Дъглас Адамс
Ресторант „На края на Вселената“ (6)

Глава V

Някои твърдят, че Малка мечка Бета е най-отвратителното място в познатата ни Вселена.

Въпреки че е невероятно богата, ужасно слънчева и на нея има повече прекрасни, вълнуващи люде, отколкото зрънца в нара, не е без значение фактът, че когато в един от последните броеве на списанието „ПЛЕЙБОЙГЪРЛ“ се появи статия, озаглавена „Ако някога ви омръзне Малка мечка Бета, това ще значи, че ви е омръзнал животът“, за една нощ броят на самоубийствата се увеличи четирикратно.

Но това не означава, че на Малка мечка Бета има нощи.

Тя е една от планетите в Западната зона и по някаква необяснима и доста подозрителна топографска аномалия се състои почти изключително от субтропични крайбрежия. Поради също тъй подозрителна темпорално реластатична аномалия там почти винаги е събота следобед малко преди часа, когато затварят баровете по плажа.

До този момент не е предложено задоволително обяснение за това от страна на преобладаващите форми на живот на Малка мечка Бета, които прекарват по-голяма част от времето си в опити да постигнат духовно просвещение, като обикалят непрестанно басейните и канят научни сътрудници от Галактическия геотемпорален институт, за да се насладят „на една ежедневна аномалия“.

На Малка мечка Бета има само един град, но и той се нарича град само защото басейните тук са малко по-нагъсто, отколкото другаде.

Ако пристигнете в Светлоград по въздуха — а друга възможност няма, тъй като няма нито пътища, нито пристанища, и ако не пътувате по въздуха, изобщо няма да ви пуснат в Светлоград, — ще разберете защо носи това име. Тук слънцето свети най-ярко, огрява многобройните басейни, пламти над белите булеварди и сипе жарки лъчи върху покритите със здрав бронзов загар дребни точици, които се разхождат нагоре-надолу по тях, озарява разкошните вили, трептящите в маранята аеродроми, баровете по плажа и т.н.…

Но най-вече грее над една сграда, една висока красива сграда, състояща се от две тридесететажни бели кули, съединени по средата с мост.

Тази сграда е седалището на една книга и е построена със средствата, постъпили след спечелването на един необикновен съдебен процес за присъждане на авторско право между издателите на книгата и една компания за производство на готови тестени храни за закуска.

Тази книга е пътеводител, една справочна книга за пътешественици.

Това е една от най-забележителните и несъмнено най-сполучливи книги, излезли някога от великите издателски корпорации на Малката мечка — по-популярна е от ЖИВОТЪТ ЗАПОЧВА НА ПЕТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ, по-търсена е от ТЕОРИЯТА ЗА ВЕЛИКИЯ ВЗРИВ — ЕДНО ЛИЧНО СТАНОВИЩЕ от Ексцентрика Галумбитс (тригърдата проститутка от Еротикон шест) и е по-нашумяла от последния шедьовър на Уулон Колъфид ЗА НЕЩАТА, КОИТО НИКОГА НЕ СТЕ ЖЕЛАЛИ ДА ЗНАЕТЕ ЗА СЕКСА, НО СТЕ БИЛИ ПРИНУДЕНИ ДА НАУЧИТЕ.

(И в много от по-напредничавите цивилизации от Външния източен край на Галактиката тя отдавна е изместила великата ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройни съмнителни — или поне крайно неточни — сведения тя превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. Първо, тя е малко по-евтина; и, второ, на корицата и с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА.)

Става дума, разбира се, за онзи безценен спътник на всички онези, които желаят да видят чудесата на знайната Вселена за по-малко от тридесет алтериански долара на ден — ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ.

Ако застанете с гръб към главния вход на сградата на издателството на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ (предполага се, че вече сте успели да се приземите, да се топнете в морето и да си вземете един освежителен душ) и след това тръгнете на изток, ще се озовете на сенчестия Булевард на Живота, ще се изумите от бледозлатистия цвят на плажовете, простиращи се от лявата ви страна, ще се смаете при вида на психосърфистите, които се носят безгрижно на два фута над вълните, сякаш в това няма нищо странно, ще се удивите и в последна сметка леко ще се подразните от гигантските палми, които нашепват досадни, само тям известни напеви през всички часове на деня — с други думи, непрестанно.

Ако решите да се поразходите до края на Булеварда на Живота, ще навлезете в Лаламатинския квартал на магазините, слънчоорехите и изнесените по тротоарите кафенета, където ММ-бетанците идват да си отпочинат след усилната следобедна почивка на плажа. Лаламатинският квартал е едно от онези много малко на брой места, където не е вечно събота следобед — той се радва на вечна прохладна съботна привечер. Зад него се намират нощните заведения.

Ако през този ден, следобед, надвечер — наречете го както щете — се намирахте близо до второто кафене на десния тротоар, щяхте да видите обичайната тълпа ММ-бетанци да бъбрят, пият, да си придават безгрижен вид, да хвърлят случайни погледи към часовниците на съседите си, за да видят колко скъпо струват.

Щяхте да видите също и двама доста опърпани на вид стопаджии от Алгол, пристигнали наскоро с един арктурански мегатоварен кораб, на борда на който бяха прекарали няколко несгодни дни. Бяха ядосани и объркани, защото току-що бяха открили, че тук, на това място, откъдето се виждаше сградата на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ, една нищо и никаква чаша плодов сок струваше над шестдесет алтериански долара.

— Чиста измама — каза единият от тях ядно.

Ако в този момент преместехте поглед към съседната маса, щяхте да видите Зейфод Бийблброкс, доста стреснат и озадачен.

Беше озадачен, защото само преди пет секунди се намираше на мостика на звездолета „Златно сърце“.

— Абсолютна измама — каза същият глас.

Зейфод погледна крадешком към двамата опърпани стопаджии на съседната маса. Къде, по дяволите, се намираше? Как се бе озовал на това място? Къде беше корабът му? Ръката му се плъзна по облегалката на стола, на който седеше, след това и по масата пред него. Имаха доста солиден вид. Продължи да седи, без да помръдва.

— Как може да си седят тука и да напишат пътеводител за стопаджии? На такова място? — продължи гласът. — Погледни го само. Погледни го!

Зейфод го погледна. Хубаво място, помисли си той. Но къде е? И защо?

Бръкна в джоба си, за да извади двата си чифта очила. В същия джоб напипа нещо — неизвестно какво — твърдо, гладко, направено от много тежък метал. Измъкна го и го разгледа. Премигна няколко пъти учудено. Откъде се бе взело? Върна го обратно в джоба си и си сложи очилата. Ядоса се, като откри, че металният предмет е издраскал едно от стъклата. И все пак се почувства доста по-спокоен, след като си ги сложи. Това бяха чифт двойни Джуу Джанта 200 Супер-хроматични Опасност-сензитивни Очила, специално предназначени за хора, които желаят да запазят спокойствие в опасни ситуации. Още при първия намек за някаква беда те стават напълно черни и по този начин ви попречват да видите онези неща, които биха могли да ви разтревожат.

Като се изключи драскотината, стъклата бяха съвсем светли. Поуспокои се, но съвсем малко.

Сърдитият стопаджия продължаваше да се взира гневно в чудовищно скъпия си плодов сок.

— Да преместят ПЪТЕВОДИТЕЛЯ на Малка мечка Бета — недоволстваше той, — по-голяма грешка надали можеха да допуснат. Съвсем са се разпасали. Знаеш ли, дори чух, че са синтезирали с разни електроники цяла Вселена в една от заседателните зали и сега могат да обикалят из нея и събират данни през деня, а вечерта са си тука, за да ходят по разни партита. Макар че няма кой знае какво значение дали е ден или вечер на това място.

Значи Малка мечка Бета, каза си Зейфод. Сега поне знаеше къде се намира. Предполагаше, че прадядо му му е скроил този номер, но защо?

Изведнъж с огромно неудоволствие усети, че в съзнанието му се пръква една мисъл. Беше съвсем ясна и напълно оформена. Но той вече лесно ги разпознаваше и знаеше какво представляват тези мисли. Инстинктивно реши да им се противопоставя. Това бяха внушенията, заключени от по-рано в тъмните части на неговия мозък.

Остана на мястото си, като с всички сили се опитваше да не и се подчини. Мисълта продължи да го мъчи. Не й се подчини. Продължи да го мъчи. Не й се подчини. Продължи да го мъчи. Поддаде й се.

Защо пък, по дяволите, каза си той, да не карам по течението? Беше прекалено изморен, объркан и гладен, за да се съпротивлява. Дори не знаеше какво означава тази мисъл.