Чарлс Шефилд
Отклонение (17)

Глава 17

Когато Луис Ненда и Атвар Х’сиал побягнаха в тъмнината, Бърди Кили ни най-малко не съжали да им види гърбовете. Грейвс може би желаеше да арестува двойката, но карелианецът Ненда винаги бе правил впечатление на Бърди като груб и буен, а мълчаливата крилата сикропеанка винаги му бе била неприятна.

Добро отърваване от двамата. Бърди отблъсна Джулиъс Грейвс от себе си, изправи се на крака и се огледа.

Бъркотията беше пълна. Той не знаеше откъде да започне.

Грейвс се беше задъхал, мъчеше се да си поеме въздух, но иначе изглеждаше добре. Бърди го остави без внимание. Калик беше в безсъзнание, лежеше на пода на половината път до центъра на залата, но Бърди не можеше да направи нищо за нея.

Тялото на Е. К. Тали, малко по-близо, беше в най-лошо състояние. То лежеше неподвижно, проточеният от кървящата му глава кабел с измъкнат конектор беше паднал на пода на няколко стъпки от Бърди. За Тали също нищо не можеше да направи, защото тялото беше много навътре в лотосовото поле.

Бърди се огледа за Д’жмерлиа. Ло’фтианецът лежеше на пода, близо до края на концентричните кръгове и още държеше здраво с двата си предни крайника прекъснатия кабел от мозък на Е. К. Тали. Ако беше също в безсъзнание или засегнат от лотосовото поле, то…

Докато Бърди го наблюдаваше, Д’жмерлиа се размърда, запълзя към най-външния кръг. Бърди взе свободния край на кабела с конектора и отиде да го посрещне.

— Къде е Атвар Х’сиал? — попита Д’жмерлиа още щом прекоси границата на жълтия кръг.

— Избяга. Заедно с Луис Ненда. Сега не е време да се тревожим за тях.

Бърди протегна ръка с конектора.

— Обърни мозъка на Тали насам да видим дали ще можем да го включим.

Манипулирането с конектора се предвиждаше да бъде извършвано внимателно, но той беше издърпан с голяма сила и сега не можеше да се получи сцепление. Щом го пуснаха, се измъкна от гнездото. Бърди не знаеше нищо за обслужването и поддържането на хуманоиди, но той каза една молитва, пъхна отново конектора и натисна — този път по-силно.

Върху извития като купа под, тялото на Е. К. Тали трепна в спазъм. Чу се сумтене и издишане на бели дробове, силно издухващи въздух.

— Тали! — изпика Д’жмерлиа. — Чувате ли ме?

Разнебитената фигура с окървавена глава вече беше на четири крака и се мъчеше да се изправи. Тя пада още няколко пъти, подпирайки се на ожулените си предмишници. Най-после тялото се изправи.

— Чуувам… лооошо — говорът беше изкривен. — Друдно ми е… да коворя. Някои гонекторни интерфейси са раз-з-рушени при изваждането им. Други са… с вложени качества. Трябва да гомпенсирам. Не се тревожете, всичките ми схеми са дублирани. Аз се… подобрявам. Ще се оправя. Всичко ще се оправи.

Бърди не беше толкова сигурен. Тали едва каза последните думи и се строполи отново по лице.

— Не бързайте. Е. К. Тали, разполагаме с много време.

— Бррр — изгъргори Е. К. Тали. — гррр — но се оправяше. Отново се бе изправил, нестабилен, но изправен. Докато Бърди и Д’жмерлиа го гледаха, той направи две несигурни стъпки в погрешна посока.

— Не! Е. К.! — извика Бърди. — Посоката е погрешна. Елате насам, навън. Вървите към средата на стаята.

— Аз добре… разбирам това — главата бавно се обърна и погледна към тях. Гласът се стабилизираше. — Тъй като ще бъде необходимо в някой момент да изнеса хименопта Галик, сигурно е много по-лесно да сторя това сега и така да игономисам и време, и движение.

„Подобрява се — помисли си Бърди, — ако възвръщането на обичайната му упоритост може да се смята за подобрение.“ Той внимателно отпускаше кабела, докато Тали достигна Калик. Когато се наведе и внимателно взе малкия хименопт на ръце, от отворения череп потече кръв.

— Сега излизаме. Пригответе се да възстановите… граниалната ми кухина, веднага щом дойда при вас. Сензорните входове през габела са повредени. Моля, бродължете да коворите, така че да мога да усещам вашата посока. Вече не виждам.

— Насам… насам… насам… — викаше Д’жмерлиа, но той не чакаше. Тали още не беше излязъл от жълтия кръг, когато ло’фтианецът се втурна напред, пое част от теглото на Калик и тръгна назад към Бърди Кили. Когато оставиха Калик, Е. К. Тали изстена и падна на пода до нея.

— Бързо! — Джулиъс Грейвс най-после се бе възстановил достатъчно, за да им се притече на помощ. Той се зае да свали превръзката от черепа на Тали. — Стивън казва, че ако повреден нервен конектор се използва по-дълго от една или две минути, ще остане трайно увреждане. Вече сме близо до тази граница.

Грейвс свали превръзката и Бърди завъртя черепния покрив около пантата.

— Добре, Е. К., започваме. След няколко секунди ще ви възстановим.

— Сега! — каза той на Д’жмерлиа, който стоеше готов. Конекторът излезе от извадения от тялото мозък. В същия момент Бърди измъкна другия край на кабела от гнездото в задния мозък. Тялото на Тали се отпусна тежко върху Бърди. Сините очи се затвориха.

Джулиъс Грейвс махна късата свързваща спирала от връзката на задния мозък на компютъра и внимателно я постави на обичайното и място. Последва кратък спазъм на крайниците на Тали, но преди някой да има време да се разтревожи, очите трепнаха и се отвориха.

— Много добре — каза Е. К. Тали. — Връзката с интерфейса беше прекъсната само за две цяло и четири секунди. Всички сензорни и мониторни функции изглеждат нормални. Затварянето на мозъчната кухина предпочитам да извърша лично. Така че, ако не възразявате…

Тали се пресегна, отмести настрана подкрепящите ръце на Грейвс и хвана черепния покрив. Той го завъртя назад около пантата. Застанал зад него, Бърди хвърли бърз поглед на червената мрежа от кръвоносни съдове по стените на черепа, после краниумът прилепна плътно над защитните мембрани на сферичния мозък на Тали. Той натисна надолу. Чу се тихо изщракване. Черепът, макар и очукан, беше отново безшевно цяло.

Когато Е. К. Тали вдигна ръка, за да избърше кръвта от очите си, останалите трима можеха да се заемат с друго. Бърди разбра, че Калик е в съзнание и тихо ги наблюдава.

— Добре ли се чувстваш?

Хименоптът поклати глава.

— Физически се чувствам нормално, но душевно съм много объркана. Объркана, защото не зная как съм дошла тук, но още повече не зная как вие сте се озовали тук. Последното нещо, което си спомням, беше, че отивам там, долу — тя посочи центъра на залата. — Моят господар беше в центъра. Сега го няма, както и Атвар Х’сиал. Къде са те?

— Добър въпрос — Бърди автоматично навиваше кабела. Старите навици за прибраност трудно се забравят. — Д’жмерлиа, можеш ли да запознаеш Калик с положението, докато останалите решим какво да правим?

Бърди се обърна към Джулиъс Грейвс.

— Аз не съм ръководител, никога не съм бил, но искам да намеря професор Ланг и капитан Ребка толкова, колкото и вие, и да им помогна, ако са в беда. Зная, че вие искате да хванете Ненда и сикропеанката и да ги накажете. Но не мислите ли, че е време да забравим всичко това и да започнем да действаме рационално? Искам да кажа, да се махнем от тук и да отидем някъде, където знаем какво става.

Бърди се изненада от собствената си смелост. Тук той беше наистина никой, а казваше на представител на Централния съвет какво трябва да прави. Но Грейвс не изглеждаше раздразнен. Плешивата глава бавно кимаше, обезобразеното от радиацията лице беше сериозно.

— Комисар Кили, аз не мога да споря с вас. Вие, както и Д’жмерлиа, Калик и Е. К. Тали, бяхте въвлечени в тази ситуация и изложени на голяма опасност поради моето желание да изправя Луис Ненда и Атвар Х’сиал пред съда и да задоволя собственото си тщеславие. Това е несправедливо и неразумно, ала аз възнамерявам да продължа да изследвам „Глистър“. Надявам се да намеря Ненда и Х’сиал, както и Ханс Ребка и Дариа Ланг. Но вие не сте длъжни да участвате в търсенето. От този момент вие официално сте освободен. Вие, Е. К. Тали, Д’жмерлиа и Калик също сте свободни да се върнете на повърхността. Вземете „Съмър Дриймбоут“, върнете се на Опал и докладвайте. Другият кораб оставете на мен и останалите, ако мога да ги намеря и да ги освободя.

Бърди не се беше надявал да получи такъв отговор. Той застана мирно.

— Да, сър! Калик, Д’жмерлиа, Е. К.? Всички готови за тръгване!

Хуманоидът поклати глава.

— Вървете, Бърди Кили, щом се приготвите. Аз обаче не мога да ви правя компания. Бях изпратен на системата Добел със задача да разбера какво се е случило по време на летния прилив и да науча защо капитан Ребка и другите са решили да останат след всичко, случило се там. Изчерпателен отговор още нямам и моят регистър остава незапълнен. Аз трябва да остана със съветник Грейвс.

Оставаха двете извънземни. Още докато се обръщаше към тях, Бърди подозираше, че ще бъде разочарован. Калик подскачаше, цвъртеше и свиреше, което говореше за голяма възбуда.

— Господарите са живи! Господарите са живи! Д’жмерлиа казва, че са в съзнание и са някъде на „Глистър“. Почитаеми хора, моля да ни разрешите да ги потърсим и да им предложим отново нашите услуги.

— Ти все още желаеш да служиш на онези двама мошеници? — Бърди не хранеше големи надежди след чутото, но реши да опита. — Калик, те ви изоставиха с Д’жмерлиа да умрете на Куейк. Те избягаха, докато бяхте в лотосовото поле, без да се интересуват кога или как ще бъдете измъкнати оттам. Оставиха ви на произвола на съдбата. Вие не им дължите нищо.

— Но те са наши господари! Нашите истински, чудесни, единствени господари! — Калик се обърна към Грейвс. — Почитаеми съветнико, моля, разрешете ни да ви съпроводим. Ще изпълняваме всичките ви заповеди. Пуснете комисар Кили да се върне… но моля, не ни изпращайте с него на Опал. Нека да останем с вас и да потърсим господарите.

Докато слушаше и гледаше Д’жмерлиа и Е. К. Тали, Бърди разбра жестоката истина. Всички предлагаха, той да се опита да избяга — самичък — през гъмжилото от жестоки фейджи. Без Калик да му помогне като навигатор, неговите шансове бяха почти нулеви. И ако по някаква щастлива случайност успееше, щеше да лети до Опал, изправен пред горчивия факт, че му липсва кураж.

Какъв избор! Да се представи като глупак или като страхливец. С вероятност страхливецът да бъде убит, докато се опитва да излети от „Глистър“. Може би щеше да бъде в по-голяма безопасност тук.

Бърди въздъхна.

— Пошегувах се. Предпочитам да разбера какво е станало с другите. Водете, съветнико. В тази операция всички сме заедно.

— Чудесно. Радвам се, че ще останете. Вие сте много ценен — Грейвс го дари с очарователна усмивка.

Бърди се сви раболепно. Ако имаше нещо по-лошо от това да бъдеш страхливец, то беше да бъдеш взет по погрешка за герой.

 

 

Самотното обикаляне на Калик из вътрешността на „Глистър“, преди да пристигнат другите си заслужаваше. Докато вървеше, хименоптът състави в главата си план на залите и коридорите, през които беше минал. Калик вече знаеше, че в долните нива има силна гравитация, вредна за хора и сикропеанци. Беше сигурна, че няма път за достигане до повърхността, освен чрез инхибитора на поле. За да достигнат до него обаче, Ненда и Атвар Х’сиал трябваше да минат отново през залата с лотосовото поле. Тъй като не бяха минали през нея, те сигурно бяха някъде в по-ниските нива от вътрешността на „Глистър“.

Джулиъс Грейвс ги поведе, следван от двете извънземни. След тях вървеше Тали, все още държащ макарата с навития от Бърди кабел. Във вътрешността може би нямаше други лотосови полета — Калик не знаеше да има, но беше по-добре да вземат предпазни мерки.

Колоната завършваше Бърди. Отзад не беше по-безопасно, но той искаше да е сам, за да мисли. Все още не бе приел изцяло решението си да остане на „Глистър“. Беше му дошло наум, твърде късно обаче, че най-малкото трябваше да се върне на повърхността и да види какво става там. Доколкото знаеше фейджите бяха се устремили към други цели. Може би пътят към дома беше свободен. И дори да не си бяха отишли, той би могъл да се върне горе и да бъде в по-голяма безопасност, отколкото тук.

Спускаха се през система от коридори, плъзгащи се рампи и зали с различна форма и големина. В този момент Бърди не беше сигурен, че може да намери пътя назад, но това нямаше голямо значение, защото Е. К. Тали бе записал всеки завой и извивка в своята неорганична банка данни.

Неочаквано Бърди се блъсна в гърба на хуманоида. Грейвс, който вървеше пред другите, беше спрял, но Бърди не беше забелязал.

Съветникът се обърна.

— Има нещо напред — неговият дълбок, глух глас се беше снишил до дрезгав шепот. — Чуват се странни звучи. Вие почакайте тук. Ние с Д’жмерлиа ще продължим. Ще се върнем след не повече от пет минути. Ако не се върнем, комисар Кили поема ръководството на по-нататъшните действия.

Грейвс изчезна, преди Бърди да може да възрази. „Всички по-нататъшни действия?“ Беше издигнат от ординарец в президент, без да има представа какво точно трябва да върши.

— Как да разбера кога са минали пет минути? — обърна се той към Е. К. Тали.

— Аз ще ви кажа. Моят вътрешен часовник е с точност до фемтосекунда^[1] — Тали вдигна един мръсен пръст. — От последните думи, казани от съветник Грейвс, са изминали точно… четирийсет и шест секунди. Четирийсет и седем. Четирийсет и осем. Четирийсет и девет. Петдесет.

— Престанете, Е. К.! Не мога да мисля.

— Наистина ли? Колко странно. Аз нямам такъв проблем. Моите съчувствия за това ограничение в серийната обработка на вашия мозък.

— Говоренето ви също ми пречи. Млъкнете. Само ми съобщавайте при изтичане на всяка минута.

— Много добре, комисар. Но една минута вече изтече.

— Тогава ми съобщете като изтече втората — Бърди се обърна към Калик. — Твоят слух е по-добър от моя. Чуваш ли някакви звуци пред нас?

Калик спря и се ослуша.

— Звуци, да — каза най-после тя. — Но нищо, което дори и малко да прилича на човешко присъствие. Сумтене и стенания. Като от вентилиране на драузър.

— Хайде, Калик. Не е възможно тук да има драузър. Той би запълнил целия планетоид. Различаваш ли някакви думи?

— Може би. Но не и на език, който разбирам. Д’жмерлиа е по-добър лингвист от мен, може би трябва да попитате него.

— Но той тръгна с Грейвс.

— Когато се върне.

— Ако той се върне, аз няма да се нуждая от…

— Две минути — обяви високо Тали. — Мога ли да говоря?

— Боже Господи, Е. К., сега пък какво има? Казах ви да мълчите. Ох, давай, изплюй камъчето.

— Разтревожен съм от средата. Както може би знаете, функционирането на моя мозък изисква екраниране от електромагнитни полета. За целта защитните мембрани съдържат чувствителни монитори на поле. Коридорът, в който се намираме съдържа доказателство за инхибитори на поле и това доказателство става толкова по-силно, колкото по-навътре отиваме.

— И какво от това? Не мислите ли, че има по-важни неща, за които да се тревожим?

— Не. Ако приемем, че инхибиторите на поле са годни и че стабилността на вътрешната структура на „Глистър“ се поддържа със същите методи като на повърхността, то с включването на инхибиторите ще настъпи съществена промяна на средата. А това може да стане всеки момент.

— Промяна на средата? Какво имате предвид под „промяна на средата“?

— Казано по-просто, ние ще пропаднем през пода. След това не знам. Нямам информация какво лежи долу. Външните слоеве на „Глистър“ са средно петдесет метра един от друг. Петдесет метра падане при това силно гравитационно поле ще направи всеки от нас полуинвалид с евентуално изключение на Калик.

— Господи! — Бърди бързо отстъпи назад и се втренчи в краката си. — Падане петдесет метра? Всички ще станем на каша.

Преди да може да каже нещо повече, в тунела пред тях се чу тропане на много крака. Д’жмерлиа изприпка назад.

— Всичко е наред — съобщи възбуден той. — Съветникът Грейвс каза, че е безопасно да продължим напред и да отидем при него. Той разговаря със същество, което живее на „Глистър“. То можело да говори на човешки език… и знаело къде са Атвар Х’сиал и Луис Ненда! И нямало намерение да ни стори нищо лошо. Не сме в опасност. Моля, следвайте ме.

— Спри за минутка. Ти също, Калик — Бърди сграбчи късата козина на гърба на хименопта, задържайки я, макар че ако тя беше решила да върви, нищо, което той или някой друг човек можеше да направи, щеше да я спре. — Ти можеш да твърдиш, Д’жмерлиа, че сме в безопасност, но Е. К. казва друго… Според него подът на тунела всеки момент може да се разтвори под краката ни. Всички ще пропаднем и ще загинем. Колкото по-нататък отиваме, толкова по-лошо става. Не може ли, който и да е той, малко да почака, докато проверим дали сме в безопасност?

— Не зная — Д’жмерлиа спря за момент замислено. — Предполагам, че може — каза най-после той. — В края на краищата то е чакало шест милиона години. Няколко минути повече може би няма да са от голямо значение.

 

 

От вътрешните файлове на хуманоида Е. Кримзън Тали:

Бележка за постоянния доклад относно нови аномалии в човешкото поведение

Последният опит ми дава основание да подозирам, че използваните при инструктаж на хуманоиди информационни банки са толкова неверни при представяне на човешките реакции, че техните данни са не само безполезни, но и определено вредни.

Това заключение се потвърждава от неотдавнашния ми опит.

На мен не ми беше ясно, че след изваждане и повторно слагане на мозъка ми ще мога да работя на предишното ниво. Макар че той функционира така добре, както винаги, състоянието на тялото физически очевидно е влошено. Нещо повече, уверен съм, че интерфейсът ми е повреден, макар да зная, че аз не съм най-добрият да съдя за това.

Хипотезата за намалена функционалност може лесно да се потвърди или отхвърли с тестове. След изваждането и последващото връщане на мозъка и прекъсване на интерфейса хората от групата без всякакви процедури за оценка на моите характеристики се отнасят към мен със забележимо по-високо уважение.

Логиката навежда само на едно обяснение. Окървавената превръзка около главата ми, която за всяко разумно същество е знак за влошена функционалност, беше приета като знак за повишено обществено признание. Физическото увреждане при хората изисква по-високо уважение. Колкото по-увреден е моят череп, с толкова по-голямо уважение се отнасят към мен!

Човек се чуди от какви крайности може да е продиктувано това. Ако горната част на черепа ми трайно липсва, ще нарасне ли уважението към всички мои действия?

Вероятно.

Ами ако съм напълно потрошен? Този въпрос изисква самонаблюдение.