Дейвид Уингроув
Бялата планина (34)

Речник на термините на мандарин

Повечето от понятията на мандарин в текста са обяснени в контекста. Тъй като няколко са използвани по-често обаче, реших, че е най-добре да дам кратко обяснение.

Ай я! — често възклицание, изразяващо изненада или слисване.

Джу тун ву — буквално „животно мръвка“.

Ерху — лютня с две струни с покрита със змийска кожа резонансна кутия.

Ер цу — син.

Кан — китайската камина, служеща и като фурна, и през студените зими за платформа за спане.

Кан пей! — „добро здраве“ или „наздраве“ — тост.

Ко мин — „революционен“. „Тиен Мин“ е Мандатът на небето, предаден, както се приема, от Шан Ти, върховният предтеча, на земния му съдружник, императора (Хуан Ти). Този Мандат може да продължава само толкова, докато императорът е достоен за него, и въстанието срещу тирана, който наруши Мандата с липсата си на справедливост, добронамереност и честност, се смята не за престъпен, а за оправдан израз на небесния гняв.

Ку ту — вж. лю ку

Куан Ин — богинята на милосърдието. Първоначално будистки бодхисатва, Авалокитешвара (преведено на хан като „Този, който слуша звуците на света“ или „Куан Ин“), китайците объркват добре развитата гръд на светеца с женски гърди и от IX век обожават богинята Куан Ин. Изображенията на Куан Ин обикновено я представят като източна Мадона, държаща дете в ръцете си. Понякога в нея виждат и съпругата на Куан Кун, китайския бог на войната.

Куай — съкращение от куай тао, „остър нож“ или „бърз нож“. Може и да означава да си остър или бърз (като нож). Асоциативно значение е „буца пръст“. Тук се използва за означаване на класа бойци под Мрежата, чиито способности и самодисциплина ги отличават от обикновените наемници.

Куо-ю — мандарин, езикът, говорен в най-голямата част от континентален Китай. Известен още и като куан хуа и пай хуа.

Лао джен — „старец“ (също и вен); обикновено се използва като израз на уважение.

Ли — китайска „миля“, приблизително половин километър или една трета от милята. До 1949 г., когато в Китай са адаптирани мерките, ли може да варира на различните места.

Лю ку — седмата степен на уважение според „Книга на церемониите“. С две степени над по-фамилиарното отношение, известно като ку ту, лю ку включва падане на колене и три пъти докосване на пода с чело, след това изправяне на крака и повторение на колениченето и поклоните. Само сан куей чу ку — който включва трикратно повторение на церемонията — е по-сложен и запазен за небето и неговия син, императора (вж. и сан ку).

Муй цай — сведено в Кантон до „моой-джай“. Може да означава или „малка сестра“, или „робиня“, но най-често, както е тук, последното. Други понятия на мандарин, използвани да назоват същия статус, са пей-ну и яту. Технически робството на момичето изисква законно подписан документ за предаване срещу парична сума.

Ну ши — неомъжена жена; понятието е адекватно на „госпожица“.

Пай пи — „стоте писалки“; понятие, използвано за експерименти с изкуствена реалност и преименувано на Черупки от Бен Шепърд.

Пан чан — надзирател.

Пау — проста дълга дреха, носена от мъже.

Пин Тяо — изравнявам; смъквам надолу или правя плосък.

Пи па — четириструнна лютня, използвана в традиционната китайска музика.

Сам фу — горна дреха (отчасти риза, отчасти яке), носена и от мъже, и от жени, имитираща стила Манчу; по-късната версия с широки ръкави и дължина до прасеца се носи само от жени.

Сан ку — шестата степен на уважение според „Книга на церемониите“; включва трикратно докосване на пода с чело, преди човек да се изправи на крака (при ку ту докосването до пода с чело е само едно). Вж. и лю ку.

Тай чи — Оригиналът, или Единственото, от което се е развила двойнствеността на всички неща (ин и ян), според китайската космология. Най-общо свързваме тай чи с таоисткия символ — спиралния кръг от тъмнина и светлина.

Та Цин — китайското название на римските императори. Рим им е известен като Личиен и като „Земята на запад от морето“. Самите римляни наричат „големите мин“ — цин е името, което китайците сами си дават по време на династията Цин (265–316 г. от.н.е.).

Тин — павилион без стени в китайската градина. Поставен на централно място в градината, той трябва да символизира изконното място на човека в естествения ред на нещата.

Уей чи — „обкръжаващата игра“, известна по-често на Запад с японското си име „Го“. Смята се, че тази игра е измислена от легендарния китайски император Яо през 2350 г. пр.н.е., за да тренира ума на сина си, Тан Чу, и да го научи да мисли като император.

Фен — парична единица; сто фен са един юан.

Фу джен — „мадам“; тук е използвано като антоним на тай тай — „госпожа“.

Фу сан — „кухото черничево дърво“; според древната китайска космология това дърво расте там, където изгрява слънцето и откъдето идват господарите. Сан (черница) обаче звучи по същия начин като сан (мъка).

Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („Джен Син“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.

Хо йе — Nelumbo nucifera, или лотос, чиито семена се използват в китайското билколечение срещу безсъние.

Хсиао — синовна почит. Хсиао се състои от две части: горната означава „стар“, долната — „син“ или „дете“. Подчинението на младите пред старите е сърцето на конфуцианството и на китайската култура изобщо.

Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Аналекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ (чун цу) и „човечец“ (хсиао джен), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.

Хсиао чи — „госпожица“ или „неомъжена жена“.

Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли, или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града.

Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали са търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са били ограбвани китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“.

Хун мун — Тайните братства или, още по-точно, Триадите.

Цу — север.

Ча — чай; може да се означи и като ча шу, изкуството на чая, споменато тук — античен предшественик на японската чаена церемония, чаною.

Чен йен — верни думи; китайският еквивалент на мантра.

Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14.4 инча, или 37 сантиметра.

Чи — понятие, използвано, за да се обозначи жизнена енергия, но е свързано и с психиката или духа на човешкото същество.

Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.

Чи пао — роба от една част, обикновено без ръкави, носена от жените.

Чи чи — работници; тук е използвано специално за да се означат подобните на мравки служители в Министерството на дистрибуцията.

Чи чу — паяк.

Чу — Държавата; тук и названието на игра на карти.

Чу мейн — това не е нито китайско, нито западно ястие, а специално ядене, създадено от китайците в Америка за западняците. Чао мян (букв. пържено фиде) има далечна връзка с лян мян хуан, сервирано в Сюхоу.

Чун — порцеланова чаша за ча, обикновено с капаче.

Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.

Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията, цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиян шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.

Ю — буквално „риба“; заради фонетичното си съответствие с думата за изобилие рибата символизира богатство. Но има и поговорка, според която ако рибата плува нагоре по реката, тя е предвестник на социално неспокойство и бунт.

Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. Вж. и фен.

Юе Лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)

Ян мей пин — буквално „болест на върбата и сливата“; това китайско название на сифилиса дава точно описание на мъжкия полов орган в апогея на болестта.