Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Максуел (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Autumn Lover, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 93 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

Елизабет Лоуъл. Есенен любовник

Редактор: Иво Тодоров

Copyright 1996 by Two of a Kind, Inc.

История

  1. — Корекция

2.

За миг Елиса изпита усещането, че Хънтър по-скоро издава заповед, отколкото приема предложената му работа.

После реши, че това са глупости. Просто такова беше поведението му. Навярно се дължеше на многото години, през които бе издавал заповеди.

Добре щеше да му се отрази самият той да се подчини на няколко.

— Много бързо взе решение — подхвърли тя.

— Това проблем ли е?

Елиса въздъхна раздразнено.

— Та ти дори не знаеш каква е работата.

— Да убия братята Кълпепър.

Елиса преглътна мъчително.

— Аз не търсех… ъ-ъ…

— Ловец на скалпове? — иронично й предложи той търсената от нея дума.

Бъгъл Бой отново подръпна юздите. Животното искаше да бъде нахранено, напоено и разтрито.

— Спокойно, момчето ми — успокои го Хънтър и го потупа по шията. — Скоро ще дойде и твоят ред. Госпожичката със сигурност ще вземе решение, преди луната да се е скрила.

— Господин Хънтър…

— Просто Хънтър — поправи я той. — Войната ме накара да забравя всички официалности. Сега Хънтър е единственото име, което използвам — малко, презиме и фамилия.

Елиса импулсивно се почуди какво ли друго войната го бе накарала да забрави. Мекушавостта със сигурност беше една от тези черти.

Но не и нежността.

Беше го забелязала колко внимателно се отнася към коня си. Това беше сигурен белег за скритата в него нежност.

А самата тя навярно сигурно се побъркваше, щом изобщо си мислеше за това. Мъжът пред нея несъмнено беше корав като кремък.

Точно такъв мъж й трябваше в момента.

Корав мъж.

— Господин Хънтър… ъ-ъ, тоест, Хънтър…

Елиса изпухтя нетърпеливо и започна да говори отначало.

— Наемам те да събереш в стадо всичкия добитък жигосан със клеймото на Ладър Ес и да го откараш през планината на армията в Кемп Халък. Заедно с говедата ще водиш и осемдесет глави току-що обяздени мустанги, които също трябва да бъдат предадени на армията.

— Кога трябва да съм там?

— След трийсет и седем дни.

— Трийсет и седем дни? — тихо подсвирна Хънтър. — Малко си позакъсняло, момиченце.

— Казвам се госпожица Сътън — процеди тя през зъби. — Ако не можеш да го запомниш, обръщението Елиса също ще свърши работа. Няма да отговарям на момиченце или госпожичке. Разбра ли?

— Винаги ли си такава докачлива? — попита Хънтър.

Елиса кипна, но сдържа езика си. Английските й братовчеди много добре я бяха научили как неразумните й изблици могат да бъдат използвани срещу самата нея.

— Не обичам непознати мъже да фамилиарничат с мен.

— След няколко дни няма да бъдем непознати.

— Държиш се невъзпитано.

— Просто съм откровен. Нямам никакво търпение да се занимавам с едно малко момиче, което си мисли, че всичко, което мъжете искат от жените са големи очи и съблазнителна походка.

— Ти си арогантен и дързък…

— Без съмнение — нетърпеливо я прекъсна Хънтър. — А сега, да се върнем на въпроса. Искаш ли тази работа да бъде свършена или ще прекараш следващите трийсет и седем дни в молитви да дойде някой джентълмен, който освен това е добър стрелец и знае как се водят мъжете в бой, и как се подкарва добитъка между куршумите?

На Елиса й потрябва цялото самообладание, което бе добила в схватките с братовчедите си, за да сдържи устата си затворена. Задоволи се само мислено да прати Хънтър по дяволите. Та тя изобщо не се нуждаеше от него.

Всъщност, нуждаеше се отчаяно от помощта му.

Несъмнено той също разбираше затрудненията й.

— Искам да се свърши работата — отчетливо изрече тя. — А след това искам да те видя как възсядаш коня си и се пръждосваш от земите на Ладър Ес.

— Няма проблем. Имам много по-добри планове от гледането на добитък за едно разглезено дете.

— Надявам се, че се справяш с ръководенето на мъжете по-добре, отколкото в преценките си за жените — отвърна му Елиса.

Бъгъл Бой бутна Хънтър с такава сила, че би съборил всеки по-дребен мъж.

Той само се олюля.

— Последвай ме — рязко подхвърли Елиса. — Конят ти чака достатъчно дълго за храна и вода.

Хънтър тръгна след шумолящите, благоуханни копринени поли на Елиса към вътрешността на кошарата. Всяка негова крачка неотлъчно се следеше от Леопард. Въпреки страховитата си репутация жребецът не направи никакъв опит да влезе в разпра с коня на Хънтър. Леопард се държеше точно като кучетата от ранчото — непознатият мъж и конят му предизвикваха любопитството му.

Поне това дяволско създание имаше някакви обноски, помисли си Хънтър. Хубаво щеше да бъде, ако можеше да каже същото за господарката му.

Палавница!

Хънтър вървеше и наблюдаваше момичето с острия език, което отначало го бе гледало преценяващо. После в погледът й се бе изписало чисто женско възхищение — нещо, което той всячески се бе помъчил да превърне в антипатия.

Изглежда, че засега усилията му се бяха увенчали с успех. Последното нещо, от което имаше нужда, бе друго момиче като Белинда да се потърква в него, докато накрая в главата му не останеше нищо друго, освен шума на кипящата му кръв.

Тук бе дошъл, за да намери братята Кълпепър, живи или мъртви.

За тази цел щеше да му потрябва целият му разум, иначе щяха да го убият, преди да е свършил работата си.

Скърцането и трополенето на голямата врата на плевнята, която явно бе заяла в железните си релси, откъснаха Хънтър от нерадостните му мисли. Елиса буташе с всичка сила поскърцващата врата.

Хънтър промуши лявата си ръка точно под бузата й. После натисна само веднъж. Вратата изрази още веднъж несъгласието си, а после послушно се плъзна настрани.

— Тези релси имат нужда от малко смазка — подхвърли Хънтър.

Елиса смутено замълча. Проявата на мъжката сила на Хънтър й действаше изнервящо. Все още усещаше до себе си топлината на стегнатото му като пружина тяло. Беше отместил вратата с такава лекота, сякаш тежеше не повече от копринената й рокля.

— Греста свърши, а не исках да поемам риска да изпращам някого до поселището — дрезгаво отвърна Елиса.

— Опитай с малко от ароматизирания сапун, който използваш. Може да свърши и друга работа, освен да кара мъжете да застават нащрек, когато минаваш край тях.

Елиса рязко извърна глава.

Хънтър беше толкова близко, че можеше да види блясъка на отразената в тъмните му очи лунна светлина, а също и едва доловимото разширяване на ноздрите му, докато попиваше миризмата й.

После той рязко се обърна, освобождавайки Елиса от напрегнатия си, чувствен интерес.

Без да каже нито дума Хънтър преведе Бъгъл Бой през вратата на плевнята. После изчака Елиса да запали малкия фенер, който висеше на стената точно до вратата.

Миризмата на сяра се открои на фона на сладкия мирис, който излъчваха конете и сеното. Щракването на ламбеното шише на мястото му отекна като изстрел в тишината.

— Засега можеш да оставиш Бъгъл Бой в голямата ясла в дъното — изрече с неравен глас Елиса. — Оградата на кошарата от източната страна не е съвсем здрава. След като оправя хлабавите дъски ще можеш да държиш жребеца си там, освен ако не предпочиташ да го оставиш в конюшнята.

— Ще проверя колко е здрава тази ограда.

Елиса отиде до хамбара със зърно и се върна при Бъгъл Бой с пълно догоре ведро зоб. Зърното със съскане и шумолене се изсипа в яслата.

Тъкмо беше посегнала за вилата, когато ръката на Хънтър се промуши бързо край нея и сграбчи тежката дървена дръжка.

— Дай на мене — каза той. — С тези поли, които се мотаят около глезените ти като гладни котки, е по вероятно да набучиш с вилата себе си или мене, отколкото сеното.

— Благодаря — импулсивно се усмихна Елиса. — Може би.

Хънтър прехапа езика си, за да не каже думите, които бяха на езика му, а именно, че момиче с усмивка като нейната нямаше работа само в плевнята посред нощ с непознат мъж. Още по-малко трябваше да се грижи за коня му.

Тези мисли наистина обезпокоиха Хънтър. Очакваше Елиса да остане настрана и да се държи съблазнително, докато той направи каквото трябва за коня си.

Но не беше останала настрана. Беше се захванала за работа така, сякаш беше привикнала с нея.

После Хънтър язвително си каза, че всъщност Елиса се справяше със съблазняването съвсем добре. Дори Белинда не би успяла да засенчи тази палавница.

Особено с тази нейна усмивка.

Като изпсува под носа си, Хънтър забучи вилата в купчината сено, струпано точно до вратата на сеновала. Скоро яслата беше пълна.

После вкара Бъгъл Бой в широката преграда и свали седлото и юздите му. След това се зае да го разчесва със силни, ритмични движения на четката.

Елиса се загъна по-плътно с копринения си шал, за да се предпази от пронизващия нощен въздух. Знаеше, че трябва да се прибере в къщата, но нещо в начина, по който Хънтър вършеше работата си покрай коня, я накара да остане в стихналата плевня. В движенията му имаше вродена грация и икономичност, които й доставяха удоволствие.

„Господи, мислех си, че Мики е силен! Той наистина е по-едър от Хънтър, но няма дори представа как да се възползва най-добре от силата си.“

— Преди да се заемеш с говедата или с лова на мустанги, ще трябва да прибереш малко от конете на Ладър Ес — изрече на глас Елиса след известен размисъл.

— Обяздени ли са?

— Някои от тях. Повече, обаче, не са яздени, откакто мъжете започнаха да напускат.

— Значи сега навярно препускат заедно с мустангите?

— Боя се, че е така — въздъхна Елиса.

— Кога работниците ти решиха да напускат?

— През пролетта.

— Преди жигосването? — предположи Хънтър.

— Как позна?

— По-лесно е да се откраднат нежигосани телета.

Елиса възкликна нещастно.

— Сигурна ли си, че именно Аб Кълпепър е бандитът, който обикаля наоколо? — попита Хънтър.

— Мак няколко пъти спомена името му.

Мисълта за Мак накара Елиса да стисне нещастно устни. Макар че не беше особено близка със свадливия стар женомразец, той все пак беше част от детството й.

„Първо майка. После татко. А сега и Мак.

Слава Богу, че Пени като че ли започва да оздравява от тази треска, която така силно я изтощава. Не бих могла сама да се справя с Ладър Ес.“

— Има ли други? — прекъсна мислите й Хънтър.

— Други какво?

— Други от братята Кълпепър.

— О! — намръщи се Елиса. — Не мога да кажа със сигурност. Мак спомена, че Абнър е тук или поне скоро ще дойде. Не ни се обажда, когато идва или си отива.

„Амин — разочаровано си каза Хънтър. — По-лесно е да се улови блатен газ, отколкото този човек.“

— Тук са още Хорас и Гейлорд — бавно додаде Елиса. — Мак ми каза, че те са тук през цялото време. Скоро чакат да дойдат и други Кълпепърови. Носят се слухове, че са някъде на изток оттук, сред Скалистите планини.

Линията, в която бяха събрани устните на Хънтър се раздвижи на светлината на фенера. Трудно беше тази лека извивка да бъде наречена усмивка.

— Може би ще дойдат — каза той. — А може би някой от тези Кълпепърови са заровени край Колорадо.

Мраз прониза Елиса.

— Ти ли свърши тази работа? — попита тя.

— Не. Пристигнах твърде късно, за да бъда от полза. Един мъж на име Уип свърши тази работа с помощта на жена си.

Споменът накара изражението на лицето му да омекне. Движенията на четката по лъскавата козина на Бъгъл Бой се забавиха.

— Страхотна жена — подхвърли Хънтър. — Има очи като сапфири, а походката й… Човек не може да се насити да я гледа.

— Щом казваш — язвително изрече Елиса. — Аз, разбира се, знам от един превъзходен източник, че мъжете изискват от жените много повече от големи очи и кръшна походка.

Хънтър изгледа Елиса с присвити очи.

Тя не закъсня също да го изгледа. Не знаеше каква беше причината Хънтър да говори така за жените.

Но имаше такава.

— Каква ли полза има от армията? — подхвърли Хънтър, който отново разресваше коня с отсечени движения. — В края на краищата крадените животни са тяхното бъдещо месо.

— Точно това посочих на онзи непоносим капитан.

— Това кога беше? Преди или след като Леопард го хвърли от гърба си?

Елиса стисна устни.

— След това — неохотно отвърна тя.

— Така си и мислех.

— Защо?

— Не можеш да сдържиш езика си, дори когато става дума за опазването на ранчото.

— Не съм съгласна — процеди през зъби Елиса. — Точно сега държа езика зад зъбите си. И то съвсем успешно. Всъщност мисля със следващата поща да изпратя молба за провъзгласяването ми за светица.

Хънтър издаде звук, който можеше да бъде както кашлица, така и задавен смях. Точно в този момент ръката му приглаждаше мустаците му, така че беше трудно да се каже.

— Значи не трябва да се чака никаква помощ от армията? — додаде той миг по-късно.

— Никаква. Както великодушно ми подметна капитанът, стадото все още ще съществува. Армията просто ще го купи от друг собственик.

— Истински офицер и джентълмен — иронично подхвърли Хънтър.

— Ще оставя преценката на тебе, като по-добър и справедлив съдия.

— С това трябваше да започнем.

Елиса прехапа езика си.

— Колко глави добитък носят клеймото на Ладър Ес?

— Преди да замина за Англия татко ми беше споменал, че са почти хиляда.

— А сега колко са?

Елиса присви очи. Гримасата й беше неволен израз на присвиването в стомаха й, което усещаше всеки път, щом си помислеше колко близко е ранчото до стръмния бряг на бедственото положение.

— Не знам — сковано отговори тя.

— Приблизително?

— Не мога да отговоря.

— Защо? — попита Хънтър.

— Мак никога не ми е казвал.

— Опитай сама да ги преброиш.

— Опитах — възрази Елиса.

— Тежка ли ти се видя работата?

— Тежка ми се видя срещата с Аб.

— Какво?

— Аб ме хвана далеч от къщата на ранчото през пролетта. Оттогава не смея да се отдалечавам.

Хънтър усети, че стомаха му се свива на топка. Много добре знаеше какви злини можеше да стори Аб на нежното тяло на момичето.

— Нарани ли те? — попита Хънтър.

Гласът на Хънтър обещаваше върху главата на виновника да стовари същински ад. Елиса сепнато преглътна веднъж. После й се наложи да преглътне още веднъж, преди да успее да му отговори.

— Н-не — шепнешком заекна тя. — Леопард е много бърз.

— Както и онези бързи мулета, които язди цялата банда Кълпепърови — възрази той с глас, който отново беше станал неутрален.

Елиса изпусна бавно дъх, а Хънтър поднови разресването на мускулестата задница на Бъгъл Бой. За миг бе добил вида на мъж, който е на границата да извърши насилие.

— Мулето му не се справя много добре с препятствията — подхвърли Елиса.

— Какво?

— С Леопард прескачах над ровове и ями, над камъни и ручеи. Мулето на Аб не издържа подобен маршрут.

Мисълта за Елиса, която препуска с пълна сила сред дивата природа накара сърцето на Хънтър да се поколебае, а после да забие с удвоена скорост. Не знаеше защо така силно му въздейства мисълта за изложената на опасност девойка, но не можеше да отрече, че има такъв ефект.

— Глупаво си постъпила — сопна й се той. — Можела си да счупиш някой крак на коня.

Елиса не му възрази. Дори сега споменът за онази безумна езда я караше да се облива в студена пот.

Но нищо не можеше да я смрази по-силно от мисълта за съдбата, която я очакваше, ако се бе оставила на Аб Кълпепър да я настигне.

— Проклятие! — изруга Хънтър. — Нямаш разум дори колкото една гъска. Преди всичко изобщо не е трябвало да излизаш сама.

Той заобиколи Бъгъл Бой и се зае с другата страна на коня.

— Някой трябваше да извърши преброяването — възрази Елиса.

— Каква им е работата на каубоите?

— Те напуснаха — простичко отвърна тя.

— Колко имаш сега?

— Ами… последния път бяха трима. Зависи докъде ще им стигне куража — иронично отговори тя.

— Само трима? На ранчо с подобен размер му трябват поне четири пъти по толкова мъже.

— Най-сетне стигнахме до общо заключение — промърмори Елиса под носа си. — Трябва да се насладя на този миг.

Хънтър я погледна над гърба на Бъгъл Бой.

— Каза ли нещо? — попита той с любезен глас.

Елиса се изкашля и реши, че заяждането с Хънтър е привлекателно, но не много разумно занимание.

— Съгласих се, че Ладър Ес има нужда от повече хора — отвърна тя. — Всъщност, докато майка и татко бяха живи, през най-натовареното време на годината имахме по трийсет работника. През зимата, разбира се, ратаите бяха по-малко. Броят им зависеше от числеността на говедата, които гледахме.

Хънтър замълча за миг. После прониза Елиса с черните си като нощ очи.

— Имаш ли достатъчно пари да наемеш поне още седем мъже на военна заплата? — попита я направо той.

Стомахът на Елиса отново се сви. Парите нямаше да бъдат проблем, ако говедата и конете бъдеха доставени навреме на армията.

Ако не успееше, щеше да фалира.

— Мога да им платя — отвърна тя с непроницаемо изражение. — Но мъжете ще трябва също така да се занимават с добитъка.

Хънтър кимна. Четката в ръката му преминаваше с широки движения по кървавочервената задница на Бъгъл Бой.

— Мъжете, които имам предвид да наема, няма да имат нищо против да подкарват говедата — каза той.

— Има един проблем.

— Само един ли?

— Останалите не могат да бъдат решени, преди да се справя с този — отвърна Елиса.

— Слушам те.

— Още един паметен миг — промърмори тя.

Хънтър надигна глава.

Елиса побърза да заговори.

— Бандата на Кълпепърови прогонва мъжете, които иначе биха се хванали на работа тук.

— Така чух и аз.

— Дори братята Търнър, които живеят на юг оттук, стоят настрана. Години наред Търнърови идваха да помагат да съберем говедата през пролетта и есента.

Хънтър кимна.

— Това не те ли безпокои? — хапливо попита тя.

Той само сви рамене.

— Но как тези мъже ще се промъкнат през бандата на Кълпепърови, за да бъдат наети в Ладър Ес?

— По същия път, по който дойдох аз. Като използват главите си. Или в група, с помощта на пушките си. По единия или по другия начин, те ще дойдат.

— Звучиш напълно убедено.

— Трудно се намира добре платена работа из тези места. Човек може да направи повече пари за един месец от надницата на стрелец, отколкото за цял сезон работа край говедата.

Елиса въздъхна и разтърка ръцете си. Нощният хлад проникваше през плътния копринен шал. Беше готова да го замени за стар домашно плетен вълнен шал.

Нямаше вълнен шал. Нямаше пари нито за подходящи дрехи, нито за боя за къщата, нито за нищо друго, освен за най-насъщното, нужно за оцеляването на ранчото. Ладър Ес беше всичко, което имаше на този свят.

И се боеше много, че вече го беше изгубила.

— Иска ми се Мак да беше още тук — нещастно каза Елиса. — Той харесваше жените по-малко дори от теб, но…

— Умен човек.

— … никой не познаваше Ладър Ес по-добре от него — продължи тя, без да обръща внимание на забележката на Хънтър. — Познаваше всяка клисура и извор, знаеше къде и кога тревата е добра за паша. Познаваше дори блатото. С две думи, знаеше всичко за ранчото.

Хънтър вдигна едно от големите копита на Бъгъл Бой и започна да го почиства с бързи движения на ножа си.

Елиса бавно поклати глава и премигна, за да прогони сълзите, които изгаряха очите й.

— Опитах се да открия Мак — продължи тя с дрезгав, накъсан глас. — Веднага, щом чух изстрели, грабнах пушката и препуснах като луда с Леопард.

— Не се самообвинявай — каза Хънтър. — Навярно всичко е било свършило, преди още дори да си била затегнала седлото на Леопард.

— Не си губих времето.

— Извинявай, не те разбрах?

— Не си губих времето със седло или юзди — поясни Елиса.

— Момиче, само един идиот би яздил…

— Не успях да открия даже къде Мак е паднал — продължи Елиса, без да чува нищо друго, освен собствените си думи. — Не спрях да търся, докато не започна бурята, която отми следите. После продължих да обикалям в кръгове, докато не стана толкова тъмно, че скалите не се отличаваха от дърветата.

— Ти си истинска глупачка! Ами ако беше попаднала на някой Кълпепър?

— Боях се, че Мак лежи ранен сред бурята, а може би дори умира. Не можех просто да му обърна гръб и да го оставя на студения дъжд.

— Ако Кълпепърови те бяха спипали нямаше дори ей толкова да помогнеш на Мак. Но ти дори не си помислила за това, нали? Всичките ти мисли са били насочени към това да се носиш из дъжда, като героиня от някой скапан булеварден роман!

Ъгълчетата на устните й се извиха надолу. Очите й проследиха Хънтър, който премина към почистването на следващото копито на Бъгъл Бой.

— Сигурно ще си допаднете с Пени — иронично додаде Елиса. — Тя ми каза същото и освен това много други неща.

— Коя е Пени? — попита Хънтър, макар вече да знаеше.

Все пак това беше един въпрос, за който всеки мъж би предположил, че го чакат да зададе.

Хънтър искаше Елиса да продължава да смята за него, че не е нищо повече от още един ловък с оръжието скитник, който си търси работа. Ако тя можеше дори за миг да предположи, че той беше по-скоро готов да даде мило и драго, за да проследи братята Кълпепър, отколкото да се грижи за съдбата на Ладър Ес, тя би го уволнила на часа, преди още да беше започнал работа.

А тогава щеше да бъде наистина адски трудно да се добере до бандата на Кълпепърови на по-малко от един изстрел разстояние.

През последните две години Хънтър беше научил, че братята Кълпепър винаги оставяха мъже, които да наблюдават следите им. Единственият начин да се добере близо до тях бе да се слее с околността.

Наемният стрелец на Ладър Ес беше направо идеално прикритие. За тях той щеше да бъде практически невидим.

— Пенилоупи Милър ми е нещо като леля — поясни Елиса. — Също както Мак ми е нещо като чичо. А също и Бил.

— Какво значи „нещо като“?

— Мисля, че Пени беше… компаньонката на майка ми. Тя готвеше, шиеше и чистеше, но винаги е била нещо повече от обикновена прислужница.

Хънтър погледна Елиса през рамо. Беше увила копринения шал плътно около раменете си като броня.

После си спомни Белинда и си помисли, че жените определено обръщаха голямо внимание на премяната си.

А когато не получаваха хубави дрехи започваха да се цупят.

Хънтър пусна копитото на Бъгъл Бой и премина към следващото. Захвана се здраво за работа и край него се разхвърча спечена кал.

— Пени е почти част от семейството ми — продължаваше Елиса. — Също както и Мак. Не беше роднина по кръвна линия, но беше голям приятел на татко. А също и Бил. Без Мак Ладър Ес отдавна щеше да се е разпаднало.

Хънтър едва я чуваше. Все още си мислеше за Белинда. В един миг осъзна накъде го бяха отвели мислите му и се разгневи на себе си.

Животът със спомените за миналото нямаше да му донесе нищо добро. Можеше само да докара отново смъртта.

Но също така можеше да му попречи да направи повторно същата грешка. Елиса беше същата като Белинда — малка кокетка, която постоянно ближе устни.

По-добре щеше да не забравя това, независимо колко го разпалваше Елиса с аромата си и с полюляващите си се хълбоци.

— Бил ли? — подхвърли той, като насочи вниманието си отново към разговора им. — Да не би случайно да става дума за Бил Отшелника?

— Така го наричат някои хора.

— Но не и ти.

— Не — каза Елиса. — Той е добър човек, като изключим…

Хънтър долови нежността в гласа на Елиса и се почуди колко приятелски се държеше тя с добрия стар Бил.

Макар това да не му влизаше в работата, той се улови, че любопитството е по-силно от предпазливостта му.

— Като изключим какво? — подкани я Хънтър.

Елиса се поколеба. После придърпа шала още по-плътно край раменете си.

— Всеки мъж има своите недостатъци — изрече тя най-накрая.

„Особено когато са замесени девойки с големи очи — иронично си каза Хънтър. — Заради кръшната снага на някоя жена са загинали повече мъже, отколкото по която и да било друга причина.“

— Като изключим Кълпепъровата банда, ранчото има ли някакви други проблеми? — попита той. — Суша или лоша вода, или пък недостатъчно храна за животните през зимата?

Елиса отново се поколеба.

Имаше редица дребни неща, по-скоро досадни, отколкото истински проблеми. Счупената ос на каруцата, заради която разпиляваха на вятъра ценното сено. Косачите, чиито коси бяха толкова тъпи та повече съсипваха, отколкото косяха тревата. Мъртвата крава в малкия резервоар на ручея покрай къщата, заради която трябваше да носят вода по целия път от Пещерния ручей, докато пролетта не прочистеше боклуците от водата.

Просто лош късмет. Ако започнеше да се оплаква на Хънтър, той щеше да я сметне за разглезено, хленчещо момиче.

— Не — твърдо каза тя. — Нямаме други проблеми. Толкова много крави бяха откраднати, че, след като изпълним договора с армията, за останалите ще има достатъчно храна.

— Колко говеда отиват за армията?

— Не по-малко от триста. Ние сме единственият им местен източник на животни.

— Колко глави за разплод имаш? — попита Хънтър.

— Не знам.

— Приблизително.

— По-малко от двеста.

Хънтър погледна изкосо Елиса, чудейки се дали тя знае колко близо до ръба се плъзгаше Ладър Ес.

— Ако се наложи да продаваш крави вместо бичета ще попаднеш между чука и наковалнята. Трудно ще ти бъде по-късно да увеличиш броя на животните. А може би можеш да си позволиш да купиш нови крави за разплод?

— Ако не изпълня договора едва ли ще имам пари дори да купя припаси за мен и Пени за през зимата — призна Елиса.

Хънтър намръщено премина към почистването на последното останало копито на Бъгъл Бой. Липсата на крави за разплод щеше да обрече Ладър Ес на гибел също така сигурно, макар и по-бавно, от набезите на бандата Кълпепър.

После си каза рязко, че това не му влиза в работата. Беше дошъл тук за братята Кълпепър, а не за да урежда живота на една малка Палавка. И без това рано или късно тя щеше да си намери някой лековерен млад глупак, който да свърши тази работа вместо нея.

Хънтър пусна конското копито и шляпна Бъгъл Бой по задницата, за да му покаже, че тимаренето е приключило. Конят за миг се откъсна от яденето, вдигна глава и изпръхтя, а после отново зарови муцуна в зобта. Хънтър провери кофата, окачена на стената на яслата, увери се, че водата е прясна и се обърна към Елиса.

— Така — провлачи той. — Значи само Кълпепърови те безпокоят.

— Само? — раздразнено повтори Елиса. — Не познаваш братята Кълпепър, щом можеш да говориш така. Тези главорези са най-лошата шайка престъпници, които са се мяркали насам след края на войната.

— Така чух и аз.

Без дори да погледне към Елиса, Хънтър отвори вратата на конюшнята и побутна девойката навън.

Макар вратата да беше отворена достатъчно широко, за да могат трима мъже да минат едновременно през нея, Елиса се поколеба, преди да пристъпи покрай Хънтър. Той сякаш изпълваше цялата врата. Трябваше да мине съвсем близко покрай него, за да излезе навън.

Мисълта накара сърцето й да забие по-силно.

Дали го беше направил нарочно?

Хънтър чакаше с очевидно изчерпващо се търпение.

„Не бъди глупава — каза си тя. — Хънтър достатъчно ясно ми показва, че ме намира по-малко привлекателна дори от английските лордове. Те поне се опитваха да ме хванат за любовница.

А Хънтър не търси нищо друго, освен шамар по небръснатата си буза.“

Елиса вдигна високо глава, прихвана с една ръка шала си, а с друга непокорните копринени поли на роклята си и премина покрай него.

Полата й се закачи за един пирон и тръгна да се цепи с противен звук.