Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tender Spirit, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
dani (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Моник Дюбоа. Стивън

ИК „Слово“, Велико Търново, 1995

Редактор: Иванка Харитонова

ISBN: 954–439–146–0

История

  1. — Добавяне

V

Усети как се смразява от страх. Бавно се обърна и огледа наоколо.

Не се чуваше нито звук. В храсталака не се усещаше и най-малкото движение.

„Трябва да остана спокойна! Паниката е лош съветник!“ — припомни си как се държаха героите от холивудските филми в подобни ситуации.

Изведнъж в храсталака се чу шум. Замръзна на мястото си и се ослуша. Беше сигурна, че нещо се движи отвъд дългите сенки, хвърляни от затихващия огън. И освен това този шум някак си не подхождаше на заобикалящата я действителност. Беше нещо различно. Шумоленето утихна и после съвсем престана.

Духна лек ветрец и една нощна птица се обади в далечината.

Джуди постепенно започна да се успокоява.

Облаците се разкъсаха и иззад тях надникна луната, обливайки всичко с призрачната си светлина.

Внезапно чу стъпки зад себе си. Обърна глава. Стивън Джаксън се появи внезапно, сякаш материализиран от нощната тъмнина. В ръцете си държеше пушка.

— Съжалявам — каза той и се усмихна. — Обаче изглежда, че лъвовете в тази местност са станали много дръзки.

Джуди се загледа в него. За първи път, откакто го видя, не носеше шапка.

— Какво… какво се случи?

Хвана я за ръката и я заведе при палатката.

— Седни, ако обичаш, за малко — Стивън остави пушката до краката си.

— Семейство лъвове — обясни той спокойно. — Въпреки огъня се бяха приближили твърде близо до лагера. Трябваше да ги прогоня.

Джуди се засмя скептично. Този човек наистина не можеше да лъже.

— А защо изстрелите бяха от различни оръжия?

— Какво? — Стивън я погледна изненадано.

— Чух изстрели от различни оръжия. Бяха поне три.

Стивън махна неопределено е ръка.

— Това се дължи на скалите. Отразяват звука и се получава ехо. Само аз стрелях.

Джуди поклати глава.

— Скалите са прекалено далече. Освен това тия лъвове трябва да са използвали автомобил.

Стивън отново вдигна учудено вежди.

— Или това, което чух да се отдалечава, не е било автомобил, така ли? Във всеки случай не и нещо привично за саваната.

Мъжът преглътна като се колебаеше. Джуди се изправи и застана до него.

— Мисля, че е настъпил моментът да станем по-откровени един към друг, мистър Джаксън. Предварително държа да кажа, че обичам да ми казват истината. Не съм някое малко градско момиченце, на което трябва да му се спестяват страшните неща. Аз съм зряла жена и съм поела да изпълнявам съвсем определени задължения, дори и да са свързани с нещо непредвидено в договора. Тръгнала съм да пиша репортажи за тези места и най-добре е да имам ясна представа какво става в резервата. Освен това… — поколеба се малко й продължи — дочух, че тук имало големи проблеми.

Стивън се замисли за момент. След това кимна.

— Е, добре, май наистина най-хубаво е да зарежем играта на криеница.

— Точно това беше и моето предложение.

Той взе пушката и я повъртя из ръцете си.

— И така, резерватът напоследък е обект на дейността на бракониери. По-точно става дума за ловци на слонове. Както вече имах възможността да спомена, тук живеят големи стада слонове. Бивниците на тези животни са предмет в наше време на оживена търговия и носят добри печалби.

Джуди беше цялата в слух.

— Допреди няколко месеца северната част на Кения беше пощадена от нападенията на бракониери. За това имаше две причини. Първо, на границата има строг контрол на трафика на стоки. Това правеше почти невъзможно да се изнася от страната слонова кост. Освен това в рамките на резервата имаше отлично организирана охрана. Пазачите бяха почтени хора и си сътрудничеха много успешно. За съжаление, напоследък нещата се промениха.

Джуди намръщи чело.

— Да не би да намеквате, че пазачите си сътрудничат с бракониерите?

Стивън поклати глава.

— Не, не! Не е това. Но напоследък всички имат чувството, че бракониерите знаят всяка тяхна крачка. Ако ние сме на единия край на резервата, те се появяват на другия. Когато ние отидем там, те вече са другаде. Дяволска работа!

— Значи някой от управата на резервата работи за тях.

Той кимна.

— И аз така предполагам. По друг начин не може да се обяснят ходовете на тези хора.

Двамата млъкнаха за известно време. После Стивън стана и се запъти към палатката си.

— Мислите ли, че може още да се навъртат наоколо? — попита Джуди разтревожена.

— Не, не. Днес едва ли ще се върнат. Сигурно са мислели да ни изненадат, докато спим. Сега знаят, че ще бъдем нащрек. Ще чакат друга възможност.

— Да ни изненадат ли, нас…?

Той кимна:

— Искат да ни махнат от пътя си.

Джуди преглътна уплашено.

— Може би сега ще разбереш, защо днес бях малко нервен. Животът по тези места напоследък престана да бъде само удоволствие. Играта загрубя. Вече е въпрос на живот и смърт. Сега не е най-подходящият момент да се изпращат тук изтънчени дами.

— Може би не е зле да се погледнат нещата откъм другата им страна, мистър Джаксън — възпротиви се Джуди. — С моето присъствие получавате възможността да направите достояние на широката общественост какво става тук. Бих могла да ви бъда много полезна.

Стивън Джаксън се засмя.

— И професор Райли мислеше така. Но аз не съм съвсем убеден в това.

— И защо не?

— Защото на хората в градовете им е напълно безразлично какво става тук. Те изобщо нямат отношение към това, което ние вършим.

Тя преглътна. Стивън имаше известно право. Искаше й се да му възрази, но не успя да измисли нито един аргумент.

— Сега най-добре е да поспим малко. Утре ще трябва да ставаме рано.

Пристъпи към Джуди.

— Може би е по-добре, ако спиш в колата. Там ще се чувстваш по-сигурна.

— О, не, мистър Джаксън — възпротиви се тя тихо, но решително. — Ще спя в палатката. Това, че за няколко минути ме беше страх, не означава, че се налага някакво по-особено отношение към мен.

Стивън Джаксън я погледна учудено. След това на устните му се появи усмивка.

— Предложението ми харесва.

Пристъпи към нея. Отблясъците на огъня осветиха лицето му. Погледите им се срещнаха.

„Така изглежда много добре“ — мина й през главата.

— Лека нощ — Стивън я погали по косата — и приятни сънища.

— Лека нощ. — Джуди се обърна и влезе в палатката.

Докато затваряше ципа на входа, усещаше върху себе си внимателния му поглед.