Йежи Едигей
Смъртта дебне под прозореца (12)

XII.
Майорът тръгва на сутрешни разходки

— Добър ден, господин майор!

Майорът се обърна. Магда Нелисецка го поздравяваше отдалече. Той се спря и отговори на поздрава на момичето.

— От училище ли?

— Да. Отивам при мама. Тя ще работи днес само до четири часа. Заедно ще се приберем у дома.

— Какво ново в школото?

— Нищо. Скука и чукане по челото.

— Много ли ги е яд на мене?

— Какви ли не ги приказваха! Нали знаете, дойде комисия от Варшава. Лекарите изследваха всички ученици и ученички от последните два класа. Задължиха някои от тях да ходят всеки ден при училищния лекар и да гълтат в негово присъствие някакви хапчета.

— Другите ученици надсмиват ли им се?

— В началото. Но после дойде една служителка от милицията, с чин Капитан. Много симпатична и приятна жена. Познавате ли я?

— Не. Не познавам всички, които работят в милицията. Тя сигурно е от Главното управление.

— Изнесе лекции във всички класове. Дори при нас, в деветите. Прожектира диапозитиви. Разказа за наркотиците. Почти същото, което и вие ни казахте. Беше много интересно. Идва и един професор от клиниката за лечение на наркомани. И още един лекар. Викаха на специални лекции и родителите. Но аз знам, че някои от наркоманите продължават да си купуват упойващи средства. Сташек Нагурски ми каза, че видял у сестра си.

— На Янка Воркуцка много ли й се подиграваха.

— Май не. Янка не би позволила. Тя е най-голямата в класа, понеже повтаря. Миналата година, когато пак остана да повтаря класа, искаше да се премести във вечерно училище във Варшава, баща й обаче не се съгласи.

С приказки стигнаха до самия магазин.

— Аз съм дотук, госпожице.

— Викайте ми Магда.

— Добре. При удобен случай ще пием брудершафт. Довиждане, Магда.

— Толкова отдавна не сте идвали у нас… Кога ще дойдете? Днес? Става ли?

— Не искам да ви досаждам.

— Съвсем не ни досаждате. На мама сте й много симпатичен. На мене също. Майка ми е много готина. Нали е хубава?

— Много е хубава. — Този разговор забавляваше Неваровни. У всяка жена се крие сватовница. Дори ако е само петнадесетгодишна.

— Тогава довечера ви чакаме.

— Но…

— Никакво „но“ — възрази енергично момичето. — Ей сега ще кажа на мама, че съм ви поканила и вие сте се съгласили да дойдете. Както винаги, около седем.

Момичето влезе в магазина, а развеселеният от срещата Неваровни се върна в участъка. Впрочем офицерът мислеше с приятно чувство за предстоящото посещение. Когато искаше, Нелисецка беше изключително приятна домакиня. А към момичето майорът бе почувствувал симпатия още при първата им среща. Освен това вечер в Подлешна беше скучно. След работа нямаше какво да се прави. Наистина два пъти седмично можеше да отиде на кино, два пъти да замине във Варшава, където пак си седеше сам сред четири стени, но в своята красиво мебелирана стая, пълна с интересни книги. Само че този живот вече не задоволяваше Неваровни. Годините на „чудащина“, както се бе изразил полковникът, бяха отминали.

След инцидента с Янина Воркуцка Неваровни нямаше желание да посещава кафе-сладкарница „Маришенка“. Опасяваше се, че ще го приемат там хладно или направо провокационно. Единствената възможност беше да прекарва дългите есенни вечери в малката стаичка в участъка.

Срещата с Нелисецка дори отговаряше на плановете на майора. Искаше да й зададе няколко въпроса, отговорите на които според него бяха важни за следствието. Предпочиташе да не се появява в супермаркета с тази цел. Вече се беше убедил, че в Подлешна стените имат не само уши, но и очи, да не говорим за безжичния телеграф. Всичко се вижда, всичко се знае и всичко съответно се коментира.

Срещата и разговорът вкъщи, в Източна Подлешна, осигуряваха по-голяма дискретност.

За всеки случай Неваровни се обади по телефона на управителката на магазина.

— Знам, знам — през смях рече Нелисецка. — Магда ви е поканила за довечера. Здравата й се накарах, че ви безпокои.

— Не, аз не исках да ви досаждам.

— Но моля ви. Ще ни бъде приятно.

— Наистина ли?

— Разбира се. Бъдете точен, чакаме ви в седем часа.

— Слушам.

— Тогава довиждане.

— Госпожо Анка — започна няколко часа по-късно Неваровни, — имам към вас голяма молба. Сигурно разполагате в магазина с квитанциите за поръчка на мляко. Бихте ли проверили кой от улица Акациева взема три литра?

— Няма нужда да проверявам.

— Защо?

— Защото вече проверих. През юни старши сержант Квасковяк ме помоли за същото.

— Тъй ли? И не ми казахте нищо?

— Ами… бяха минали четири месеца от тази проверка, когато убиха началника. Признавам, съвсем ми щукна от главата. Едва сега, като ме попитахте, се сетих, че вече са ми поставяли този въпрос.

— Квасковяк сподели ли за какво са му необходими данните?

— Не. Само ме помоли да проверя кой и кога е поръчвал три литра.

— Проверихте ли?

— Естествено. С милицията трябва да бъдеш в добри отношения, особено когато си управител на магазин. Винаги могат да ти лепнат глоба. И новият началник на участъка търсеше такъв удобен случай. Но въпреки огромното си желание не успя, кой знае защо.

— Откъде знаете? — Неваровни дори почервеня.

— Подлешна е селище без тайни.

— Само че аз много държа моят въпрос за млякото да си остане в тайна.

— Толкова ли е важно?

— Не зная — призна майорът. — Но вие не отговорихте на въпроса ми. Кой купува три литра?

— Никой.

— Как така никой? Не е възможно.

— На улица Акациева нямаме такъв клиент. Освен кафе-сладкарницата, разбира се, те купуват повече. А иначе — литър. Понякога два.

— Аз зная обаче със сигурност, че някой е купувал по три литра.

— Не постоянно. Ако някога някой иска повече мляко, оставя в празната бутилка листче с поръчката и на другия ден Зборковски донася допълнителното количество. Плаща му се по същия начин. Парите се оставят под бутилката. Достатъчно е също да се обадят по телефона в магазина и да ни помолят за допълнителна доставка. Тук не е Варшава. У нас важи принципът: клиентът заповядва.

— Допълнителните поръчки отбелязват ли се?

— Защо? Всеки ден давам на разносвача определено количество мляко. В края на месеца изчисляваме точно. Той плаща разликата между сумата, внесена от абонатите, и стойността на доставеното през този период мляко. Зборковски е много честен. С него нямам никакви проблеми. Предлагах му да разнася и хляб, за жителите на Подлешна би било много удобно. За съжаление Стефанек отказа. Каза, че да разнася и мляко, и хляб, ще трае прекалено дълго и ще му е трудно. Може би е прав. И без това е истинско чудо тоя Стефанек. Май Подлешна е единственото от селищата край Варшава, в което има организирана доставка на мляко.

— Значи няма възможност да се контролира кой колко мляко купува?

— Не.

— Обикновено вие вдигате телефона в магазина. Да си спомняте кой е поръчвал допълнително количество мляко, така че общо да станат три литра?

— През лятото Воркуцки. Често. По принцип е абониран за два литра, но особено в събота поръчва поне още един литър. Понякога и два. Почти всяка неделя докторът има гости от Варшава.

— А Савицки, Белковски, госпожа Розмарович, Хрущик или Адамкевичови?

— Не искате ли прекалено много от мене, господин майор? — засмя се управителката на магазина. — Та аз не съм следовател! Савицки понякога поръчват, Белковски — не, че и защо? Те са само двама. Същото е положението и у аптекаря Хрущик. Адамкевичови изобщо не купуват мляко от магазина. Ние нямаме монопол върху продажбата. Селянките от околните села разнасят по домовете сметана, яйца, мляко и сирене. Дори телешко месо. Това сериозно намалява оборота на нашите магазини. По-добре питайте Зборковски за тези неща.

— Предпочитам да не го питам. Стефанек прави впечатление ма много порядъчен човек, трябва да се запази обаче този въпрос в строга тайна. А на вас мога да разчитам.

— На мене напълно — с цялата си сериозност заяви Магда. — Не мога да остана по-назад от собствената си дъщеря.

— Но в разносвача на мляко не съм сигурен.

След завръщането си у дома Неваровни оцени резултатите от посещението си при двете дами и беше принуден да признае, че от гледна точка на личните контакти вечерта бе протекла успешно. Но получената информация не беше кой знае колко ценна за следствието. Майорът вече си бе помислил, че е на верен път, ала отново претърпя неуспех.

Затова пък сержант Михаляк не можеше да се оплаче от липса на успех. Една вечер той донесе бутилка водка и някакво мезе. Настояваше Неваровни и капрал Неробис да изпият поне по чашка. Майорът не беше въздържател, въпреки че никой не го беше виждал пиян, та и сега не искаше да обиди с отказ симпатичния младеж. Само отбеляза, че докато той, Неваровни, е началник на участъка, дотогава в тая служба няма да се изпие и чашка алкохол. Частното жилище е друга работа. Тъй че тримата се преместиха в стаичката на майора. Там Михаляк напълни чашите и с много официален тон вдигна наздравица за началника.

Офицерът искаше да се реваншира с наздравица в негова чест, сержантът обаче предложи нов тост:

— За здравето на годеницата ми.

Неробис не беше учуден, но новината изненада майора. Щастливият сержант обясни:

— Ако не бяхте вие, другарю майор, дори не бих се осмелил да мечтая за Елжбета. Но когато отидохме за пръв път заедно в „Маришенка“, вие ми вдъхнахте смелост. До края на живота си ще помня думите ви: „Че вие да не сте за изхвърляне? Младо, хубаво момче…“ И аз стартирах. Сватбата ще бъде след Великден.

— Защо чак след Великден, а не след Коледа? — заразпитва го Неробис. — На твое място аз не бих чакал толкова дълго. Някой ще ти отмъкне момата изпод носа.

— Не се бой. В моята Елка съм по-сигурен, отколкото в самия себе си.

— За здравето на младите! — намеси се майорът, за да предотврати спора. Двамата му подчинени бяха готови да се спречкат здравата.

Голямо удоволствие достави на майора посещението на доктор Воркуцки.

— От няколко дни очаквам да ви видя в „Маришенка“, но, кой знае защо, заведението вече не се радва на симпатиите ви. Искам да ви благодаря за дъщеря си.

— Няма за какво. И благодарностите се полагат не на мене, а на началника ми.

— Не бъдете толкова скромен. От Рушински знам, че ако не бяхте вие, момичето и до днес щеше да е в ареста. Това с нищо нямаше да й помогне, напротив. Имам две деца. Синът ми никога не ми е създавал грижи. Янка от малка си беше жив дявол. Признавам, просто ме беше страх да проявя интерес как живее, как се държи. Съзнателно си затварях очите. Давам ви честната си дума, че не знаех нищо за тези рецепти. За другите неща обаче се досещах. Сега просто не мога да позная дъщеря си. Извини ми се за всичко. Ходи редовно на училище, учи. Дължа го главно на вас, господин майор.

Малко притеснен, Воркуцки остави на масата бутилка вносен коняк.

— Няма да откажете, надявам се?

— Уважаеми докторе, ако я взема, в Подлешна ще се заговори, че Неваровни взема подкупи. Наистина не мога.

— Но аз съвсем искрено…

— Приберете си бутилката, господин докторе, и я скрийте някъде вкъщи. Ако някога имам удоволствието да ви посетя, ще пийнем по чашка.

— Така да бъде. Разчитам на обещанието ви. — Без да бърза, Воркуцки си прибра коняка.

Майорът установи, че на новия си пост е постигнал известни успехи, които особено го радваха. За съжаление главният проблем си оставаше неразрешен.

Неваровни не беше страхливец. Навремето неведнъж се бе случвало — най-напред в нелегалност в града, а после в партизанския отряд, — да се изправя пред по-многоброен и по-добре въоръжен враг. Но между смелостта и готовността да се рискува не биваше да се поставя знак на равенство. Той си донесе от Варшава подплатен къс кожух и топла, ватирана скиорска шапка. Потруди се допълнително върху тези дрехи, за да ги приспособи към целта, за която ги бе предназначил.

Сега всяка сутрин в четири часа до леглото на Неваровни се разнасяше звънът на будилника. Офицерът ставаше, обличаше се бързо и тихичко, за да не го забележи дежурният милиционер в помещението от другата страна на коридора, се измъкваше навън. Познаваше добре „разписанието“ на млекаря. Затова тръгваше по улица Малинова до Розова, после вървеше по цялата Розова чак до гората и там зачакваше. Чуваше ясно скърцането на количката на разносвача, който минаваше по Акациева. Като виждаше, че млекарят свива към Брезова, за да обслужи поредния сектор, а след това и жителите на Розова, майорът тръгваше по Акациева, без да се крие и без да се спира никъде. Ако някой го срещнеше толкова рано, би помислил, че офицерът просто контролира своя район.

Той действително контролираше, но със специална цел. Внимателният наблюдател би забелязал, че като преминава край вратичките на вилите, началникът проверява какво стои пред прага на дръпнатите малко навътре в дворовете вили. Наистина в ранните часове на декември беше още съвсем тъмно, но бялата бутилка с мляко се вижда и нощем.

Целият път от гората до края на Акациева му отнемаше не повече от десет минути. Заедно с чакането в гората сутрешната разходка на Неваровни траеше най-много половин час. Майорът беше убеден, че старши сержант Квасковяк е изминавал горе-долу същия път, но за значително по-малко време, понеже е живеел наблизо, пък и е знаел пред чия врата трябва да се търсят трите бутилки.

Дните минаваха. Нищо не подсказваше, че майорът е на верен път. Офицерът вече знаеше наизуст броя на бутилките пред всяка вила. Оставаше непроменен. Явно жителите на тези домове водеха през зимата по-монотонен живот и не се нуждаеха от допълнително количество мляко.

Рибарят наблюдава търпеливо поплавъка цели часове. Ловецът, дебнещ глиган, елен или сърна, чака много нощи наред в засада удобния момент за изстрел. Много често напразно. Милиционерът, преследващ престъпник, прилича по много неща на ловец. Трябва да притежава неговото търпение. Неуспехът не отчайваше Неваровни. Часовникът продължаваше да звъни всяка сутрин в определения час.

Майорът опозна сутрешните привички на Подлешна. Знаеше, че Стефанек стига до Акациева в пет без десет. Обслужваше тази улица за около двадесет минути. После количката на млекаря изчезваше в улица Брезова, където на кръстовището с Розова го чакаше другата партида бутилки, оставени там от камиона на млекозавода. Тъй че майорът можеше да започне инспекцията си по Акациева чак в пет и четвърт. Вече не ставаше в четири, достатъчно беше да нагласи будилника да звъни четиридесет и пет минути по-късно.

По това време Акациева беше все още пуста. В продължение на две седмици майорът не срещна никого на нея. Прозорците на вилите бяха тъмни — знак, че никой от живеещите в тази част на Подлешна не бързаше за работа във Варшава или Рушков от шест часа.

Обаче… В едно помещение на първия етаж във вилата на доктор Зигмунт Воркуцки лампата светваше по правило непосредствено след като отминеше количката на млекаря.

Неваровни знаеше чия е тази стая. Точно от нея той и сержант Михаляк бяха извели съпротивяващата се Янка Воркуцка.

Вече беше средата на декември, а въпреки ежедневния си обход майорът не можеше да се похвали с успех. Нима трите бутилки мляко, за които е споменал на жена си старши сержант Квасковяк и за които майорът разпита управителката на кооперативния магазин, бяха плод на въображението му?

А може би трябваше да ги дири на друга улица? Писчо действително е забелязал началника на участъка, притаен до един от боровете срещу вилата на Воркуцки, но млекарят Зборковски го е виждал да се връща от съвършено друга посока. Майорът не изключваше и такава възможност. От време на време разширяваше терена на разходките си и на съседните улици. Едно беше сигурно. Ако трите бутилки са били причината за сутрешните излизания на Квасковяк от дома, те би трябвало да стоят пред къща, отдалечена най-много на десет минути ход от дома на старши сержанта. Следователно трябваше да се обърне внимание на целия този район.

Един ден, като вървеше с бърза крачка по Акациева, майорът най-сетне съзря на прага на една вила три бели петна. Спря, дискретно провери дали е сам на улицата и се приближи до самата вратичка. Нямаше грешка. Дългоочакваните три бутилки мляко се бяха появили.

Този ден времето беше изключително неприятно. Пронизващият вятър носеше вълни мокър сняг. Акациева беше покрита с дълбоки локви, но на Неваровни изведнъж му стана горещо. Накрая получи доказателство, че разследването върви по верен път. Даваше си сметка обаче, че ако докладва сега във Воеводското управление какъв успех е постигнал, въпреки по-високия му чин и присъствието на Стария капитан Левандовски би се изхилил. Дори полковникът, толкова благосклонно разположен към майора, негов приятел от бурните младежки години, или би казал: „Бронек, ти не си добре“, или би поклатил глава многозначително.

Но въпреки това Неваровни смяташе този миг за свое най-голямо постижение. Ако не през живота си, то поне през последните пет години. И този път неговият „милиционерски нюх“ не го подведе. И този път ще може да докаже, че големите криминалистични лаборатории, снабдени с внасяна от цял свят апаратура, не могат да се сравняват с интуицията, каквато трябва да притежава всеки следовател.

Да, трите бутилки мляко стояха пред вратата. Неваровни вярваше, че ако в думите на Квасковяк се съдържа някакъв таен смисъл, тук и само тук трябваше да се появяват тези три бутилки. Беше ги очаквал всеки ден при своите нощни или по-скоро сутрешни разходки.

Ала не биваше да стои като истукан пред вратата на вилата, нито да удължава прекалено много мига на своя триумф. Трябваше да пристъпи към осъществяване на втората част от плана, който вече бе изготвил. Без да отлага, стигна с бърза крачка до Брезова и там зави към железопътната линия. Още един завой — към Резедава. После през пустия парцел до изгорения от хитлеристите дом. Някога там се издигала богатата къща на един индустриалец от еврейски произход. По време на войната хитлеристите избили цялото семейство, а в дома им се нанесъл някакъв шеф от гестапо. Пред вратата винаги стоял часови с череп на фуражката. Преди да избяга през януари 1945 година, гестаповският шеф собственоръчно полял с бензин всички стаи и хвърлил във вилата клечка кибрит, когато излязъл за последен път от нея. От красивата резиденция останали да стърчат само две стени, високи три метра.

Майорът разсъждаваше така: Квасковяк е загинал, защото е позволил на противника да го изненада в гръб. Навярно пак е стоял под същия бор, където го е видял Писчо. Нападателят е обиколил от другата страна и е нанесъл смъртоносния удар. Затова сега, докато сам наблюдаваше какво ще стане с трите бутилки мляко, трябваше да подсигури гърба си, заставайки до зида на изгорената къща.

Оттук видимостта беше по-лоша, отколкото откъм боровете, но Неваровни пак му намери цаката. Извади от джоба на кожухчето си малък, но силен бинокъл. Въпреки тъмнината с него ясно виждаше белеещите се пред входната врата бутилки.

Чака доста дълго. Стана почти седем часът, разсъмна се, а млякото си стоеше на мястото. Накрая офицерът видя, че няколко прозореца на вилата ту светват, ту потъват в мрак. Явно нейните обитатели се бяха събудили. По улицата се появиха първите минувачи. Писчо не беше излъгал. Мария Ковалска бързаше към магазина заедно с една от своите помощнички за ежедневното снабдяване на кафенето с продукти. У Воркуцки отдавна се бяха размърдали. Младият Воркуцки, студент в Политехниката, тръгна за гарата около седем без петнадесет. Бързаше за лекции.

Най-сетне вратата на наблюдаваната от майора вила се отвори. Подаде се женска ръка, която прибра бутилките с мляко. Минутите течаха. Мина още около половин час. С чанта в ръка госпожица Янка тръгна на училище. Беше вече съвсем светло. Офицерът се уплаши да не го види някои минувач как се е притаил в руините. Само това липсваше! Цяла Подлешна би научила. За щастие бе студено, а времето неприятно и никой не се оглеждаше наоколо. Всички си гледаха в краката да не нагазят в калта.

Неваровни се чудеше дали да чака още, или да напусне наблюдателния си пункт. Накрая реши, че щом и без това е загубил четири часа, може да постои още малко.

Не сгреши. Вилата имаше гараж, разположен под терасата. Изглежда, отвътре се свързваше с другите помещения на сградата — изведнъж вратата се отвори широко и от гаража бавно излезе кола. Спря, преди да стигне до улицата. От нея излезе собственикът на вилата. Придърпа вратата на гаража, без да си направи труда да я заключи, после отвори водещата към улицата двойна порта. Върна се в колата, излезе на Акациева, пак спря, за да затвори портата откъм улицата.

Колата потегли и се изгуби от погледа на майора. Но той бе успял да забележи, че собственикът й беше там.

Всъщност всичко протече нормално и в съответната последователност. Домакинята взе оставеното пред вратата, предварително поръчано мляко. Вероятно двамата съпрузи са закусили заедно и след това съпругът е тръгнал с колата на работа във Варшава.

Ала Неваровни беше убеден, че е разкрил нещо много важно. Трите бутилки мляко несъмнено играеха значителна роля в цялата история. Със сигурност старши сержантът е следял точно тази вила. Смъртта на Квасковяк беше най-доброто, макар и трагично доказателство за основателността на подозренията му.

Когато загива един войник, неговото място се заема от следващия, който продължава борбата. Майор Неваровни знаеше, че сега е заел позицията, на която по-рано е стоял старши сержантът. Заел я е, за да доведе докрай борбата с неизвестните престъпници, която Квасковяк беше започнал.

Офицерът от милицията знаеше също, че периодът на апатия и бездействие от последните години е приключил безвъзвратно. От улица Акациева в участъка на милицията се върна друг човек.