Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2011)

Издание:

Мъдростта на древните митове. Преразкази на митилогически мотиви

Съставители: Здравко Петров, Цветан Стоянов

Редактор: Светозар Златаров

Художник: Александър Денков

Художник-редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мери Керанкова

Издателство „Народна младеж“, 1968

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София, 1968

История

  1. — Добавяне

Аполон

Аполон (или Феб) за гърците е бил онова, което е Озирис — за египтяните — най-лъчезарният от боговете, бог на музиката и танца и въобще на изкуството. Аполон е баща на древните певци Орфей и Лин. Същевременно той е най-красивият, бог на светлината и хармонията. Той внася благородна закръгленост в тоя разпокъсан свят, порядък сред всеобщия хаос, светлина сред мрака. И затова е така много обичан от гърците, които от всички народи на всички времена обичат най-много светлината, хармонията, благородната закръгленост на формите. Те притежават най-вече драгоценното чувство за мярка, както никоя друга човешка раса, населявала някога земното кълбо. Същевременно елинският гений не е едностранчив, той познава и тъмните звуци на Дионис. Гърците не са чужди и на тъмното, стихийното, земно начало. Те познават не само нектара и амброзията, но и оня квас, който освобождава чувствата, кара страстите да залудуват, разкъсва обръча на разума, на повторяемото, на закономерността. Аполон и Дионис вечно се борят в елинската душа, затова е тя така богата, божествено съвършена и човешки несъвършена.

След Зевс богът на светлината и хармонията, музиката и поезията се ползува с най-голяма почит. В негова чест също така се строят храмове, както и в чест на Зевс, „бащата на боговете и хората“. Аполон сред всяко гръцко племе е бил на почит. Той бил залог за единството на гръцкия народ, пръснат в такива малки градове държавици. Към него често са се обръщали за съвет, когато ставало дума за основаването на някоя нова колония. Той бил и върховен законодател. Дорийците дори смятали, че всички закони, които управляват градовете, произхождат от него. Като покровител на гръцките колонии, той е бил известен, под името Аполон Делфийски, бог на мореплаването; той понякога седял пред носовете на корабите, за да направлява техния успешен ход; йонийците го считали за свой баща и родоначалник на тяхната раса.

Трудно е да се изчислят всички функции, които има това божество в гръцката митология. Между другото, той е и лечител, баща на Асклепий — бога на лекарското изкуство, чийто бюст стои във всяка аптека до днес, на Хигия — богиня на здравето. Той е лечител не само с помощта на звуците на поезията и музиката, но и в много по-тесен емпиричен, физически смисъл. И то лечител на най-тежката болест — безумието, което, според представите на гърците, е било свързано с някакво кърваво престъпление. В такива случаи Аполон е спасявал поразените от отмъщението на Ериниите, същества, които често се явяват в гръцката трагика и които причиняват нечовешки мъки, свързани с душевни процеси, най-вече с угризение на съвестта.

Но най-разпространената представа за Аполон е във веселото общество на музите. Най-често със седмострунната си лира той веселял боговете на Олимп, съпроводен от хор на млади девойки. Някои от митографите смятат, че музите са дъщери на Зевс и Мнемозина (богинята на паметта), а поетите допущат, че са дъщери на Уран и Гея. Има един друг вариант, който говори за двойното произхождане на музите: старите — от Кроноса, и младите — от Зевса.

Аполон е бил началник на това очарователно обкръжение от млади девици, които са свързани с магически и оргически представи у гърците. При хората той предвожда музите и оттам си е спечелил прозвището Музагет. Тия прелестни същества са били свързани най-вече с представите за извори и планини, те са се подвизавали край свещените води на извора Ипокрена при Хеликон и край Касталския извор до Парнас (недалеч от Делфи).

Хезиод ни дава имената на деветте музи. Ето: Калиопа била покровителка на поезията, която обикновено изобразявали с восъчна дъсчица и калем; Евтерпа, муза на лириката (с флейта); Мелпомена, муза на трагедията (с маска в ръце и бръшлян на главата); Талия, муза на комедията и селската поезия (с комическа маска, овчарска тояга и бръшлянов венец); Ераго, муза на еротическата поезия и на мимиката; Полихимния, муза на поезията на химните, на пеенето и риториката; Терпсихора, муза на танците (с лира); Клио, муза на историята (с ръкопис): Урания, муза на астрономията (с глобус на целия космос). Когато Аполон се появявал в Олимп със своето младо общество на тъмнокоси и високогърди богини, всичко замирало. Всичко се поддавало на звуците на танците. Гибелните мълнии в ръцете на Зевс угасвали. Зевсовият орел, който дремел на скиптъра му, безпомощно свивал своите криле и отслабвал своята бдителност, божествените звуци на китарите и песнопението достигали до сърцето на суровия Арес, разнежвали коравосърдечния бог на войната и той забравял за кървавите битки, хвърлял настрани своето страшно оръжие.

Аполон е бог на светлината и лазурите. Неговата майка Лето — богиня на нощта, го родила на остров Делос. Под едно лаврово дърво тя дала живот на близнаците Аполон и Артемида. Тя попаднала на тоя пустинен остров, лишен от всякаква растителност, преследвана от безмилостната и ревнива Хера. Нещастната бъдеща майка трябвало да бяга от остров на остров, докато се добере до тоя сух и безплоден къс земя и да даде живот на божествените близнаци. Нещастната майка, която дала живот на всесилния бог, била хиляди пъти признателна, че се спасили на острова от гнева на белоръката Хера. Когато тя родила Аполон, всички богини й се притекли на помощ: Диона и Рея, и Темида, също така и Амфитрита, богиня на шумящото море. Тук отсъствувала временно само Илития, но и тя пристигнала в Делос, в подножието на Кинт, където се намирала богинята родилка. Аполон още от рождената си люлка бил заобиколен от любовта на богините и техните грижи, неговото раждане било посрещнато с небивала радост. Те го люлеели, обвивали го в снежнобели пелени, опасвали го със златни ленти. Но едва освободило се от пелените, детето поисква лък и стрели; започва да се разхожда и целият остров „блясва в злато“. Същевременно се обръща с весели думи към смаяните, богини: „Ето и аз дойдох към вас. Аз ще бъда бог на лирата и изопнатия лък, аз ще бъда бог на предсказанията, ще съобщавам на хората волята на Зевса.“ След това почнало шествието на златокъдрия бог по острова. Той обичал да се качва по най-стръмните скали на планината Кинт, нещо, което по-късно ще прави и неговият син Орфей.

Първият подвиг на младия, великолепния, шествуващ по земята бог бил убиването на едно чудовище, което някога оскърбило майка му. Веднъж светозарният Аполон се спуснал от висотите на Олимп, държащ в ръцете си сребърен лък. Тоя път той държал в ръцете си не обичайната арфа, а онова смъртоносно оръжие, оня колчан от златни стрели, които трябвало да поразят грозния Питон, обитаващ долината на река Криса. Богът издебнал чудовището, когато то се намирало в леговището си. Всичко живо се страхувало от него: то било в състояние да предаде на огнено опустошение всичко наоколо. От грозния Питон се страхувало всичко живо, като се почне от дребния дивеч и се свърши с нимфите. Всичко изпитвало смъртен страх от неговата поява. Само богът не трепнал, когато то усетило присъствието на друг човек и разкрило огнената паст на гигантската си уста. Аполон взел горда и мъжествена стойка, хладнокръвно поставил една златна стрела на безпогрешния си лък. Изведнъж във въздуха изсвирили рояк стрели, които се посипали върху питона. Не след дълго време Питона рухнал бездиханно на земята, окъпан в собствената си кръв. Чудовището, от което треперело всичко живо, било мъртво. И за това бил виновен златокъдрият бог. След като извършил своя подвиг, Аполон одрал кожата на питона. По-късно с тая кожа той покрил триножника, на който стояла пророчицата Пития в храма на Аполон в Делфи.

Тоя мит се среща във всички религии на арийската раса. Във Ведите (Индия) Индра, богът на светлината, побеждава чудовището Аги. В Авеста (Персия) Митра, богът на ясното небе, побеждава също така едно чудовище, явяващо се символ на злото — Ариман. Аналогична роля изпълнява и Зигфрид в германската митология. Аполон погубил и гиганта Тифей, който пожелал майка му Лето.

От неговите смъртоносни стрели се бояли богове и хора. Но той бил нещастен в любовта, в привързаността си към друго същество. Веднъж той имал неблагоразумието зле да се пошегува с Ерос. Злопаметното дете на любовта не закъсняло да си отмъсти, и то по начин, към който често прибягвало. То чисто и просто взело две стрели от колчана си, с едната умерило Аполона, с другата поразило прелестната нимфа Дафна, дъщеря на речния бог Пеней. Постепенно отровата от стрелата на Ерос се впила в сърцето му, но нимфата го отбягвала. Останала хладна към неговата любов, защото Ерос я бил ранил със стрелата, която не разпалва любов, а угасява пламъка на любовното чувство. Дафна не е могла да отговори на пламенните чувства на златокъдрия бог. След дълги усилия Аполон успял да я срещне веднъж сама в ливадите до реката. Той я подгонил. Същевременно я обсипал с любовното си красноречие. Говорел й:

„Стой, обърни се, прекрасна нимфо, не крий лицето си, защо бягаш от мене? Аз не съм твой враг. Аз съм Аполон, син на Зевс, а не обикновен овчар…“

Но нимфата била непреклонна, бягала и се криела в тръните, шиповете им се забивали безжалостно в белите й нозе. Най-после обхванала я умора, богът почти я настигнал. Но тя тогава, пребледняла и плаха, се обърнала за помощ към Пеней. В мига, когато Аполон прегърнал нейното кръшно тяло, тя вече била нещо друго. Членовете на тялото й се вледенили, някаква кора покрила нежната й кожа, замряло девственото й дихание, косите й се превърнали в листи, а ръцете й, издигнати за помощ към небето в умолително поклащащи се клонки. Пеней я превърнал в лаврово дърво. Аполон дълго време не могъл да се откъсне от това нежно, младо стъбло, което му напомняло за вълнуващия образ на изгубената нимфа. На него не му останало нищо друго, освен да вземе клонка от него за спомен, като неувяхващ признак на изгубената Дафна. От клончето той си направил венец и пожелал отсега нататък всички поети, художници и воини да бъдат награждавани с подобни лаврови венци.

Друг печален епизод от любовта на златокъдрия бог е случаят не с една нимфа, а с прелестното момче Хиацинт, сина на спартанския цар. Той много го обичал заради неземната му хубост. Богът често играел с Хиацинт, участвувал с него в гимнастически упражнения. Веднъж им се случило да хвърлят диск. Аполон взел медния диск в могъщата си десница и го хвърлил към синия свод. Чуло се свистене във въздуха, дискът полетял към висините и не след дълго се превърнал в една малка точка. Хиацинт искал да покаже ловкостта си и се спуснал да улови падащия диск. В тоя момент дискът се ударил о земята и като отскочил, ранил смъртоносно красивото момче. Напразни бил усилията на Аполон да изцери и съживи момчето. Хиацинт издъхнал пред очите му. Аполон останал без своя любимец и бил безкрайно тъжен. Тогава той създал от кръвта на погиналия младеж едно цвете с тъмночервен цвят, който поразително напомня пролятата кръв на Хиацинт. Но това цвете има краткотраен живот, то цъфти само напролет, за да загине наскоро от лъчите на лятното слънце. В неговото съществование има нещо ефимерно, както в съществованието на Аполоновия любимец.

Митовете разказват, че Аполон прекарал девет години в служба на тесалийския цар Адмет, у когото пасял коне и бикове. В тая легенда го виждаме като страдащ и подложен на временно изпитание. Тук има далечен намек за ония изпитания, на които е подложено самото слънце (Аполон е небесният образ на блестящото Слънце, което обхваща цялата земя със своите огнени лъчи), което през периода на зимата губи своя блясък и сила.

Гърците мислели, че в една отдалечена страна на Север, съвсем не съществувала зима; нощта била неизвестна в тая страна. Тя била вечно осветена от лъчите на слънцето. Аполон обичал да прекарва част от времето си там, сред гостоприемното, справедливо и щастливо население. Хиперборейците, живеещи в Рипейските планини, „били справедливи, не ядели месо, не се хранели с твърди плодове“. Има най-различни легенди за това чудно население на Севера. Според Пиндар, за страната на хиперборейците трудно се намира път по море или суша. Най-вече се радвал Аполон на тяхната благоговейна молитва и вечно веселие. Също така и музите не били чужди на нравите на тия народи. Често се срещали сред тях хороводи от девици, раздавали се звуци на лира и флейти. Увенчали косите си със златни лаври, те радостно шествували. Ни болести, ни гибелни страсти нямали власт над тоя свещен народ. Те живеели без труд и сражение, избягвайки справедливата Немезида. Древни автори разказват за тоя легендарен кът на Севера като едно място, намиращо се срещу земята на келтите на Океана, и то за един остров не по-малък от Сицилия. Тоя остров е разположен на север и неговото население се нарича хиперборейци, понеже лежи отвъд пределите на Борей. Островът, по техните думи, бил плодороден и плодоносен, отличаващ се със своя добър въздух. Разказват, че тук се родила Лето. Затова жителите почитат Аполон. Тук има многобройни жреци на Аполона. Те ежедневно възпяват тоя бог в безконечни химни и го почитат по особен начин. В тоя остров се намира свещен кът на Аполон и великолепен храм. Цял свещен град принадлежи на тоя бог, голяма част от жителите му са китаристи, а те непрекъснато свирят на китари в храмовете, превъзнасяйки бога с химни и песни, прославяйки в тях неговите подвизи.

Но напролет Аполон напущал тоя край на горските теменужки, малките рози и дивите ябълки и се връщал в Гърция в колесница, в която са били впрегнати лебеди. Тогава той озарявал природата с животворна светлина, всичко се събуждало за живот, тревата пониквала, небесата се изпълвали с птича глъч. Или както казва древният поет: „Лястовичките и славеите възпяват връщането му, а реките, изпълнени със сребристата песен на струите си, се присъединяват към ликуващия хор на природата.“

Но Аполон, богът на слънцето, оказва не само благотворно действие. Неговите лъчи са и пагубни. Той събужда за живот и растеж и същевременно под неговите безмилостни лъчи съхнат и изгарят. Оттам идва двойственото значение на ония празници, които се устройват в негова чест и които са известни под името Тергелии. Това съвпада с нашия май, а месецът на Таргелиона, название, което означава жегата на лятното слънце. По това време в Гърция жътвата е в своя разгар и почти е свършила и идва времето за прибиране на реколтата. Тогава населението се изпълва с чувство на благодарност към бога, същевременно го моли да не праща гибелни лъчи, които да разрушат надеждите на земеделците.

Аполон владее най-разнообразни превъплъщения. Той нерядко взема ролята на бог-отмъстител. Гигантите на Алоида, децата на Ниоба, падат, пронизани от неговите стрели. Когато се намесва в битките на „Илиадата“, Аполон разрушава всичко по своя път, праща чума сред гърците, поразява със своите стрели хора и животни. По силата на някакъв странен контраст богът на живота и радостта, вечна емблема на мъжката сила и красота в гръцките гимназии, се превръща в бог на разрушението и смъртта.

Но той не е само отмъстител, сеяч на разрушение и смърт, той е и лечител. Често пъти носи спасение и лек, слага край на епидемичните заболявания. Неслучайно негов син е Асклепий, който научил от божествения си баща изкуството да лекува. Но Асклепий отива толкова далеч в своето изкуство, че започва да съживява и мъртвите. Това принуждава Зевс да вземе мерки, защото има опасност царството на Аид да опустее. Разгневеният Зевс само с един гърмовен удар убил изкусния лекар. За отмъщение Аполон, от своя страна, започнал да убива с безпогрешните си и безмилостни стрели тия, които произвеждат светкавиците. Зевс тогава го изгонил от небето и изпадналият в немилост бог бил принуден да влачи съществованието на обикновен земен и простосмъртен човек. Той участвувал в зидането на градските стени на Троя, даже бил измамен в заплащането от цар Лаомедон. Принуждава се да стане овчар при царя на Тесалия Адмет. Затова той бил на голяма почит сред овчарите на Тесалия и Аркадия, които го обявили за покровител на стадата и на пеенето.

Той имал и свои избраници-оракули, които разкривали волята на боговете на хората. Най-любимият му град бил Делфи, където се намирало главното прорицалище на бога. Върху фронтона стоял надпис: „Познай себе си“. Още тук този суров надпис ни напомня за нашето човешко несъвършенство и неслучайно по-късно той става ръководно правило за някои от философите. Тук се подвизавала най-прочутата пророчица Пития. Това свещено място било посещавано не само от гърци, но и от варвари, които носели със себе си богати дарове — триножни златни седалища и котли, свещени съдове и други предмети. Пития се молила не само на Аполон, но и на Зевс, също така и на Дионис. Завършвайки молитвата, тя сядала на триножника, надвесвайки се над оня процеп на земята, откъдето излизали главозамайващи пари. Край нея стояли жреците и мигновено записвали странните изречения, които излизали от разпенената й уста. Те бивали обявявани като предсказания на Аполон — Зевс и понеже били неясни и двусмислени, били подлагани на свещено тълкование.

Предсказанията на оракулите имали голямо значение за политическия живот на страната. Те надниквали в съдбите на семейства, виждали гибелта на царе и герои. Те например помогнали на Темистокъл да разбие персите, предсказвайки му, че той ще успее да разбие враговете на отечеството си, само като построи дървени стени, което значело на техния тъмен език — военни кораби.

Храмове в чест на Аполон имало не само в Делфи, но и по много други места на Гърция и Мала Азия.