Биография
По-долу е показана статията за Александър Божинов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за художника от Свищов. За художника от Копривщица вижте Александър Божинов (Копривщица).
| Александър Божинов | |
| български художник, карикатурист | |
 | |
| Роден | Александър Николов Божинов
24 февруари 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 септември 1968 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София Мюнхен |
| Учители | Ян Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов |
| Направление | живопис |
| Литература | |
| Период | 1893 – 1968 |
| Жанрове | стихотворение, фейлетон |
| Дебютни творби | „Просяк“ (1892, стихотворение) |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | БАН Македонски научен институт |
| Семейство | |
| Деца | Любен Божинов |
| Александър Божинов в Общомедия | |
Александър Николов Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.[1]
Биография
Роден е на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Завършва живопис в София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестник „Българан“. Публикува карикатури във „Вечерна поща“ и в „Камбана“.[2] След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Член е на Македонския научен институт.[3]
Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Неговите карикатури се отличават с разнообразните си теми и остроумния текст. Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинанд. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество.
След 9 септември 1944 г. в темата на неговите произведения настъпва съществена промяна. Основна тема за Александър Божинов става защитата на мира. Пресъздава и типични трудови герои. През своята кариера той рисува и множество живописни картини.
Александър Божинов пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.
Умира на 30 септември 1968 г.
Отличия и награди
Носител е на различни литературни и културни награди, сред които сребърен медал За наука и изкуство от Министерство на народната просвета за 25-годишната му творческа дейност (1924), ордените „Кирил и Методий“ І степен (1960), „Червено знаме на труда“ (1965) и „Народна република България“ (1968).
Бележки
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 428.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 202.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 32.
Външни препратки
- Андриана Спасова, „Александър Божинов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Македония в карикатури Архив на оригинала от 2010-05-07 в Wayback Machine., С., 1930, с.48.
- От и за Александър Божинов в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Александър Божинов при честването на 25-годишния творчески юбилей на Константин Щъркелов
|
