Белва Плейн
Приятелки (1)

Пролог

В провинциална странноприемница на брега на Мейн двама мъже на средна възраст седяха на поставени на разстояние столове и наблюдаваха как надигащите се масленозелени вълни на Атлантическия океан се разбиват в скалите. Бяха от типа хора, които внимателният наблюдател би разпознал по старите им, добре скроени вълнени палта, излъсканите обувки и сдържаността в присъствието на непознати. Никой не продумваше.

Тогава единият наруши тишината:

— За пръв път ли идвате тук?

— Не. От няколко години. Винаги щом ми се прииска да видя океан. Последния път бях на друго място, на Тихия.

Вълните се разбиваха, вятърът развяваше клоните на дърветата и мълчанието беше възстановено. След малко, сякаш размишляваше на глас, другият заговори:

— Вчера прочетох нещо много интересно. Балзак бил казал: „Зад всяко огромно състояние се крие престъпление.“

— Да, наистина интригуващо.

— Именно. Впрочем, като заговорихме за това, бих могъл да ви разкажа една история, стига да искате да я чуете.

— На всяка цена. Започвайте.