Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


        Преди в глупешката си младост

Не знаех що е свястна радост,

С другари дирех все забава,

Но често взе да ме смущава

В ума ми някой случай странен.

Веднъж на сватба бях поканен.

Седях до доктор там един,

Префинен, учен господин

И сред самото празненство

Го питам с почит: На какво,

Да обясни, ако обича,

Човешкото сърце прилича?

А той вежливо ми отвръща:

„СЪРЦЕТО МЕЛНИЦА Е СЪЩА,

ВЪРТИ СЕ КАТО КОЛЕЛО,

ЩОМ СИПЕШ МУ ДОБРО, И ЗЛО.

Копнежи, страсти ден и нощ

Без отдих смила с бясна мощ,

В чували трупа ги накрая,

Търчи напред-назад в омая,

Потъва в размисъл дълбока,

Само̀ теши се и се хока,

Ту в светла радост засиява,

Ту в ужас се опечалява,

Ту борбено е, ту унило,

Днес гневно, а пък утре мило,

Ту смело, ту с отпаднал глас.

Променя се за ден, за час

Според това дали успява

Да мели зърно или плява.

Така човекът, дето в сласт

Живее на земята с нас,

Прилича на възбунен звяр.

Сърцето му е жалка твар.

То крета като спънат кон

Сред глупост и порочен стон,

Разврат и мъст владеят тук,

Един порок довежда друг.

Че както мелят ни сърцата,

Тъй са делата и словцата.

Но разумът щом зацарува,

И днес, и в бъдеще ликува,

Подобни мисли ще осъдиш

И от сърцето ще пропъдиш.

А то тъй бързо да не гние,

Смирени трябва да сме ние.

Бъди благочестив до гроба,

Постъпвай честно и без злоба.“

Така говореше ми той

И даде примери безброй

Как страстите да укротим,

Сърцето как да си щадим,

Та страх и вопли да не мели

И в скотската си глупост спрели,

Да губим в празна суета

Годините на младостта.

Сърцето те да не товарят,

Да бъде разум мелничарят.

Тогава чувството голямо

Ще ражда мъдри мисли само

Как благородно да живееш.

Тогава сам ще проумееш

Забава чиста где да дириш

И в нравственост духа да шириш.

На младини се упражнявай,

В сърцето си не съгрешавай,

Да израстеш човек достоен

И в старините си спокоен,

Да спомниш моята поука.

Блага, достойнства и сполука

Ще се множат за теб безчет.

Ханс Закс ти дава тоз съвет.

 

1548

Край
Читателите на „Човешкото сърце е мелница“ са прочели и: