Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (36)

7.
Отчаяние и надежда

Никой не можа да каже колко дълго мълчаха тримата след напускането на Васко. Във всеки случай много дълго. Премисляха случилото се. Беше им тежко, и то не толкова за ордените. Цял живот бяха карали без ордени, щяха да изкарат и още. Но другото, другото!

— Оная глупачка!… — каза Досьо. — Тя е виновна.

Забележете, Досьо го каза. Той я мразеше отново, за втори път в живота си. Ако имаше на кого да си го изкара, щеше да му мине, както първия път, когато наби Иван Димитров Стоилов. Но сега бой заслужаваше само Соня.

— И по вестниците щяха да ни пишат, и в съда щяхме да бъдем — съжаляваше и Патри.

— В съда има ли балкон? — сети се ни в клин, ни в ръкав Живко.

— Балкон първи ред — повтори Патри думите на Васко.

И отново млъкна. Кибернетичният мозък на Досьо защрака.

— Знаете ли? — оживи се той. — Намислих нещо!

Двамата не знаеха какво е намислил, но по лицата им се четеше надежда.

— Трябва да си припомним всичко, което знаем от Васко за Теодосиев — каза Досьо. — И да действуваме!