Серия
Кръгът (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Valley of Silence, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 101 гласа)
Сканиране
ganinka (26.08.2011)
Корекция
Xesiona (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
maskara (2010)
Корекция
Еми (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Долината на мълчанието

Преводач: Валентина Атанасова-Арнаудова

Пловдив, ИК „Хермес“, 2008

ISBN: 978-954-26-0681


На моя кръг, семейство и приятели

„Доброто и злото, както знаем, растат заедно в този свят, почти като неделимо цяло.“

Джон Милтън

„Не мисли, че съм този, който някога съм бил.“

Шекспир

Пролог

Пламъците на огъня рисуваха картини. Дракони, демони и воини. Децата ги виждаха, както и той. Старецът знаеше, че най-малките и най-възрастните често виждат неща, които другите не могат да видят. Или не желаят.

Вече им бе разказал голяма част от приказката. Беше започнал с магьосника, призован от богинята Мориган. Хойт Маккийни бил избран от боговете да пътува до други светове, до други времена и да събере армия, достатъчно силна да устои срещу кралицата на вампирите. Голямата битка между хора и демони щяла да се разиграе в неделята на Самен, в Долината на мълчанието, в страната Галия.

Беше им разказал за брата на магьосника Хойт, убит и превърнат във вампир от коварната Лилит, живяла хилядолетие, преди да го направи свой себеподобен. Още близо хиляда години щели да изминат за Кийън, преди да се присъедини към Хойт и вещицата Глена, за да изградят първите връзки в Кръга на шестимата. Следващите били изковани от двама гали — дарения с много образи и учения, които пропътували между световете, за да се срещнат с тях в онези първи дни. Последна към Кръга се присъединила жената воин, преследвачка на демони, потомка на рода Маккийни.

В приказката се разказваше за битки и смелост, за смърт и приятелство. И за любов. Любовта, разцъфтяла между магьосника и вещицата, между жената воин и дарения с много образи и заздравила Кръга като силна и чиста магия.

Но имаше и още за разказване, за триумф и загуба, за страх и храброст, любов и саможертва… и всичко това носеше мрак или светлина.

Докато децата очакваха продължението, старецът се замисли как е най-добре да започне последната част от приказката.

— Били шестима — заговори той, все още вперил поглед в огъня, докато шушуканията на децата утихнаха и всички застанаха неподвижни в очакване. — И всеки от тях имал избор — да приеме или да отхвърли. Защото дори когато държиш съдбата на световете в ръцете си, трябва да решиш дали да застанеш лице в лице с онова, което ги застрашава, или да се откажеш. Наред с този избор — продължи той — има и много други, които трябва да се направят.

— Те са били смели и истински — обади се едно от децата. — Избрали са да се бият!

Старецът леко се усмихна.

— Разбира се. Но все пак през всеки ден и всяка нощ от оставащото им време този избор стоял пред тях. Един от Кръга, ако помните, вече не бил човек, а вампир. Денем и нощем нещо му напомняло, че не е човек, а сянка между световете, които е избрал да защитава. И така — каза старецът, — веднъж вампирът сънувал…