Елизабет Лоуел
Есенен любовник (10)

10.

Елиса сепнато ахна и се завъртя на пети. На лунната светлина очите й изглеждаха големи, тъмни и непроницаеми като самата нощ.

Когато разбра, че зад нея стои Хънтър, тя побърза да му обърне гръб. Обикновено пъргавите й пръсти неловко се опитаха да закопчаят копченцата на отворения й корсаж.

— Какво правиш тук? — попита Елиса, все още обърната с гръб към Хънтър. — Мислех, че танцуваш валс с Пени.

— Исках да видя с кого се срещаш.

— С кого се срещам ли? В градината? През нощта?

— Да — потвърди Хънтър.

— Защо изобщо бих направила нещо подобно?

— За един малък… разговор.

Последното упорито копче най-после й позволи да го промуши през илика му.

Елиса пое бързо дъх, за да възстанови самообладанието си. После се обърна и се обърна към същия този мъж, който преди малко я бе прогонил да търси утеха в градината.

— Значи си хитър, щом си се досетил.

Хънтър стисна устни.

— Напоследък е трудно да намериш с кого да поговориш цивилизовано — продължи Елиса с нисък и престорено мил глас.

— Сигурно си се надявала да срещнеш Мики? — попита с фалшиво спокойствие Хънтър. — Или Бил е онзи, по когото копнееш?

— Копнеех за малко спокойствие и тишина. Понякога хората са толкова досадни.

— Особено жените — отвърна й Хънтър.

— Имах предвид един конкретен мъж. Мъж, който се държи безпричинно грубо. Рязко. Невъзможно. И, преди всичко, който абсолютно греши. Навярно ти измежду всички хора би ме разбрал най-добре, нали?

— Значи, разговор, казваш?

— Да, думи — съгласи се тя. — Изречени една след друга. Любезности. Галантности. Все неща, които на теб са ти напълно чужди, както вече се убедих, но не и на градината ми.

— Разговаряш с растенията си.

— При това любезно.

Хънтър се помъчи да скрие усмивката си. Почти успя.

— Забелязах.

— Какво постижение.

Хънтър пренебрегна язвителните й думи.

— Когато нещо те разстрои — бавно додаде той — винаги идваш в градината, нали?

— Това е навик, който ми остана от Англия. Прекарвах толкова много време в градината, че ме наричаха селянка, освен всички останали думи.

Спусна се тишина, докато Хънтър се опитваше да откъсне очи от петте копчета, които бяха разкопчани, за да позволят на розмариновото клонче да се скрие в кадифената сянка между гърдите на Елиса.

А след това заговори, без да мисли.

— Какъв ти е Бил Морленд? — запита той.

— Заварен брат на баща ми.

— И нямате други връзки?

— Както вече казах, той е…

— Заварен брат на баща ти — довърши рязко Хънтър. — Нямате кръвна връзка?

— С една дума, не. Някога наричах Бил чичо, но то беше по-скоро проява на любезност.

Хънтър присви очи, сякаш обмисляше причините, поради които едно момиче може да престане да нарича един мъж чичо. Първото нещо, което му хрумна беше сексът.

— Значи си наричала Бил чичо от учтивост?

— Да.

— Много лошо. Пред бандата на братята Кълпепър ще ти е нужно нещо по сериозно от чичо наужким.

— Някой като теб? — кисело предположи Елиса.

Ъглите на устните му се извиха в усмивка, която беше толкова тясна, колкото цепките на присвитите му очи.

— Не, Палавке. Аз съм джентълмен.

Елиса се разсмя.

— Джентълмен, казваш? — повтори тя подигравателно. — Колко любезно, че ми обърна внимание. Досега този факт някак си ми беше убягнал.

Студенината в гласа на Елиса подразни вече и без това напрегнатите нерви на Хънтър.

— Сдържай си езика — предупреди я той, — или ще взема онова, което ми обеща.

— Никога не съм ти обещавала нищо друго, освен надница.

— Така ли? — подразни я той. — А когато дойде с танцова стъпка при мен в кухнята и застана толкова близко, че не можех да си поема въздух, без да вдъхна твоя дъх в себе си?

— Прости ми — неразумно продължи да го предизвиква тя. — Повече никога няма да те моля да танцуваш с мен.

— Ако не бях джентълмен — грубо продължи Хънтър — щях да се възползвам от подканата на усмивката ти и да те целуна, докато ти спре дъха.

— Никой мъж не е карал дъха ми да спира.

Хънтър само се усмихна.

Елиса внезапно осъзна, че да дразни Хънтър не беше като да предизвиква английските си братовчеди. Никой от тях не бе пращал по нервите й дори най-слабата женствена тръпка.

А Хънтър го правеше.

Особено когато стоеше както сега, толкова близко, че топлината му струеше през дрехите й и попиваше в собствената й плът.

— Танцувай с мен — тихо й каза той.

— Мислех, че си загубил това умение.

— Аз също мислех така.

С тези думи Хънтър й се поклони и й подаде ръка, сякаш се намираха върху покрит с полиран паркет салон, заобиколени от дами в копринени рокли и изискани господа.

Елиса механично сложи дланта си в ръката на Хънтър. Без да каже нито дума той я поведе към потока, където тополите шептяха и трепереха с всяко дихание на вятъра. Под едно огромно дърво земята беше чиста, като се изключат падналите листа. А те се простираха като дебел килим, който приглушаваше стъпките на краката им.

— Ще се спъна — разтреперано каза Елиса.

— Ще те хвана.

Хънтър се обърна и я погледна. После решително хвана лявата ръка на Елиса и я сложи на гърдите си. Едва тогава плъзна дясната си ръка около кръста й.

От този интимен допир устата на Елиса пресъхна. Други мъже също я бяха хващали по този начин, но тя не бе изпитвала никаква възбуда. Някои се бяха опитвали да я притиснат близо до себе си, с което само й бяха досаждали.

Нито един от тези мъже не бе карал сърцето й да бие бързо. Никой от тях не бе карал главата й да се върти от един поглед, от едно докосване. Никой от тях не я бе карал да се чувства по-лека, по-деликатна и по-загадъчна от огън.

А Хънтър го правеше.

Чувстваше се така, сякаш бе попаднала в някой от своите неспокойни сънища — мрака и лунната светлина, уханието на розмарина и ромолящия шепот на водата. Очите на Хънтър я гледаха с такъв глад, който караше сърцето й да спира.

— Пей — прошепна той.

Отначало гърлото на Елиса отказа да й се подчини. Преглътна и опита отново.

Пресипналите и колебливи звуци на валса се издигнаха в нощта.

Хънтър хвана Елиса в ръцете си и се понесе с нея във валса, сякаш се намираха в бална зала, пълна със смях и светлина. А тя грациозно следваше стъпките му, въпреки неравната земя.

Спъна се и усети силата на стройното му тяло. Хънтър я повдигна без усилие, прошепна нещо в косата й и я постави обратно на краката й сред водовъртеж от коприна.

— Какво каза? — прошепна тя.

— Нищо.

— Но аз те чух, че каза нещо.

Без предупреждение Хънтър я поведе в пълен кръг, а след това във втори и трети, като въртеше шеметно Елиса със себе си, докато дъхът й не секна. Тя му се усмихна. Очите й бяха пълни с копнеж, а от устните й се носеше песен.

— Мечтаех за това — дрезгаво каза Елиса.

— За танци?

— За танци. За лунна светлина. За теб.

Веднага почувства едва доловимото напрягане на тялото му.

— Съжалявам. Братовчедите ми все ме ругаеха, че не съм свенлива.

Хънтър не искаше да разговаря за това как свободното поведение на Елиса бе шокирало братовчедите й в Англия. Дори не искаше да мисли за това.

Просто искаше да се наслади на мига, преди да спре и да научи Елиса, че не всички мъже могат да се сдържат пред съблазнителното, горещо обещание на женското тяло.

С едва прикрито нетърпение Хънтър остави ръцете си да направят това, за което те копнееха отдавна. Бавно притегли Елиса към себе си. После я притисна още по-силно.

Тялото й се напрегна едва доловимо, когато бедрата му се притиснаха към нея през слоевете облекло.

— Защо ми се противиш? — прошепна Хънтър. — Сигурен съм, че усещаш огъня, който ни чака така добре, както и аз самият.

— Какво?

— Ето това.

Много внимателно Хънтър се притисна към устните на Елиса.

Първото леко докосване на устните й го изгори така яростно, че вложи всичките си сили, за да не простене на глас. Силата на желанието му го порази.

Искаше му се да вмъкне езика си между устните на Елиса и да поиска достъп до устата й, но само един глупак би разкрил на една кокетка колко силно е влечението му. А Хънтър не беше глупак.

Позволи си само една целомъдрена целувка… и няколко леки ухапвания по устната, което беше по-скоро нещо като извинение.

Докосването на ухаещия й на мента дъх подействаха като силно уиски на превъзбудените му сетива. Ръцете му отново притиснаха силно Елиса към жадуващите очертания на тялото му.

Когато тялото й отново се напрегна Хънтър даде почивка на свитите мускули на ръцете си, докато устата му пиеше наслада от устните й. Елиса се намести леко в прегръдката му, търсейки по-удобно положение.

Всеки ефирен допир на тялото й до бедрата му беше като масло в чувствения огън, горящ в Хънтър. Зъбите му стиснаха извивката на долната й устна. Без да изпуска от зъбите си нежната плът, той прекара върха на езика си по устната й. Страстта и вкусът на мента го замайваха.

Хънтър усещаше трепетните вълни, които ласките му пращаха в тялото на Елиса. Погали я отново с езика си, жаден за нова порция интимен вкус на мента. После пусна устната й, наслаждавайки се на топлината и атлазената й вътрешна повърхност.

Ухаещата й на мента въздишка, която нахлу в Хънтър беше покана, на която не можеше да откаже. Езикът му последва въздуха, който нахлуваше през зъбите й. Интимната ласка откъсна дрезгава въздишка от дълбината на гърлото й.

Триумфът и желанието обхванаха Хънтър с еднаква сила, щом почувства издайническото омекване на тялото й в ръцете му. Въпреки че искаше да проникне рязко в нея, да я изпълни с топлината и вкуса си, той се застави да продължи бавното съблазняване на устата й, сякаш беше случайно включен във взаимното изпитание на чувствеността им.

Един цивилизован джентълмен, който си играе с първичния огън.

Дразнещите, сдържани ласки на Хънтър привличаха Елиса, но същевременно я правеха нетърпелива за нещо, което не познаваше. Все пак знаеше, че то съществува.

Вече бе открила огнените му предвестници в дискретните, повтарящи се плъзвания на езика му по нейния.

Елиса инстинктивно почувства, че трябва да се приближи до Хънтър. Докато до преди малко тя се бе напрягала всеки път, щом той я притеглеше към себе си, сега ръцете й я притискаха към тялото му, търсейки интимността на допира с него. Ръцете й се плъзнаха и се увиха около шията му, а тялото й се остави изцяло на силата на Хънтър.

Чувственото, неочаквано удоволствие от допира в тялото му извика нов дрезгав стон от гърлото й. Докато си поеме дъх ръцете му вече се бяха напрегнали и я теглеха към него с такава сила, че едва можеше да диша.

Но това не я безпокоеше. Вкусът на Хънтър беше по-силен от вино, по-богат и дивен. Отдаде му устата си и потърси в отговор неговата. Езикът й отвърна на интимната ласка, която току-що бе научила от Хънтър. Притисна своя език към неговия в чувствен танц, който сякаш лиши краката й от опора.

Силата на тази целувка беше несравнима с нищо от досегашния опит на Елиса. Хънтър беше като огън и светкавици, които я поглъщаха с ласките си.

Тя също гореше цяла.

Хънтър каза нещо непонятно до устните на Елиса. Отговориха му зъбите й. Стисна долната му устна между зъбите си. Разкъсващото удоволствие на ласката й накараха Хънтър да изръмжи гърлено.

Елиса в миг пусна устната му.

— Не исках да… — започна тя.

Не можа да каже нищо повече. Устата на Хънтър се залепи върху нейната, езикът му потъна дълбоко в нея, а ръцете му я притиснаха с такава сила, сякаш искаше да проникне чак до мозъка на костите й.

Отначало Елиса се отдаде на удоволствието от допира до тялото му. После потърси по-настойчиво близостта му. Опита се да стигне още по-близо до него с такава сила, която би потресла самата нея, стига да можеше да я осъзнае.

Както и да се извиваше в ръцете му, както и да притискаше тялото си към Хънтър, тя не можеше да достигне достатъчно близо до него, за да задоволи страстния повик на плътта си.

Същото беше и с Хънтър. Беше се вкаменил от желание. Цялото му тяло се беше втвърдило, а устата му почти нараняваше Елиса в желанието си за по-близък допир. Ръцете му се плъзнаха от раменете на Елиса към хълбоците й. Пръстите му се впиха в стегната, но податлива плът.

Стонът на изненада и удоволствие, който се откъсна от гърлото на Елиса, почти събориха Хънтър на колене. Той повтори ласката си и беше възнаграден с нов гърлен вопъл, а тялото й омекна като глина в ръцете му.

Дългите пръсти на Хънтър се плъзнаха от бедрата й нагоре към гърдите й. Тялото й застина от изненада.

Обля я вълна от неочаквано удоволствие, което накара тялото й да трепери и тръпне в очакване. Изви се гладно, увеличавайки натиска на дланите му върху гърдите си, защото инстинктивно почувства, че така ще успокои парещия натиск в тях.

Хънтър прошепна нещо неразбрано. Нито една жена не се бе държала така с него. Нито една жена не бе пасвала така пълно на чувствеността му, нито бе търсила ласките му.

Знаеше, че не трябва да го прави, но, противно на волята си, Хънтър започна да разкопчава корсажа на Елиса. Докато ръцете му се бореха с копчетата, устата му се притиснаха към устните й в една първична интимна близост, която беше нова както за нея, така и за него.

Когато и последното копче бе разкопчано, уханието на розмарин се издигна от разгорещената й кожа.

Сякаш вдъхна пламък.

Звукът, който Хънтър издаде беше на човек, когото измъчват. Искаше да целуне зърната й, които така бързо се бяха надигнали от докосването му, но не можеше да се откъсне от дивното съчетание на устата си с тази на Елиса.

Елиса замаяно разбираше, че роклята й е разкопчана, че корсажът й не е на мястото си, а ръцете на Хънтър милват голите й гърди.

Не се притесняваше от голотата си. Искаше единствено успокояващите, възбуждащи, поглъщащи ласки на Хънтър да отвърнат на трепета на тялото й.

Хънтър откъсна устни от Елиса и я вдигна бързо. Ароматът на розмарин обхвана отвсякъде лицето му. Той го пое дълбоко, наслади му се и засмука едната нежна гърда, чието зърно веднага се втвърди от докосването на езика му.

Хладната лунна светлина и нощния въздух падаха върху разгорещената кожа на Елиса като благословия.

А устата на Хънтър беше знойния рай.

Огънят бушуваше в Елиса, разтърсваше я, изгаряше я. Всеки дъх, който вземаше, извикваше от устата й гладен звук, чувствен стон, дрезгава подкана.

Хънтър почувства как нощта ги обгръща. Не желаеше от живота нищо друго, освен да се освободи от ограниченията си и да се хвърли в пламтящия огън, и дори отвъд него, в палещата земя, която досега не бе познавал, макар и цял живот да бе копнял за нея.

Знаеше с непоклатима увереност, че този свят най-сетне бе тук, при него, само на една ръка разстояние. Всъщност, в ръцете му. И гореше.

За него.

А Хънтър също гореше за нея по един начин, който беше много по-опасен от всичко, което изобщо някога бе изпитвал към Белинда.

Това прозрение сякаш го хвърли във ледена вода.

Хънтър изруга диво и сложи Елиса обратно на краката й. Тя залитна и се хвана здраво в него. Той откъсна ръцете й от шията си и ги притисна към страните й.

— Хънтър?

Замаяният, пресипнал глас на Елиса подкопа решителността му. Гледката на млечнобелите й гърди и стегнатите й, гладни зърна бяха в състояние да го побъркат.

Разбирането, че бе попаднал толкова дълбоко в чувствената клопка на Елиса върнаха самоконтрола му с такава скорост, както нищо друго не би могло да го стори.

— Проклятие!

Самообладанието се върна в Хънтър като леден вятър. А заедно с него дойде презрението — към себе си, че бе изгубил самоконтрол и към Елиса, че го бе съблазнила така безмилостно, а също и към тялото си, което така лесно и всецяло се бе отдало на възбудата, извикана от една малка кокетка.

Когато Хънтър отново посегна към Елиса, тя веднага обви ръце около шията му и вдигна лице за още една от горещите, поглъщащи целувки, на които току-що се бе научила да се отдава.

Хънтър извърна лице настрана и свали ръцете на Елиса от шията си.

— Достатъчно — грубо рече той.

Елиса понечи да каже нещо. От устата й не излезе нито звук.

— Закопчай се, преди някой да е излязъл от бараката — подкани я Хънтър.

Смутена, объркана, разстроена, Елиса само гледаше към Хънтър. На лунната светлина очите му изглеждаха ясни и студени като зимно небе.

— Не разбирам — прошепна тя.

С една припряна ругатня Хънтър оправи корсажа на Елиса върху гърдите й. Беглото докосване на пръстите му до напрегнатите й зърна я накараха да поеме дъх.

— Х-хънтър?

Дрезгавият й глас съблазняваше Хънтър повече, отколкото можеше да понесе, както и атлазената й кожа и щръкналите й гърди. С резки движения той започна да закопчава корсажа й.

— Забавлението свърши — рязко додаде той. — Стигат ми толкова глупости на лунна светлина с една опитна кокетка.

— Аз не съм…

— Кой ли ти вярва! — грубо я прекъсна той. — Обичаш да се разпалваш цялата, обичаш да целуват гърдите ти. Нито едно невинно момиче не би ми позволило подобно нещо.

Червенината, която изби по бузите на Елиса, беше забележима дори на лунна светлина. Тя наведе глава към корсажа си. Гледката на дългите пръсти на Хънтър, които закопчаваха дрехата й прати в тялото й странна слабост, която проникна чак до костите й.

— Никога не съм го правила — пресипнало рече Елиса. — Ти си ми първият. Сигурна съм, че го знаеш.

— Не си прави труда да ме лъжеш, че съм по-различен от другите. Не съм момче. Не ми трябват лъжи, за да се почувствам важен.

На мястото на желанието в Елиса дойдоха объркването, смущението и искреното раздразнение. Тя сложи ръце на хълбоците си.

— Защо не искаш да ме изслушаш?

— Говори по-тихо, освен ако не искаш да изнесеш представление на каубоите.

— Държиш се така, сякаш аз започнах това — яростно прошепна Елиса. — Ти го започна! Нямах най-малката представа какво си… какво си… какво… по дяволите!

— А-ха! — кимна утвърдително Хънтър, без да изглежда особено впечатлен.

Закопча последното копче и отстъпи назад, признателен, че най-после беше свършил. Усещането за допира до гърдите на Елиса се беше отпечатало като клеймо върху дланите му. Кожата му гореше от спомена за топлината й.

— Знам, че ще бъде изненада за една кокетка като теб — грубо й каза Хънтър, — но някои мъже не си подвиват опашките само при вида на нежното тяло на някое момиче, без значение колко опитно е то в любовните игри.

— Единственият ми „опит“ е този, който ти ми даде сега.

— Да не би да искаш да кажеш — присмехулно подметна Хънтър, — че съм толкова дяволски неустоим, та се разпали цялата от няколко целувки?

Елиса изведнъж си спомни уроците, които й бяха преподали английските й братовчеди. Гневът й се охлади в миг.

— Сигурно ще съм глупачка, ако призная подобно нещо, нали? — прошепна тя.

— Или глупачка, или лъжкиня. Нито едното, нито другото са в състояние да привлекат един мъж..

— Така ли? Затова ли ме беше сграбчил отвсякъде като летен обрив?

Хънтър стисна устни.

— Ти ме желаеше, Хънтър — Елиса погледна целенасочено към панталоните му. — Все още ме желаеш.

Напомнянето за това колко близо бе отишъл до границата, след която следваше пълната загуба на самоконтрол, с нищо не допринесе за по-доброто настроение на Хънтър.

— Искал ли съм те? — сви рамене той. — Просто исках някоя жена и точка. Ти ми беше под ръка.

— Не ти вярвам.

— А би трябвало.

— Защо? Не говориш истината. Не гледаш към Пени така, както гледаш към мен, а тя също е жена.

— По дяволите! — изръмжа Хънтър. — Откажи се, Палавке.

— Да се откажа ли? От какво? От истината?

— Истината е, че за един мъж не е от по-голямо значение в кого ще облекчи напрежението си, отколкото за жребеца родословното дърво на кобилата, на която ще се качва.

Елиса дишаше тежко. Бореше се да не позволи на емоциите да я превземат. Единствената й утеха беше знанието, че Хънтър беше не по-малко от нея погълнат от прегръдките им.

Ако всичко, което Хънтър бе търсил в нея, бе отдушник за похотта си, той щеше да продължи да я съблича, каза си Елиса. А тя едва ли щеше да му попречи.

Изводът, че тя самата гореше от копнеж по Хънтър слиса Елиса. Никога не се бе чувствала толкова уязвима, дори когато беше изплашено петнайсетгодишно момиче, захвърлено на милостта на братовчедите си, в които нямаше капчица любов.

Колко време щеше да му потрябва на Хънтър да забрави жена си и да признае пред себе си, че се влюбва в нея, боязливо се запита Елиса. Той беше толкова твърдоглав.

Нямаше друг отговор на тревожните й въпроси, освен широкият гръб на Хънтър, който се беше насочил към плътната сянка на плевнята.

Елиса потрепера и разтърка ръцете си, за да прогони студа, който нямаше нищо общо с нощния въздух. Проследи с поглед Хънтър, докато накрая всепоглъщащата тъмнина на нощта не го раздели от нея.

С колебливи стъпки Елиса се върна обратно в градината, търсейки отново някаква утеха от уханните растения.