Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (6)

6.
Непредвидени обстоятелства

Живко и Патри вече се тревожеха за Досьо. Отначало мислеха, че ще дойде всеки момент. После решиха, че се е забавил някъде, и накрая им стана ясно, че Досьо не е успял да се измъкне. Тогава взеха да се чудят какво да правят без него.

— Да вървим ли сами? — попита Живко.

— Както кажеш! — отвърна Патри с привидно безразличие. Тръгваше му се, много му се тръгваше, но не знаеше какво ще излезе от цялата работа. Страхуваше се да не се изложи като председател на класа.

— Мисля, че без Досьо няма смисъл — каза Живко.

— Помисли още малко! — посъветва го Патри.

Живко помисли и каза:

— А може и да отидем, рейсовете са на половин час!

— Щом казваш, добре! — съгласи се веднага Патри. Инициативата не идваше от него.

Тръгнаха по булеварда към спирката на автобуса. По улиците нямаше много хора, но Патри се оглеждаше неспокойно, да не го види някой.

— Нали имаме извинение! — успокои го Живко.

— Ами ако ни порти някой на нашите! — каза Патри. — Татко от десет дни не пуши и е много нервен.

— И татко се отказва от време на време, знам какво е — каза Живко. — Ти пушил ли си?

— Никога, струва ми се глупаво! — заяви Патри.

Той поизлъга — беше пушил два пъти. И двата пъти по една и съща причина — искаше да изглежда голям. Първия път изпуши цялата цигара. Много трудно я запали, защото духаше навън (той не знаеше още как се пуши) и клечките все гаснеха. Почти цял кибрит издраска. Седна на канапето, сложи пепелник до себе си и кръстоса крака. Духаше цигарата, изтърсваше я в пепелника, гледаше замислен към тавана (чичо му имаше този навик) и, откровено казано, наистина се почувствува по-голям. Друго си е с цигара в ръка.

Втори път запали цигара след година, когато вече знаеше, че се дърпа навътре и димът се вдишва. Дръпна само един път и се задави много страшно. Помисли, че ще умре, и се разплака. Главата го боля до вечерта. Когато научи, че тютюнът пречи на растежа, твърдо реши да не пуши. За да стане висок, беше готов на всякакви жертви.

Живко и Патри наближаваха трамвайната спирка, когато Патри чу гласа на баба си. Тя стоеше до входа на един жилищен блок и хем го викаше, хем му махаше с ръка. Патри се уплаши. Ако баба му кажеше в къщи, щяха да разберат и комшиите, защото бащата на Патри имаше тежка ръка.

Нямаше как, отидоха при нея с надеждата, че ще успеят да я заблудят.

— Не сте ли на училище? — попита тя.

Патри излъга, че са ги пуснали по-рано от училище, но баба му веднага попита:

— А сега къде сте тръгнали?

— Никъде — не знаеше какво да отговори Патри. — Ей така — махна той с ръка напред-назад, с което искаше да каже, че се разхождат.

— Да отскочиш тогава до Гинка, че е на десетия етаж, пък асансьорите не вървят!

Патри погледна към Живко. Нямаше как, трябваше да „отскочи“.

— За мильото й кажи — заръча баба му. — Дето обеща да ми го даде.

Търча по стълбите, без да си почива, и пристигна на десетия етаж с изплезен език. Отвори му баба Гинка. Въпреки че беше запъхтян, Патри не забрави да й целуне ръка. Това я трогна и тя го покани. Макар че бързаше, влезе от любопитство какво ще го почерпят.

Стана му неприятно, когато баба Гинка го накара да си свали обувките. Добре поне, че чорапите му бяха чисти.

В хола паркетът лъщеше като пързалка. Патри се подхлъзна и тупна на земята. Веднага прецени: в такова жилище не дават да се играе, това не бива да пипа, онова не бива да се мести. В стаята обаче завари Траянчо, петгодишно хлапе, да си играе с някакво влакче.

— Нека види сега този батко как ме ядосваш с яденето — каза баба Гинка. Патри видя на масата чиния с палачинки, от които едната едва начената.

Хлапето не й обърна никакво внимание. Продължи да си играе, но крадешком погледна към Патри.

— Виждаш ли го какъв е лош! — продължи бабата.

— Той е много добро момче! — каза Патри и Траянчо го зяпна в устата.

Изглежда, че малкият обичаше да го хвалят, защото веднага отиде до масата и захапа една палачинка. Баба му се прекръсти, такова чудо не беше виждала — Траянчо сам да яде.

— Ей сега и на тебе ще ти донеса! — каза тя и излезе.

— Ще останеш ли да си играем на влак? — попита Траянчо.

— Ако си изядеш закуската! — обеща Патри.

Баба Гинка влезе с чинийка палачинки за Патри, погали Траянчо по главата, доволна, че продължава да яде, и изчезна да не развали работата.

Патри излапа всичко на бърза ръка. Не беше от яшните, но палачинки обичаше.

— Защо ти е толкова смешна главата? — попита Траянчо, като гледаше щръкналата му нагоре коса.

— Яж! — стана му неприятно на Патри.

— Ако искам, мога и да не ям! — бутна детето настрана чинийката.

— Яж, че като те мацна! — заплаши го с опакото на ръката си Патри и Траянчо дръпна обратно чинийката към себе си.