Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Какво съм аз, човекът! Една смъдяща рана,

Играчка на съдбата, пламък мъжделив,

На болките арена, стаена в ужас див,

Топящ се бързо сняг и свещ, в нощта отвяна.

 

Животът ни лети като шега презряна.

А който изтърпял е своя дял горчив

И вече е записан в смъртния архив,

Забравен е навек в душата ни смълчана.

 

Тъй както избледнява някой глупав блян

Или пък бърз поток струи необуздан,

Така ще отшумят известност, почит, слава.

 

Днес който дъх поема, чака го потоп,

След нас което иде, пак ще гние в гроб.

Ще свършим всички, сякаш дим се изпарява.

 

1643

Край
Читателите на „Човешкото злочестие“ са прочели и: