Иван Серафимов
Опитомяване (25)

XXV.

В пристройката висеше коса, той я пренесе в стаята, до леглото си. Изкова си ножове от няколко подкови, захвърлени в навеса. Остави ги на различни места в къщата. Край оградата, в нишите, под прозорците. Те бяха груби и меки, не оръжия, а сечива, но се чувствуваше по-сигурен с тях. Отдели един от кухненските ножове, приши си тесен, дълъг джоб на дрехата и го прибра там, да е винаги с него.

Когато първите тълпи се изнизаха през полето, Я и Их не им обърнаха внимание. Не, те не се страхуваха, те вече не познаваха страха. Но не можеха на никого да помогнат с нищо. Писък на изнасилена жена дълго отекваше една лятна нощ под прозорците им, но те разбраха, че този вик не е за никого, че това не е прост вик, а пропаст. Дълго я търсиха, дълго вървяха след воплите й, но знаеха, че няма да я намерят, защото тя се е стремяла или се стремеше към нещо по-безумно и по-страшно от самото безсмислие, от лудостта. Нейното безсилие беше по-малко и по-невинно от безсилието на тях самите.

Прибраха се призори. Целуваха един подир друг детето. Пиха мляко. Их го пиеше от козата, но след като се бяха напълнили ослепителнобелите калайдисани съдове догоре за Я и детето. Их го сваряваше, слагаше му, когато кипне, билки и мащерка, горчиви треви, нямаше сол. Чак тогава отиваше и направо от вимето на козата пиеше колкото е останало.

Тълпите вървяха луди, възбудени, трескави, с невнятни погледи покрай малката синя къщичка. Вдигаха прах под босите си пети. Я и Их затваряха здраво вратата и прозорците и чакаха да утихнат крясъците. Мълчаливо бяха стигнали до тази принуда да скъсат с всичко навън в тези нощи и дни. Но не, не от страх. От достойнство. Само козата ставаше неспокойна, врещенето й процепваше въздуха, но мъжът и жената търпеливо изчакваха да отмине поредният поход и гълчавата на нескончаемата тълпа.

После си издояваха млякото, нахранваха търпеливо детето и с часове гледаха как се опитва да се усмихне, как сбръчква веждите и нослето си и как отново заспива.

Беше вече горещо навън. Не палеха огън. Сега гледаха цяла нощ спящото си дете. Както гледаха през цялата зима в огъня!