Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кръгът (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Valley of Silence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 118 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (26.08.2011)
Корекция
Xesiona (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
maskara (2010)
Корекция
Еми (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Долината на мълчанието

Преводач: Валентина Атанасова-Арнаудова

Пловдив, ИК „Хермес“, 2008

ISBN: 978-954-26-0681

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Десета глава

Беше вярвал, че със силата на волята си може да предотврати това. „Хиляда години — помисли си той, докато потъваше в нея — и мъжът все още си въобразява, че може да контролира жената.“

Тя го водеше, по свой начин го бе водила към това от първия миг. Сега щеше да приеме всичко, което му предлага, да изпълни желанието й, колкото и егоистично да постъпва. Но щеше да използва уменията, усвоени за десетки човешки живота, за да й дари онова, за което жадува.

— Глупаво и безразсъдно е да отдадеш невинността си на някого като мен. — Плъзна пръст по извивката на ключицата й. — Но няма да си тръгнеш, докато не го направиш.

— Невинаги девственост и невинност са едно и също. Загубих невинността си, преди да те срещна.

„Когато погубиха майка ми“, помисли си тя. Но тази нощ не бе време за спомени.

Беше нощ за опознаване.

— Аз ли да те съблека или сам ще го направиш?

С кратък, почти сподавен смях той потърка чело в нейното изненадващо нежно и прошепна:

— Някои неща, особено първия път, когато вкусваш от тях, е по-добре да се преглъщат бавно, за да усетиш сладостта им.

— Ето, виждаш ли? Вече научих нещо. Когато ме целуваш, в тялото ми се пробуждат неща, които не бях подозирала, че дремят в мен. Не знам какво изпитваш ти.

— Нещо по-силно, отколкото ми се иска да призная. По-силно, отколкото е добре и за двама ни. Това… — Леко я целуна. — Това е грешка.

Последва още една, по-дълбока целувка.

И уханието й, и вкусът й бяха на пролет, светлина и младост. Опияняваше го, изпълваше го, докато дъхът й бе замрял при лекия, съвсем лек допир на зъбите му до долната й устна.

Ръцете му се плъзнаха през косите й, през дългия лъскав водопад, а после под тях, за да погъделичкат и събудят нервите по дължината на гръбнака й.

Когато тя затрепери, Кийън бавно отмести ефирната тъкан от раменете й, за да докосне нежната кожа под нея с устни. Усещаше как отвръща на ласките му, долавяше трепетите й, а когато се спусна надолу по шията й, почувства и съблазнителното пулсиране на кръвта под кожата й.

Мойра не подскочи при лекото захапване, но затаи дъх, когато ръката му обхвана гърдата й. Никой не я бе докосвал на това интимно място. Топлата вълна, която се надигна в нея, бе шок, както и осъзнаването, че между ръката му и плътта й е само тънкият плат.

След миг и тази преграда изчезна и нощницата се свлече в краката й. Инстинктивно вдигна ръка да прикрие голотата си, но той я хвана и леко докосна китката й със зъби, докато очите му се взираха в нейните.

— Страхуваш ли се?

— Малко.

— Няма да те ухапя.

— Не, не от това. — Тя обърна ръката, която бе обхванал, и опря длан на лицето му. — Толкова неща се случват в мен. Нови, непознати неща. Никой не ме е докосвал така. — Събрала смелост, хвана свободната му ръка и я придвижи към гърдите си. — Покажи ми още.

Той погали зърното й с палец и видя внезапния проблясък на наслада върху лицето й.

— Изключи този трескав ум, Мойра.

Умът й вече бе замъглен. Как можеше да мисли, когато тялото й бе в плен на усещанията?

Повдигна я във въздуха и очите й се озоваха точно срещу неговите. След миг устните им се сляха с нова страст.

Леглото бе под нея. Нима я бе пренесъл през стаята? Как… но разсъдъкът й отново се замъгли, докато ръцете и устните му галеха горещата й като кадифе кожа.

Тя бе пиршество след дълъг пост. Все пак вкусваше от нея на малки хапки, за да изживее насладата от аромата и допира й. Всяка тръпка, всяка въздишка или стон, засилваха възбудата му.

Когато изучаващите й ръце едва не го доведоха до загуба на контрол, той ги хвана в своите и ги спря, а устните му бавно и безмилостно обходиха гърдите й.

Тялото й разцъфтяваше под неговото. Усещаше как силата я изпълва — по-осъзната, по-уверена. При последния тласък към върха тя се изви към него и се понесе нагоре със сподавен вик.

Разтопи се, ръцете й останаха отпуснати и неподвижни под неговите.

— О! — прошепна тя като безкрайно дълга въздишка. — О, вече зная.

— Така си мислиш.

Езикът му долови учестения пулс на шията й.

Когато отново въздъхна, ръката му се промъкна между бедрата й, навлезе във влажната мекота и той й показа още.

Всичко засия с ослепителна светлина, която изпепели очите й, кожата й, сърцето й. Цялата бе порой от чувства, от неописуемо блаженство. Тя бе стрелата от лъка, изпратена от него нависоко в шеметен полет.

Беше изцяло във властта на ръцете му, обсебена от този неутолим копнеж. Посегна към ризата му, почти обезумяла.

— Искам… чувствам нужда да…

— Зная.

Той свали ризата си, за да й позволи да усети допира и вкуса му, на свой ред. И се предаде на нежното й изучаване. Дъхът й галеше кожата му, топъл и учестен, пръстите й проследяваха, притискаха, сграбчиха го отзад за миг и трескаво отстраниха останалите му дрехи.

Не бе сигурен дали да се засмее, или да се чувства поласкан, когато очите й станаха огромни.

— Не… очаквах… Виждала съм гол мъж и преди, но…

Този път той не сдържа смеха си.

— О, така ли?

— Разбира се. Мъжете се къпят в реката и от любопитство…

— Тайно си ги зяпала. Мъжкото им достойнство не е било в най-добрата си форма след къпането в студената вода. Няма да те нараня.

Болката бе неизбежна, нали? Беше чела за тези неща и бе слушала за тях от доста жени. Но не изпитваше страх. Вече не се боеше от нищо.

Отпусна се по гръб, готова за него, но той само продължи да я докосва и да разпалва в нея усещания, да я разнищва, сякаш е кълбо от конци.

— Погледни ме. Мойра, мо крий[1]. Гледай право в мен.

Можеше да направи това с воля и самообладание. Можеше да облекчи този миг на болка и да й дари само насладата. Когато погледът на притворените й очи се премрежи, проникна в нея. Изпълни я.

Устните й трепнаха и стонът, който издаде, бе нисък и дълбок. Погледът й остана съсредоточен в очите му, докато Кийън навлизаше с плавни тласъци, при които по лицето и тялото й пробягваха тръпки.

Дори когато излезе от вцепенението и започна да се движи с него, очите й не престанаха да се взират в неговите. Сърцето й препускаше като яростни удари на барабан в гърдите й. За миг той сякаш усети този пулс в себе си.

С вик на удивление и забрава тя достигна върха. Най-сетне се остави да бъде тласнат натам от своя порив заедно с нея.

 

 

Лежеше, сгушена до него, доволна като котка, изяла купичка сметана. Сигурен бе, че по-късно ще се упреква за това, но сега реши да се наслади на мига.

— Не знаех, че ще бъде така — замърка тя. — Нещо толкова огромно.

— Щом първия път беше с толкова надарен мъжкар, никой друг не ще може да те задоволи напълно.

— Нямах предвид размера на „мъжкото ти достойнство“, както го нарече — засмя се тя, вдигна поглед към лицето му и сънената му усмивка й подсказа, че напълно разбира какво има предвид. — Чела съм за сексуалния акт, разбира се. Медицински книги, вълнуващи разкази, но личният опит носи далеч по-голямо удовлетворение.

— Радвам се, че успях да помогна в проучванията ти.

Тя се претърколи и се качи върху него.

— Мисля, че имам да уча още много, докато узная всичко. Жадна съм за знание.

— По дяволите, Мойра! — каза той с въздишка и се заигра с косите й. — Съвършена си.

— Така ли? — Вече поруменелите й страни пламнаха от задоволство. — Няма да споря, защото сега наистина се чувствам такава. Но ожаднях. Да ти се намира вода?

Кийън я побутна и стана да донесе каната.

Тя се надигна, докато й наливаше вода, и косите й се разпиляха по раменете и гърдите й. Хрумна му, че ако сърцето му все още биеше, би спряло в този миг.

Подаде й чашата и седна от другата страна на леглото.

— Това е лудост. Знаеш го.

— Светът е полудял. Защо и ние да не бъдем част от тази лудост? Не съм нито глупава, нито безотговорна — бързо каза тя и сложи ръка върху неговата. — Има толкова неща, които съм принудена да правя, защото нямам избор. А това беше мой избор. — Мойра отпи и му подаде чашата с останалата вода. — Нима съжаляваш за нещо, което ни донесе наслада, без да навреди на никого?

— Не си се замислила какво ще кажат другите, когато узнаят, че сме били заедно в леглото.

— Чуй се само. Загрижил се за репутацията ми. Сама управлявам живота си и не дължа обяснение на никого за това с кого деля леглото.

— Като кралица…

— … не съм по-малко жена — довърши тя. — Галска жена, а ние вземаме решения. По-рано тази вечер ми го напомниха.

Стана и наметна халата си.

Сякаш бе загърната с воал от мъгла.

— Една от придворните ми дами, Кийра… сещаш ли се за коя говоря.

— Да, висока, с тъмноруса коса. Онази, която те победи в бой с голи ръце.

— Същата. Брат й е загинал днес, в похода. Беше съвсем млад, нямаше осемнадесет. — Болката отново прониза сърцето й. — Отидох във всекидневната, където се събират жените, за да я освободя да отиде при семейството си.

— Лоялна е, мисли за дълга си към теб.

— Не само към мен. Помоли ме за нещо в името на брат си. Едно-единствено нещо. — Гласът й затрепери от вълнение, преди да го овладее. — Да тръгне на похода утре заедно с мъжа си. Да остави децата си, безопасния си живот тук, за да се изправи срещу каквото й поднесе съдбата по пътя. Не е единствената, която изяви желание. Не сме слаби, не седим и не чакаме, или поне от сега нататък няма да седим и да чакаме. Тази вечер ми го напомниха.

— Значи ще й позволиш да отиде.

— На нея и на всяка друга, която пожелае. Накрая ще бъдат изпратени дори жени, които сами не са пожелали. Аз не дойдох при теб от слабост или да търся утеха и закрила. Дойдох, защото те желая. Исках това да се случи. — Вдигна глава с лека усмивка и остави халата да се свлече. — Струва ми се, че желанието отново се пробужда. Трябва ли да те съблазня?

— Вече е късно.

Усмивката й стана по-широка, когато бавно запристъпва към него.

— Чувала съм… и съм чела, че мъжът се нуждае от време между два сеанса.

— Отнася се само за смъртните.

Хвана ръката й и я повали на леглото. След миг бе надвесен над нея.

Тя се засмя и закачливо дръпна косата му.

— Колко удобно, при тези обстоятелства.

По-късно, за първи път от твърде дълго време, Кийън не заспа в тишина, а заслушан в спокойния ритъм на сърцето й.

Това сърце го събуди. Ударите му внезапно станаха силни и учестени, преди Мойра да се замята в съня си.

Кийън изруга, когато си спомни, че кръстът не е на шията й и няма никаква защита от натрапничеството на Лилит.

— Мойра! — Обхвана раменете й и ги повдигна. — Събуди се.

Готвеше се да я разтърси, когато очите й изведнъж се отвориха. Вместо очаквания страх, в тях се четеше мъка.

— Било е сън — тихо заговори той. — Просто сън. Лилит не може да ти стори нищо в съня.

— Съжалявам, че те събудих.

— Трепериш. Ето. — Придърпа одеялото и го наметна върху раменете й. — Отново ще запаля камината.

— Няма нужда. Не си прави труда — каза тя, когато го видя да става. — Трябва да тръгвам. Сигурно вече е призори.

Кийън приклекна и сложи още торф.

— Отказваш да ми се довериш.

— Не е така. Не е. — Трябваше да си тръгне бързо, осъзна тя. Веднага щом се бе събудила. Но не можеше да помръдне. — Не беше Лилит. Просто лош сън. Просто…

Ала дишането й стана учестено и накъсано. Вместо да отиде при нея, той запали торфа и обиколи стаята, за да запали свещите.

— Не мога да говоря за това. Не мога.

— Разбира се, че можеш. Не непременно с мен, но може би с Глена. Ще отида да я събудя.

— Не, не, не! — Мойра закри лицето си с ръце.

— Е… — Щом вече бе станал и едва ли щеше да спи още, Кийън си наля чаша кръв. — Галските жени не са слаби, нали?

Тя отпусна ръце и очите, които бе закрила с тях, пламнаха от обида.

— Мръсен гадняр!

— Точно така. Избягай обратно в покоите си, ако не можеш да го понесеш. Но ако останеш, ще излееш онова, което те мъчи. Изборът е твой. — Той си взе стол. — Добра си в изборите. Хайде, направи поредния.

— Искаш да излея мъката си, болката си? Е, защо не пред теб, за когото това би означавало толкова малко? Сънувах убийството на майка ми, както често се случва. Всеки следващ път сънят е все по-ярък. Отначало беше смътен, сякаш виждах сцената през петно от кал. Тогава ми беше по-леко.

— А сега?

— Видях всичко.

— Какво видя?

— Спях. — Очите й се откроиха на лицето, огромни и изпълнени с болка. — Бяхме вечеряли, вуйчо ми, Ларкин и другите роднини бяха у дома. Малко семейно тържество. Майка ми обичаше да ни събира веднъж на няколко месеца. После свириха музиканти, танцувахме. Тя обожаваше танците. Легнахме си късно и веднага заспах. Чух писъка й.

— Никой друг ли не го чу?

Мойра поклати глава.

— Никой. Всъщност не е изпищяла на глас, а само в съзнанието си. И аз я чух в съня си. Само веднъж. Помислих, че е просто сън, но все пак станах и слязох до стаята й. За да се успокоя.

Виждаше го ясно дори сега. Не бе губила време да пали свещ, защото сърцето й препускаше лудо. Просто бе побягнала от стаята си надолу към вратата на майка си.

— Не почуках. Казах си: „Недей, ще я събудиш. Само надникни вътре, за да се увериш, че спи спокойно“. Но когато отворих вратата, тя не спеше в леглото си. Чух звуци, ужасяващи звуци. По-зловещи от ръмжене на вълци. — Мойра замълча и се опита да преглътне с пресъхнало гърло. — Вратите на терасата бяха отворени и вятърът развяваше пердетата. Повиках я. Исках да изтичам навън, но не успях. Краката ми тежаха като олово. Едва пристъпвах… Не мога да продължа.

— Можеш. Стигнала си до вратите на терасата.

— Видях… О, господи! Господи! Видях я върху каменните плочи. Имаше кръв, толкова много кръв. Онези зверове бяха… гади ми се.

— Ще премине. — Кийън стана и отиде при нея. — Спокойно.

— Разкъсваха я. — Думите с мъка се изтръгнаха от гърлото й. — Разкъсваха тялото й. Демони, същества от кошмарите разкъсваха майка ми. Исках да изпищя, но нямах глас. Исках да се втурна към тях и да ги прогоня. Единият ме погледна. Очите му бяха червени, а лицето — изпоцапано с кръвта й. Кръвта на майка ми. Тръгна към вратата и аз залитнах назад. Отдръпнах се, върнах се вътре, когато трябваше да отида при нея.

— Вече е била мъртва, Мойра, знаела си го. И ти щеше да намериш смъртта си, ако беше излязла през онази врата.

— Трябваше да отида при нея. Звярът се хвърли към мен и аз се разпищях. Дори когато падна назад, сякаш се бе ударил в стена, продължих да пищя. После ми причерня. Не направих нищо, само пищях, докато тя лежеше, окървавена.

— Не си глупава — равнодушно каза той. — Знаеш, че си била в шок. Знаеш, че онова, което си видяла, те е зашеметило като силен физически удар. Каквото и да бе сторила, не си можела да спасиш майка си.

— Как можах да я оставя там, Кийън? Просто да я оставя. — Сълзите потекоха от очите й и се застичаха по бузите й. — Обичах я повече от всичко на света.

— Умът ти не е могъл да приеме онова, което си видяла. Било е немислимо за теб. Вече е била мъртва, преди да влезеш в стаята. Била е мъртва, Мойра, в мига, в който си чула писъка й.

— Откъде си толкова сигурен? Ако…

— Били са опитни убийци. Действали са бързо. Онова, което са направили после, е било за забавление, но целта им е била убийство. — Кийън хвана ледените й ръце, за да ги стопли. — Имала е само миг да изпита уплаха, да почувства болката. После не е усещала нищо.

Мойра застина с втренчен в него поглед.

— Ще се закълнеш ли, че наистина вярваш в това?

— Не просто вярвам, а зная. Мога да се закълна. Ако са искали да я измъчват, щяха да я отведат някъде, където ще имат достатъчно време да се гаврят с нея. Онова, което си видяла, е било за прикритие. „Диви зверове“, биха решили всички. Както за баща ти.

Мойра издаде дълга въздишка, и още една, когато схвана ужасяващата логика на твърдението му.

— Измъчвах се от мисълта, че може да е била жива, когато стигнах там. Все още жива, докато са я разкъсвали. Някак ми е по-леко да зная, че не е. — Изтри сълза от лицето си. — Извинявай, че те нарекох гадняр.

— Ядосах те.

— Хладнокръвно и съзнателно. Не бях споделяла това с никого досега. Нямах сили да го изрека на глас.

— Вече го направи.

— Може би сега ще престана да я виждам в онази нощ. Ще я виждам, каквато беше приживе, жизнена и щастлива. Всички картини ще са запечатани в съзнанието ми, а не само последната. Ще седнеш ли при мен за момент?

Кийън обви ръка около раменете й и погали косите й, когато тя отпусна глава на рамото му.

— Чувствам се по-добре, след като ти се доверих. Благодаря ти, че ме ядоса, за да ме накараш да го направя.

— Винаги на твоите услуги.

— Иска ми се да можех да остана още, просто да поседя с теб в тишината и мрака. Но трябва да се облека и да тръгвам, за да изпратя бойците на разсъмване. — Мойра вдигна глава. — Ще ме целунеш ли за добро утро?

Той срещна устните й и целувката продължи, докато през корема й премина тръпка.

Очите й бавно се отвориха.

— Почувствах това от главата до петите. Дано направи деня ми по-лек. — Стана и взе нощницата и халата си. — Мисли за мен през следващите няколко часа — каза тя. — Или просто излъжи, че съм ти липсвала, когато се видим отново.

— Ако ти кажа, че си ми липсвала, няма да е лъжа.

Вече облечена, Мойра обхвана лицето му и го доближи до своето за една последна целувка.

— Тогава ще приема истината, каквато и да е.

Взе свещта си и тръгна към вратата. След като извърна глава към него и му се усмихна през рамо, отмести резето.

Отвори, преди Ларкин да почука.

— Мойра?

Кратката му усмивка издаде озадачение и мигновено изчезна при вида на смачканите чаршафи и Кийън, който увиваше одеяло около кръста си.

Дива ярост го накара да блъсне Мойра встрани и да нахълта в стаята.

Кийън не си направи труда да отбие удара с юмрук в лицето. Но при втория замах сграбчи ръката му.

— Имаш право на един. Стига вече.

— Няма право на нищо подобно. — Мойра запази достатъчно самообладание, за да затвори вратата. — Посегнеш ли още веднъж, Ларкин, лично аз ще сритам задника ти.

— Ти, шибано копеле! Ще отговаряш за това.

— Без съмнение. Но не пред теб.

— И пред мен, уверявам те.

— Престанете! Говоря сериозно.

Когато Ларкин отново размаха юмруци, тя едва сдържа импулса си да стовари свещника върху него.

— Лорд Ларкин, като ваша кралица ви заповядвам да се отдръпнете.

— О, не бъдете твърде строга, Ваше Величество — нехайно каза Кийън. — Нека момчето се опита да защити честта на братовчедка си.

— Ще те пребия.

Загубила търпение, Мойра застана между двамата.

— Погледни ме. Как можеш да бъдеш толкова дебелоглав, Ларкин? Погледни ме. В чия стая сме?

— На този негодник.

— Нима мислиш, че ме е довлякъл тук за косата и ме е насилил? Трябва да си кръгъл идиот, за да не проумяваш. Аз дойдох, почуках на вратата на Кийън и се вмъкнах в стаята и в леглото му, защото исках това.

— Не знаеш…

— Ако се осмелиш… ако само се осмелиш да кажеш, че не зная какво искам, аз ще те ударя. — Мойра заплашително размаха пръст пред гърдите му. — Личният ми живот си е моя работа, нямаш думата по въпроса.

— Но той… ти… Не е редно.

— Глупости!

— Нищо чудно, че братовчед ти не би искал да спиш с вампир. — Кийън се отдалечи от тях и взе чашата си. Съзнателно потопи пръст в кръвта и го облиза. — Ужасен навик.

— Няма да търпя…

— Почакай. — Ларкин прекъсна гневната й реплика. — Искам да поговоря с Кийън насаме. Само да си поговорим — добави той, преди Мойра да възрази. — Честна дума.

Тя зарови пръсти в косите си.

— Нямам нито миг за вас и за тези глупости. Добре, обсъдете това, което не е твоя работа, нито твоя грижа, по мъжки, сякаш аз съм слабоумна. Трябва да се облека и да отида да изпратя бойците, които заминават днес. — Решително тръгна към вратата. — Надявам се, че няма да се избиете заради моя личен живот.

Излезе и затръшна вратата.

— Карай по-кратко! — сопна се Кийън. — Изведнъж ми писна да се занимавам със смъртни.

Яростта бе изчезнала от лицето на Ларкин.

— Мислиш, че те ударих, че съм ядосан, защото си такъв, какъвто си? Бих реагирал по същия начин, бих сторил същото, ако я бях заварил така, с когото и да е. Все пак тя е моето момиче. Дори не помислих за това, ако изобщо съм бил в състояние да мисля. — Пристъпи от крак на крак и въздъхна. — А сега, като се замисля, положението е още по-сложно. Но не искам да останеш с убеждението, че съм те ударил, защото си вампир. Всъщност рядко се сещам за този факт. Гледам на теб като на приятел. Ти си един от нас шестимата. — Докато говореше, лицето му отново поруменя от гняв. — Заявявам ти ясно, тук и сега, че настояването ми да узная какво, по дяволите, си въобразяваш, като се възползваш от братовчедка ми, няма нищо общо с това дали в гърдите ти бие сърце, или не.

Кийън изчака няколко мига.

— Приключи ли с тази част от тирадата?

— Ще приключа едва когато получа отговор.

Кийън кимна, седна и отново взе чашата си.

— Положението ми е доста сложно, а? Наричаш ме приятел и един от вас. Може да съм първото, но никога няма да бъда второто.

— Глупости. Просто не го очаквах от теб. Вярвам ти, както на малцина други. А сега си прелъстил братовчедка ми.

Кийън тихо се засмя.

— Подценяваш я. Както и аз. — Бавно прокара пръст по каишката с мъниста. — Тя разнищи душата ми докрай. Нямам извинение, че не я накарах да си тръгне, но е много упорита и убедителна. Не успях… не можах да й устоя. — Хвърли поглед към картите, за които напълно бе забравил, откакто Мойра бе почукала на вратата. — Няма да има никакъв проблем, защото довечера заминавам. По-рано, ако времето позволи. Искам лично да огледам бойното пале. Така че тя ще е в безопасност от мен, както и аз от нея, докато всичко свърши.

— Не можеш. Не можеш! — повтори Ларкин, когато Кийън повдигна вежди. — Ако тръгнеш така, тя ще помисли, че е заради нея. Ще страда. Ако аз съм виновен за решението ти да заминеш…

— Бях го взел още преди Мойра да дойде тук снощи. Донякъде и защото се надявах да държа ръцете си далеч от нея.

Очевидно отчаян, Ларкин прокара пръсти през косата си.

— Щом не си успял да тръгнеш достатъчно бързо, ще се наложи да изчакаш. Аз ще те отнеса дотам, по въздух, след няколко дни или когато мога. Но шестимата не бива да се делим. — Вече малко по-спокоен, изпитателно се вгледа в лицето му. — Кръгът ни е цял. Това е по-важно, отколкото кой с кого спи. Сега, когато яростта ми охладня, мога да кажа, че тези неща са между двама ви. Нямам право да се бъркам. Но ще те попитам нещо, по дяволите! Ще ти задам един-единствен въпрос — като приятел и неин близък роднина, вместо баща. Имаш ли чувства към нея?

— Приятелството е удобен коз, нали?

— Ти си ми приятел и държа на теб като на брат. Това е истината от мен.

— Мамка му! — Кийън стовари чашата и се намръщи, когато видя пръските кръв по картите. — Вие, смъртните, непрекъснато ме затрупвате с тези чувства. Стоварвате ги върху мен, карате ги да нахлуват в мен, без да се замислите как ще живея с тях цяла вечност.

— А как може да се живее без тях?

— Спокойно. Какво значение имат моите чувства за теб? Тя се нуждаеше от някого.

— Не от кого да е. А от теб.

— Нейна грешка — тихо каза Кийън. — И проклятие за мен. Обичам я, иначе отдавна да съм я вкарал в леглото си само за удоволствие. Обичам я, иначе щях да я отпратя снощи. Как — не съм сигурен, но я обичам. Иначе нямаше да бъда така адски отчаян. Ако повториш това пред някого, ще изтръгна главата ти от раменете, все едно дали си приятел, или не.

— Добре. — Ларкин кимна, стана и му подаде ръка. — Дано бъдете щастливи заедно, доколкото е възможно, докато е възможно.

— По дяволите! — Кийън прие протегнатата ръка. — Впрочем какво те доведе насам по това време?

— О, съвсем забравих. Мислех, че все още не си легнал. Исках да те попитам дали ще ни позволиш… на семейството ми, да чифтосаме жребеца ти с една от нашите кобили. Сега е времето й, а твоят Влад би дал добро поколение.

— Искате да използвате коня ми за разплод?

— Да, стига да не е проблем за теб. Ще наредя да му я заведат тази сутрин.

— Действай! Сигурно ще й се зарадва.

— Благодаря. Ще ти платя по стандартната цена.

— Не. Никакво плащане. Приеми го като жест между приятели.

— Добре тогава. Между приятели. Благодаря. Ще отида да намеря Мойра, за да ме насоли, както заслужавам. — Ларкин се спря на прага. — Впрочем кобилата, която ще изпратя при жребеца ти, е красавица.

Дяволитата усмивка и намигването на Ларкин, преди да излезе, накараха Кийън да избухне в смях въпреки цялата сутрешна бъркотия.

Бележки

[1] Галски израз, означаващ сърце мое, любов моя. — Б.пр.