Серия
Тюлените (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Dark, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 102 гласа)

Първа глава

Военноморска база „Дам Нек“

Вирджиния Бийч

16 септември, 20:12 ч.

— Няма да допуснем това в никакъв случай! — увери Лутър подчинените си.

Четиричленният отряд тюлени се беше разположил на верандата на клуб „Подвижни дюни“, на фона на притъмняващото небе и плискащите се вълни на Атлантика. От прозорците на ресторанта се дочуваше смях и потракване на порцелан. Бурята и проблясващите навътре в морето светкавици бяха принудили всички, освен тюлените, да влязат на закрито. Светлината, идваща от ресторанта зад тях, беше достатъчна на Лутър да вижда всеки един от насядалите около градинската маса с каменен плот.

Старши сержант Уести Макафри беше пуснал брада заради задачата си в Малайзия. Теди Мечока — Брю Бейкър — тъмнокож младши сержант, висок точно колкото и широк. Вини — Кръстника — Деиносентис, само на деветнадесет, пълно копие на младия Ал Пачино.

Лутър Линдстром беше командващ офицер на отряда. Като типичен преуспял американец от средната класа в Хюстън, до днес Лутър можеше да се закълне, че Чичо Сам не би навредил на никого, ала разкритията на Военноморските криминални служби напълно го бяха обезверили.

— Това е шибано укриване на информация — заяви Уести, отпивайки от бирата си.

Сигурно беше така. Миналата седмица адмирал Йохансен ги бе уверил, че командир Лъвит ще бъде обвинен за инцидента на борда на американския кораб „Нор’ийстър“, ала ВМКС[1] изведнъж бяха прекратили разследването, хвърляйки обвиненията върху съвсем друг човек.

Командирът на техния взвод, лейтенант Гейб Рено — с кодово име Ягуар, щеше да бъде обвинен за извършените от командир Лъвит престъпления.

— Военноморските сили искат да предотвратят скандал — съгласи се Лутър.

— Как ще докажем, че командир Лъвит е искал да убие Ягуар? — ядосано се обади Теди. — Замислете се, няма нито един оцелял. — Той вдигна месестата си ръка и започна да отмята на пръсти хората: — Служителят от Военното разузнаване, който преди месец започна да души наоколо, загина при автомобилна катастрофа. Неговата колежка трябваше да ни донесе бележника му, ала в момента е в неизвестност. Помощник-капитанът Милър взе, че се застреля в главата. Кой друг?

Никой, помисли си Лутър. Лъвит чудесно бе замаскирал следите си, но Ягуар се бе оказал труден за убиване. Обаче имаше проблеми с паметта заради посттравматичен стрес.

— Мамка му, не можем просто ей така да си седим тук! — извика Вини и удари по масата.

Лутър разтри скования си врат. Нямаше никакво намерение да остави Ягуар да опере пешкира заради Лъвит, но без свидетелските им показания, които ВМКС очевидно не бяха взели под внимание, с какво щяха да докажат пред висшето командване вината на Лъвит?

— Сър?

Лутър вдигна поглед. Себастиан Леон се беше появил изневиделица от тъмнината, за всеобща изненада на четиримата. Помощник-капитанът на 12-и отряд на тюлените имаше способността да се появява някъде точно когато има най-голяма нужда от него. Дано и сега беше така.

Себастиан чевръсто отдаде чест и се отпусна на пейката до Вини.

— Имам новини — каза той. По обичайно безизразното му лице не можеше да се определи дали новината е добра или лоша. — ФБР смятат, че са открили Хана Гиъри — съобщи с едва доловимия си акцент. — Искат да им помогнем да я измъкнат.

Мъжете се спогледаха бързо.

— Да я измъкнат откъде? Нима е още жива? — изненадано попита Вини.

— Жива е — потвърди Себастиан, — но не ми казват къде е.

Лутър беше бивш служител на ФБР.

— Кой ръководи разследването? — поинтересува се той, чудейки се дали става въпрос за рутинно разследване или за по-специален случай.

— Един от най-добрите — специален агент Валентино.

Лутър повдигна вежди. Валентино се бе превърнал в легенда след унищожаването на няколко огромни наркокартела и ареста на двама недосегаеми членове на италианската мафия. Защо сега се ангажираше с изчезването на някаква жена?

— Аз ще отида — предложи услугите си вечно неспокойният Уести. — До следващата ми задача има поне две седмици.

— Идвам с теб, старши — каза Лутър. — Искам да разбера докъде са стигнали ФБР, ако някой вече не ме е изпреварил.

— Ето координатите, сър. — Себастиан му подаде сгънат лист хартия.

— Чуйте, ако успеем да вземем показания от Гиъри, може да ги използваме да свалим обвиненията от Ягуар — заключи Вини.

Лутър разчиташе точно на това. В главата му започна да се оформя план. Обмисли го за момент.

— Добре, момчета, ето какво ще направим. Двамата с Уести ще намерим Гиъри и ще я доведем тук, за да даде показания в наша полза. Себастиан и Вини ще влязат в апартамента на помощник-капитан Милър и ще потърсят доказателства, че не се е самоубил.

— Предпочитам да отида сам — тихо каза Себастиан.

Тюлените винаги работеха по двойки или в малки групи, но никога сами. Лутър го погледна въпросително.

— Ако осъдят Ягуар, могат да предявят обвинения към всички ни — обясни той. — Да не рискуваме точно сега.

Така си беше, а понеже Себастиан беше достигнал най-високия ранг на активна военна служба, щеше да е нужен указ от Конгреса, за да го лишат от привилегии за прослужено време.

— Прав си — каза Лутър и се обърна към Теди: — двамата с Вини ще отговаряте за отдел „Специални операции“, докато аз и Уести се върнем.

— Да, сър — смънкаха те, видимо разочаровани, че няма да ходят никъде.

Блесна мълния и освети решителните лица на събралите се мъже. Тътен от гръмотевица отекна над главите им, а капка дъжд опръска бузата на Лутър.

— Ще се чуваме всяка вечер. Първото дело на Ягуар ще се разглежда в петък. Точно в осем часа трябва да сте пред сградата на съда в бели парадни униформи. Някакви въпроси?

Мъжете се спогледаха.

— Не, сър.

— Е, това беше всичко.

С готовия вече план, Лутър нямаше търпение да задейства нещата. Изправи се и погледна над главите на другарите си. Като единствен присъстващ командир имаше морален дълг към екипа си и към Ягуар, който като взводен командир стоеше непосредствено над него в йерархията.

— Няма да оставим Ягуар да поеме вината, момчета — увери ги Лутър с решителен поглед. — Ще мина да те взема в четири часа, старши — обърна се той към Уести, преди да тръгне.

— Лека нощ, сър — подвикнаха мъжете след него.

Лутър изтича надолу по стълбите, които водеха до паркинга. Заваля като из ведро точно когато се метна в своя „Форд F 150“, потегляйки към бунгалото си под наем извън града. Никакви скъпи къщи повече, край! Беше приключил с луксозния начин на живот в момента, в който напусна Националната футболна лига.

Хвърли поглед към тъмните прозорци, докато паркираше на алеята пред бунгалото, и се намръщи. Никой не го чакаше, но какво от това? Откакто помоли Вероника да си тръгне, вече отново можеше да гледа хората в очите. По-добре да живееш сам, отколкото да те правят на глупак. Втори път нямаше да допусне тази грешка.

Запъти се към вратата и светна лампите, извръщайки поглед от почти празната дневна. Бившата му годеница беше взела всички мебели, с изключение на един диван във войнишко зелено, който явно се бе оказал прекалено тежък за местене.

Захвърли настрана маратонките си и съблече влажната тениска. Чувстваше се ядосан от безобразието, че Ягуар е задържан, но донякъде бе доволен. Щеше да насочи всичките си усилия да докаже коварството на Лъвит и невинността на Ягуар. Сто пъти по-добре, отколкото да кръстосва из пустата къща и да се чуди защо са се провалили брачните му планове.

Рони беше хубавица с добро образование, израснала в семейство с двама родители. Как можеше да предположи, че точно красотата й ще се окаже проблем, че годеницата му ще го накара да изглежда като глупак в очите на хората, срещайки се с други мъже зад гърба му. Тя все се забъркваше в някакви истории и провали плановете му да води пълноценен и скромен живот.

Ако изобщо някога се обвържеше отново, съпругата му задължително щеше да бъде умна и да харесва простичките неща; нуждаеше се от разумна, практична и отдадена на семейството жена.

Мразеше, когато един добре обмислен план отива по дяволите!

 

 

Централата на ФБР

Вашингтон, окръг Колумбия

17 септември, 10:42 ч.

Специален агент Рафаел Валентино нямаше нищо общо с образа на упорит ФБР служител, който Лутър си бе представял. Носеше бежово сив костюм на „Армани“ и черно поло. Абаносовочерната му коса, прошарена със сребърни нишки, беше сресана назад, откривайки високо италианско чело. Приличаше по-скоро на известния баскетболен треньор Пат Райли, отколкото на ветеран от полицейското управление на Ню Йорк, какъвто всъщност беше, ако се съди по почетната значка на стената зад полираното му бюро.

— Седнете, господа — покани ги Валентино с тихия си баритон, в който нямаше и следа нито от италианското му потекло, нито от акцента на детството му, прекарано вероятно в бедните квартали на Ню Йорк.

Лутър и Уести се отпуснаха в елегантните кожени кресла, докато Валентино мрачно преглеждаше купчините книжа по бюрото си. Сигурно наближаваше четиридесетте, но въпреки прошарената коса, изглеждаше в страхотна форма.

— Имам информация, че вашият командир Лъвит е давал показания пред военната полиция в Куантико точно когато там е бил открит автомобилът на мис Гиъри — тихо каза той. Отвори една папка и я прегледа набързо. — Очевидно мис Гиъри е пътувала за Куантико, за да предаде информация, уличаваща го в кражба на оръжие.

— Точно така — потвърди Лутър.

Валентино се отпусна назад в подобния на трон стол с висока облегалка и впери тъмния си, неразгадаем поглед първо в Лутър и после в Уести. Лутър имаше смътното чувство, че се опитва да прецени що за стока са.

— Ще ви кажа нещо, което не бива да излиза извън стените на тази стая — довери им той.

Лутър затаи дъх.

— Наясно сме, че вашият командир е замесен в кражбата на оръжие.

Облекчение заля Лутър, ала за кратко, защото го връхлетяха следващите думи на Валентино:

— Засега ще го оставим на мира. Трябва ни човекът, за когото той работи — някой, който нарича себе си Единака.

Я повтори! Лутър погледна изненадано Уести, чиито сини очи пламтяха.

— Единака снабдява с оръжие различни политически групировки от цял свят — добави Валентино. За разлика от повечето италианци, говореше без жестикулиране. — Крадено оръжие в огромни количества се складира в Нигерия, Хаити и Йемен и попада в ръцете на групировки, от които всичко може да се очаква. Сигурен съм, че знаете каква опасност крие това.

— Напълно — каза Лутър. Виж ти! Вероятно Лъвит бе замесен в подобна дейност! Нямаше ли да е страхотно, ако успеят да го докажат? — Предполагам, че имате доказателства за участието на Лъвит в цялата тази работа? — попита той, чудейки се как да се добере до тази информация.

Валентино го погледна.

— Попаднахме на имейл, който проследихме до IP адреса на Лъвит. В него се споменава за някакъв товар, готов за превозване. Засега обаче това доказателство остава при мен.

— Кой е Единака? — попита Уести с типичната за него прямота. Не си падаше по излишните приказки.

— Съжалявам — безизразно отвърна Валентино. — Стигнали сме до критичен етап в разследването и не мога да позволя изтичане на информация. — Той се пресегна към втора купчина документи и я дръпна пред себе си. — Ще ви кажа само, че Единака познава мис Гиъри и вероятно това е причината тя да е все още жива.

Обаче… Лутър погледна Уести. Досега бяха приемали Лъвит като единствения виновник за изчезването на жената.

— Един от клиентите на Единака е кубинец — революционер на име Пинзон. Според информация от нашето разузнаване Пинзон държи затворена някаква американка в имението си в Сантяго.

Лутър повдигна вежди.

— Сантяго… в Куба?

— Точно така.

— Как Гиъри се е озовала от Куантико в Куба? — попита той, напълно объркан.

— Така и не е стигнала до Куантико. Отне ни време, докато открием това — призна агентът. — Установихме го едва когато от охраната на Куантико си спомниха, че са пуснали червенокоса жена, която шофирала зелен мустанг. Щом разбрахме, че не е била мис Гиъри, започнахме да проучваме останалите възможни варианти.

Той отвори друга папка и зачете на глас:

„В 2:23 следобед на 29 август в щатската полиция са получени телефонни обаждания от граждани, станали очевидци на преследване с много висока скорост по магистрала 95, южно от окръг Колумбия. В последвалите телефонна обаждания полицията е била уведомена за пътен инцидент между микробус и мустанг, с най-малко един пострадал.“

Вдигна поглед.

— Предполагаме, че точно тогава мис Гиъри е била хваната и отведена в другия автомобил. Собствената й кола по-късно е намерена в Куантико с лепена задна гуми и пресни следи от сблъсък. Загубихме дирите им до момента, в който от полицията в Ококан ни предоставиха видеоматериал, на който е заснет мъж, носещ на ръце жена с описанието на Гиъри, който се качва на борда на открадната яхта. Името на мъжа е Милослав Обрадович. — Той извади две снимки от папката и ги плъзна към Лутър и Уести, за да ги разгледат. Уести погледна снимката на мъжа и се намръщи.

— Изглежда ми познат.

— Би трябвало — каза Валентино. — Обрадович е сръбски наемен убиец. Издирваме усилено него и съпругата му от години. С помощта на перука жената е постигнала добра прилика с външния вид на мис Гиъри и е използвала личните й документи в Куантико. Предполагаме, че е оставила колата там, за да ни заблуди.

Лутър запомни изсечените като от камък лица на престъпниците. Хана Гиъри трябва да е била изплашена до смърт, реши той, мислейки си за нея.

— Проследихме яхтата с помощта на търговско сателитно наблюдение и военноморска радиовръзка. Всичко сочеше към Сантяго като крайна точка на яхтата.

— Защо не изпратите ваши хора там, след като знаете къде е? — попита Лутър. Валентино сигурно имаше причина да търси точно тях.

— Защото съм стигал дотук и преди — призна той, слагайки елегантната си ръка върху папката, която току-що бе затворил. — Единака е стар наш познайник; от години сме наясно какво върши, но последния път, когато бях толкова близо до него, той изчезна. Ако усети, че съм наблизо, ще разчисти къщата, преди да успея да намеря доказателствата, които ми трябват, за да го пипна. Искам от вас да пазите в тайна разследването.

Лутър се замисли внимателно върху предложението.

— Съгласни сме — каза най-сетне той, — но искаме нещо в замяна. Ако тази жена — Гиъри — е жива и е добре, искаме да я помолим за съдействие. — Той обясни накратко за положението на Ягуар и за това как Гиъри би помогнала, за да свалят обвиненията срещу него.

В катраненочерните очи на Валентино просветна тревога.

— Искаш от мен да поверя живота й в твои ръце — подчерта той. — Единака може отново да я нарочи за мишена.

— Знам това — каза Лутър. — Смятам, че сме способни да я пазим добре, сър. — Хвърли поглед към Уести, който кимна.

Валентино ги изгледа внимателно с присвити очи.

— Добре тогава — съгласи се най-после той. — Ако успеете да изведете Гиъри оттам, може да я оставите при себе си, докато приключа с моето разследване. Но настоявам да се свързвате с мен редовно и да ме информирате за положението й.

— Разбира се — съгласи се Лутър. — Е, откъде да започнем?

Валентино извади карта и я подаде на тюлените, за да я разгледат внимателно. Лутър разпозна бреговата пиния в източната част на Куба и очертанията на залива Гуантанамо, където беше прекарал доста време, участвайки в учения с бойна стрелба. Близо до град Сантяго, точно на устието на залива, имаше постройка, която наподобяваше укрепление. Валентино го бе оградил и червено.

— Хайде заедно да прегледаме всичко — предложи той.

Бележки

[1] Военноморски криминални служби. — Б.пр.