Чарлс Шефилд
Отклонение (14)

Глава 14

Оставеният без екипаж „Съмър Дриймбоут“ пристигна цял и невредим.

Това беше добрата новина. Лошата беше, че се намираше в много опасно и несигурно състояние.

Пет срещи с атакуващи фейджи нанесоха тежки повреди върху корпуса на „Дриймбоут“, включително и пробив в горния край на каютата. Ремонтът не беше труден и Бърди Кили вече беше свършил половината. Но значението на тези пет несполучливи удара не беше в нанесените повреди. Те разкриваха в каква степен ги заплашват фейджите. Стивън Грейвс и Е, К. Тали наблюдаваха издигането на „Дриймбоут“ и бяха единодушни в едно — оцеляването на малкия кораб беше въпрос на шанс. През целия полет към повърхността на „Глистър“ фейджите бяха по-активни от всеки друг път. При спускане с ускорение, което не могат да издържат хора, шансът за оцеляване беше един процент.

„Съмър Дриймбоут“ беше преместен за ремонт в просторния трюм на „Инкомпарабъл“. Грейвс и Тали се движеха свободно в изпълнената с въздух вътрешност и не спираха да говорят.

„Само ме наблюдават как работя — мислеше си Бърди. — Както обикновено.“ Другите двама бяха добри в приказките, но дойдеше ли се до физическо усилие, оставяха цялата работа на него. И не им липсваше кураж. Бърди не понасяше да работи с герои. Той чу Стивън и Е. К. Тали да говорят за шанс сто към едно и потрепери. За щастие Джулиъс Грейвс изглежда имаше по-рационални възгледи.

— Тези шансове са напълно неприемливи — каза той. — Вие смятате, че щом двамата със Стивън сте на едно мнение, аз съм длъжен да ви слушам. Не можем да поемем такъв риск.

— Мога ли да говоря?

— Което означава, че ние имаме истински проблем — продължи Грейвс, оставяйки без внимание искането на Тали. — Д’жмерлиа е на Дрейфъс-27. Вероятно дълбоко вътре в него, тъй като не отговаря на нашите призиви. Така че той не може да помогне. И всички останали са на „Глистър“. Ние нямаме безопасен начин да отидем при тях — той замълча. — Казахте ли нещо, Е. К.?

— Със Стивън се съгласихме за вероятността за оцеляване, ако „Съмър Дриймбоут“ просто се спусне директно върху „Глистър“. Или по-скоро не се съгласихме върху третата значима цифра след десетичната запетая в изчисления резултат. Но има други възможности. Това зависи от вероятностното ниво, което човек използва, за да дефинира понятието „сигурност“. Например съществува техника, която ще повиши вероятността за успешно кацане на „Съмър Дриймбоут“ на повърхността на „Глистър“ до стойност, която надвишава нула точка осем четири.

— Шанс пет на шест да стигнем живи и здрави?! — Джулиъс Грейвс погледна Тали. — Защо не го казахте по-рано?

— Поради три причини. Първо, до този извод стигнах, след като разгледах аналогични ситуации на други места и при други случаи. Този преглед извърших само преди трийсет секунди. Второ, техниката ще осигури безопасно кацане, но шансовете за безопасно последващо излитане не могат да се изчислят без допълнителни данни за повърхността на „Глистър“. И трето, процедурата вероятно ще доведе до загубата на ценно имущество — „Инкомпарабъл“.

— Комисар Кили — Грейвс се обърна към Бърди. — „Инкомпарабъл“ е собственост на правителството на Добел. Като негов представител как гледате на тази евентуална загуба?

Бърди беше завършил изкърпването на корпуса на „Дриймбоут“ и при работата си беше изгорил палеца. Той се отблъсна от корпуса на кораба и докато плуваше към Тали да вземе една подпорна греда, огледа трюма на „Инкомпарабъл“.

— Отвратителен ръждив, мръсен варел, миришещ на неизхвърлено цукало! Трябвало е да бъде предадено за скрап преди петдесет години. Ще ми се да се махне от очите ми и това да стане колкото се може по-скоро.

Тали се намръщи.

— Да разбираме ли, че вие одобрявате потенциалната загуба на „Инкомпарабъл“?

— С една дума казано, приятелю, да.

— Тогава, ако мога да говоря, аз ще ви опиша техниката. Може да се намери в по-старите части на банките с данни. В древни времена, когато някои искали да вземат за себе си нещо, което други желаели да запазят, те често прибягвали до метод, известен като лъжлива атака…

Споразумението по принцип не гарантира споразумение на практика. Е. К. Тали и Стивън Грейвс се споразумяваха безкрайно дълго, докато стигнат до единодушие относно най-добрия метод. Трябва ли „Инкомпарабъл“ да бъде изпратен преди „Дриймбоут“, минавайки през периферията на облака фейджи, обикалящи в орбита, и да се опита да ги отклони от „Глистър“? Или е по-добре старият товарен кораб за руда да отлети по траектория, която да го отведе на „Глистър“, а „Дриймбоут“ да го следва на малко разстояние, разчитайки в присъствието на по-големия товарен кораб като по-съблазнителна цел, да бъде оставен без внимание?

Най-накрая Тали и Стивън Грейвс се съгласиха за едно нещо — че не разполагат с достатъчно данни.

— Тъй като няма достатъчно информация, за да се направи аргументиран избор — каза извинително Тали на Бърди Кили — единственото, което мога да предложа, е да прибегнем към алеаторична^[1] процедура.

— Какво означава „алеаторична процедура“? — Бърди забърка в джоба на якето си.

— Алеаторична процедура е тази, която съдържа шансове и случайни елементи.

— О, точно това си помислих и аз — Бърди извади колода карти и сръчно я разбърка. После я подаде на Тали. — Изберете една карта, Е. К. Която и да е. Ако изберете червена, корабите ще летят далеч един от друг. Ако е черна ще се залепим за ауспуха на „Инкомпарабъл“.

Тали извади една карта и я обърна.

— Черна — той загледа любопитно как Бърди разбърква тестето. — Какво направихте… Не успях да видя имаше ли и червени карти?

— Може и така да се каже — Бърди погледна замислено Тали. — Играли ли сте някога карти?

— Никога.

— Ако се измъкнем оттук живи, искате ли да ви науча?

— Благодаря. Ще ми бъде от полза.

— Не се безпокойте — Бърди го потупа по гърба. — Мизите няма да са високи. Отначало.

 

 

— Това можехме да сме ние — Джулиъс Грейвс гледаше право нагоре. — Мисълта не е успокоителна.

Бяха решили накрая, тъй като „Дриймбоут“ се нуждаеше от време и място за маневриране, за да кацне на „Глистър“, че ще бъде грешка да летят с „Инкомпарабъл“ по целия път до повърхността. Вместо това по-големият кораб беше програмиран да се спусне десет километра и след това да се отклони от планетоида и при късмет, да примами облака атакуващи фейджи върху себе си.

„Дриймбоут“ повиши нивото на мощността на двигателя за забавено спускане към повърхността и това позволи да се види как „Инкомпарабъл“ заобикаля северния хоризонт на „Глистър“. Старият кораб беше в центъра на плътен куп мародерстващи фейджи. Той вече беше понесъл няколко директни удара. Двигателят все още работеше, когато освирепелите фейджи започнаха да отхапват големи хапки от тялото на товарния съд. Около двайсет бяха увиснали по него като кучета, ръфащи стар бивол.

— Ще се върнат и за нас — продължи Джулиъс Грейвс. — Както са се нахвърлили, за по-малко от половин час ще погълнат товарния кораб. Фейджите не страдат от стомашно разстройство, нито губят апетит, независимо колко са се натъпкали.

Бърди Кили беше избрал траектория на заход, с която да кацнат отвъд инхибитора на Калик на не повече от петдесет метра от „Хев-ит-ол“. По време на слизането нямаше време да разгледа инсталацията. Не би имал дори ако неуловимите движения на няколкото самотни фейджи бяха достатъчно плавни, за да позволят това. Сега трябваше да бързат към инхибитора и да решат какво да правят, преди фейджите да се върнат и да ги нападнат.

Двамата мъже и хуманоидът включиха костюмите си на пълна непрозрачност. Калик, Дариа Ланг и Ханс Ребка сигурно можеха да дишат в тази атмосфера и само от съображения за безопасност бяха изчезнали от повърхността на „Глистър“. Тяхното изчезване вероятно не се дължеше на въздуха на „Глистър“… но би могло и да е. Както Е. К. Тали цитира от най-древната част на банката с данни: „Приемането на пресметнат риск, сър, не означава да се действа безразсъдно.“

Докато Грейвс и Тали отиваха на мястото на инхибитора Бърди бързо огледа „Хев-ит-ол“. Той отиде най-напред в контролната каюта. Корабът беше невредим, готов да отлети секунди след подаване на командата. Това, за известно време, подейства успокоително на Бърди. Той потупа пулта за управление и побърза да излезе.

Донякъде очакваше да види повърхността на „Глистър“, осеяна с разбити фейджи, но видя само две смачкани останки. Само от органични форми на живот ли се интересуваха? Това беше нова мисъл, макар и не действаща успокоително на никоя органична форма на живот.

Бърди тръгна по опънатото въже от скобата на стената на „Хев-ит-ол“, където стояха Грейвс и Е. К. Тали. Тали държеше въжето близо до мястото, където то изчезваше в сивата повърхност и го дърпаше енергично. Когато Бърди стигна до тях, Тали отпусна въжето, пресегна се надолу и с лекота пъхна ръката си в синьо-сивата повърхност.

— Вижте! Инхибиторът още работи и полето почти напълно е премахнато. Повърхността оказва слабо съпротивление на проникването на ръката ми. Според мен в тази точка тя сигурно представлява газова форма, но самото въже оказва значително съпротивление на издърпване. Нашето заключение е, че в долния си край то трябва да е завързано за нещо във вътрешността на „Глистър“.

— С други думи — каза Грейвс, — чудесно.

Бяха достатъчно близо и Бърди видя, че повърхността в радиус от няколко метра около инхибитора изглежда леко замъглена. И краката на машината не стояха върху повърхността на „Глистър“, а бяха потънали няколко сантиметри в сивата мъгла.

— И така, какво да бъде първо? — попита Грейвс.

— Първо за какво?

Бърди знаеше отговора на този въпрос, преди да го беше задал. Единственото нещо, което нямаше смисъл, беше да изминат целия път дотук, да минат през обръча от агресивни фейджи и след това да седят и да чакат същите тези фейджи да се върнат и да ги нападнат. Единственият път, по който трябваше да вървят, беше да слязат долу в сивия ужас.

Тали вече беше стиснал въжето, без да изчака края на обсъждането.

— Възможно е да не мога да ви изпратя съобщение по комуникационната система в костюма — каза спокойно той. — Щом достигна обаче до точка, където е подходящо друг да слезе, ще ударя по въжето ето така — той удари с облечената си в ръкавица ръка. — Следете за вибрации.

Тали провеси крака в дупката и започна да се спускат по въжето. Тялото му бързо изчезна в непрозрачната сивота. Когато над тъмносивата повърхност остана само главата му той спря за миг.

— Струва ми се, че не ви обясних достатъчно точно какво трябва да правите при евентуално изменение на обстановката в бъдеще. Може да възникне такава ситуация, при която да ми бъде невъзможно да ударя по въжето както ви показах. Ако не ви изпратя сигнал в приемливо време, хиляда секунди, би трябвало да предположите, че е настъпило изменение на обстановката.

— Бъдете спокоен — каза Бърди. — Ще предположим.

— Това е добре — Е. К. Тали напълно изчезна. Секунда след това главата му се показа отново от сивата мъгла. — Мога ли да попитам, ако не ви сигнализирам след хиляда секунди, какво действие смятате да предприемете?

Бърди погледна към хоризонта. Корпусът на „Несравнимия“ беше изчезнал — погълнат или отлетял далеч, не знаеше. В същата посока имаше облак от блестящи прашинки. Може би същите фейджи, усетили движението върху повърхността на „Глистър“ се връщаха да атакуват.

Освен ако се интересуваха не от повърхността на „Глистър“, а от хора. От него.

— Не зная какво действие ще предприема, Е. К. — каза Бърди. — Но да не се учудите, ако това стане, изброите хиляда секунди.

 

 

Въжето продължаваше надолу десет метра през сивата непрозрачност, после влезе в сферично пространство с друг сив под и таван над него, който светеше със студена оранжева светлина.

Бърди спря високо, близо до тавана и се взря надолу.

Беше дълбока шахта — много дълбока шахта за човек от планета, където сградите не са по-високи от няколко етажа. Долу не се виждаше никаква следа от Е. К. Тали. Но въжето продължаваше право надолу, през пода.

Бърди леко намали натиска на ръцете и коленете си и продължи контролирано да се спуска. Когато достигна втори под, където въжето продължаваше надолу, повърхността се оказа също толкова нематериална, колкото и първата. Инхибиторът беше фокусиран надолу и доколкото Бърди знаеше, неговото действие пронизваше целия „Глистър“ и излизаше от другата страна. Той продължи да се спуска. Някъде над него Джулиъс Грейвс чакаше сигнал, както той беше чакал сигнал от Е. К. Тали. Но сега, увиснал във въздуха, не беше време да дава сигнал.

Минала през плътно затворения костюм, сякаш не съществува, сивата мъгла изпълни носа и устата му. Газът беше рядък, без вкус и мирис и не пречеше на дишането му. След десет метра Бърди премина през мъгливото пространство и продължи да пада към сферична повърхност.

Това ниво беше по-обещаващо. Там имаше конструкции, прегради и мрежи, разделящи пространството на гигантски зали със странни форми. Бърди навлизаше в едно от по-големите помещения. Той отпусна кръстосаните си крака от въжето и остана да се държи само с ръце. Последните няколко стъпки се пусна и скочи. Гравитацията беше по-голяма, отколкото си представяше. Преди да се изправи, Бърди бързо се огледа.

Еднообразни сиви стени. Плетеница от мрежи и несвързани едно с друго въжета на пода. Той седеше върху дълга гъвкава мрежа достатъчно еластична да послужи за легло. Въжето, по което се беше спуснал, минаваше вдясно до рампа, представляваща част от ярко осветен тунел.

По-нататък, вдясно, той спря втрещен и отново се огледа. На тази страна, близо до входа на водещата надолу рампа, стоеше Е. К. Тали.

А наведен над него, разкрачил осемте си крака, стоеше Д’жмерлиа.

Бърди бързо се изправи на крака. Ло’фтианецът трябваше да е на Дрейфъс-27, на стотици километри. Какво правеше тук?

Бърди дръпна въжето, което държеше, за да изпрати сигнал на Грейвс, че е безопасно да се спусне и побърза да отиде при двамата.

— Вие бяхте прав за съобщенията, Е. К. — каза той. — Предполагам, че сте се опитали да се обадите по вашия комуникатор в костюма, но ние не чухме нищо.

— Аз също не ви чух. Повърхността вероятно е непроницаема за електромагнитни сигнали, макар материалните обекти да минават през нея безпрепятствено — Е. К. Тали посочи към Д’жмерлиа. — Не е необходимо да ни представяте един на друг, комисар Кили. Ние вече свършихме това. Макар че Д’жмерлиа и аз никога не сме се срещали по-рано. Аз познавам ло’фтианската форма само от записа в моята памет.

— Точно както може да се очаква. Какво прави той тук? Защо не си на Дрейфъс, Д’жмерлиа, където капитан Ребка ти бе наредил да останеш?

— Моля да бъда извинен за тази ми постъпка. Дойдох на „Глистър“ да търся господарите Атвар Х’сиал и Луис Ненда, а също и хименопта Калик. Но когато слязох на повърхността, бях принуден да търся убежище от атаката на фейджите във вътрешността. Корабът, с който пристигнах, „Съмър Дриймбоут“, отлетя и ме остави безпомощен.

— Извинявай, Д’жмерлиа, ние го взехме… корабът ни трябваше, за да слезем на планетоида. Но ти си бил доста амбициозен. Не каза ли, че си дошъл да търсиш Ненда, Х’сиал и Калик? Ние нямахме представа къде може да се намира някой от тях. По-добре да беше останал на Дрейфъс в безопасност. Фейджите не знаят милост.

— Моля за извинение, комисар Кили. Фейджите са, както казвате, изненадващо агресивни. Беше неразумно от моя страна да идвам тук. Но има и добри новини. Аз зная къде са господарите! И хименоптът Калик. И тримата са в една зала, близо до центъра на „Глистър“.

— Не мога да повярвам! — Бърди се обърна към Е. К. Тали. — Истина ли е това, което казва Д’жмерлиа?

— Нямам директно доказателство в подкрепа на неговото твърдение. Но мога да ви предложа индиректно доказателство. Съгласно централните банки с данни водещи видове като съзнателни лъжци в спиралния ръкав са хората и сикропеанците. Всички други, включително Д’жмерлиа и ло’фтианците са след тях.

— Моите уважения, комисар Кили, вие можете да проверите дали говоря истината. Единственото, което трябва да направите е да постъпите като мен — да се спускате по въжето. То ме доведе от повърхността дотук, където могат да бъдат намерени господарите и Калик.

— Което сигурно ще бъде директно доказателство. Е. К. Тали махна с ръка към Бърди. — Тръгвайте с Д’жмерлиа, комисар. Щом съветник Грейвс дойде при мен, ще ви последваме. Като сигурна следа ще използваме въжето.

Бърди тръгна подир тънката фигура на Д’жмерлиа надолу по наклонения тунел, от чиито неочаквани промени на посоката главата му се замая. На места тунелът се разклоняваше и беше толкова слабо осветен, че не се виждаха дори и стените, но Д’жмерлиа следваше тънкото въже. Бърди вървеше подир него, ръцете му докосваха гърба на ло’фтианеца. Тяхното излизане в огромната сводеста зала подейства като шок.

Вдлъбнатият под образуваше плитка кръгла чиния, очертана по края с концентрични цветни пръстени. Блестящата светлина над главите им, която се отразяваше в стените, дразнеше очите. На границата между всеки два пръстена се издигаха нематериални полусфери, които образуваха в средата на залата куполи. Въжето, което следваше Д’жмерлиа, водеше право към центъра като спица на колело. По средата то свършваше. Там лежеше Калик, компактен тъмен вързоп на границата между виолетовия и червения пръстен. В двете си предни лапи тя стискаше макарата с въжето.

А зад тялото на намиращата се в безсъзнание Калик…

Най-вътрешният пръстен беше син, монохроматично синьо с дължина на вълната 0.48 микрометра. В центъра му имаше повдигнат подиум със същия цвят и дузина стъклени столове на него. На два от тези стола седяха отпуснати телата на Луис Ненда и Атвар Х’сиал.

Бърди тръгна напред. Д’жмерлиа го хвана за ръкава и го спря.

— Моите уважения, комисар, може би не е разумно да се продължава по-нататък.

— Защо? Те не изглеждат мъртви, само в безсъзнание. Но може би са в лошо състояние. Трябва колкото се може по-бързо да ги изведем от там и да се погрижим за тях.

— Разбирам. Моята първа реакция беше като вашата — веднага да отида и да освободя господарите. Но после си помислих, че хименоптът сигурно е действал движен от същата повеля. Калик е видяла господарите, тръгнала е към тях… и не ги е достигнала. Тогава си дадох сметка, че най-лошото, което мога да направя, е да изпадна в безсъзнание като тях. За по-сигурно се върнах във втората външна зала. Още не бях съставил сигурен план за действие и се появи Е. Кримзън Тали.

— Той не е човек. Тали е хуманоид — Бърди не навлезе в подробности. Беше твърде зает да мисли за другите неща, казани от Д’жмерлиа.

— Защо просто не грабна въжето и не измъкна навън Калик? — продължи той. — Тя не тежи много.

— Не можах да я издърпам, комисар. Опитайте, ако желаете.

Бърди хвана края на въжето и задърпа с всичка сила. Калик не помръдна и на милиметър, а въжето върху пръстените дори не се повдигна от пода, остана там, залепено за повърхността или хванато от някакъв вид поле. Бърди още дърпаше и се потеше, когато пристигнаха Е. К. Тали и Джулиъс Грейвс.

Пет минути те си разменяха въпроси, предложения и контрапредложения. Накрая никой не направи по-добро предложение от това на Д’жмерлиа — че сега е безопасно той да направи онова, което не смееше да направи преди. Да влезе в полукълбото и да се опита да върне Калик. Ако не успее поради някаква причина, другите ще са наблизо и ще му помогнат. Той ще завърже около кръста си въже, така че ако изпадне в безсъзнание, да бъде издърпан навън.

— Което знаем, че не можем да направим с Калик — каза Бърди.

Но той нямаше по-добра идея. Всички зачакаха мълчаливо, а Д’жмерлиа тръгна напред, прекоси жълтия и зеления кръг и половината от виолетовия. Там той се поколеба. Тънката му глава започна да се върти, светложълтите очи върху късите очни стълбчета сънливо се задвижиха.

— Д’жмерлиа! — силно извика Джулиъс Грейвс. Ло’фтианецът гледаше неясно и недоумяващо. Той сгъна тънките си предни крака и започна да сяда.

— Достатъчно! — Грейвс вече дърпаше въжето. — Ставай бързо, докато все още можеш.

Д’жмерлиа тръгна със залитане обратно, вън от кръговете. В края на зеления кръг той се изправи в пълен ръст и се огледа, но се остави другите да го изтеглят навън. На края на жълтия кръг вече бе легнал по корем.

— Какво стана? — попита Тали. — Вървеше добре напред и после спря.

— Не си спомням — Д’жмерлиа се наведе, подпря се на всичките си крайници и обърна рогата си да погледне назад в кръга. — Движех се навътре. Равномерно, без трудности. А после изведнъж се видях издърпан навън, в обратната посока.

— Лотосово поле — Грейвс закима с разбиране. — След като Дариа Ланг каза, че „Глистър“ е творение на Строителите, трябваше да го очакваме. На много артефакти има лотосови полета. Най-големите обграждат и охраняват Парадокс. Но Д’жмерлиа извади късмет. Той беше изложен само на периферната сила на полето. Само последните му спомени са изтрити.

— Което може да не е вярно за Калик — каза Е. К. Тали. — И още по-малко за Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Лотосовите полета на Парадокс изтриват цялата памет.

— На хора — каза Д’жмерлиа, — на ло’фтианци и хименопти, но на роботи? Или на компютри?

Всички се обърнаха към Е. К. Тали. Той кимна.

— Според моите банки с данни в Парадокс се губят всички памети — и органични, и неорганични — той се наведе да освободи въжето от Д’жмерлиа и да го постави около тялото си. — Това обаче не е Парадокс. Лотосовото поле тук може да не е същото. Заслужава да се провери.

Те наблюдаваха мълчаливо как той предпазливо стъпи в жълтия кръг, пресече петметровата лента и стигна до зелената. По средата на зеления кръг Тали се спря и погледна назад.

— Чувствам някакви леко смущение в чиповете — гласът му беше спокоен. — Но не е достатъчно, за да попречи на нормалното ми функциониране, нито да спре по-нататъшното ми придвижване. Ще продължа.

Той продължи напред спускайки се по плитката чиния на пода. На пет крачки до мястото, където Д’жмерлиа се беше препънал, спря отново.

— Трябва да се върна — гласът му беше тих и бавен. — Не мога да запазя информацията. Изтрива се и в текущите, и в архивните файлове… През последните три секунди загубих четиринайсет хиляди сектора — Тали се обърна и направи една колеблива стъпка извън центъра. После сякаш се вцепени.

— Загубих още двайсет и три хиляди сектора — изломоти той сънливо. — Скоростта на изтриване нараства.

— Достатъчно — Грейвс грабна въжето и Тали заподскача и се запрепъва навън от кръговете. В края на залата той спря и свали от себе си подкрепящите го ръце на Бърди Кили.

— Не се безпокойте, комисар Кили. Аз загубих някои данни… най-новите… но съм напълно функционален. По-голяма част от моята памет в банките не е засегната.

— Но получихме отговор на главния въпрос — каза Грейвс. — Че то действа еднакво както на органична, така и на неорганична памет. Така че няма да можем да извадим навън… никого.

— Трябва — Д’жмерлиа се изправи и направи движение, сякаш се готви да се втурне към средата на залата. — Господарите са там! Калик е там! Не можем да ги изоставим.

— Съжалявам, Д’жмерлиа — Грейвс застана между ло’фтианеца и мълчаливите тела в центъра на стаята. — Ако можем да помогнем на Калик и на другите, ще го сторим… макар че на Куейк Атвар Х’сиал и Луис Ненда се опитаха да ни убият. Но не можем да направим нищо, с което да ги измъкнем навън.

— Това изявление е правдоподобно, но не е доказано — Е. К. Тали стоеше неподвижно. Той вдигна ръце да докосне слепоочията си. — Аз ще го оспоря. При първоначалното ми системно обучение, преди да тръгна за Добел, имаше проблеми с калибровката. За да направят необходимите настройки, наложи се да ми извадят мозъка — Тали остави без внимание ахналият от ужас Бърди Кили. Той внимателно опипваше слепоочията си. — Тогава казах на техниците, че моята вградена конструкция е предназначена за непрекъснат сензорен вход. Те използваха нервна връзка между мозъка и гръбначния стълб. Загубих сензорните си входни сигнали и контрол на тялото за няколко секунди, докато се направи връзката, но иначе останах непроменен. Сега моите наблюдения показват, че Д’жмерлиа е най-силният и най-подвижният от нас. Ако той може да се изкачи по въжето по целия път до повърхността, да влезе в „Хев-ит-ол“ и да се върне с дълъг кабел от нервни влакна с голяма пропусквателна способност…

 

 

Бърди Кили никога през живота си не беше виждал нещо по-отвратително.

Е. К. Тали лежеше на една страна със затворени очи върху леко вдлъбнатия под. До него имаше кабел с голяма пропусквателна способност. Главата му беше положена на сгънато одеяло, взето от „Хев-ит-ол“ и той спокойно даваше указания на Джулиъс Грейвс и Д’жмерлиа.

— Черепът, разбира се, е от истинска кост и кожата е естествено израснала. За удобен достъп кръвоносните съдове са свързани към клема в задната част на един сантиметър над ушите. Захранването с кръв към горната част на черепа е пренасочено по вени и артерии в челото. Горната част на черепа е на панта отпред и в закрепена с щифтове отзад. Под косата е линията на достъп. Ако повдигнете кожата отзад, върху костта ще видите оцветени в синьо точки за натискане.

Грейвс пъхна една тънка шпатула в хоризонталната пролука няколко сантиметра над края на косата отзад върху главата на Е. К. Тали. Повдигна я нагоре и се показа бяла кост. Върху гладката задна част на черепа имаше три сини точки.

— Виждам ги. Три?

— Точно толкова. Много добре. Когато се натиснат едновременно и трите, щифтовете се освобождават. Тогава цялата горна част на черепа се завърта около пантата на челото. Черепът, вените и артериите се разтягат и остават цели над частта с пантата — Грейвс се поколеба и Тали добави: — Не се тревожете за моите усещания. Естествено усещанията за болка, които изпитвате вие, при мен са модифицирани. Аз няма да почувствам онова, което вие познавате като дискомфорт.

Грейвс кимна и докато Д’жмерлиа държеше шпатулата в отвора той се пресегна и натисна трите маркирани точки върху бялата кост. Чу се рязко щракане. Задната част на черепа отскочи нагоре няколко сантиметра и се откри тясна тъмна пролука.

— Конструкцията изглежда лоша — каза Грейвс. — Няма ли опасност от случайно отваряне?

— Не, докато съм във функционално състояние, аз трябва да сътруднича, или да съм в състояние на вътрешен преход, за да стане това. Сега… хванете косата отзад, повдигнете горната част на черепа и я завъртете около пантата.

Под лекия натиск на Грейвс целият черепен покрив се освободи. Бърди видя вътрешността на полукълбото със сложната мрежа от червени кръвоносни съдове. Под него се подаваше сиво яйцевидно тяло, плътно прилепнало към черепната кутия като яйце в чашка.

— Чудесно — Тали остана напълно неподвижен. — Сега ще видите какво представляват менингите — външните защитни мембрани на човешкия мозък. При мен, разбира се, те са изкуствени. Аз съм конструиран със собствено захранване, така че не се нуждая от нищо, освен от интерфейс между нервната система на тялото и мозъка. Интерфейсът ще намерите на дъното на черепната кутия. Повдигнете го само няколко сантиметра. Пипайте внимателно. Ще бъде нежелателно да се повреди. Силното дърпане ще размести връзката.

Грейвс бръкна в главата на Тали и внимателно повдигна почти сферичния обект, достатъчно малък да се държи удобно в две прихлупени една върху друга шепи. Под набръчканата топка се показа навита на кълбо спирала. Тя свързваше дъното на вградения компютър към долния край на задния мозък на тялото на Е. К. Тали над края на гръбначния стълб. Грейвс извади компютъра от тялото. От спиралата върху ръцете му покапа безцветна течност.

— Следващата операция е проста — продължи Тали, — но при нейното изпълнение аз няма да мога да ви ръководя. Комисар Кили, вие и Д’жмерлиа трябва да се погрижите тялото ми да не мърда… Може да се получи неконтролируемо движение от някакви рефлексни импулси. Съветник Грейвс, вие трябва да прекъснете връзката между мен и тялото и след това да я възстановите отново чрез кабела. Направете го колкото се може по-бързо и внимателно, но не се тревожете, ако продължи една-две минути. Задният мозък на тялото ще позволи то да функционира нормално най-малкото, докато съм изключен. Не се плашете, ако докоснете вътрешността на черепната кухина. Това тяло е добре защитено срещу инфекция. Щом почувствате, че сте готови, действайте, моля.

Грейвс кимна. Той се пресегна в черепа и внимателно отдели тялото и сферата на вградения компютър. Чу се друго леко щракане. Крайниците на Е. К. Тали трепнаха, Бърди и Д’жмерлиа ги хванаха, после тялото се отпусна и престана да се движи.

Краищата на кабела бяха оставени наблизо. Джулиъс Грейвс взе конектора. След няколко секунди наместване той го вкара плътно в гнездото в горния край на задния мозък на тялото.

— Половината работа е свършена — той дишаше шумно през уста. — Но другият край не може да влезе. Дръжте го неподвижен — пръстите на Грейвс бяха хлъзгави от гръбначномозъчната течност. Той не можеше да вкара конектора, свързващ компютърния мозък към кабела.

— Една минута — Бърди Кили избърса ръце в панталоните си след това се пресегна и взе мозъка и конектора от Грейвс. Той натисна силно конектора в компютърното гнездо.

— Внимателно! — каза Грейвс, но тялото на Е. К. Тали вече се изправяше освободило се от ръцете на Д’жмерлиа.

— Хм… кх… кхммм.

Торсът потрепери, очите се отвориха. Грейвс се наведе над тялото.

— Е. К. Тали! Чувате ли ме?

— Много добре — отворената глава се обърна. — Извинете ме, съветник, но не е необходимо да крещите така. Това тяло е оборудвано с превъзходна сензорна апаратура.

Черепът още зееше отворен, празният краниум обърнат увиснал пред сините очи на Тали. Бърди Кили гледаше празния, отворен като кокосов орех череп и кабела от основата на мозъка до малката сфера в дясната му ръка. Неговият торс също се разтресе. Животът на Опал беше тежък, но той не беше подготвен за такова нещо.

Докато Бърди гледаше, Тали се пресегна, хвана черепния покрив с две ръце и внимателно го постави на мястото му.

— Страхувам се, че няма да може съвсем да се затвори — каза той. — Пречи кабелният конектор. Трябва да го завържем. Ще бъде неудобно, ако горния краниум се откачи и изгуби — Тали се обърна да погледне сферата, която държеше Бърди. — Внимавайте с нея, ако обичате, комисар Кили. Това, което държите в ръцете, е собственост на Четвъртия съюз и в него са вложени много средства. Страхувам се, че тялото вече е претърпяло някои малки повреди, тъй като не е предвидено мозъкът да се изважда в извънлабораторна среда — по лявата страна на челото на Тали течеше тънка струйка кръв. Той я избърса небрежно, огледа залата и продължи: — Малко са влошени двигателните и сензорните ми характеристики. Пропускателната способност на кабела е по-малка от тази на оригиналната връзка. Зрението ми е с по-малка разделителна способност, цветовете са замъглени. Усещам, че мускулната ми сила е отслабнала, но за нашите цели сигурно е достатъчна.

Той се изправи на крака, но залитна малко, преди да възстанови равновесието си. Под негово ръководство Д’жмерлиа и Грейвс направиха временна превръзка около главата му, прибавиха една допълнителна превръзка да държи горния краниум и външния кабел на място. Бърди Кили все още държеше мозъка в нервните си ръце, полагайки максимум усилия да не мърда и да не го натиска.

— Сигурен ли сте, че сте готов? — попита Грейвс. — Не искате ли да се упражните малко в движението?

Тали вече пристъпваше напред.

— Няма смисъл — отвърна той. — Координацията ми няма да се подобри. За всеки случай ще направя следното.

Той вдигна въжето, което беше използвал при предишния си опит да достигне центъра на залата, и го завърза около кръста си. Така винаги можете да ме изтеглите. Сега, ако Д’жмерлиа отпуска кабела, комисар Кили, колкото е необходимо…

Тали напрани две несигурни стъпки напред и започна да се спуска по лекия наклон, който водеше към центъра на залата. Скоро той влезе в първия от концентричните кръгове. Спря за момент в далечния край на жълтия кръг и другите замръзнаха. После отново тръгна, насочвайки се към неподвижната фигура на Калик. Бърди Кили го наблюдаваше, без да смее да мигне, Д’жмерлиа отпускаше кабел от макарата, която държеше, с темпо, достатъчно да предотврати опъването или падането на пода. Имаше нещо неестествено, видно с просто око, в това човешко тяло с окървавена и бинтована глава, което се движеше в плитката и ярко осветена в крещящи цветове чиния. То се клатушкаше, подир него се проточваха и олюляваха по свои собствени закони въже и кабел.

— Щом усетите, че губите памет, излизайте!

— Грейвс.

Тали махна с ръка, без да намалява темпото.

— Разбира се. Макар да не очаквам това да се случи. Как би могло, когато съм в ръцете на комисар Кили?

Вече беше отминал зеления кръг и се движеше към виолетовия. Минаха още две секунди и Тали бавно седна на пода до Калик и внимателно повдигна главата й. Пръстите му докоснаха гръдния кош на хименопта.

— Жива е. В безсъзнание е, но очевидно не е наранена. Не мога да вдигна въжето от пода, но ако я освободя от него не виждам никакъв проблем да я изнеса навън — Тали се изправи и погледна към центъра на залата. — Но мисля, че е по-добре преди това да продължа напред и да проуча положението там. Мога да донеса Калик на връщане.

„Нещо, което аз не бих направил — помисли си Бърди. — По-добре една риба в тигана, отколкото две в…“

Той погледна към сферата на компютъра, лишен от човешко тяло. Беше странно, че единственият начин за връзка с истинския Е. К. Тали е чрез предаване на сигнали на бавно движещото се към средата на залата тяло без мозък и захранване на сензорния вход през кабела към мозъка, който Бърди държеше.

Тали се движеше по-бавно. Ниският подиум в центъра беше само на петнайсет метра, но на него му отне двайсет предпазливи секунди да го достигне. На две стъпки от мълчаливата фигура на Луис Ненда той спря.

— Има нещо странно в самия подиум. Докато се доближавах към него, постепенно се появи една вътрешна структура. Тя е изградена от система от додекаедри, невидима от петнайсет метра. На десет видях неясно очертание, като сив пушек. Сега конструкцията е видимо твърда. От две от лицата на додекаедрите излизат нещо като ластари и обгръщат главите на Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Може би поради това телата стоят седнали, макар и двамата да са в безсъзнание.

Бърди погледна Грейвс, след това се взря в платформата. От мястото, където се намираше, тя изглеждаше празна, с изключение на обърнатите навън столове, сикропеанката и човекът.

— Предлагам да се опитам най-напред да пренеса Ненда от платформата — каза Тали. — Нямам представа дали ще има някаква активна или пасивна съпротива.

Той направи последните две стъпки, пресегна се нагоре и хвана Луис Ненда за раменете. После започна да го вдига. На наблюдателите им изглеждаше, сякаш двете тела са в нестабилно положение, наведени назад по вертикалата.

— Съществува определена съпротива — съобщи Тали. — Но ще стане. На няколко сантиметра от платформата сме, свързващият ластар изтънява. Започва да чезне като кръгче пушек от цигара… — Тали неочаквано залитна назад и падна заедно с Ненда върху него. — Сега ластарът съвсем изчезна. Бъдете готови да навивате въжето и кабела. Излизаме.

Сложил тялото на Ненда на рамо като при пожар, Тали тръгна бавно назад от центъра на залата. След минута той беше на безопасната страна до Джулиъс Грейвс. Двамата заедно положиха тялото на Луис Ненда на пода.

Бърди Кили гледаше осеяните със следи и възли гърди, сивкави и обезобразени.

— Погледнете какво са му направили?

Грейвс се наведе ниско и заразглежда загрубялата, прилична на сипаничава кожа.

— Според Стивън тук нищо не е направено. Това е зардалска приставка, даваща възможност на човек да говори със сикропеанци посредством феромони. Ние мислехме, че тази технология е изгубена и забранена. Сигурно в общността Зардалу има места, където старите робски раси съхраняват и прилагат на практика част от зардалската наука.

Тали вече се беше обърнал и вървеше обратно към средата на сводестата зала. Кабелът се развиваше от макарата в ръцете на Д’жмерлиа. Той започна отново да го отпуска.

— Къде, по дяволите, се намирам?

Очите се отвориха и се заоглеждаха. Ниската фигура се опита да се изправи.

— Това е добър знак — каза Грейвс. — Може да говори, следователно паметта му не е изцяло изтрита — той се обърна към Ненда. — На планетоид, близо до Гаргантюа. Спомняте ли си да сте идвали тук?

Ненда поклати глава и се опита да се изправи на крака.

— Нищичко не си спомням — говорът му беше гъгнив, сякаш езикът му бе подут.

— Какво е последното нещо, което си спомняте?

Ненда остави без внимание въпроса. Той огледа другите присъстващи.

— Какво е това? Въобразявам ли си или наистина ви виждам? Джулиъс Грейвс. И Бърди Кили. И Д’жмерлиа. Всичките живи?

— Всичките живи и не благодарение на вас — Грейвс се наведе над него. — Хайде, Ненда, важно е. Какво е последното нещо, което си спомняте, преди да изгубите съзнание?

Ненда потри обрасналата си с четина буза.

— Последното нещо, което си спомням? — той погледна предпазливо Грейвс. — Ммм. Последното нещо, което си спомням, е как двамата с Атвар Х’сиал отлитаме от Куейк с „Хев-ит-ол“. Летният прилив почти беше настъпил. Предполагам, вече е отминал.

— Не си ли спомняте да сте стреляли по друг кораб?

— Да съм стрелял? Аз? — Ненда се прокашля. — Няма начин. Не съм стрелял по никого.

— Спомняте си или не, когато се върнем на Опал ще отговаряте за това. Обвинен сте в опит за убийство.

— Няма да е първият случай на обвинение на невинен човек — Ненда бързо се възстановяваше, черните му очи гневно мигаха. — Какво е станало с Ат? Тя беше с мен на кораба.

— Атвар Х’сиал? — Грейвс се обърна към средата на голямата зала. Той кимна. — Тя е там. Виждам, че вече излизат.

Д’жмерлиа цвърчеше от възбуда. Докато Грейвс и Ненда говореха, Е. К. Тали се беше върнал до подиума, беше вдигнал Атвар Х’сиал и сега се клатушкаше обратно към тях. Той се беше превил одве под тежестта на голямото сикропеанско тяло. Ненда проследи жеста на Грейвс и видя бинтованото залитащо тяло, кабелът простиращ се от главата му до тях, фигурата на Калик, легнала четири стъпки зад тях и фона на голямата сводеста зала.

— Ей, какво става тук? Какво сте направили с Ат?

— Нищо не сме направили и не сме сигурни какво става. Единственото, което знаем е, че вие и Атвар Х’сиал бяхте в безсъзнание в средата на тази зала. Опитваме се да ви спасим.

— А Калик? Какво сте направили на хименопта?

— Изпаднала е в безсъзнание при опит да ви измъкне навън.

Тали излезе от най-външния кръг и Д’жмерлиа заподскача от възбуда. Ло’фтианецът помогна да свалят Атвар Х’сиал на пода. Тали неочаквано залитна, направи няколко стъпки и седна. Сините му очи се затвориха, ръцете му си повдигнаха и заопипваха превързаната глава.

Това тяло за съжаление е близо до своя физически предел — прошепна той. — Трябва малко да си почина. Можем обаче да сме доволни от постигнатото. Уверен съм, че трудната част премина. Калик не тежи много. Ще си почина малко и после ще я изнеса от залата. Тя е готова да бъде изнесена.

— По дяволите, аз мога да я изведа! — Ненда тръгна напред. — Вие не се месете. Тя е моя, аз нося отговорност за нея.

— Не! — Грейвс го хвана за ръка. — Отидете ли там и ще изпаднете в същото състояние, в което е тя… в което бяхте и вие, преди да ви извадим. В залата има лотосово поле. Затова се наложи да демонтираме Е. К. Тали преди той да влезе — той посочи сферата с набраздена повърхност, която Кили подаваше на Д’жмерлиа. — Мозъкът му остана тук.

Ненда огледа по-внимателно наведеното тяло и кабелът, който излизаше от бинтованата глава.

— Много умно — каза той след няколко секунди. — По-добре да се погрижа за Ат… От вида й е ясно, че след минута ще дойде на себе си. Понякога става непоносима. Не се безпокойте, зная как да се справя с нея.

Черните покривала на крилата на сикропеанката се отвориха и разкриха четири нежни атрофирани крила с червени и бели удължени петна. Краят на хобота излезе от мястото си в надиплената буза. Жълтите, прилични на тръби рога на главата се повдигнаха.

В това време лишеното от мозък тяло на Е. К. Тали се мъчеше да се изправи на крака. Очите му бавно се отвориха.

— Сега трябва да отида и да върна Калик.

— Почакай малко — Грейвс се приближи към Тали.

— Не бива. Трябва да отида. Интерфейсът започва да се влошава от проникването на гръбначномозъчна течност. Работата на нервната връзка се влошава, входните сензорни сигнали отслабват. Ще отида при Калик, докато все още мога да я виждам. Иначе ще трябва да започнем отначало.

Тали не изчака да получи одобрение. Тялото направи една несигурна стъпка напред, после се наклони на една страна и започна да се движи надолу по наклона като рак, насочвайки се към изпадналия в безсъзнание хименопт. Тали почти беше достигнал до Калик, когато Атвар Х’сиал нададе пронизителен, оглушителен писък, изправи се в цял ръст и скочи към Джулиъс Грейвс.

В следващата половин секунда Бърди Кили видя всичко, но не можа да направи нищо.

Сикропеанката се втурна към Грейвс, събори го на земята и двамата заедно се блъснаха в Бърди. Един от краката й го събори, кабелът се измъкна и мозъкът на Е. К. Тали заедно с Д’жмерлиа се изтърколи вътре в жълтия кръг в центъра на залата. Нервната връзка прекъсна и тялото на Тали, движещо се към Калик, се сгромоляса на пода. Един от другите крака на Атвар Х’сиал се изви към Бърди и го събори по гръб.

Той отправи поглед към тавана. Не можеше да помръдне. Единствено, което можеше да вижда, беше част от сводестия таван на залата, куполообразната глава на Джулиъс Грейвс и част от покривалата на крилата на Атвар Х’сиал.

На гърдите си чувстваше голяма тежест. Беше полузашеметен от силния удар на главата му в пода, носът му кървеше, половината от зъбите му бяха изпадали, сякаш извадени с клещи.

Ако Е. К. Тали не ги беше уверил, че по-трудната част е минала, Бърди никога не би го допуснал.

Статия 22: Сикропеанци

Разпространение: Сикропеанската федерация заема равнинен регион на спиралния ръкав с форма на полумесец, широк 300 светлинни години и дълъг 750. Неговите оси се простират от застъпващата се граница с Четвъртия съюз по посока на галактическия център. Светът на федерацията лежи малко на север от централната галактическа равнина.

Сикропеанци се срещат на повече от 900 населени планети от най-вътрешната система облачни тела на звездите — червени джуджета из целия регион. Населението им възлиза на 160 милиарда. Намерени са неизвестен брой сикропеански търговски групи, разпръснати из региона на общността Зардалу.

Физически характеристики: Сикропеанците са шесткраки членестоноги, възрастната женска тежи около двеста килограма и изправена в цял ръст, достига до три метра. Тялото с тъмночервени сегменти завършва с къс врат, заобиколен от червени и алени дипли. То е увенчано с голяма бяла глава без очи. В средата на главата доминира дълъг хобот, който комбинира функциите на орган на осезанието и отвор за хранене. Нормалната диета на сикропеанците е изцяло течна.

Двойката жълти очни стълбчета по средата на главата са чувствителни слухови органи. Те приемат отразени сигнали от звуковите резонатори, разположени в надиплените бузи. Тъй като са се развили на покрито с облаци кълбо, обикалящо около слабо светеща звезда червено джудже, лишените от очи сикропеанци „виждат“ чрез ехолокация, използвайки високочестотни звукови импулси.

С узурпиран нормален слух за зрение сикропеанците разговарят по химичен път чрез феромони. Този феромонен обмен позволява осъществяването на пълноценен и богат език, който притежава уникална възможност да предава не само мисли, а и емоции, и най-тънки нюанси на чувства. Дългите антени (достигащи до два метра напълно разгънати) върху главата позволяват да се детектират и идентифицират единични молекули между хиляди миризми, носещи се във въздуха. Всеки индивид, който не генерира подходящи за сикропеанската реч феромони, се смята от сикропеанците за малоценен, почти до пълно отричане на неговото съществуване.

Сикропеанците са се развили от много по-малки крилати прародители. Те отдавна са изгубили способността си да летят, но са запазили черните покривала на крилата и четири атрофирани криле с продълговати червени и бели, прилични на паунови пера. Сега крилата се използват само за термична абсорбция и температурен контрол.

Забележка: Големината и вида на описаните по-горе сикропеанци се отнасят само за женските, които напълно доминират в сикропеанското общество. Мъжките са по-малки, очевидно лишени от говор, и се интересуват само от хранене, бой и чифтосване. На тях не им е разрешено да общуват с други интелигентни видове от спиралния ръкав. Другите роли, които мъжките играят в сикропеанското общество, са неясни.

История: Еволюцията на безоките сикропеанци от свързани с атмосферата видове към разпространена в космоса суперкултура е най-убедителното доказателство в спиралния ръкав за силата на интелекта.

Сикропеанците са се развили на тъмен и покрит с облаци свят. Гледането посредством ехолокация е невъзможно във вакуум. То изисква въздух или някаква друга материална среда за пренос на сигналите. Поради това сикропеанците никога не биха могли да получат директна информация за нещо отвъд тяхната атмосфера. Те са знаели за съществуване на собственото им слънце само защото слабата му радиация е била източник на топлина. Самото съществуване на топлина или някаква електромагнитна радиация обаче изисква дедуктивен теоретичен процес, съчетан с развитие на подходяща технология.

Следвайки онези първи стъпки преди трийсет хиляди години сикропеанците насочили своите уреди за наблюдение към небето. Чрез наблюдения и анализи те стигнали до извода за съществуването на вселена отвъд техния роден свят и тяхното собствено слънце. Сикропеанците разбрали ролята на звездите, измерили разстоянията до тях и техните големини и построили кораби за междузвездни пътувания и изследвания. Те открили мрежата Боуз пет хиляди години преди хората. През ранните години на изследване на спиралния ръкав хората и сикропеанците не са се срещнали само защото сикропеанците не се интересували от системите от звезди — жълти джуджета. Междувидовото взаимодействие започнало едва с откриването и използването от хората на мрежата Боуз, която сикропеанците също използвали.

Култура: Макар че някои други видове (особено ло’фтианците) могат също да използват феромонни сигнали за говор, сикропеанците са единствените интелигентни видове ограничени изцяло до този метод на комуникация. В резултат на това те останали интелектуално изолирани от другите интелигентни видове в спиралния ръкав, макар да извършвали търговски сделки и да използвали редица други видове като роби.

Ключът към сикропеанската култура, с неговата уникална гледна точка към другите форми на живот, може би се илюстрира най-добре от най-популярната от техните легенди, която гласи:

„Великият Творец, създал Вселената и тъй като тя била лишена от разум, дарил сикропеанците с интелигентност. Първите интелигентни сикропеанци отишли при Великия Творец и се оплакали, че предложеният «дар» не бил благодат. Великият Творец се съгласил и обещал, че ако сикропеанците се съгласят да съхраняват и развиват интелигентността си, като компенсация ще получат цялата останала част на Вселената. Всяка звезда, всяка планета и всички други видове, интелигентни или неинтелигентни, ще бъдат за тяхно ползване и те могат да правят с тях каквото искат.“

Сикропеанците се съгласили. Този си възглед за всички останали същества те поддържат и до ден-днешен.

Из „Универсален каталог на видовете“ (Подклас интелигентни)