Омир
Одисея (2)

Втора песен
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ИТАКИЙЦИТЕ
ПЪТУВАНЕТО НА ТЕЛЕМАХ

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от зрака,

стана от своето ложе любимият син Одисеев,

сложи си дрехата, меча изострен през рамо преметна

и на нозете си бели привърза блестящи сандали.

Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и

даде веднага повеля на своите гръмки херолди

да призоват на събрание с вик дългокосите гърци.

Гръмко ги те призоваха и бързо се стекоха всички.

След като шумно тълпата от хора изпълни площада,

тръгна и той за съвета, със медното копие в длани.

Сам не вървеше. Зад него притичваха псета две бързи.

С божески блясък зареше лика му Атина Палада.

Ахваха всички мъже, като гледаха как той пристъпя.

Сториха старците път и той седна въз трона си бащин.

Пръв пред събраните почна речта си героят Египтий.

Беше той сгърбен от старост и много изпитал в живота.

Антиф, безстрашният момък, му беше любимата рожба.

Той с Одисей богоравен за конеобилната Троя

с кораби вити отплава, но него последен циклопът

там в пещерата дълбока разкъса за стръвна гощавка.

Трима той имаше още. От тях Еврином със женихи

буйстваше. Другите двама работеха вън на полето.

Но не престана да жали Египтий покойната рожба.

Старецът в сълзи за него започна така да нарежда:

„Чуйте, мъже от Итака, словата, които ви казвам!

Нито събрание, нито съвет се е свиквал, откакто

с кораби вити отплава оттук Одисей богоравен.

Кой ни е днес призовал? В затруднение кой се намира?

Момък ли в цъфнала сила, в години на зрелост ли някой?

Някаква вест ли е чул, че войска се задава, та иска

точно вестта да разкаже, която е първи научил?

Или желае съвет да предложи за благо народно?

Честен безспорно е той и хвала му. Дано от Кронион

щастие пълно получи, сърцето му както копнее.“

Рече така. И речта му зарадва сина Одисеев.

Повече той не седя, пожела да говори веднага

и сред площада застана. В ръката му скиптъра сложи

там глашатаят Пизенор, изкусен в съветите мъдри.

А Телемах се обърна към стареца първом и рече:

„Този мъж, старче, е близо. Сега ти ще чуеш за него.

Аз ви събрах, че за мене е мъката най-непосилна.

Нито съм някаква вест аз дочул, че войска се задава,

та за вестта да разказвам, която съм първи научил,

нито за благо народно желая съвет да предлагам.

Не, а за моята мъка! Нещастия две сполетяха

нашата къща. Едното: загубих баща благороден,

който над всички ви тука царуваше с бащина обич.

Втората мъка е много по-тежка, от нея домът ни

скоро съвсем ще пропадне, имотът ще бъде разсипан.

Моята майка задирят противно на нейната воля

дръзки женихи, потомци на знатните вождове наши.

Нямат те смелост да идат в дома на баща й Икарий,

той дъщеря си обична, с богата прикя надарена,

да отдаде по угода на този, когото хареса.

В нашето жилище те на тълпи всекидневно нахлуват,

колят безбройни волове, овци и кози угоени,

вечно пируват и пият искрящото вино без срама.

Нашият дом се пилее, защото сега в него липсва

мъж като моя баща Одисей да отблъсне бедата.

Ние без него не можем сега да се справим със тях, а

после без всяка защита ще бъдем достойни за жалост.

Само да имах аз сила, наистина бих ги прогонил!

Ето неща нетърпими се случват. Съвсем недостойно

рухва домът ни. Нима съвестта ви не ще възроптае?

Срамно поне да ви стане пред близките хора, народи

дето край нас обитават. И от боговете се бойте

може би те за злините към вас ще обърнат гнева си!

Аз ви заклевам сега в олимпийския Зевс и в Темида

(сбира съветите тя на мъжете и пак ги разпуска) —

спрете, приятели, нека оставен аз сам да се мъча

в най-люта горест, освен ако моят баща благороден

вас меднобронни ахейци, е с нещо нарочно обидил,

че и на мене с обиди нарочно отвръщате вие!

Що поощрявате тези? Наистина аз предпочитам

моя имот и стадата ми вие поне да ядете

Тъй ако беше, все можех отплата от вас да получа.

Чак дотогава в града бих ви следвал с молба настойчива

своя имот да получа, додето ми върнете всичко.

Само че вие слоите в сърцето ми скръб нецелима.“

Рече така разгневен той и наземи скиптъра хвърли

с бликнали сълзи в очите. Покърти скръбта му народа.

Всички седяха смълчани, не се осмеляваше никой

с укорни думи да срещне речта на сина Одисеев.

Само един Антиной му отвърна със тежките думи:

„Хей, Телемахе, надут самохвалко, защо ни говориш

толкова дързостни думи, позор върху нас да стовариш!

Никак не са ти виновни ахейските знатни женихи.

Своята собствена майка вини, че изплита коварства.

Трета година минава, и скоро настъпва четвърта,

тя откак мами безкрайно ума на ахейците знатни.

Дава на всички надежда, на всеки отделно се врича,

праща му вести приятни, но друго в сърцето замисля.

Още и тази измама наскоро скрои вероломно:

стан разположи грамаден в палата и почна на него

тънко и дълго платно да тъче, а на всички ни рече:

«Юноши, мои женихи (нали Одисей е загинал!),

малко потрайте за тази женитба, додето платното

аз изтъка, да не иде нахалост събраната прежда.

То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато

крайно печалният жребий на смъртната дрямка го случи,

укор открито към мен да не хвърлят ахейките после,

че без покров е погребан мъж толкова много имотен.»

Рече така и сърцата ни храбри повярваха леко.

Истина, денем тъчеше жената на стана огромен,

но разтъкавала нощем платното под факел запален.

Мами ахейците тъй с хитрината три кръгли години.

Щом посред свита от хори настъпи четвърта година,

тайната нам повери посветена във всичко робиня.

Ние я сварихме после да нищи платното блестящо.

Трябваше тъй да завърши, макар неохотно, труда си.

Този ответ на женихите чуй, Телемахе, да знаеш

всичко в сърцето самичък, да знаят и всички ахейци.

Своята майка върни и склони я да вземе жениха,

който баща й избира и който на нея се нрави.

Но разиграва ли тя занапред синовете ахейски,

от даровете надменна, които Атина й даде —

опитност чудни творби да създава, и ум превъзходен —

хитрости тя да владее, които не знаем да имат

нито в дълбоката древност ахейките къдравокоси —

както Алкмена, Тиро, тъй и с челния накит Микена, —

не, ни една между тях с Пенелопа не може по разум

да се равни, — но сега хитрината не ще й помогне.

Толкова те ще пируват от твоите стада и имане,

колкото тя не отстъпва от мисли, които в гръдта й

днес боговете втълпяват. За себе си слава велика,

вярно, ще стигне, но ти ще загубиш имота огромен.

Няма оттук да се мръднем, доде Пенелопа не вземе

мъж по сърце за съпруг между нас, синовете ахейски.“

А Телемах разсъдливият тъй на това му отвърна:

„О Антиное, не мога с принуда от къщи да гоня

тази, коя ме роди и откърми! В чужбина е татко —

жив ли е той или мъртъв, не зная. Възмездие скъпо

аз ще платя на Икарий, щом своята майка пропъдя.

Аз ще разсърдя баща й, на демон мъстта ще пробудя.

Щом Пенелопа напусне дома, ериниите страшни

тя ще повика. Ще стана за срама на всичките хора.

Не! От устата ми няма подобни слова да излязат!

Но ако вашата съвест почувствува тази неправда,

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно!

И ако по е приятно за вас, ако по е угодно

само неволник един да съсипвате тъй самоволно,

хайде, рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

Знайте, че всички тогаз ще загинете в къщи мърцина.“

Рече така Телемах, а гръмовникът Зевс изпроводи

двойка орли ненадейно от връх планината висока.

Те отначало летяха по тихия лъх на зефира

в близост орел до орел разпрострели крила нашироко.

Но на площада шумлив над средата кога прилетяха,

плеснаха бясно с крила и започнаха там да се вият

в хорските темета взрени, в прокоба за скорошна гибел.

С нокти се вдраха след туй по страни и по шии

и отлетяха орлите надясно над градските къщи.

Слисани всички следяха над себе си птичия полет

с мисъл тревожна в сърцата — каква ли съдба ги очаква?

Дигна се в същия миг Алитерсес, героят, достоен

Масторов син, сред връстници прочут по това, че единствен

птичия полет гадае, поличбени думи изрича.

С помисли чисти изпълнен, той рече така пред народа:

„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ви казвам,

но към женихите първом с известие аз се обръщам:

бедствия страшни надвисват над тях. Одисей от семейство

няма за дълго далеч да остане, дори се спотайва

някъде вече наблизо, подготвя той смърт и убийства.

Гибел заплашва и други мнозина, които живеем

в острова, видим от много далеч. Затова да помислим

как да отвърнем навреме женихите. А и сами те

нека се сдържат. Без друго това е за тяхна изгода.

Не некадърен слепец ви предсказва, а с опит гадател.

Ето напълно се сбъдва каквото предрекох за него,

след като с кораби вити поеха аргейци към Троя,

още и сам Одисей многомъдър с аргейците тръгна.

Зле ще пострада и всички другари загубил — аз казах,

той непознат у дома подир двайсет скитални години

в острова пак ще се върне. И всичко се сбъдва напълно.“

А Евримах, на Полиба синът, на това му отвърна:

„Махай се, старче, оттук и върви да предсказваш съдбата

на синовете си в къщи, злощастие тях да не среща!

Мога така да вещая от тебе аз по-достоверно.

Малко ли птици летят под лъчите на ясното слънце?

Всички нима предвещават съдбата? Далеч Одисей е

вече в чужбина загинал. Да беше и ти като него

също загинал! Не щеше сега да изричаш прокоби!

Тъй Телемаха, без друго разсърден, не би подстрекавал

(ти се надяваш, че той с дарове ще обсипе дома ти?).

Само че чуй що ти казвам, и то ще се сбъдне напълно.

С опита стар и богат ако ти съумееш младежа

към непокорство и гняв да придумаш с глупешки брътвежи,

първо на себе си той ще докара беда по-голяма.

Сам против всички женихи какво ли ще може да стори?

Тебе пък, старче, след туй ще накажем с безмилостна глоба,

тя ще ти тегне безкрайно, ще страдаш жестоко от нея.

А Телемаха пред всички, които са тук, аз съветвам:

майка си той да застави при своя баща да се върне.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много женитбени дари, прилични за щерка обична.

Вярвам, че няма по-рано да спрат синовете ахейски

своето сватовство тежко. Тук никой не ще ни уплаши,

нито дори Телемах, макар че е словоохотлив,

нито предсказаните речи, които ти, старче, току-що

нам издърдори напусто! С тях по-ненавиждан ни ставаш.

Целия негов имот ще съсипем. Възмездие няма

той да получи, додето ахейците тя разтакава

с тази женитба през време, когато в копнеж всекидневен

чакаме нейния избор в надвара и дните си губим —

други невести не търсим, тъй както за нас подобава.“

А разсъдливият син Одисеев така му отвърна:

„О Евримахе и вие, останали знатни женихи!

Повече няма това да ви моля, това да говоря —

знаят го вече добре боговете и всички ахейци.

Бърз кораб само ми дайте и двайсет веслари, които

да са готови да тръгнат след мене натам и обратно.

Искам да ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

дето ще бързам да диря баща си отдавна изчезнал,

все ще дочуя за него от смъртен или от мълвата —

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Чуя ли аз, че е читав баща ми, че той се завръща,

мъката твърдо ще нося година, но пак ще го чакам.

Чуя ли аз, че е мъртъв, че живите той е напуснал,

бързо ще дойда обратно в обичната своя родина,

гробна могила за него ще вдигна и жертви надгробни

ще принеса, и тогаз ще склоня Пенелопа за брака.“

Рече така и си седна. Тогаз сред ахейците стана

на Одисей безупречен другарят и спътникът Ментор.

Нему героят, преди да отплава, остави дома си —

на престарелия татко покорен да пази имота.

С помисли чисти изпълнен той рече така пред народа:

„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ви казвам:

благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде

ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,

нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни!

Че Одисея божествен не спомня си днес вече никой

мъж от народа, над който царуваше с бащина обич!

Аз не желая сега да упреквам женихите дръзки,

дето с коварни сърца се отдават на страшни злодейства —

те си залагат главите, когато ограбват имота

на Одисей, и не вярват, че той ще се върне обратно.

Но на събраните вас итакийци се сърдя, че всички

тук равнодушно седите, не смеете с укор да спрете

малкия сбор от женихи, макар че сте по-многобройни!“

Еванорид, на Лейокрит синът, му така отговори:

„Менторе дързък, загубил ума си напълно! Как смееш

нас да упрекваш и нас да възпираш? Май трудно ще бъде

и за мнозина мъже край трапезата с нас да се бият.

Знай, ако сам Одисей, на Итака владетелят, дойде

и пожелае в сърцето от своя си дом да изгони

нас, благородни женихи, при таз веселба из палата,

няма да бъде за радост туй връщане и за жена му,

дето го чака с тъга. Ще го стигне ужасна погибел,

почне ли битка с мнозина. Не беше речта ти разумна.

Вие пък, хора, вървете по своята работа всеки.

Нека за път Телемаха гласят Алитерсес и Ментор.

Бяха открай време те на баща му приятели близки.

Но ми се струва, че той ще остане за дълго в Итака

вест да очаква и няма оттук да успее да мръдне.“

Рече женихът така и разпусна веднага народа.

Те се разпръснаха бързо, към своето жилище всеки.

Само женихите пак се събраха в дома Одисеев.

А Телемах се запъти далеч по брега на морето.

В сивата пяна накваси ръце и замоли Атина:

„Тебе зова, божество, що споходи палата ми вчера

и пожела да отплавам далеч по морето лазурно,

вест от мълвата да чуя кога се завръща баща ми.

Твоята помощ желая — ахейците пътя ми спъват,

най-вече тези надменни и дръзки безкрайно женихи.“

Рече така умоляващ. Яви се при него Атина,

образа взела на Ментор, досъщ и по вид, и по говор.

Тя се обърна към него и рече крилатите думи:

„Не, Телемахе, страхлив и безумен не можеш да бъдеш,

вдъхната щом е у тебе на татко ти страшната сила —

всичко сполучваше той да завършва със слово и дело.

Пътят ти няма да бъде така провален и напразен.

Но ако ти не си рожба на него и на Пенелопа,

аз се страхувам, че няма да свършиш каквото замисляш.

Рядко се случва чада на бащата досъщ да приличат —

по-лоши има мнозина, а по-добри — само малцина.

Но ако ти, Телемахе, не бъдеш страхлив и безумен,

жив ако бъде у тебе разсъдъкът на Одисея,

има надежда с успех да изпълниш поетото дело.

А за женихите дръзки, за техните думи и козни

грижа си нямай — не знаят глупците разсъдък и правда,

своята смърт в слепота не предвиждат и черната гибел,

дето настъпва към тях — да ги глътне внезапно в един ден.

Скоро в открито море ще излезеш, тъй както замисляш.

Аз като предан приятел на твоя баща ще намеря

съд бързоходен за тебе и сам ще те следвам по пътя.

Но завърни се сега у дома при женихите. Нека

вече ти готвят храната и съдове с нея да пълнят —

в амфори виното, хляба ечмичен — храна за мъжете —

в мяхове плътни да сложат. А сам аз гребци доброволци

ще събера дотогаз из народа, а кораби има

много в Итака, с вълни обградена — и нови, и стари.

Измежду тях най-отличния съд ще огледам за тебе.

Бързо ще го нагласим, по морето обширно ще тръгнем.“

Рече така дъщерята на Зевса Атина. За дълго

там Телемах не остана, послуша гласа й божествен.

Тръгна назад за дома той угрижен в сърцето си младо.

Вътре в палата намери събрани женихите нагли.

Козешки кожи деряха и пърлеха в двора шопари.

А Антиной между тях се завтече с превзета насмешка,

хвана му здраво ръката и рече крилатите думи:

„Ех, Телемахе, необуздано смел, успокой се

и на ума си не слагай дела и слова вредоносни.

Както преди, настани се до нас да ядеш и да пиеш.

Всичко това ще намерят за тебе ахейците после —

кораб извит и отлични веслари, каквито желаеш,

с тях да отплаваш до Пилос за своя баща благороден.“

А Телемах разсъдливият с тия му думи отвърна:

„Не, Антиное, не ми е приятно сред вас горделивци

в пир да участвувам мълком, спокойно наслада да търся!

Или, женихи, не стига, че толкова дълго пиляхте

нашето скъпо богатство, додето бях още невръстен?

След като вече пораснах и слушам съветници мъдри,

много неща аз разбрах, удвои се у мен смелостта ми

и ще опитам да пратя над вас неизбежните кери,

в Пилос ли пясъчен ида, остана ли в острова тука.

Тръгвам, и пътят, за който говоря, не ще е напразен.

Аз като пътник ще тръгна, че нямам веслари и кораб.

Сметнахте, знае се то, че за вас е това по-изгодно.“

Рече така и издърпа без мъка ръка от ръката

на Антиной. Между туй продължиха женихите пира.

Над Телемах се присмиваха те и го хулеха с думи.

Дръзко подхвърляше някой от тези надменни младежи:

„Я гледай! Не на шега Телемах гибелта ни замисля —

или от пясъчен Пилос ще вика мъстители в помощ,

или дори и от Спарта. Сега е той ревностен страшно.

Или се кани да иде в Ефира, земя плодоносна,

там да намери отрова, която убива живота,

в кратери там да я сипе и нас наведнъж да погуби.“

Други от тези надменни младежи отвръщаше бързо:

„Кой знае! След като той на извития кораб отплава,

може би както баща си далече от близки ще падне.

Немалко грижи тогава и нам ще докара. Ще трябва

да поделим помежду си имота му, но без палата,

той ще е на Пенелопа и нейния бъдещ избраник.“

Рече така. Телемах пък в просторната бащина изба

сводеста слезе. Лежаха там златни и медни богатства,

скринове, пълни с одежди, съсъди с масла ароматни.

Делви от глина стояха със старо услаждащо вино

редом надлъж до стената, побрали в издути търбуси

сока божествен несмесен, за оня ден пазен, през който

в своя си дом Одисей ще се върне след много неволи.

Порта двукрила и яко кована затваряше входа.

Там разпореждаше нощем и денем ключарката, дето

пазеше всички богатства с голяма грижовност и опит —

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

Нея синът Одисеев покани да влезе и рече:

„Моля те, майко, ела да налееш в двуухите кани

от благовонното вино — най-сладко след виното, дето

пазиш с надежда, дано да се върне пак този нещастник —

моят баща благороден, избягнал от страшните кери.

Амфори двайсет налей и отгоре сложи им захлупки.

Мяхове, плътно съшити, от кожа с брашно да напълниш.

Двадесет мерки да бъде брашното ечмичено ситно.

Само не казвай на друг — на едно място всичко наслагай.

Привечер аз ще го вдигна, щом моята майка възлезе

в горните китни покои готова за сън и отмора.

После ще ида аз в Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

вест от мълвата да чуя, кога се завръща баща ми.“

Рече така. Евриклея бавачката в миг се разхълца,

гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:

„Как ти дойде на сърцето такова желание, рожбо?

Де надалече в чужбина сега се гласиш да отиваш,

наша едничка утеха? Нали Одисей благороден

падна далеч от родина сред хора съвсем непознати?

Тръгнеш ли, в миг зад гърба ти женихите зло ще намислят —

как да те в клопка погубят, имота след туй да заграбят.

Тука при нас остани между близки! Защо ли е нужно

там по морето пустинно да скиташ в беди и неволи?“

А Телемах разсъдливият тъй на това й отвърна:

„Майко, не се тревожи — не действувам без боговете.

Но закълни се, че нищо на майка ми няма да кажеш

дни единайсет преди да изминат, дори и дванайсет,

или самата преди да открие, че аз съм отплавал.

Как се боя, да не би хубостта й от плач да помръкне!“

С клетвата, за боговете велика, старицата вкле се.

След като тя се закле и с обета свещен се зарече

бързо в двуухите кани му сипа от сладкото вино

кожени мяхове плътни стъкми и с брашно ги напълни.

А Телемах се завърна назад при тълпата женихи.

Друго замисли тогаз совооката дева Атина.

В образа на Телемаха обходи тя целия град и

де кого срещнеше пътем, отправяше тази покана:

всички да се съберат вечерта при подвижния кораб.

После с молба към Ноемон, на Фроний прекрасната рожба,

тя се обърна за кораб. И той обеща й охотно

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднала сенки.

Пусна тогава в морето тя бързия кораб и в него

всякакви уреди сложи, за веслени кораби нужни,

и го докара до края на пристана. Спътници храбри

вече прииждаха там, призовавани все от Атина.

Друго замисли тогаз совооката щерка на Зевса.

На Одисей боговиден в дома тя довтаса чевръсто.

Лека умора разля върху всички женихи пияни,

техния ум помрачи, от ръцете им чашите грабна.

Всеки за сън към дома си пое, и не чакаха дълго

те из леглата, че дрямка изтегна на техните клепки.

Викна след туй Телемаха от пищно стъкмените стаи

и совооката щерка на Зевса така му продума,

образа взела на Ментор, по глас и по вид с него сходна:

„Бързо ела, Телемахе. Весларите красноколенни

вече седят до веслата и чакат от тебе повеля.

Хай да вървим, да не бавим на кораба повече пътя.“

Рече Атина Палада така и потегли пред него

с пъргави стъпки. Зад нея закрачи синът Одисеев.

След като вече дойдоха до кораба и до морето,

свариха там на брега къдрокосите свои другари.

Тях заговори свещената мощ на сина Одисеев:

„Тук да стоварим, другари, храната. Готови са вече

всички запаси в палата. Но моята майка не знае

нищо, робините също. Една е сал тайната чула.“

Рече така и забърза напред, а след него гребците.

Взеха от къщи храната и всичко на здравия кораб

сложиха, както заръча любимият син Одисеев.

И Телемах се яви, от Атина поведен, на борда.

Седна отзад на кормилото тя, а до нея застана

сам Телемах. А гребците развързаха бързо въжата

и надойдоха те горе, насядаха в дълги редици.

Вятър попътен им прати на Зевс совооката щерка.

Шумна зефир бързовеен по тъмния гръб на морето.

Бодрите свои гребци Телемах насърчи и подкани

да се заемат с въжата. И те му послушаха зова.

Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха

в якото средно гнездо, и с въжета привързаха здраво,

с кожени ремъци после подеха платната блестящи.

Ето зефирът изпъна платното посред, на вълните

звучният пурпур заплиска под кила на лекия кораб.

Тон по вълните забърза към своята цел устремено.

Щом закрепиха платната на тъмния, бързия кораб,

чаши напълниха всички до горе със сладкото вино.

Даром от него възляха и за боговете всевечни,

най-много за дъщерята на Зевса Атина Палада.

Цялата нощ и в зори тя браздеше пред кораба пътя.