Омир
Одисея (3)

Трета песен
ПОСЕЩЕНИЕТО В ПИЛОС

Хелиос тъкмо се вдигна из дивния залив и плувна

в медния свод на небето да грее над плодни полета

за боговете всевечни и смъртните хора, и ето

корабът стигна богато строения град на Нелея

Пилос. А там край морето народът принасяте в жертва

на тъмнокъдрия бог, земетръсеца, бикове черни.

Бяха редиците девет — по петстотин хора във всяка,

бикове девет държаха мъжете пред всяка редица.

Тъкмо ядяха сърцата, бедрата горяха за бога,

и равнобордният кораб навлезе в спокойния пристан;

свиха платната, съда прислониха и слязоха всички.

Слезе от кораба и Телемах, от Атина поведен.

Първа извика от тях совооката щерка на Зевса:

„Вече ни най-малко плах, Телемахе, не бива да бъдеш.

Ти затова през вълните доплува, да чуеш къде е

скрила баща ти земята и где го е стигнала орис.

Тръгвай и право върви при конеукротителя Нестор.

Нека узнаем какви е съвети сърцето му скрило.

Смело го сам помоли да ти истинни вести обади,

няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“

А Телемах разсъдливият с тия й думи отвърна:

„Менторе, как да отида и с поздрав какъв да го срещна?

Опитност още аз нямам в разумните речи с мъжете.

Редно дали е да бъде от юноша старец разпитван?“

Тъй му отвърна Атина, на Зевс совооката щерка:

„О Телемахе, сърцето ти все ще ти нещо подскаже.

Нещо и демон приязнен пред теб ще разкрие. Не вярвам

да си роден и възпитан без волята на боговете.“

Рече Атина Палада така и потегли пред него

с пъргави крачки. Зад нея закрачи синът Одисеев.

Стигнаха скоро събора на пилосци, дето седеше

със синовете си Нестор. Улисано техни другари

мръвки печаха за пира, на шишове нижеха други.

Но като зърнаха те чужденците, се втурнаха вкуп и

стиснаха техните длани с покана при тях да приседнат.

Пръв между всички на Нестор синът Пизистрат ги пресрещна.

Хвана ги той за ръка и покани да седнат на пира

върху вълнати руна по брега песъчлив на морето

до Тразимед, своя брат, и до своя обичен родител.

Части от вътрешността той им даде, наля им и вино

в чаши от злато, наздраве от виното пи и възкликна

пред совооката щерка на Зевс гърмовержец Атина:

„Ти чужденецо, сега призови Посейдона всевластен.

Вие доплавахте тук сред разгара на пира му жертвен.

След като по обичая възлееш пред него с молитва,

чаша подай и на своя другар от напитката сладка

за възлиятелна жертва. И той на безсмъртни се моли,

вярвам. Нали боговете са нужни на всичките хора?

По-млад от тебе е той, на една връст сме двамата с него.

Ето защо аз поднасям на теб първо златната чаша.“

Рече така, та й връчи той чашата с вино уханно.

И на Атина допадна разумният мъж благонравен,

дето на нея най-първо поднесе той златната чаша.

Почна сърдечно да моли тя властника бог Посейдона:

„Чуй ни молбата сега, земедържецо бог Аполоне!

Тези дела, за които те молим, стори благосклонно!

Нестора пръв увенчай и чадата на Нестор със слава,

а след това да получат от тебе достойна отплата

за хекатомбата славна и другите хора от Пилос.

На Телемах и на мен дай дома да се върнем, щом свършим

туй, за което дойдохме със черния, бързия кораб.“

След като тъй се помоли, сама тя изпълни молбата.

На Телемаха веднага прекрасната чаша двууха

даде. Такава молба и синът Одисеев отправи.

Вече опекоха там и от шишове снеха месото,

всеки получи частта си и почна се пир велелепен.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, така заговори дошлите:

„Странници, след като вие душа усладихте с храната,

вече не е непристойно за мен да ви питам кои сте.

Странници, вие кои сте? Отде прекосихте вълните?

Сделки ли тука ви водят, или по морето безбрежно

скитате вредом без цел като страшни пирати, които

зло да докарат на други, живота си тласкат към гибел?“

А Телемах разсъдливият тъй на това му отвърна

смело — събуди в гърдите му смелост богиня Атина

вест да потърси за своя отдавна отсъствуващ татко,

та да разцъфне за него сред хората слава велика:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

искаш да знаеш отде сме. От мене сега ще научиш.

Идваме тук от Итака, простряна в полите на Неон.

Собствено дело ни води при вас, а не общо народно.

Странствувам аз, за да чуя какво се мълви за баща ми —

за Одисея божествен, кален в изпитните. Разказват,

заедно с теб в ратоборство той сринал троянската крепост,

Знаем за всичките други, които воюваха в Троя,

всеки къде, сполетян от жестоката гибел, е паднал.

Само на татко ми края покри с непрогледност Кронион.

Никой не може да каже къде точно той е загинал —

или че той е погубен от вражи мъже върху суша,

или че в хладна вълна Амфитритина той е погълнат.

Над коленете ти днес затова се навеждам, по воля

страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че

ти си я виждал с очите, било че си чувал от странник

разказ. Родила го майка наистина само за мъки.

Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,

вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.

О, ако моят баща Одисей благородният нявга

твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал

там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци,

моля те, в спомен за него кажи ми ти цялата правда.“

Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:

„Скъпи, сега ми напомняш за тези неволи, които

ние, ахейците храбри, по тази земя претърпяхме

ту върху кораби бързи, кога по морето лазурно

бродехме плячка да хванем там, дето Ахил ни насочва,

ту край великия град на Приам властелина, когато

водехме бран, но загина цветът на ахейската храброст —

там лежи Аякс, безстрашният в битки, Ахил там почива,

там е Патрокъл — мъжът, на безсмъртните равен по мъдрост,

там е и моят скъп син Антилох благороден и храбър —

както бегач ненадминат, така и решителен воин.

Колко страдания още понесохме ние? Не може

всичко за тях да разкаже от земнородените никой!

Пет, дори шест последовни години да можеш да слушаш

колко нещастия ние, ахейците, там изживяхме,

няма пак всичко да чуеш, доде у дома се завърнеш.

Девет години крояхме усилено тяхната гибел

с хитрости разни. Едва след това ни помогна Кронион.

Никой не се осмели да се мери тогава открито

там с Одисея по разум. Далеч превъзхождаше всички

с хитрости разни баща ти, доколкото ти се наричаш

негова истинска рожба. С почуда те аз съзерцавам.

Ти му приличаш по речи, и кой би помислил, че може

юноша смайващо тъй да прилича по реч на баща си?

Там с Одисея божествен не бяхме несговорни ние

никога — нито в съвет на царе, ни в събрание войнско.

Винаги единодушни, в разумни съвети и мисли

двама предлагахме все за ахейците що бе от полза.

Най-после щом разрушихме великия град на Приама,

тръгнахме пак по морето, но пръсна ахейците богът —

в своите мисли скрои за аргейските войни Кронион

горко завръщане. Всички не бяха със светъл разсъдък

и справедливи, и жребий печален постигна мнозина,

че разгневиха на бога могъщ совооката щерка —

и тя разпали ненавист у двата Атрееви сина,

Тъй за събрание общо събраха те всички ахейци,

но безрасъдно, съвсем непривично — при залеза слънчев.

Обременени от вино дойдоха ахейските войни.

Двамата казаха в речи защо са събрали народа.

Пръв Менелай пожела да си спомнят ахейските войни,

че ще се връщат дома върху ширния гръб на морето.

На Агамемнон не беше това по сърце. Той поиска

там да остане народът, да жертвува там хекатомби,

само и само гнева на богинята да уталожи.

Той в слепота не разбра, че напразни са всичките жертви.

Но вековечните бързо променят ли своите мисли?

Тъй че един срещу друг, разменили обиди, стояха

двамата. Скочиха бързо ахейците бронеколенни

с яростна глъчка, в съвета и в спора на две разделени.

Тази нощ цяла прекарахме ние едни против други

злоба стаили. Кроеше ни вече бедата Кронион.

Плувнахме следното утро в морето свещено едните,

взехме и плячката с нас, и жените, препасани ниско.

Но половината войни останаха още на суша

при Агамемнон Атреев, пастира на много народи.

Ние, едната полвина, заплавахме върху вълните

бързо. Изглаждаше богът пътеки над морската бездна.

Стигнахме Тенедос, жертви принесохме на боговете

там, за дома си в копнеж, но забавяше пътя обратен

Зевс непреклонен и свада сред нас той разпали повторно.

Някои вече поеха обратно на кораби вити

заедно и с Одисей, находчивия мъдър владетел,

втори път да угодят на сина на Атрей Агамемнон.

Аз пък отплавах напред със съпътните мои веслари —

вече долавях, че някой небесен беди ни отсъжда.

Също и храбрият син на Тидея избяга с другари.

По-късно тръгнал след нас Менелай златовласият.

В Лесбос той ни настигна, когато обмисляхме бъдния преход —

пътя над Хиос ли, пълен със скални подмоли, да вземем

право към Псирия, Хиос от лява страна да оставим,

или под Хиос да минем, покрай ветровития Мимант?

Зевса помолихме там да ни прати поличба, и ето

той ни я даде с повеля морето посред да прережем

чак до Евбея, така да избегнем грозящата гибел.

Вятър попътен повя и засвири. По рибни пътеки

нашите кораби бързо поеха и стигнаха Герайст

нощем. Принесохме там въз олтара на бог Посейдона

гойните волски бедра, че пресякохме морската бездна.

Ден бе четвърти, когато със равните кораби спряха

хората на Тидеида конеукротителя в Аргос.

Аз се насочих направо към Пилос. Попътният вятър,

най-напред пратен от Зевса да духа, за миг не утихна.

Тъй се завърнах аз, синко, без никаква вест и не зная

кой от ахейците там се избави и кой е загинал.

Но ще ти кажа това, що научих, откак се завърнах

в своята мила родина, без нищо от тебе да скрия.

Чух, че прекрасният син на Ахила велик е предвождал

копиеборната рат мирмидонска щастливо до къщи

(също бил жив Филоктет, на Поянта прекрасната рожба).

Идоменей пък до Крит е довел оцелелите в битки

свои другари и никой от тях не потънал в морето.

А за Атрид без съмнение вий от чужбина сте чули

как се завърна и как му Егист устрои край печален

(но и самият накрая получи жестока отплата).

Как е полезно баща след смъртта си свой син да оставя!

Ето Орест отмъсти на коварния отцеубиец,

дето лиши от живота прочутия негов родител.

Но и на тебе прилича, мой скъпи, тъй снажен израсъл,

да се покажеш безстрашен, та внуците да те прославят.“

А Телемах разсъдливият тъй на Нелида отвърна:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

истина, страшно му той отмъсти! Ще гърми по Ахея

славата негова вредом, да знаят и бъдните внуци.

О, боговете и мен да даруваха с толкова сила,

да отмъстя на женихите аз зарад тяхната наглост!

Вечно ме те оскърбяват и все гибелта ми замислят!

Само че нито за мен са отсъдили, нито за татко

тази съдба боговете, и все още трябва да страдам.“

Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:

„Друже — наистина сам за това ми напомняш в речта си,

казват, че пяла тълпа от женихи на твоята майка

идват в дома ти незвани и вършат безсрамия много.

Но обади ми — ти сам ли понасяш това доброволно,

или те мрази народът, подбуждан от глас на безсмъртен?

Кой знае? Може би твоят баща някой ден ще се върне

да отмъсти за гнета им — с ахейците или самичък.

О, ако също и теб дъщерята на Зевса обича,

както полагаше грижа тя за Одисея прославен

в края троянски, където изпитахме бедствия много!

Никога аз не съм виждал тъй бог да обича открито

както Атина открито помагаше на Одисея.

О, да желаете с тази грижовност и теб да обича!

Щяха мнозина от тях да забравят за брак да мечтаят!“

А Телемах разсъдливият с тия му думи отвърна —

„Старче, не могат, аз мисля, подобни слова да се сбъднат

Дума голяма изрече. Учудваш ме. Никога няма

тъй да се случи, дори боговете това да желаят“

Тъй му отвърна тогаз совооката дева Атина —

„Литнаха странни слова, Телемахе, от твоите устни!

Иска ли, и отдалеч божеството спасява човека.

Сам предпочел бих по-скоро и бедствия много да срещна,

но у дома да се върна, деня си възвратен да видя —

не сред огнищния кът да загина завърнал се, както

бе Агамемнон убит от Егист и жена си коварна.

Смъртната орис еднакво не могат дори боговете

и от любимеца свой да отмахнат далече, когато

крайно печалният жребий на смъртната мойра го случи.“

А Телемах разсъдливият тъй на това й отвърна:

„Менторе, нека за туй не говорим при всичката мъка.

Никога няма баща ми под родната стряха да дойде.

Злата му орис и смърт са решили безсмъртните вече.

Още и друго желая сега да узная от Нестор —

другите той превъзхожда по своята правда и мъдрост,

казват, че бил повелител на три поколения хора.

И затова в него виждам аз образ на бог вековечен.

Сине Нелеев, кажи ми и нищо не скривай от мене!

Как на Атрей ширновластният син Агамемнон загина?

Де бе тогаз Менелай и каква хитрина изнамери

този злодеец Егист да погуби мъж много по-силен?

Или не беше си още в ахейския Аргос, сред чужди

скиташе още, че оня реши се на дръзко убийство?“

Нестор, геренският конник, с такива му думи отвърна:

„Чистата истина, синко, на теб откровено ще кажа.

Всичко наистина стана тъй, както и сам предполагаш.

Жив ако беше заварил Егиста в палата на брат си,

щом Менелай, златокъдрият цар, се завърна от Троя,

нямаше гробната пръст след смъртта да покрива Егиста,

щяха да ръфат трупа му далеч от града из полето

хищните птици и псета, не щеше да бъде оплакан

той от жените ахейски — че страшно злодейство извърши.

Ние додето търпяхме безкрайни неволи край Троя,

той си седеше спокойно сред конекърмилния Аргос

и прелъстяваше с речи съпругата на Агамемнон,

Истина, знатна по род Клитеместра отблъсваше първо

срамното дело — таеше в сърцето си тя благородство.

А и край нея седеше певец, на когото Атридът,

тръгнал за Троя, заръча да бди над съпругата зорко.

Но откогато съдбата изплете у нея поквара,

прати веднага Егист песнопевеца в остров безлюден,

там за храна и за плячка на хищните птици да стане.

Тъй възжелан възжелана от него в дома си отведе.

Много бедра след това изгори на свещени олтари,

много оброци провеси — платна и съсъди от злато,

след като дело велико нечакано той е завършил.

Ние пътувахме двама тогава обратно от Троя —

аз и синът на Атрея, обвързани с истинска дружба.

Но край атинския бряг, пред свещения нос на Сунион,

Феб Аполон ненадейно кормчията на Менелая

с тихите свои стрели връхлетя и прониза, когато

тъкмо греблото кормилно на бързия кораб държеше —

Фронтис, синът на Онетор, от всичките земнородени

бе отличен е вещина да кормува сред вихрени бури.

Тъй Менелай се побави, макар и да бързаше много,

да погребе с тържества погребални и с почит другаря.

После, кога устреми по море винобагро отново

своите кораби вити и стръмния склон на Малея

бързо достигна, замисли за него премеждие страшно

Зевс гърмовержец — обля го с дъха на ревящите бури

и планини от вълни затъркаля високо в морето.

Чълните с гняв раздели той, едните към Крит запокити,

дето кидонският род обитава брега на Ярдана.

Там се провесва скала върху бранове — гладка и стръмна

близо до края на Гортин, далеч по морето лазурно.

Бесни вълни въз подмола запраща към Фестос наляво

Нот. Но нищожният камък разбива вълната огромна.

Там връхлетяха едните и с мъка от смърт се спасиха

хората. Техните чълни морето в подмола удари.

Другите кораби пет тъмноклюни, от буря подети,

вихър и мощна вълна до брега на Египет отвяха.

Там насъбра Менелай скъпоценности много и злато,

след като странствува дълго сред чуждоезични народи.

В същото време извърши Егист беззакония в Аргос.

Той умъртви на Атрея сина и потъпка народа.

Седем години владя многозлатата древна Микена,

в осмата вече се върна за негово зло от Атина —

богоподобен — Орест и премахна Егиста коварен —

подлия отцеубиец, погубил баща му прославен.

Даде тогава на всички аргейци надгробна гощавка

и за Егиста безсилен, и за ненавистната майка.

В същия ден гръмогласният в бран Менелай се завърна

с неизброими богатства, побрани във кораби вити.

Ти затова не броди, мой обични, далеч от родина,

цялото свое наследство в палата оставяш на тези

дръзки мъже, но внимавай, имота ти те ще разсипят

и ще завърши безплодно това пътешествие твое.

Аз те съветвам сега при Атрид Менелай да отидеш.

Той се завърна недавна дома из далечна чужбина

от племена, от които не чака завръщане никой

смъртен, когото веднъж са понесли противните вихри

там към морето обширно, отдето на съща година

птици дори не долитат — така е огромно и страшно.

Хайде, потегляй със своите другари сега по морето,

ако ли искаш — по суша. Ще имаш коне с колесница,

и синовете ми в пътя придружници твои ще бъдат

чак до свещената Спарта до русия цар Менелая.

Смело го сам помоли да ти истинни вести обади.

Няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“

Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.

Тъй на това отговори на Зевс совооката щерка:

„Старче, наистина ти изговори слова справедливи.

Хайде пък вие режете езици и смесвайте вино

на Посейдон и на всички безсмъртни за дар да възлеем.

Вече настъпва часът да помислим за сън и почивка.

Ето потъва денят в здрачината. Не ще е прилично

дълго на пира божествен да бъдем. Да тръгнем е време.“

Рече така дъщерята на Зевса и чуха речта й.

Редом слугите поляха на всички ръце да измият.

Млади момци им наляха догоре стаканите с вино

и го разнесоха с чаши надясно според обичая.

И изгориха езици, възляха възправени вино.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

дадоха вид Телемах боголик и Атина, че искат

двамата да се завърнат на вития, черния кораб.

Нестор тогава ги върна със следните укорни думи:

„Няма ни Зевс да допусне, ни кой да е от боговете

вие сега от дома да се върнете в бързия кораб.

Сякаш съм аз сиромах, и на мен не достигат одежди,

сякаш в палата си нямам покривки и нямам постели,

меки за сладка почивка на мен и на моите гости?

Не, ще намеря аз доста покривки и меки постели.

Няма да бъда съгласен на храбрия мъж Одисея

милата рожба да спи върху борда на кораб, доде съм

жив и доде синовете ми тука в палата остават

странници да угощават, които потърсят дома ми.“

Тъй на това възрази совооката щерка на Зевса:

„Скъпи ми старче, изрече ти умни слова и е редно

тъй Телемах да постъпи, защото е много по-умно.

Нека веднага те следва, да може в палата отмора

той да намери. А аз ще отида при черния кораб

хората да ободря и да дам разпоредби за всичко.

Аз съм от моите другари на кораба пръв по години.

Всички останали там с Телемаха божествен са връстни

и ни съпътствуват все от приятелски чувства към него.

Искам нощта да прекарам аз близо до черния кораб.

В ранни зори ще отида при гордото племе кавкони.

Трябва от тях да получа дълга си — ни нов, нито малък.

Този пък момък, дошъл като гост на палата ти дивен,

ти с колесница прати придружен от сина ти, да иде

в Спарта и дай му конете си най-издръжливи и бързи.“

Тъй совооката щерка на Зевса изрече и литна,

сякаш орел, нависоко. Останаха смаяни всички.

Старецът също се смая — видял бе с очите си чудо.

Хвана след туй Телемах за ръка и така му продума:

„Аз не очаквам, мой скъпи, да бъдеш страхлив и негоден,

щом като, още тъй млад, богове те съпътствуват явно.

Беше тук не друг от тези, които Олимп обитават,

а дъщерята на Зевс, Тритогения достопочтена.

Тя отличи и баща ти сред всички аргейци край Троя.

Склонна бъди и дари ме, богиньо, със слава велика —

мен, синовете ми, още достойната моя съпруга.

В жертва на теб затова ще отдам ширночела юница

неукротена, ярем не усетила още на шия.

В жертва на теб ще я дам, ще обвия рогата й в злато.“

Тая молба той изрече и чу го Атина Палада.

Щом той завърши, поведе потомци и зетьове знатни

Нестор, геренският конник, към своите дивни палати.

След като влязоха вътре в палата прославен на царя,

върху кресла и столове насядаха там на редици.

Старецът мъдър напълни за гостите кратер до горе

с руйното вино, което лежа единайсет години

(но икономката него избра и захлупката вдигна).

Виното старецът смеси в съсъда, възля и отправи

жарка молба към Атина, на Зевс щитоносеца щерка.

Щом те възляха и пиха, душата им колкото иска,

тръгнаха към домовете си всички за сън и почивка,

а Телемаха, сина Одисеев, в палата остави

Нестор, геренският конник, за сладостен сън и отмора

при колонадата звънка в леглото, с резби издълбано

до Пизистрат, господар на мъжете и копиеборец,

от синовете единствен небрачен в дома на баща си.

Нестор пък в задната част на високия дом се оттегли,

с него легло сподели и постеля съпругата царска.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от зрака,

Нестор, геренският конник, се дигна от своето ложе

и от дома си излезе, на гладките камъни седна,

край възвисените двери, поставени вън за седалки

бели, излъскани сякаш с елей, на които обичал

нявга Нелей да седи, на безсмъртен подобен по мъдрост

(но от смъртта покорен, се преселил в дома на Аида).

Нестор, геренският конник, опора ахейска, приседна

с жезъл в ръка. Насъбраха се в куп синовете край него,

бързо от спалните стаи излезли — Арет, Ехефрон и

Стратий, героят Персей,Трасимед, с боговете сравняван.

Скоро дойде Пизистрат благороден, от братята шести.

А Телемах богозрачен поканен до татко им седна.

Нестор, геренският конник, тогава изрече словата:

„Скъпи чада, изпълнете това ми желание бързо,

че да спечеля на своя страна милостта на Атина.

Видима тя се показа на пищния пир Посейдонов.

Някой от вас да изтича сега за юница в полето,

тука да бъде доведена тя от пастира веднага.

Някой до черния кораб да иде и тук да повика

хората на Телемах. Да останат там само двамина.

Други завчас да покани златаря Лаерк да довтаса,

та да обвие със злато рогата на младата жертва.

Всички останали тук останете при мене. Кажете

вътре в палата веднага робините пир да пригласят —

бистра вода и дърва да набавят, седалки да сложат.“

Рече така и заеха се всички. Дойде от полето

скоро юницата. Също дойдоха от бързия кораб

хората на Телемаха безстрашен, дойде и златарят

с медния уред в ръце — сечиво за ковашко изкуство,

чук, наковалня и вити, изящно приготвени щипци

за обработка на злато. Дойде и Атина Палада

за празненството свещено. Конеукротителят Нестор

златото даде. Ковачът пристегна рогата в позлата,

да углади на Атина очите. Поведоха Стратий

и Ехефрон за рогата юницата в накита бляскав.

Арет изнесе отвътре в котел, украсен пъстроцветно,

бистра вода, а в левица държеше ечмика за жертва

в кошничка. С остра секира в ръка Тразимед ратоборен

сам до юницата спря нагласен да замахне над нея.

Жертвена чаша подложи Персей. Престарелият Нестор

сипа вода и ечмик и помоли сърдечно Атина,

в огъня лумнал той хвърли от жертвата космено снопче.

После поръсиха всички зърната свещени с молитва.

Бързо пристъпи на Нестор безстрашният син Тразимед и

с удар единствен отряза на жертвата вратните жили.

Свлече се наземи в слабост юницата. Викнаха вкупом

и дъщери, и невести ведно с Евридика, жената

достопочтена на Нестор и първа Клименова щерка.

Вдигнаха жертвата после мъже от земята просторна.

Сряза гръкляна й с нож Пизистрат, господар над мъжете.

Черна изтече кръвта и от костите литна духът й.

Те я насякоха бързо, изрязаха бутове цели,

с два пласта лой ги покриха тогава според обичая

и на месата отгоре поставиха кървави мръвки.

Сложи ги Нестор на клада и с вино искрящо ги ръсна,

а покрай него младежи държаха в ръце петозъбци.

Щом изгориха бедрата, те вкусиха дроба, сърцето,

другото вече на пръти нанизаха те надребнено

и завъртяха с ръце върху кладата острите пръти.

Там Телемаха в басейна изми Поликаста прекрасна,

най-млада щерка на Нестор, прочутия син на Нелея.

Щом го момата изкъпа и с дъхаво масло разтърка,

тя му загърна снагата с хитон и прекрасна хламида.

Беше на бог той подобен, когато напусна басейна.

Тъй приближи и приседна до Нестор, пастира народен.

Щом се опече и беше от прътите снето месото,

седнаха да се гощават. Изтичаха сръчни младежи

и заподнасяха вино на всички в съсъди от злато

След като своята жажда и глад утолиха напълно

Нестор, геройският конник, с такива слова заговори:

„Скоро впрегнете, чада, в колесница коне гъстогриви

за Телемах, та да може по пътя желан да се впусне.“

Рече така и усърдно изпълниха тази повеля.

Впрегнаха те незабавно в ярема коне бързоноги.

А в колесницата сложи ключарката хляба и вино,

още добавък, какъвто царе зевсородни обичат.

И Телемах се качи на колата, прекрасно строена.

Храбрият Несторов син Пизистрат, на мъже предводител,

редом до него застана и хвана юздите блестящи,

шибна с камшика конете и те полетяха послушно

към равнината, зад тях възвисеният Пилос изчезна.

Цял ден тресяха конете ярема си по гърбовете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки,

и те дойдоха във Фера, направо в дома на Диокъл —

чадото на Ортилоха, на който Алфей бе родител.

Там пренощуваха те и прие ги Диокъл сърдечно.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от зрака,

на колесницата пъстра възлязоха ловко момците,

минаха бързо през двора и през колонадата звънка,

шибнаха с бича конете, и те полетяха послушно.

Стигнаха скоро полята, с пшеница обрасли, където

свършиха пътя. Припряно препускали бяха конете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.