Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (16)

4.
Може ли човек да бъде отвлечен в багажника на трабант

Вече от петнайсет минути Досьо и Живко чакаха приятеля си в градинката и се чудеха какво става с него. Чудеха се, защото Патри не им каза, че е наказан, от страх да не започнат да действуват без него.

Живко както винаги нямаше търпение и настоя Досьо да го запознае с плана си, а на Патри да кажат, когато дойде. Досьо обаче отказа. Не му се повтаряло едно и също, пък и не било правилно много-много да се приказва. Като се каже веднъж и край! Трябва да се мисли, да не се говори.

— Да не се е случило нещо с Патри? — попита Живко.

— Само това ни трябва — каза Досьо и се замисли. — Може и да са го отвлекли.

— Точно него ли? — усъмни се Живко.

— Разбира се, точно него. Той е най-дребният. Дето се вика, и в багажника на трабант можеш да го набуташ.

Досьо каза „трабант“ ей така, примерно, но изведнъж се сети за трабанта с двеста и петдесет коня и тръпки полазиха по тялото му. Живко го гледаше уплашено и на него беше минала подобна мисъл — цели самолети отвличат, та един Патри да не отвлекат.

Но страховете им се разсеяха бързо, защото иззад храстите, по алеята, която водеше към пейката, щръкна перчемът на Патри, а сетне се появи самият той и се извини:

— Прощавайте, но часовникът ми беше спрял.

— Затова ли си с мрежа! — подигра се Досьо.

Истината е, че Патри нямаше да се измъкне, ако баба Здравка не беше минала да каже, че на „плод-зелекчука“ има ягоди. Той грабна мрежата без обичайните протести, а в главата му зрееше вече готова цялата лъжа — как се наредил, как тъкмо му дошъл редът и се свършили, как хукнал на другия „плод-зеленчук“ и т.н.

— Честна дума, напоследък спира — настоя Патри.

Много лъжи на този свят са били придружавани с „честна дума“. Някои са минавали, други не. Що се касае до лъжата на Патри — тя мина, може би защото сега не беше важно спрял ли му е бил часовникът, или не.

— Нещо съмнително? — попита делово Досьо.

— Нищо! — отвърна Патри. — Впрочем… — колебаеше се той.

— Какво — попита Досьо.

— А нищо — продължаваше да се колебае Патри. — Аз, такова, мислех си за градинката!

— Какво за градинката? — настоя Досьо.

— Всеки може да ни види — реши се Патри, — и от трамвая за по-пряко все оттука минават.

— Имаш право — каза Досьо и стана. — Ще помисля за друго място, където да се срещаме. Сега да побързаме да вземем трамвай!

Нито Патри, нито дори любопитният като момиче Живко не попитаха къде ще ходят и защо, което означаваше, че Досьо си беше извоювал безспорен авторитет и право на ръководство в акцията. Никой друг, освен него, нямаше ясна представа какво ще представлява тя.