, милиционер, при изпълнение на служебните му задължения. И за това престъпление трябва да се съберат доказателства. Ако се намеси целият следствен апарат, мислеше си Неваровни, главните виновници ще се подплашат.

Затова майорът реши да не уведомява началниците си и да действува все така сам. Предчувствуваше, че последният рунд наближава. Въпрос на дни, най-много на седмици.

Даваше си сметка, че постъпва неправилно и не съвсем по разпоредбите и служебния правилник. Само че вече толкова пъти беше преживявал неуспехи, толкова пъти други бяха изграждали своя успех и по-нататъшната си кариера върху неговата къртовска работа, че този път Неваровни реши да постави всичко на една карта. Или ще спечели сам, или да става каквото ще, дори потоп.