Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Prince’s Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 33 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Трейси Козънс. Синя кръв

Редактор: Любен Любенов

ИК „Компас“

История

  1. — Добавяне

Пета глава

— Коя е следващата в списъка? Все някоя от всички тези жени, които си проучила, би била достойна да ми стане съпруга…

Три жени, три разочарования. Никол затвори папката с последната кандидатка със съзнанието, че вероятно нямаше повече да я отвори. Плъзна я най-отдолу под купчината на бюрото си. Нежната и деликатна лейди Джойс Диуинтър, на деветнайсет години и току-що завършила училището за благородни девици, се оказа, че относно въпросите на сърцето има специфични предпочитания, които не включват същества от мъжки пол.

Никол му подаде следващата папка. Кандидатка номер четири. Ранд дръпна папката и я отвори.

— Лейди Патриша от нашата Каледония. Виж ти! Би трябвало първо на нея да се спра. Срещал съм я за кратко, стори ми се доста симпатична. Хубава жена, със сигурност. Добре образована, надарена, и според собствената ти преценка — харесвана и приятна, добра събеседничка. Отлично. Дори обича да бъде сред природата. — Той погледна към балконската врата и звездната нощ отвън. — Планирай един пикник, Никол. С това хубаво време напоследък един излет би бил идеален. Мога да й покажа имението и да я заведа да пояздим. Според теб тя е превъзходна ездачка. Изглежда има доста общи неща между нас.

— Да, Ранд — кимна Никол, докато тършуваше по бюрото за бележника си. Започна да си записва неговите изисквания.

Тази кандидатура положително щеше да бъде успешна. Лейди Пат нямаше никакви черни точки, доколкото на Никол й беше известно. Щеше да бъде добра съпруга за принца.

Никол си даде сметка, че тази възможност не я радва, както би било редно. Подразни се, че оставя влечението си към принц Ранд да излезе на повърхността, макар и само скрито в мислите й. Никога не би направила или казала нещо, което да покаже какво чувства, или да позволи личните й чувства да повлияят по някакъв начин на професионалните й отговорности. Но задачата й щеше да бъде много по-трудна, ако не съумееше да освободи мозъка — и сърцето си — от собствените си объркани чувства към него.

Освен това никога не беше имала успех по отношение на мъжете. О, беше се срещала с доста през годините, но когато някой от тях поискаше нещо повече, тя скъсваше. Тези случайни връзки не бяха от такъв характер, че да предразположат към повече интимност. Започнала бе да мисли, че това никога не би станало. А дълбоко в себе си беше твърде старомодна, както бе открила с учудване, за да позволи интимност, без тя да означава нещо. Или всичко.

Погледът й падна върху Ранд и тя полека остави бележника на бюрото. Тъй като той не гледаше към нея можеше спокойно да го поразгледа. Огънят хвърляше отблясъци по аристократичното лице и правеха чертите му да изглеждат странно енигматични, докато той — потънал в мисли — гледаше към нощното небе. Беше изритал обувките и разкопчал най-горните копчета на ризата си, докато си пийваше уиски от вече заредения й бар.

Никол знаеше, че след години, докато си спомня за този период от живота си, щеше винаги да си представя принц Ранд така. Не говорещ пред тълпа, нито на прием заедно с други хора, а отдъхващ сред покоя на нейния апартамент. Един човек, почувствал се достатъчно удобно в нейно присъствие, за да бъде изцяло такъв, какъвто е. Изпита гордост, че е толкова освободен, когато е с нея, че го е накарала да се почувства така.

Загложди я вина и тя се запита, дали не трябва да му предложи да си тръгне, тъй като ставаше късно. Така вероятно би трябвало да постъпи една добре възпитана дама. Обаче нямаше никакво желание да го отпраща. Той сякаш изпълваше стаята с присъствието си и караше нейния свят да оживява — независимо дали беше доволен или ядосан, мълчалив или замислен, както бе сега.

— Никол.

Сърцето й заби силно при задушевния тон на гласа му. Застави се да говори спокойно.

— Да, Ранд?

Той обърна глава и я погледна с игрива усмивка на устните.

— Може ли… ъъъ… да довърша сега оная игра? — Направи жест към компютъра на бюрото й.

Никол се усмихна на необичайната колебливост в тона му. Може би той нямаше толкова много възможности за безсмислени забавления, както бе предполагала — иначе не беше възможно една проста компютърна игра да означава толкова много за него.

— Разбира се. Заповядай.

Той седна на бюрото и тя му помогна да извика запаметената игра.

— Между другото, твоите компютри ще пристигнат след една седмица.

Той вдигна поглед.

— Толкова скоро? Ти си винаги толкова експедитивна. Колко поръча?

— Три. Един лаптоп и един обикновен за теб и обикновен за Джералд.

— Отлично. След като приобщим него, ще започна да обработвам баща си.

Кралят? Никол дори не беше още виждала техни кралски величества. Не очакваше с нетърпение срещата си с тази консервативна и тясно обвързана с традициите двойка. Беше донякъде учудена, че Ранд не е израсъл по-деспотичен и старомоден, отколкото беше в действителност. Сравнен с тях, той беше печално модерен. И все пак я безпокоеше фактът, че не е направил повече, за да модернизира страната си, ако наистина усещаше така нещата. Може би нямаше да има нищо против да изслуша някои предложения.

Точно тук, в двореца, тя беше забелязала многобройни възможности за подобрение, някои — дребни неща, други — много по-сложни. В качеството й на работеща жена едно нещо особено много я безпокоеше, откакто бе пристигнала преди месец.

— Хм, принц Ранд, забелязах, че служителите…

Той не вдигаше очи от екрана.

— А? Мисля, че спечелих тази игра. Имаш ли други?

— Какво ще кажеш за Двайсет и едно!

Той се облегна назад. Вдигна ръце и силно се протегна. Ризата се опна на широките му гърди. Определено се чувстваше удобно с нея, помисли си Никол със скрито задоволство.

Той махна с ръка към екрана.

— Извади я, или я извикай, или натисни клавиша — както там се казва.

Никол се наведе през рамото му и извика играта. Той се доближи, за да види как го прави. Косата й леко докосна бузата му. Тя се застави да не отскочи назад, да не направи от случайния физически контакт нещо повече от това, което беше. Отстъпи назад.

— Ето.

— Косата ти изглежда добре, когато е спусната така — промълви той. Направи жест към косата й, без малко да я докосне. — Много е… хубава — повтори някак неловко. Върна поглед към екрана на компютъра. — Какво искаше да кажеш за моите служители?

Никол не мислеше, че я е чул. Все още се опитваше да асимилира този внезапен интерес към външността й. Напомни си яростно, че интересът му е просто случаен. Като принц той несъмнено бе свикнал да произнася всякакви банални забележки, които му идваха наум. — Просто забелязах, че всичките ти служители са мъже. Освен мен.

Той се облегна назад, стисна челюсти и лицето му се навъси.

— Ти си единствената, която съм наел без тяхно участие — поясни накрая той.

— Кралят и кралицата, искаш да кажеш.

Той кимна рязко, изведнъж сякаш се скова. Отдавна се мълвеше за конфликт в кралското семейство. Ранд не беше слаб противник — това бе очевидно. И все пак той беше на повече от трийсет години. Колко често му се бе налагало да се сблъсква с родителите си през годините?

— Не се разбираш с тях.

Той помисли няколко секунди.

— Сложно е — промърмори все пак, с което не й обясни нищо, но призна, че тя има право. — Няма защо да се тревожиш за това.

Неговата сдържаност я обезсърчи. Копнееше той да сподели нещо повече за живота си, за проблемите, които причиняват напрежението, изписвало се толкова често по лицето му. Да сподели като приятел.

— Ранд, ако искаш да поговорим…

— Спомена нещо, че тук работят само мъже — поде той бързо, прекъсвайки я. — Приемам, че си на мнение, че би трябвало да наемаме повече жени — професионалистки, като тебе?

Никол въздъхна. Поне имаше желание да обсъди този въпрос.

— Това би послужило като пример, да. Знам, че много жени в Каледония са притеснени от липсата на толерантност към тях като работна сила. Това е една от причините, поради които си заминах оттук — търсех повече възможности.

Мръщейки се, той се оттласна от бюрото и започна да крачи из стаята.

— Смяташ, че не подкрепяме достатъчно жените?

— Да, така смятам. — Тя зачака реакцията му с безпокойство, очакваше оценки, аргументи за липсата на способности у жените — може би дори присмех.

Не последва нищо такова. Вместо това Ранд придоби загрижен вид. Той пъхна ръка в гъстата си коса и дълбоко въздъхна.

— Действително губим много от младите хора — и жени, и мъже — изрече той уморено. — Ето защо моята стратегия за въвеждане на нови технологии е толкова важна, въпреки всичко, което казва баща ми. Ако успеем да предоставим достатъчно възможности и да направим от Каледония едно привлекателно място за чисти, екологични производства, с това ще осигурим не просто работни места, а подходящи работни местата младите хора.

— Да! — кимна Никол с ентусиазъм. Толкова бе копняла да чуе някой от хората с власт да говори така. Това, че този някой се случи Ранд, я накара да изпита гордост и известна изненада.

Години наред бе считала принц Ранд за плейбой, слабо интересуващ се от сериозни въпроси. Възможно бе да се е забавлявал повече, но умът и сърцето му си бяха на място. Никога не бе очаквала, че ще открие подобно нещо.

— В края на краищата — започна тихо тя — не всеки млад човек иска да прави вино. Освен това има толкова много стари семейни винарни. Много от младите хора не могат да си намерят работа, а населението просто продължава да си нараства.

— Точно така. — Той удари бюрото с длан и широко и се усмихна. — Точно така. Знаех си, че една съвременна жена като теб би разбрала.

Думите му я изпълниха с удивително чувство за правота. Накрая бе успяла да попадне на човек, който разбира нещата и не му е безразлично.

— Затова си тръгнах, Ранд — да потърся възможности, които не бих могла да намеря тук, въпреки че Каледония ми липсваше. Повече, отколкото си мислех, преди да се завърна.

Той се облегна на бюрото и скръсти ръце, без да я изпуска от поглед.

— Никол, не е трябвало да си тръгваш. Трябваше да останеш и да се опиташ да промениш нещата.

От това, че той произнесе на глас същата мисъл, която я беше измъчвала през годините, не й стана по-леко. Тя настръхна и се извърна, усети как я обземат безпокойство и гняв. Как смееше да я съди! Не знаеше какво е да загубиш родителите си. Много по-добре беше да имаш родители, с които да си в конфликт, отколкото да нямаш никакви.

— Никол? — обади се Ранд.

Загрижеността в гласа му направи още по-трудно желанието й да изтласка болката назад в миналото, където й беше мястото.

— Сега съм тук. Това не е ли достатъчно добро за теб? — избъбри накрая тя, без да е в състояние да скрие болката в гласа си.

Във въздуха увисна напрегнато мълчание. Тя продължи да гледа предизвикателно към звездната нощ навън. Чу въздишка, после произнесе с тих глас признание:

— Твоето завръщане е повече от достатъчно добро, Никол.

Думите затанцуваха по тялото й като пречистваща вода, отнасяйки със себе си голяма част от старата й вина. Тя силно стисна очи, докато се наслаждаваше на чувството.

Секунда по-късно голямата му топла ръка се плъзна по горната част на ръката й и легна на рамото. Тя не успя да сдържи лекото си, едва забележимо потрепване. Не беше очаквала, че ще дойде при нея, че ще я докосне с този загрижен жест.

Изпълни я топло чувство. Докосването на Ранд беше нежно, но тя усети неговата решимост да не й позволи да се отдръпне. Едва смееше да диша и остана абсолютно неподвижна, страхувайки се, че и най-малкото движение би го накарало да махне ръката си, да се отдръпне от нея.

Той пусна рамото й — твърде бързо, не беше още готова за това.

— Макар че не беше честно. По дяволите — ето ме, проклетият наследник на трона, и какво съм успял да направя?

Болката в гласа му развълнува Никол. Тя се обърна към него.

— Не е прекалено късно — промълви тя меко.

— Започнах да мисля, че няма да мога да се справя сам. Може би сега ми се предоставя възможност. Може би…

Не се отдръпвай сега, мълчаливо помоли Никол. Кажи това, което чувстваш.

— Ранд?

— Може би ти ще ми помогнеш — каза той накрая, срещайки погледа й.

Принцът на страната смяташе, че тя може да помогне? Никол се почувства объркана и смутена от неговата вяра в способностите й. Имаше на свое разположение ресурсите на цяла една страна и все пак молеше за нейната помощ.

— С удоволствие ще направя всичко, което мога.

На устните му бавно цъфна усмивка.

— Може би ще имаш време да ми помогнеш да оформя предложение как да подобрим управлението с помощта на компютрите — изрече внимателно той. — Това е идея, която ме занимава…

— Мога да го направя — възкликна веднага Никол, надявайки се, че ще успее да се справи.

Мисълта за друга задача я изпълни с вълнение. Подборът на кандидат принцесите й бе отнел доста време, но сега откри, че дните й са по-свободни. Лъвският пай от работата се падаше вече на Ранд.

Освен това, ако успееше да бъде полезна на принца и в друга област, той би могъл да й предложи постоянна работа. За своя изненада разбра, че подобна възможност би й доставила удоволствие, въпреки че това означаваше да се завърне към живота в изостанала Каледония. Щеше да играе роля в промяната на страната си към по-добро — нещо, за което някога бе мечтала, нещо, което преди се бе страхувала да опита.

— Това е прекрасна идея, Ранд. Ще започна веднага.

Той прочисти гърлото си и направи крачка встрани, извръщайки поглед от нея.

— Да, добре. Надявам се, че бъдещата ми съпруга ще притежава същия ентусиазъм по отношение на страната си като теб. Мисля, че не споменах за това като предпочитана страна, но може би трябваше.

— Би било добре — изрече бавно Никол. Би трябвало да е доволна, че той мисли като нея по този въпрос. Но почувства едва ли не завист към тази жена.

И което беше по-зле, почувства се отрезвена, макар да й беше ясно, че той няма намерение да й напомня какво е нейното място в живота му. Слава богу, нямаше и представа как се е увлякла по него. Смяташе, че и тя като него е ентусиазирана в намерението си да избере перфектна съпруга.

Както и би трябвало да бъде.

— Утре ще започнем работа по проекта с компютрите. — Той се намръщи. — Не. Утре е събота. Имам… среща. Ще се върна доста късно — ако изобщо се върна същия ден.

Без съмнение, още едно посещение при любовницата му. Никол си го представи как се забавлява в прегръдките на някоя хубава жена и сърцето й се сви.

Това не беше нейна работа.

Ранд продължи:

— Ще трябва да го направим в понеделник. Ще кажа на Джералд да ни вмести в разписанието си.

Очите му заблестяха. Тя откри, че не може да откъсне погледа си от него.

Но все пак го направи, изпълнена с решимост да изпълни всичките си задължения еднакво добре.

— И ще уговорим срещата с лейди Патриша.

Усмивката му помръкна, по лицето му пробягна сянка. Тя едва успя да долови какво казва, докато отиваше към вратата.

— Добре. Тази задача в никакъв случай не бива да се пренебрегва.